Не целувам ничии ръце, никога не ми е харесвало, а и съм гнуслива 
.
. - Публикувана: 25 фев. 2009, 16:25 ч.
- Последно мнение: 1 март 2009, 19:15 ч.
Сирни Заговезни
Няма да умреш от това повярвай ми, аз лично съм целувала ръката на дядото на мъжът(беше поп лека му пръст на човека), никога не ми е било приятно но не умрях, преглътнах го някак си. Относно прошката не я възприемам в лицемерният и вариант, но ако ми се наложи бих "простила" само мир де е. Мисля, че прошката е за хора които се уважават и държат един на друг, но това е друга тема.
п.п. сигурно и таз година ще се искаме "прошка" със свеки, ама това да ми е проблема, мога да бъда лицемерна, какво да се прави
п.п. сигурно и таз година ще се искаме "прошка" със свеки, ама това да ми е проблема, мога да бъда лицемерна, какво да се прави
Не изчетох цялата тема докрай, ама да си кажа. Целта на празника е не прошката сама за себе си. То е, както сте писали в заглавието на темата, Сирни Заговезни - т.е. след тази неделя започва Великия Пост. Та целта е именно като простим на ближния и поискаме прошка с чиста съвест да започнем поста. Защото не може да искаш да се помириш с Господа, ако си скаран с брата си. Така че целуването на ръка е просто формалният израз на тази прошка. И първата стъпка към подготоваката на поста. Така че ако не си вярващ човек (каквото е едно 80% от българското население, според мен), приеми го просто като знак на уважение. За да не се чувстваш лицемерна.
Аз не постя, но съм вярваща въпреки това. На прошка в нашето семейство не целуваме ръца, но си искаме прошка. Самия акт на целуването на ръка няма нищо общо с прошката. Прощаваш със сърцето и душата си и се помиряваш със самия себе си така. Аз затова го правя, а не заради постите.
Целуването на ръка в миналите години, че и векове е било израз на уважение към по-висшестоящият, към по-възрастният, към най-уважаваният! Аз и сега целувам ръка на 89 годишната си баба като и ида на гости и го правя с желание . Обяснила съм и на децата си какво значи този жест и те са го възприели и разбрали. Няма нищо гнусливо според мене.
Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/
е друго!
Mimoza-Plovdiv а защо не и скръцнете със зъби нежно
на тая твоя свекърва и не идете на някой от празниците в дома на майка ти 
, че кажете и ..защо да идваме като не седим на масата заедно , ...този път ще сме при майка ми...или у нас този път ще се събраме...или нещо от сорта! Най -вече обсъдете тия работи със съпруга ти , и ако не е от ония заслепените от своите майки , ще се разберете, празника за това е празник-за да достави удоволствие , а не тягостни чувства....дано на следващите празници е по-светло и спокойно на душата ти 
Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/
е друго! Mimoza-Plovdiv а защо не и скръцнете със зъби нежно
на тая твоя свекърва и не идете на някой от празниците в дома на майка ти , че кажете и ..защо да идваме като не седим на масата заедно , ...този път ще сме при майка ми...или у нас този път ще се събраме...или нещо от сорта! Най -вече обсъдете тия работи със съпруга ти , и ако не е от ония заслепените от своите майки , ще се разберете, празника за това е празник-за да достави удоволствие , а не тягостни чувства....дано на следващите празници е по-светло и спокойно на душата ти 
, но вече 10 години не се получава колкото и ръце да целувам и колкото и прошки да им давам, не мога да преглътна обидата 
Целуване на ръка не ми се е налагало, но има достатъчно други подобни формалности.
Възрастните хора не се превъзпитават - поне моят личен опит ми е докарал само ядове. ( Понякога се променят под влиянието на по-мащабни събития, но разговори с тях само обтягат отношенията.)
Kато станат годините 20 и повече, няма да преглъщате горчивата чаша, а тайничко ще я изливате в саксията до вас. Така е най-безпроблемно.
Който може и иска, да пробва отсега.
вече 10 години
Kато станат годините 20 и повече, няма да преглъщате горчивата чаша, а тайничко ще я изливате в саксията до вас. Така е най-безпроблемно.
Който може и иска, да пробва отсега.
нека и аз да се включа с моята свекърва сме в лоши отношения,по принцип причината е че тя не беше съгласна да бъдем заедно със сина й,вече 6 та година и наскоро взехме да общуваме но сега ни кани на сирни заговезни да си вземем прошка и да започнем всичко от начало,но на мен ми е много трудно защото тя ме нарани много и страшно много ме боли,незнам как да постъпя дайте ми съвет
нека и аз да се включа с моята свекърва сме в лоши отношения,по принцип причината е че тя не беше съгласна да бъдем заедно със сина й,вече 6 та година и наскоро взехме да общуваме но сега ни кани на сирни заговезни да си вземем прошка и да започнем всичко от начало,но на мен ми е много трудно защото тя ме нарани много и страшно много ме боли,незнам как да постъпя дайте ми съвет
Според мен вълкът не си мени нрава, но нищо не ти пречи да затоплите отношенията, ако не за друго то поне да не си тормозиш мъжът. Поискайте си прошка, пийнете, хапнете, повеселете се, но винаги имай едно на ум и си мери приказките каквито и да ви станат отношенията в бъдеще. Мисля, че рано или късно (дано да греша), ще се опита да настои сина си срещу теб.
Темида, моят съвет е следният - казваш високо и ясно, че майка ти не те е учила да целуваш ръка и точка по въпроса. Ако мъжа ти реши да се прави на интересен му предлагаш да го заведеш при майка ти да й целуне ръка. С една дума принципа е "право, куме, та в очите".
Аз не само целуване на ръка, но и прошка не искам. Защо да го правя? Прошка се дава за грешка, след като не съм засегнала никого с думи или действия, не виждам смисъл да изричам отживели заклинания.
Аз не само целуване на ръка, но и прошка не искам. Защо да го правя? Прошка се дава за грешка, след като не съм засегнала никого с думи или действия, не виждам смисъл да изричам отживели заклинания.