второ дете или кариера

В момента съм бременна с 2ро.И при първата бременност ми се наложи да изоставя много добре платена работа в чужбина, сега след като почти 2год. се борих за кариера съм бременна с второ, но не съжалявам.Наистина понякога си мисля, че с първата бременност избързах и , че по друг начин  може би щяха да са нещата, но като си погледна принцесата разбирам, че няма по важни неща от нашите слънца.За 2ро дете съм.

Ако сте готови да имате още едно дете, нищо не би ви спряло. 

Ние бяхме убедени, че искаме второ дете, даже много го искахме. Преди да получим второто ни съкровище, имахме и два неуспешни опита. Но, не се отказахме. Не съм преставала да работя, но тя и моята работа е такава, че когато има, трябва да се свърши, а може да има и известно време изобщо никакви ангажименти да нямам. С второто ни дете забремянх точно когато изпълнявах сериозен ангажимент, но не съм и помисляла да сравнявам кариерата с детето ни. С каката изоставих кариера на 25 год. , всъщност за около година пак върших същата работа, но успоредно се занимавах и с друго. Майчинството определи и професионалния ми път до голяма степен.
И двамата с мъжа ми сме едниствени деца и се чувстваме пълноценни хора, но за нашето семейство пълнотата дойде с втората ни щерка. А и мераци за трето не липсват. Само да вляза във форма, че 4 бременности ме изкараха от редиците на нормално изглеждащите хора.

Нещата не са черни и бели. Преценете добре и дерзайте.

Ти самата казваш, че искаш второ детенце. Кариерата е важна, определено, но ти нямаш много време за бебе и в един момент ще усетиш, че е станало твърде късно. Тогава със сигурност ще съжаляваш, защото си искала, но не ти е стискало.
Ще се радвам да те видя с лентичка. 

Близо 5 години и аз си задавах същия въпрос като теб. Имах вече едно дете, студентско бебе, отгледано много трудно, с много лишения и компромиси. Точно се отпуснах да започна работа от която не трябва да изчезвам всеки ден в 5 и да ме гледат криво колеги и шефове, точно спрях да ползвам всеки месец болнични и мъжа ми поиска второ дете. Не исках и да чуя. Не исках всичко отначало. Само който е работил с малко дете в частна фирма на отговорна работа знае колко е трудно всеки ден да успяваш да оставиш всички които чакат нещо от теб и да си тръгнеш в 5. Независимо от събранията, шефовете, проектите и клиентите. На мъжа ми никога не съм могла да разчитам защото неговата работа пък е още по-ангажираща. Не исках отново да напускам и да си търся каквато и да е работа с малко работно време на която не ме взимат защото съм прекалено квалифицирана и знаят че или ще искам много пари или ще си намеря по-добра работа и ще избягам. Подчертавам че по образование съм програмист, но никога не съм работила това. Точно защото при двама програмисти в къщи няма място за дете. Не ме оборваите защото знам как работят програмистите и знам как нито една колежка на мъжа ми не смее да роди. Работех като уеб дизайнер и избирах винаги по-лека работа като правех компромис със заплатата, но с уговорката че няма да оставам до среднощ в офиса и няма да работя в почивните дни. И пак имах проблеми. Пак се е случвало шефа да ми каже че моето дете му пречи на бизнеса а колегите да питат защо аз си тръгвам а те остават. Мислила съм вариант бавачка, но не съм се решавала защото винаги съм мислела че детето има нужда от майка си а не от чужда жена която освен да го нахрани и облече друго няма да свърши. 
След много мислене за второто дете се реших да родя. Знаех от самото начало че живота ми ще се завърти обратно на часовника и ще се върна в изходна позиция. Но мъжа ми искаше дете, печелеше добре и аз махнах с ръка на кариерата ми. Уж вече имам две баби пенсионерки около мен (с големия и свекървата и майка ми работеха), уж имам и голям син който ми помага когато може, уж мъжа ми вече е на утвърдена позиция и също може да го гледа ако се наложи, уж имам пари и гледачка да взема и уж, уж си напуснах работата. Две години майчинство си казаха думата. В офиса вече имаха друго момиче. Аз бях изостанала с работата. Изобщо и не направих опит да се връщам там. Започнах да си търся друга работа обаче, с малко дете, на 37 години, три години почивка и условия за трудов договор, болнични, работа до 5 и почивка в почивните дни, познай колко лесно си намерих. И понеже аз самата не съм мотивирана да започвам работа в частна фирма защото не искам да се повтарят уговорките за работа до 5 и т.н  изкарах курс за маникюрист и започнах работа в един салон до детската градина. Сега сама си определям часовете за работа и ако имам след 5 мога да си взема детето и да го сложа до мен в салона да играе. Ако е болно просто не си записвам часове и си го гледам. Е и там градя кариера ))) но като карам курсове за грим и се уча да правя интересна ноктопластика. Мъжа ми първо каза че съм луда после видя колко е удобна такава работа за всички и най-вече за него . Майка ми не казва какво работя на хората които знаят за какво съм учила, а на останалите разправя че това е само временно докато малкия поотрасне. А уеб дизайна...... остана ми като часпром от къщи, но рядко и повече като услуга за приятели. Не знам дали някога ще се върна пак на такава работа. Много ми се иска защото много си обичах професията, но наближавам 40 а и в трудовата ми книжка вече пише маникюрист. Надали някога някой ще ме вземе.


