Публикувана: 22 март 2009, 17:15 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 14:15 ч.

Кога се "предадохте"?

3 980
56
1

1
2
3
4
Всички

22 март 2009, 17:15 ч.

Мнения: 2 175

Аз май отново съм на любовна вълна.. Grinning

Искам да поразсъждаваме над следното:

Наскоро любимият направи огромен жест за мен..
Даде ми нещо, за което винаги съм мечтала..
Направи го с такава лекота и толкова естествено..че направо онемях..
Говорили сме преди за това много пъти и знам, че за него не представляваше трудност, но за мен пък беше непостижимо.
И изобщо не вярвах, че ще го направи..защото се изисква огромно доверие за това..

Заедно сме отдавна, познаваме се отлично и тн..и въпреки това, досега, през годините винаги ме е гледал "под лупа" и крайно подозрително..
Аз, от своя страна - също..Май съм прихванала от неговата параноя Rolling Eyes

Вярвам му, обичам го безумно..обаче все си имах "едно наум"..

И сега, след неговия жест, изведнъж се случи нещо като взрив в сексуалния ни живот..
И той, и аз, изпитахме неща, които досега не са ни се случвали.. Embarassed

И се получи естествено, а не по желание на единия или другия..

От вчера не ми излиза мисълта от главата, че ако аз му нямах безусловно доверие, това нямаше да се случи..От негова страна - още повече..
И сега какво? Thinking

На думи пак по принцип сме си "подозрителни", ама всъщност.. newsm78

се предадохме.. Grinning

Вие кога/как разбрахте /повярвахте/се предадохте на своята половинка?
Случка, повод, усещане, доказателство или др..?
Знам, че при всеки е различно, ама сигурно има и други такива "катили" като нас.. Laughing

# 1 22 март 2009, 17:28 ч.

при моите деца .....
Мнения: 5 197

Дано и аз изпитам подобни дълбоки чувства!

# 2 22 март 2009, 18:02 ч.

Мнения: 2 448

Безусловно съм се предавала само на един човек в живота си и то без да е имало някакъв конкретен повод, просто се усетихме взаимно. За съжаление не ни беше писано да сме заедно. Не съм и не бих могла да се отдам така на друг...
За сметка на това държа юздите в брака си, ако мога така да се изразя, защото не съм така уязвима.

# 3 22 март 2009, 18:14 ч.

Мнения: 4 965

Конкретно оставам с впечатление, че говориш за материален жест. Нищо материално не би ми променило отношението към даден човек.
Истински се доверих на половинката си, когато усетих колко много е готов да направи за мен - емоционално, физически и т.н. Това беше моментът на бременността ми с момиченцата ни - беше жестоко физическо натоварване и изпитание за мен. Не бях стабилна психически, защото няколко месеца по-рано бяхме изгубили момченцето си. Физически бременността беше риск за живота ми.
Тогава той беше плътно до мен - грижеше се за всичко, хранеше ме в устата, къпеше ме, гледаше ме като малко дете...
Това беше моментът, в който разбрах, че той е най-близкият ми човек, въпреки всичко.
Имам му безусловно доверие.
И дори разните битовизми в ежедневието, споровете ни или огромния егоизъм и на двама ни не могат да променят у мен това отношение и усещане, че сме част от едно цяло...

# 4 22 март 2009, 18:15 ч.

Мнения: 5 468

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

# 5 22 март 2009, 18:32 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

В началото на връзката ни и двамата бяхме с известни резерви, което си е нормално за хора, познаващи се отскоро. С течение на времето мъжът ми (тогава още не бяхме женени) успя да ме предразположи психически по неговия си фин и деликатен начин, който винаги успява - с много говорене и действане по "тънката струна". Така че не е имало преломен момент, някак си нещата плавно си се наредиха.

# 6 22 март 2009, 18:33 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 18:15

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

Аре, почна се..)) ooooh!

Подаръците и материалните неща нямат връзка тук..
Никога не ми е било отказвано нищо..

Паси, разбирам те..едва сега.
В предишната си връзка имах също огромно доверие в началото..
И там тръгна от жест и мъжко държание спрямо мен..
Но..за 15 г там не изпитах такива усещания..
Подсъзнателно, винаги нещо ме спираше.. и бях доста резервирана, както и не толкова всеотдайна..Е, имаше защо..толкова болка и безпомощност на никого не пожелавам..

