Аз съм доста раздвоена.
От една страна, направо съм изумена колко много от нашите предложения, за които настоявахме, повтаряхме, дори се карахме с министерството - са влезли под една или друга форма в проекта.
От друга страна, точно вкарването им "под друга форма" ме притеснява - дали полвинчатите мерки няма да са по-скоро вредни. Или може би това е начинът да се върви към промяна - малко по малко, без революции. Чувствам се малко объркана.
При всички положения има неща, за които настоявахме и бяхме чути (поне донякъде)
- обвързване на националните образователни стандарти (бившите ДОИ) с 8-те ключови компетентности според Лисабонската стратегия
- външно оценяване
- нови функции на класния ръководител, свързани с личностното развитие на детето и изграждането на класа като общност
- премахване на практиката на свободните часове
- постепенно преминаване към целодневно обучение по желание на родителите
- равнопоставеност при финансирането на общинските, държавните и частните училища и детски градини - по единни стандарти ("парите следват детето")
- развитие на училището като самостоятелно юридическо лице със собствена стопанска дейност
- включване на родителите (макар и плахо засега) при вземане на решения, засягащи училището (избор на учебници, ръководство, извънкласни дейности) и процедури за уведомяването и включването им при проблеми с детето
Това се сещам на първо четене. Направо не ми се вярва.
Друг е въпросът, че има още какво да се желае.
И трети е въпросът, как ще се случва на практика.
Но сякаш има признаци за промяна.
На вас как ви струва?