Въпреки това не съжалявам нито ден че съм направила така. Сега оценявам колко е хубаво човек да си е с детето. За големия нямах нито време нито търпение притисната от ангажименти или безпаричие.

Дълго стана, за което съжалявам.

По темата е доста трудно да се даде катгоричен отговор, аз мисля че детето трябва да идва, когато човек го иска, а не защото трябва или остарява или други ограничаващи външни условия ... И че наистина е мнго важно как и с какво е се гледа и да има едни спокойни и щастливи родители .. От друга страна човек цял живот прави планове и очаква нещо да се случи и да е хепи, я да отслабне, я да има по-добра работа, я нещо друго и тези очаквания отлагат "истинския" живот ...
Martisun много ми е интересна твоята история и решение ... Радвам се, че ги сподели    . Бях срещнала и в друга тема твой пост, където споменаваш за драстична смяна на професията, но чак сега прочитам the real story Аз не разбрах точно, щастлива ли си сега ? Интересна ли ти е все пак новата професия, пак е нещо творческо ... Това че майка ти не споменава какво работиш, означава ли че и ти и тя се притеснявате (срамувате) от това ... Питам защото често ми минават през ума мисли от рода на да зарежа уж успешната си, но изнервяща кариера и да отворя бар на плажа примерно Също нямам деца, защото се чудя къде и как ще ги гледаме, колко средства ще са нужни и т.н., както и дали ще искат родители бармани 

Защо искаш съвет???
Постъпи така както иската двамата със съпруга ти...Това си е изцяло ваше лично желание...

Естествено, че второ дете. Работа винаги ще има, стига да ти се работи.

Времената не са лесни. Добре си направете сметката. Много е гадно да гледаш дете с огорчение, че те е спряло да правиш нещо. Или просто притиснат от безпаричие и недоволство да му се нервиш за всяко нещо.

Знаеш ли, откакто съм завършила училище времената все не са лесни. Преди това не се говореше, а и аз не знаех за какво иде реч 
Голямото ми дете е родено в най-гладната година от промените. Трудно ми е да сравня сегашната криза с хиперинфлационните 96-97. Отне ми повече време да поискам второ дете, но НИКОГА не съм съжалила за кариерните компромиси.
Не съм срещала човек, който да гледа децата си с огорчение.

Аз не знам дали ще ти помогна - от тези, които са взели твърдо решение да останат с едно дете съм.
На мен не ми е пусто, но трудно преживявам всеки път, когато дъщеря ми спомене за братче/сестриче.
Не растат егоисти, до дете и възпитание е.
Аз също не мога без работата си, но не е това проблема. Просто гледам мащабно на нещата и преценявам за себе си, че не е това голямата ми мечта.
Ако имах желание за второ дете - работата не би ме спряла. И аз съм в частна фирма, работя от както се помня и никога не съм имала проблем дори, когато беше малка да си сменям местоработата - за протокола родих на 29 и не съм млад кадър .
Ако фирмата ти е сериозна и уважава кадрите си, не мисля че ще имаш проблем.
Вземи правилното решение за себе си. Ако го искаш - ще се справиш.

подкрепям 100%: това са много лични ситуации и решения, лесно е всички да запеем 'дете, другото няма значение'. Различни са хората: някои жени се чувстват пълноценни когато градят кариера редом до детето, за други е напълно достатъчно времето с децата. И двата 'вида' могат да бъдат страхотни майки, както и много калпави. Когато ти напира да се доказваш на работа не знам дали е уместно да искаш бебе само притисната от времето, а след това да мислиш 'ех, ама само ако бях останала на работа' и бебето да ти е криво. За всяко нещо трябва време и всяко нещо с времето си.

Детето е компромис с кариерата,  а кариерата е компромис с майчинството - за кой от двата си готова? Ако работиш на читаво място, то евентуално би могла да минимизираш компромиса, но няма начин да го избегнеш...или поне аз не знам за такъв.

Аз съм в същата дилема, но засега изчаквам (т.г. ще стана на 32г., надявам се да мога да си позволя чакането)


това разбира се не значи, че такива няма (може би огорчение е малко силна дума), най-малкото защото едва ли някоя майка ще афишира, ако я гризе отвътре какво е пропуснала по отношение на професионалното си развитие 

Ох тази дилема стои и пред мен.Вече съм на 34 и ме е страх че няма да се справя.Отвикнах от смяна на памперси и ставане на 3 часа.Като се сетя за всичко това косата ми настръхва.

Дете! Аз трябваше да направя такъв избор. И не съжалявам нито за миг!