Азаф, прекрасно звучи, наистина..

# 7 22 март 2009, 18:34 ч.

София
Мнения: 2 901

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 18:15

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

апартамент или кола

# 8 22 март 2009, 18:35 ч.

Мнения: 4 651

Просто се получи с годините, нищо магическо и отключващо не се е случило.

# 9 22 март 2009, 18:38 ч.

Мнения: 4

ще стане интересно неделя вечер

# 10 22 март 2009, 18:41 ч.

Мнения: 686

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 18:15

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

Вибратор

Имаме си пъно доверие с моя мъж.Изцяло сме отдадени един на друг и на децата.Не е имало точно жест, който да отключи безрезервната обич,просто постепенно я изградихме още отначало.

# 11 22 март 2009, 18:45 ч.

Мнения: 2 175

Аре бе, сериозно..

Явно само аз съм така "недоверчива".. newsm78

"Парен таратор духа" се казва..
Винаги имам едно на ум, вечно чакам отнякъде да ме изпързалят..
99 % интуицията ми е била права..

# 12 22 март 2009, 18:47 ч.

Мнения: 4 965

А може пък да не става дума за материален подарък, а да речем за някакво интимно изпълнение в секса. По-нестандартните неща наистина изискват пълно доверие между партньорите и допълнително увеличават усещането за близост.
Просто хипотеза.
Стига сте питали.
Магаренце, ако реши, ще си каже...

# 13 22 март 2009, 19:01 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: azaf в нд, 22 мар 2009, 18:47

. По-нестандартните неща наистина изискват пълно доверие между партньорите и допълнително увеличават усещането за близост.

Азаф, това имах предвид..

Какво и как - няма значение.. Outta Joint

И за него и за мен-очевидно означава много..

Питах при вас как е било, защото имам чувството, че успях да пробия "стена"..това ме прави адски щастлива и изпитвам огромно облекчение..
Трудно ми е да го опиша - става въпрос за крайно параноичен и подозрителен винаги за всичко човек..хеле пък за жените....а той пръв "се предаде"..
Бяхме го зациклили някъде в схемата - "аз на теб не ти вярвам по принцип, аз тогава пък на теб - въобще.."..

# 14 22 март 2009, 19:10 ч.

София
Мнения: 3 432

Не съм се предала.
Това, което описваш е прекрасен момент, но при мен са само моменти.
Изживявам го, отдавам се изцяло на момента, но само на момента.
След това идва друг такъв момент, който е различен от първия, но никога не е окончателно и завинаги. Има цикличност, така да се каже.
Надявам се, един ден, когато минат много години и много такива моменти, да получа усещането за отдаване изцяло и напълно на мъжа си.
Но мисля, че това предстои и е нещо, което аз още не съм изживяла.
Но съм го виждала наживо, така да се каже.

# 15 22 март 2009, 19:12 ч.

Варна
Мнения: 3 953

magarence хубаво ми е да чета романтичните ти теми.
п.п. тантричен секс ли правихте Wink

# 16 22 март 2009, 19:14 ч.

София
Мнения: 2 901

Когато не съм имала доверие на някого напълно, каквото и да е правел, винаги съм имала 1 наум - може докато прави някакъв мил жест да съм се главозамайвала, но бързо съм се опомняла. Искам да кажа, че когато някой не е за доверие, той си остава такъв. от друга страна, когато някой е достоен за доверие, въобще не ми е минавало през ума, че не може да му се има вяра, с времето нещата стават все по-лични, правим планове, изпълняваме си ги и ги преизпълняваме. Тогава няма място за стени и прегради и после за разбиване на берлински стени...

# 17 22 март 2009, 19:16 ч.

София
Мнения: 2 901

Цитат на: Azzy в нд, 22 мар 2009, 19:10

Ето това имам предвид - някои хора с лекота правят мили жестове, но колкото и да са мили, никога не можеш да се отпуснеш и да си кажеш, че най-накрая сте в хармонията, сред доверието и отдаването, завинаги.

# 18 22 март 2009, 19:21 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Валентина в нд, 22 мар 2009, 18:34

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 18:15

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

апартамент или кола

Аз реших, че е някоя мъжка гумена кукла newsm47

# 19 22 март 2009, 19:29 ч.

Мнения: 2 175

Валентина,
така е - хора всякакви..

