Пораснали деца от смесени бракове

Моите поне тук сред децата нямат такъв проблем,приети са съвсем нормално-около нас живеят предствители на няколко националности-и ,да има деление-но по скоро сред големите.Например забелязвам ,че към тях има по големи изисквания от страна на учителките-с аргумента-майка ви е чужденка,вие сте биезични и бикултурни-затова трябва да сте по добри от останалите.

Ето, точно това имах впредвид. Като прибавим и някой некомпетентен бюрократ


Не ставаше въпрос дали някой е расист и къде си роден. Става въпрос точно за това, което съм подчертала във фразата на Eli_cz . Разбира се, че никой не те дискриминира, просто си оставаш различен дори за приятелите 


Ето, пак, защо трябва да си различен от останалите, та дори и за да си по-добър? 

На моя син в Белгия никой не му е казвал  българчето , но да в България непрекъснато чувам от роднини , съседи и тн.  как е белгиеца , къде е белгиеца , . Никога не съм се сърдила ,знам че се майтапят. Той като си ходи веднъж в годината в България , не вярвам да се определя, като такъв някой ден. Някой беше писал за турците и при нас са много и никой не ги смята за белгийци , но и те биха се обидили ,ако ги смяташ за такива ,но там е друго , религия и тн.

Това, което разказваш ме учудва. Съпругът ми е дете от смесен брак между баща французин и майка българка. Има двойно гражданство, но до преди 5 години живееше във Франция и не е имал подобни проблеми. Сега живее тук и също няма проблеми нито с френските, нито с българските власти и администрация. Говори български перфектно, пише и чете по- добре от много уличи в българско училище. Чувства се добре и тук, и във Франция. Вярно е, че и на двете места понякога му липсва по нещо, но нали за това има самолетни билети и отпуски.

Познавам много деца от смесени бракове, много пораснали деца, които са живяли в по две- три и повече държави и не виждам някой от тях да страда от това. Напротив, контакта с повече култури и народи би трябвало да води до по- голяма толерантност и е голямо улеснение в общуването.

Светът, наистина, е станал голямо село и това, поне за мен, е нещо хубаво. 

Да, Чувствам се. Където и да отида съм разлиЧна, колкото и да си повтяряме тук клишето за гражданите на света. Но се надявам Че децата ни растат в един много по-интернационален свят и за тях това ще е по-малък проблем.

dilqna_70, поздравления и на теб за добрия български!

fata morgana и аз се учудих,но определо това отношение ми допада-така децата ми не се отпускат твърде много  ,защото в пуберитета ученето остава малко на заден план.

Имахме учителка рускиня-тя имаше син и дъщеря-сина роден в СССР съответно с тяхно гражданство и дъщеря родена в БГ с бг гражданство-та ,тя ни разказа,че след като навършили пълнолетие всеки от 2мата решил да си смени гражданството-сина станал българинн,а дъщерятя рускиня 

подкрепям напълно
за мен съЩо досегът с разли4ни реалности, култури и про4ие обогатява, но явно и тук вси4kо е относително....

Здравейте да разкажа и аз моята История
Дъщеря ми сега е почти на 19
Историята която ме засегна много, и неможех просто да преглатна от обида
се  случи когато тя беше 5 клас или била е на 10 години.
Имаха таржество в училищте ???
За целта отидоха по рано в училището и трябваше да са с униформите на училището.
Роклите се криеха в училището с една дума изненада за родителите.
Така свърши таржеството и ние излязохме и отидохме в саблекалнята да си облече
дрехите.Ама неината униформа я няма???И аз и казах на Български вземи тази и и подадох една от закачалката
Дъщеря ми стана червена като домат ??? Във съблекалнята имаше и други деца!!!!
Изгледаме и нищо не каза , облече униформата и излязохме  но мълчеше,
Личеше си че е ядосана за нещо?
Като се прибрахме с един такъв тон ми каза:
Ти защо ми говориш на Български?
Онемях, неговоря че веднага ми се насалзиха очите
И казах:
Слушай искаш не искаш майкати е Българка
Ако ти се срамуваш от това , на мен хич не ми пука,
Можеш от сега нататак да кажеш на леляти да ходи
със тебе на всякаде  вместо мен.
...........
Но  нооо след две години всичко се промени
Направо я кефи вече  че  е по различна от тях
Или направо се е възгордяла че е Българка с една дума.
............
После ще напиша и друга история

Може би не съм съвсем по темата.
Аз съм дъщеря на българка и французин. Отраснала съм само тука, в България. Само с майка ми. С баща ми се запознах едва като станах на 17 години.

Самоидентифицирам се изключително и  само като българка. Но с някаква патологично голяма любов към всичко френско. Патологично казвам, защото осъзнавам, че има нещо не съвсем наред. За толкова години така и не се постарах да науча перфектно езика. Оправям се на френски, чета, но...не говоря така, както би могло. От друга страна попивам френски манталитет, разбирам го дори повече от чисто балканския. Обожавам кухнята, природата им, историята им, роднините си, редът в държавата, всичко. И там се учвствам на място, и тука. Като се връщам в България плача, че оставям половината си сърце там. Майка ми също се премести да живее там. Аз пък нямам никакво желание да се преместя там за постоянно.  Голяма мешавица ми е понякога в главата. 

Палмира, големият ти син от къде е научил английския. От теб, училище, ТВ.....

