Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

След работа си намирам колата със счупен преден фар и бележка с телефон и име на чистачката.
Човека се скъса да се извинява за щетата,искаше да покрие ремонта.
А можеше просто да си тръгне и да остави нещата така.
Не можах да повярвам на очите и ушите си.
Имало значи още честни и коректни хора.

Чудесна тема, поздравления!

Преди два дни съвсем бегло споменах в една тема, че имам проблем с компютъра и една напълно непозната съфорумка ми писа за да предложи помоща си. Стоя на линия часове наред докато вдена, сваля всички необходими програми и ги инсталирам.
На другия ден пак ми беше писала да види дали имам проблеми и да ми обясни как да работя с програмите. Благодаря!

И аз няма да забравя една голяма добрина от една съфорумка. Без да има никаква полза от мен, нито някакви изгледи за полза, много ми помогна, наистина много. Не сме си срещали преди това никовете в нито една тема.

Преди няколко години си загубих портмонето,а вътре имаше доста пари и лични документи.
В РПУ Варна бяха така любезни да ме наругаят и да ми кажат,че според процедурата им в момента не могат да ми анулират ЛК и останалата част от важните документи т.е.всеки можеше да прави каквото иска с моята лична карта.
Но...едно младо момче беше намерило портмонето ми,звъннало на някакъв номер,написан на бележка вътре,занесло го лично до дома на моя приятелка,заедно с цялото му съдържание.При което аз бях така  Обадих му се по телефона,предлагах му да изразя по някакъв начин благодарността си,но той не искаше,това било толкова "естествено".

Когато бях в болницата..януари месец.Две приятелки се постараха да ограничат хората напиращи да ми се обадят и да ми честитят за нещо,което вече го нямаше.........Много им благодаря за жеста!
Братовчедка ми също много ми помогна тогава...силна жена е тя!

преди година и половина на път за работа припаднах в 83. естествено, нямаше свободни седалки и аз бях права, както и много други. като ми причерня и ме стегна, се свлекох на пода и едни цигани станаха от седалките си и ме завлекоха да седна на техните места.

няма да забравя иколко мил беше с мен един ливанец на име Осама ( ) една нощ на летището в будапеща, когато си бях изпуснала самолета за сф (не по своя вина). благодарение на него изключително неприятната за мен случка се превърна в приятно изживяване. и не, нямам предвид това

В последния най-голям студ тръгваме да минаваме Петрохан, мъжът ми зареди колата с бензин, храна, пиене, дрехи, спален чувал  нещо, което друг път не сме взимали, бъзиках го да вземем и бутилка ракия малко преди да влезем в район без обхват колата угасна, ни напред - ни назад, не пали, няма парно, няма нищо щяхме да звъним да ни теглят, но това значеше поне 2-3 часа при -13 градуса с дете ...

Спряха семейство, без ние да махаме! Качиха ни със София при тях, а колата, заедно с мъжа ми изтеглиха обратно до София, не приеха пари, дори почерпка ...

Сетих се зао ще нещо,което искам да споделя,ако нямате против.Откраднаха ми портмонето от раницата,както си вървях..БЯх с приятелка и тъй като аз не можех много много да мисля,тя ме замъкна в РПУ-то.ТАм попаднах на двама много свестни инспектори.Момчетата разбраха че плача не толкова за парите,а за снимките на любими хора вътре и ми разпечатаха снимки от системата (от тези,които са давани за личните карти на хората)...След една две седмици портомонето ми беше  донесено до училище от един възрастен човек.Беше си оставил името и адреса.НАмерих телефона му,обадих се,за да му благодаря и да го попитам какво иска,а той каза,че просто искал да се увери,че портмонето ще ми бъде предадено,затова оставил името и адреса си..

Седя и мисля.....
Или ме е хванала склерозата, което не е изключено, или няма какво да напиша по темата.

В последните седем дни един огромен жест и един такъв, съвсем непринуден. Случайни непознати хора.
Иначе докато бях в болница за няколко дни другарчетата ми от Родители преживели загуба не ме оставяха да се отдавам на черни мисли. Бях на повишен контрол от тяхна страна. Искаха и да ми готвят и да ми носят храна, за да не се мъча с болничната. С техните желания се оправих по-трудно отколкото с тези на семейството ми. 

От този форум, напълно непознати хора, ме поддържаха да издържа психически почти цялата 2007 година.За което много им благодаря!

Случва се. И е хубаво 

В Бриколаж купихме нещо, ама не влизаше в колата и се суетяхме как да си го пренесем. Дойде мъж с микробус и каза - качете го при мен, ще ви го закарам вкъщи. Ние -  Но натовари го човека, докара ни го тук и си отиде. Много мило 

В Икеа - до нас си товари един плетени кошове с каиши, много хубави и практични, но - скъпи доста. Последният не влезе в колата му и каза - вземете го, за вас е  Тук е сега, ползвам го, супер е, но ми е приятно за жеста, за разбиранията му, а не за самата материална придобивка 

Да ти кажа честно, Вълчо, по-голямо удоволствие ми доставя аз да подам ръка. Иначе се чувствам неудобно някакси, може да е глупаво, но е така.  И многото разочаровния и немислими реакции от хората в такива случай не ме обезкуражават. Но не знам докога 

Но понякога изпадаш и в неловки ситуации - преди години пред парка Заимов в София попадаме на кола с ключове на вратата. Взехме ги и кукнахме на пейка там да чакаме човека. Дойде той, с две дечица, търси ключове в джоба - ма аняма. Предадохме му ги, той се притесни, купи ни шоколад, беше много мило. Та в тази връзка с малкия миналата седмица вървим и виждам пак така - кола и ключове на вратата. Взимам ги аз чинно и куквам до колата да чакам да ги върна. Идва човека, търси ги - няма ги. Приближавам се гордо и ги подавам и ме изгледа толкова лошо  предполагам тук е нормално да си ги оставиш на вратата и никой да не ги пипне... 

Ние сме си забравяли пред нас, на тротоара торба с продукти и никой нищо не пипа  Което пък не пречеше да ни откраднат в един магазин детската количка. От майка на близнаци.... както и да е, де, отплеснах се, сори 

Много хубави истории сте споделили, даже си поплаках за учудване на мъжа ми Писала съм и друг път за това, но мисля, че тук е мястото да споделя колко приятно ме изненада продавачката на плодове от близкия до нас пазар. С мъжа ми сме й редовни клиенти, но не си знаем имената, само на "здравей-здрасти" сме. Докато бях в родилното, тя поразпитала деликатно мъжа ми, научила точно на кой етаж съм и в коя стая и по своя позната акушерка два пъти изпрати пресни плодове. Освен това акушерката ми показа "техники" за кърмене, защото нямах представа как се прави. Много ме трогна този жест, още повече, че в болницата се сблъсках с такова бездушие и цинизъм от страна на част от персонала, на бебето му се наложи кръвопреливане и в бях в толкова голяма "дупка", че този жест страшно ме развълнува.

Много хубава тема.
За съжаление доста отдавна не ми се е случвало нещо такова.

Съседското момче ни звънна преди два - три дни на вратата - връзката с ключове на мъж ми беше останала на външната брава. Всички възможни ключове бяха там.



  Останах без думи, честно