Кой е Бог? И дали наистина го има?

Така и трябва да бъде  За Бог трябва да се говори с усмивка в душата, а че някой отговори могат да дойдат и от розово романче - няма спор. Само 'дето човек за да приеме един отговор на готово за свой трябва да е готов за него. По-човешко е сякаш сами да ги откриваме 
Имаш кирилица, пиле, гарантирам ти - обърни се към някоой който е наблизо и има понятие от операционни системи (предполагам Windows). С кирилица по-малко рискуваш да останеш неразбрана 

За кирилицата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4823.0
По темата: Моля, направете едно добро.
Прочетете темата от самото начало.

Колко пъти трябва да го кажа. ВИДЯЛИ СМЕ И СМЕ ПРЕЖИВЯЛИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО СМЕ ИСКАЛИ. НЯМАМ НУЖДА НЯКОЙ ДА МИ НАВИРА КНИЖКИ И КНИЖЛЕНЦА В ЛИЦЕТО

Прегръщам те силно, съжалявам за всичко което си преживяла...
Моля се Бог да ти даде сили и да изцели сърцето ти.   
Бих искала да ви помоля, да не възприемате мнението ми като пропаганда, както обикновено се случва... Просто една различна гледна точка, а и начин на живот.
Аз загубих три деца...
Болката си остава, може би не толкова силна както в началото...
Не вярвам, че Бог е този който взема децата ни. Нито този който дава болестите.
Вярвам, че този който го прави е дявола. Че той е този който иска да разбие живота ни и най-вече да не ни позволи да разберем силата която имаме чрез Христос.
Не знам, защо умират деца.
Но мисля, че моите деца не са мои, те са Негови, дал ми ги е да бъда наставник за известен период от време.
Никъде не ни е обещано, че живота ни ще бъде лесен, че защото сме добри ще ни се случват само хубави неща ... Соломон е написал "Слънцето грее еднакво и за добрите и за злите".
Тогава какъв е смисъла да вярваме? Бог ни дава свръх естествена сила да се справим и изцелява сърцата ни.
Бог не си позволява... Проблема е, че ние си позволяваме...
Сещаме се за него от Рождество на Великден и когато ни е трудно ... Но той продължава да ни обича.
Много хора казват Бог е един но с много имена, няма значение на кой Бог се молиш... Но от това което аз съм изследвала, Бог в различните религии е с различен характер, може на пръв поглед много да си приличат, но ценностите им са различни. Доброто за едни не е добро за други... Все пак все една е истинска ...
Не искам да ви навирам книжки и клижленца, всяка една дума съм я изживяла и изстрадала.
Прегръщам ви. 

migito, както Бог в различните религии е с различен "характер", така и Бог в душата на всеки един човек е с различен "характер". Аз не вярвам в религия, но вярвам в Бог. В моята душа той е симпатяга и винаги ми помага, както и аз на него. Понякога ми казва и истини подобни на истината от твоят подпис, но неговите думи звучат така:

"Но Ние бяхме наранени поради нашите престъпления,
Бити бяхме поради нашите беззакония;
На Нас дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Нашите рани ние се изцелихме." 

Стига бе хора, когато изгубих детето си първия въпрос, който зададох беше : "Какво лошо сторихме, за да сме наказани така?". Не Бог, а хора отнеха живота на детето ми. Направиха го по начин и до ден днешен непонятен за мен... сякаш нарочно... Не е Бог. Отворих темата, защото ми писна някакви хора да ми казват, че БОГ ТАКА Е РЕШИЛ. И ако някой тази реплика го успокоява мен лично ме дразни невъобразимо много. НЕ БОГ ми помогна да се изправяна крака, а мъжа ми. Ако е така - ТОЙ Е МОЯ БОГ. Мога да му се доверя, мога да спделя, мога да му имам доверие, знам че ще ме чуе и ще ми помогне винаги, знам че винаги ще е до мен.

Тъжна мама 

Просто не ги чети.
Не се ядосвай за глупости.
Фанатиците нямат спирачки.

Искрено се радвам, че имаш човек до себе си, на когото можеш да се опреш.
Това е единственото ценно нещо на този свят.

 

Миличка Тъжна мама, пожелавам ти щастлива бременност и на финала здраво и усмихнато бебче. Да не бъдеш тъжна мама, а мама горда с палавник около тебе (сигурна сън че ще бъде момченце и ангелчето Ники ще го наглежда и пази).
Мама е загубила няколко бебета (все момчета) преди да се роди брат ми. След трагичен инцидент с него той ми сподели, че сякаш някой го е хванал докато е падал и го е спасил (може би са били братчета му ангелчета).