Нали затова е темата.. Laughing

Лошото е, че след като това се случи, май ставаме съвсем уязвими..

# 20 22 март 2009, 19:31 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 19:21

Цитат на: Валентина в нд, 22 мар 2009, 18:34

Цитат на: Ню в нд, 22 мар 2009, 18:15

Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса newsm78

апартамент или кола

Аз реших, че е някоя мъжка гумена кукла newsm47

Вие пък, от кога една играчка е нещо особено, че чак знак на доверие? newsm78

Виж предложение от страна на мъжа за тройка с друг мъж би могло да се изтълкува като жест на доверие. Wink

# 21 22 март 2009, 19:42 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

по-скоро броеница ... с 4-5 топчета ...

# 22 22 март 2009, 19:43 ч.

Мнения: 194

Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано Wink

# 23 22 март 2009, 19:45 ч.

София
Мнения: 3 432

магаренце, няма универсална формула.
Любовта е уязвима, в противен случай нямаше да бъде любов.
Тя е нещо много крехко, може да се гради с години и само за секунда да се превърне в прах, все едно никога нищо не е имало.
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
От друга страна, ако се страхуваш, ако не рискуваш, няма как да се получат тези моменти, които са в основата на такава любов.
Именно фактът, че е уязвима, крехка и толкова лесно разрушима, тя е толкова ценна.
Надявам се ме разбра какво искам да кажа, но въпреки всичко, това е моята формула, но тя не е универсална за всички.

# 24 22 март 2009, 19:45 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: K-A-M в нд, 22 мар 2009, 19:43

Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано Wink

Да не си търсиш и ти "ключове"? Laughing

# 25 22 март 2009, 19:51 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Цитат на: pasinet в нд, 22 мар 2009, 19:45

Цитат на: K-A-M в нд, 22 мар 2009, 19:43

Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано Wink

Да не си търсиш и ти "ключове"? Laughing

шперц

# 26 22 март 2009, 19:52 ч.

Мнения: 194

Цитат на: pasinet в нд, 22 мар 2009, 19:45

Цитат на: K-A-M в нд, 22 мар 2009, 19:43

Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано Wink

Да не си търсиш и ти "ключове"? Laughing

Със сигурност , не!

Когато попаднеш на човека, всички врати са отворени Wink

# 27 22 март 2009, 20:17 ч.

Мнения: 2 175

Azzy, много красиво си го описала... bouquet

Така е..тухла, по тухла..и се гради, както и че малкото камъче обръща колата...
Всичко е ужасно крехко..чувства, намерения, ежедневието дори..днес имаш, утре - не..

Имали сме безкрайно красиви и силни моменти между двамата, и причинита е може би в това, че е било ден за ден и всеки миг е бил важен..Любов, подкрепа и загриженост - се изградиха с времето, но едва когато преминахме заедно и през лошото се появи доверието..

П.С - не ви ли стана ясно, че нямам с какво толкова да се похваля..важното какво съм почувствала, а измеренията са си само и единствено мои.. Stop

# 28 22 март 2009, 20:25 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Azzy в нд, 22 мар 2009, 19:45

Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.

Не винаги е така или по скоро хората сме различни и ако за някой са необходими много тухли, за да почувства пълно доверие и да се отдаде на друг, то при мен нещата не стояха по такъв начин. От първия момент на близост почувствах, че искам и мога да се отдам напълно. И понеже го направих, част от мен остана в тази връзка завинаги ...

# 29 22 март 2009, 20:39 ч.

Мнения: 2 175

Паси,
предната ми връзка започна така - със скачане в дълбокото..пълно доверие, куп изпитания и тн..Само заради това, че направи нещо значимо за мен..Беше дълбока и всеотдайна любов. ..Вярвах му, защото мислех че ще е завинаги..После, като се осъзнах, не е истина как боля..години наред "близах рани"..
Сигурно затова сега толкова дълго се пазих..самонавивах се, че няма начин да е истина..че ще приключи всеки миг и тн..

# 30 22 март 2009, 20:39 ч.

Мнения: 194

Темата е чудесна, но си говорим с абстрактни понятия.