Моите 3 деца са родени в Дания и са с датски паспорти. Датчани са си отвсякъде (като изключим българския горещ темперамент  ). На външен вид могат и за българи и за датчани да минат, имената им умишлено са интернационални, стандартни както за Дания така и за БГ. Само Давид е малко особено, но напоследък много българи си кръщават децата така, така че no problem. С датско възпитание и маниери съм сигурна, че ще бъдат приети много добре в БГ, и ако се открояват ще е с нещо хубаво, което дори българите ще оценят. Единственото което може да им създаде интеграционен проблем е силният датски акцент. Давид говори БГ като чужденец, да не казвам, че изобщо българският му е много зле. За близнаците ще видим, за сега и те са с предпочитания към датски, но езиково по добре се развиват от големия си брат. Нямам никакви притеснения как ще ги приемат като порастнат нито тук нито там. Според мен освен това как ще приемат човек не зависи от националността, а от него самия, как той приема хората. При положение, че и на външен вид не се отличават фрапантно от останалите, примерно дръпнати очи, мургава кожа.. (то и моята е мургава дори за българка, ама не съм имала проблем с нея примерно децата да не искат да си играят с мен понеже им приличам на циганка да речем...)
Дали детето ще се поинтересува да научи езика и правописа на др си родител не зависи само от родителската упоритост, ами и от желанието и интересите на самото дете. Разбира се има хитринки, които родителите могат да прилагат за да възбуждат интереса към езика. Но основно всичко си идва от детето. Както си има ученолюбиви и неученолюбиви едноезични деца, така има многоезични. Както сами забелязвате правописът на двуезични майки тук в някои случаи е по добър от правописа на едноезични такива.
Освен това ако БГ действа отблъскващо на децата ми всеки път като си ходят там не мога да им се сърдя, че не  горят от желание да научат езика

При нашите деца сьществува риска да се -увстват   1/2 българи в -ужбина и1/2 -ужденци в България.

Много интересни истории! Аз искам да питам за един елемент, който несъмнено би направил "контрастирането" очевадно и неизбежно... Досега май всички споменати смесени деца са все бели, и на пръв поглед биха могли да минат и за едната, и за другата националност. Има ли сред читателите порастнали смесени деца, които са смесени и расово? Или родители на такива? Аз съм българка, родена и израсла в България, и само от 6 години живея в САЩ (а съм на 25, така че сравнително малка част от живота ми). Сгодена съм за американец негър, и сме решили че децата ни ще говорят и двата езика и доколкото е възможно, ще посещаваме роднините в БГ, та да се чувстват децата приети навсякъде... но те винаги ще изглеждат различно, дори и да нямат никакъв акцент. Тук ще ги приемат, защото смесени хора бол, и всеки е имигрант до някаква степен, но малко ме притеснява българската част на нещата... Годеника ми съм го водила в БГ два пъти, и досега всички много го харесват и се отнасят супер с него. Но нали знаете, децата могат да бъдат големи гаменчета понякога. Та се чудех, ако някой има опит или нещо да разкаже по въпроса, моля, споделете...

Аз само за една такава история се сещам, и ми беше доста смешно и объркано. Преди няколко години, като студентка тук, на един щанд за вестници в Ню Йорк дочух продавача да разпитва друг клиент откъде е, и момчето му каза, че е от България. Аз бях с гръб към тях, та не можех да ги видя. Продавачът, явно и представа си нямаше къде е България, почна да го пита дали е много горещо там, дали има пустини и камили, все едни такива въпроси. Любопитството ми надделя, и като се обърнах, видях че момчето "българче" (моя възраст) беше негърче, ама катранено милото! Да е живо и здраво, нищо против нямам, ама така се шашнах как настояваше, че е българче! Отивам аз до продавача и викам, и аз съм от България. Той горкия реши че нещо го будалкаме, защото аз (особено през зимата) съм си доста бяла... За доказателство ни накара да си говорим на български. Никакъв акцент нямаше този младеж, и патриотично настояваше че е от Варна. Родителите му се преселили от Нигерия в България, и не говорели много български, но той там е ходил на училище, отрасал, и толкова ми се учуди на изненадата, че реших че съм го засегнала. Дано и моите деца да се чувстват така комфортно...

Дидитка , зависи от хората. Но ми се струва, че в БГ все още има доста, които не могат да приемат различна раса или мулати. Аз имах период в който много си падах точно по негри. Майка ми беше готова да се самоубие, само и само да ме отърве от тях. Без да ги познава и без да иска да ги познава. Щом са черни значи не стават. Май има доста такива ограничени хора в БГ. Но явно същевременно  няма нищо против бели и руси чужденци, защото настоящият ми съпруг е такъв и това е вторият мъж в живота ми (първият пак беше рус и синеок, но българин), който тя е харесала и одобрила от пръв поглед, само от външен вид и излъчване, без изобщо да се е заинтересувала от друго подробности около него като примерно какво работи, какво му е образованието, има ли си собствен дом и т.н. детайли. С това искам да ти кажа, че за някои хора външният вид има основно значение. Както казах аз не съм от тях, приятелите ми са от всички раси, националности, височина, килограми.... (единствено към араби мюсюлмани имам лека неприязън, но разбира се не я показвам външно по никакъв начин. Просто първоначално съм настроена леко негативно, а не че ако опозная такъв човек и видя, че е нормален и свестен произходът и вярата му въпреки всичко ще ме спрат да съм достатъчно близка с него. Е... не вярвам чак да се оженя за такъв човек, но приятелство едва ли ще има проблем да създам  ).
Все пак не мисля, че от сега трябва да се притесняваш за децата си. В крайна сметка основно от тях самите зависи как ще ги приемат другите. Ако са възпитани и адаптивни ще им помогне много. Но ако са си башка, като мен примерно, дори на цвят да са като останалите пак могат да бъдат изолирани от обществото.

Аз не виждам нищо странно в това. Все пак отдавна има доста смесени бракове и има деца на по над 20 г. В местната организация на ВМРО във Варна имаше едно чернокожо момче, беше много добре интегрирано и беше ОК с всички, на никого от приятелените му не правеше впечатление, че не е с бяла кожа.