 

В моите представи, Бог също е симпатяга, с огромна усмивка, който ме обича въпреки всичко което правя, но не обича нещата които правя.
Това което си написала не би могло да е вярно в християнски смисъл, защото е написано, че "заплатата за греха е смърт." Т.е. ако трябва да понесем нашето наказание то трябва да е смърт, за това Христос умря вместо нас.
Пак казвам, не налагам на никого нищо. Бог ни е създал със свободна воля преди всичко и я уважава. Но и си носим последиците от решенията си.

Тъжна мама, лека бременност и щастлив край!! 

Тъжна мама, в годините, които съм прекарала в разни търсения поради разни проблеми аз за себе си повярвах, че няма СЛУЧАЙНИ неща...
и видях за себе си как нашите дела водят до нещо...но и как някак свише се спускат определни планове
не съм убедена точно в какво вярвам, знам за себе си своята вина...но и знам, че имам предопределен път и определени изпитания....за мен те са израз на нещо по-велико от обикновено стечение на обстоятествата и просто съвпадение.....
вярвам в предопределеността, която ЗАВИСИ от нас
не е нужно да си лош, за да имаш изпитания...не е нужно дори да ги разбираш...те се случват и ти се бориш...мен ми СТИГА това разбиране
+ разбирането, че трябва да не нараняване околните и да бъдем добри....каквото и д азначи това, а за мен то значи - в помощ без да се натрапвам ако въобще последното съм в състояние да изпълня....

За себе си имам отговор на този въпрос.
Никой родител не заслужава да загуби детето си, и няма никакво оправдание за това.
Никой няма право да наказва по този начин.
Богът, в който вярва половината свят, осигури на човека , хвърлил бомбата над Хирошима спокоен е дълъг живот. Който иска нека се кланя на този бог .
 За постъпките си отговарям аз, и аз съм си съдник.
Кой може да се успокои, че е загубил детето си поради лекарска немарливост, или поради това, че някой си кара пиян колата защото няма закони.
 
 Тъжна мама,вярвам, че имаме сила да творим съдбата си, и нека получиш всичко най хубаво, което си пожелала 

Тъжна мама отговорът на твоя въпрос е много кратък според мен - Не е важно ти да вярваш в Бог, а той в Теб..., поне етапът от живота който преминаваш в момента е такъв. Преди години аз  се питах същите неща, също роптах и четох...не приех нито една "книжна" истина наготово и смятам, че всичко е събирателна. Хармонията е една от основните точки които трябва да достигнем за да докоснем и усетим Божественото в нас /думата може да бъде заменена с всеки един образ на нашата вяра/. Според мен няма случайни неща, както и нелогични в тази Вселена. Всеки извървява своята "пътечка"...истина и достига до Себе си, до Бог, до Вярата...до онзи извор, от който сме благословени.
Мисля, че всички хора носят вярата в себе си, дори да отричат заради силната болка, дори да роптаят , да подритват и показват безразличие. Дори в момент на отричане, ние искаме да бъдем разбрани, всъщност затова и споделяме...вярваме че има и други като нас, вярваме, че вървим по правилния път...и т.н. Искам да кажа, че вярата е част от ритъма на сърцето ни, част от всяко наше вдишване...а доколко го осъзнаваме е въпрос на етапи в нашия живот. Да вярваш в любовта, да вярваш в хората, да даряваш добро с вяра, това е Божественото...или там както искате го наречете, то именно ни прави вечни.
Една изстрадала майка беше казала - Не вярвайте в чудеса, разчитайте на тях!
Пожелавам го на всички мили и измъчени майчето от този форум!
     

... а замисляли ли сте се,че самите деца тръгнали си от живота ни днес,така са избрали да бъде,независимо ние какво мислим и усещаме ...

Хм...Това е доста провокативна мисъл и аз лично никога не съм се замислял по този начин за децата.
Въпреки това - според мен никой сам не решава кога да напусне този живот, като изключим случаите на отчаяние, страх и безверие, на които децата не са способни. 
Така че - тц, ъ-ъ, не ... не вярвам в тази идея 

За мен самата мисълта ми не звучи провокативно,а естествено.
 Вярвам в прераждането и силата на доброто,което носим у себе си.
 Вярвам в правото ни на избор,независимо на колко "години"сме днес и както една моя позната веднъж рече - избора,невинаги е труден,последиците от избора ни,с които живеем  понякога трудни са.
 Уча се да не бъда егоист и когато първородният ни син си тръгна "без време" според нашето разбиране за време го пуснах да си иде,независимо колко много боли ме...защото усещах ,той така бе избрал,а аз просто обичам го през времето ...