оттеглям се с достойнство, както каза една друга съфорумка, в една друга тема Peace

# 31 22 март 2009, 20:47 ч.

Мнения: 4

.С - не ви ли стана ясно, че нямам с какво толкова да се похваля..важното какво съм почувствала, а измеренията са си само и единствено мои.. Stop

оф къде ли ми са очилцата ooooh!

# 32 22 март 2009, 21:03 ч.

Мнения: 3

С течение на времето ,кавото и доверие да си имал и градил винаги идва момент,в който се питаш-а дали наистина е така?
А не дай си боже доверието ти е било жестоко предадено-кво правим тогава?Жалко за толкова самооотверженост- не е истина,как боли истината!
Според мен винаги си бъди с едно,че и две на Ум

# 33 22 март 2009, 21:08 ч.

София
Мнения: 3 432

магаренце, надявам се твоето минало да не ти попречи.
Ако е истинско, пожелавам ти да успееш да го задържиш и превърнеш в онова, което ще понесе пълната ти отаденост и ще те направи щастлива.
Казват- на война и в любовта няма правила.

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 10:13 от Azzy

# 34 22 март 2009, 21:21 ч.

Мнения: 46 546

Въобще не схващам за какво говорите, явно темата не е за блондинки Rolling Eyes

# 35 22 март 2009, 21:24 ч.

Мнения: 22 457

Хаха, абе мъжа и е подарил тройка с още един мъж и сега хората правят зашеметяващ секс. ))))) или пък с жена. )))))

Ебаси тъпотията. )))) Ама що чакахте 15г. ? )))))

# 36 22 март 2009, 21:27 ч.

Мнения: 46 546

Цитат на: Mirama в нд, 22 мар 2009, 21:24

Тогава по темата - още не съм Joy

# 37 22 март 2009, 21:43 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: джек в нд, 22 мар 2009, 21:03

Джек,
нали и аз изразих същите опасения..
И какво - да се затворя и да остана насаме със страха си ли?
Самоизяждането не е никак здравословно..
Ако от нещо не ме страх - това е да опитвам..
Предателства има постоянно, но другото си струва, нали?

# 38 22 март 2009, 22:02 ч.

София
Мнения: 3 880

magarence, подарявам ти една чудесна мисъл на Марк Твен:

работи, сякаш не се нуждаеш от пари,
танцувай, сякаш никой не те гледа
и обичай сякаш никога не си бил нараняван.

никога, никога не съм била подозрителна спрямо любовта, никога не съм се съмнявала и не съм спирала да вярвам.
пожелавам ти оттук насетне много вяра и смело напред Hug

# 39 22 март 2009, 22:07 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Мъдър човек е бил Марк Твен.
Магаренце, ако не се отпуснеш и не се отдадеш изцяло, няма как да получиш пълното удоволствие и удовлетворение от връзката Peace

# 40 22 март 2009, 22:15 ч.

Мнения: 2 175

Мдааа..от къде започнах, до къде стигнахме.. Sunglasses

TessaMon, Aurora - благодаря! bouquet

Така е, и аз много добре го знам..
Мога и искам да продължа напред..
Дано не съм изтълкувала погрешно мъжкото споделяне..на него ще му е още по-трудно..

# 41 23 март 2009, 11:21 ч.

Мнения: 419

Магаренце, по-добре не споделяй за "нещото", ще се приземи темата.
Иначе аз се предадох без бой - само един поглед беше достатъчен Flutter

Той, човекът, беше гол като църковна мишка (по това си приличахме), освен дрехите на гърба си, друго не притежаваше, затуй му откраднах сърцето и така Crazy

.

По принцип материалното може да следва духовното, но не и да го предхожда, тъй мисля аз Naughty

# 42 23 март 2009, 11:36 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

"Предаването" ми стана постепенно. Страст и любов имаше още от началото, но доверието се изгради с годините. Да се чувствам сигурна в него, сигурна в любовта му - на това трябваше да ме научи и да ми покаже, че наистина иска това. Не го приемам и сега за даденост, знам колко крехко е доверието и как може да бъде разрушено в миг. Но се наслаждавам на близостта си с него, на сигурността, която изпитвам с него. Радвам се на духовната и душевна близост между нас. Heart Eyes

Прави ме щастлива жена! Embarassed

# 43 23 март 2009, 14:02 ч.

Мнения: 2 175

Taнцуваща,
малцина ме разбраха какво имам предвид.. Sad

Темата е за доверието, а не за "нещото"..

Аз съм била винаги такава..наистина трябва да се случи нещо изключително, за да се "предам" така безрезервно..

Човекът отдавана ми е доказал, че мога да си заложа главата за него..но пустото му минало и все още незатихналата болка, ме караха да се самонавивам постоянно, че не може да е истина..и тн..

С приятелството е същото..
имам точно 3 - истински приятелки, и последната, която "влезе в кръга", беше преди 17-18 г..Всичките са правили изключителни неща заради мен..Аз също съм винаги насреща..Това е силна връзка, която премина през всякакви израствания и трансформации..Но все пак това са повече от 20 г..
С любовта нали се случва нещо подобно?
Влюбен и обичаш са две различни понятия..
Второто - не става без доверие..

# 44 23 март 2009, 14:12 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Цитат

малцина ме разбраха какво имам предвид..

Не те разбраха, щото търсят сеир. А темата е толкова хубава Peace

# 45 23 март 2009, 14:20 ч.

Мнения: 419

Цитат на: magarence в пн, 23 мар 2009, 14:02

Taнцуваща,
малцина ме разбраха какво имам предвид.. Sad

Темата е за доверието, а не за "нещото"..

Не те разбраха, защото спомена за нещото , и се зачудиха какво е. Материално ли е, духовно ли е, яде ли се, пие ли се.
Защото по един начин звучи: той ми подари апартамент и аз се предадох, а по съвсем друг: той ми каза че ме обича, и аз се предадох.
При дефицит на информация се включва въображението, собственият опит и други едни механизми, за да изпълнят нещото със съдържание.
Моето нещо, както вече написах, не е материално, и в този смисъл би ми било трудно да разбера как нещо недуховно би могло да накара една жена да се предаде. В този ред на мисли приех, че твоето нещо също е нематериално.
Така зададена, темата я разбирам: кое е това нещо, което ви накара да се предадете.
Може и да греша, обаче Thinking

Егати оплетеният пост се получи ooooh!

# 46 23 март 2009, 14:28 ч.

Мнения: 2 175

Хм..да опростя малко, че явно не е станало ясно..

Почувствах го като "отключване", защото въпреки жеста - не аз, а той пръв се "разкри"..
Което за мен наистина означава адски много..предвид това, че добре го познавам вече.. Grinning

# 47 23 март 2009, 14:49 ч.

Мнения: 22 457

Хмм, аз пък явно съм толкова глупава, че не схващам на какво точно трябва да се "предавам", "разкривам" и т.н. от сорта.
Тук се ръсят някакви философски абстракции и нищо конкретно.

# 48 23 март 2009, 15:25 ч.

Не съм се предала още Simple Smile

Имам чувството, че бих се предала напълно само на един човек, без да искам нищо в замяна даже, обаче и двамата имаме семейства. Затова гледам да залагам на разума. И да видя какво ще ми предложи животът.

# 49 23 март 2009, 15:34 ч.

Понеже възникнаха въпроси, мога да кажа как го разбирам аз. "Предаваш се" според мен при две положения: Или имаш пълно доверие (колкото е възможно) или не ти пука изобщо какво ще стане в бъдеще.

# 50 23 март 2009, 21:34 ч.

Мнения: 398

Цитат на: Azzy в нд, 22 мар 2009, 19:45

Любовта е уязвима, в противен случай нямаше да бъде любов.
Тя е нещо много крехко, може да се гради с години и само за секунда да се превърне в прах, все едно никога нищо не е имало.
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
От друга страна, ако се страхуваш, ако не рискуваш, няма как да се получат тези моменти, които са в основата на такава любов.
Именно фактът, че е уязвима, крехка и толкова лесно разрушима, тя е толкова ценна.

Няма как да го кажа по-добре. bouquet

# 51 23 март 2009, 22:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Имам връзка, в която това се е случило точно изведнъж. И точно когато отсрещната страна засвидетелства доверие. Разбирам прекрасно за какво говориш. Нашата връзка, за съжаление, беше съвсем безперпективна, но това чувство за сигурност се помни винаги!

В брака ми също имам такъв момент. И пак става дума за доверие. Като усетиш това, имаш чувството, че няма нещо, което да не можеш да простиш, и наистина е така.

Странно и сложно звучи, но който го е изпитал, ще ме разбере.

# 52 24 март 2009, 08:18 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Луда Мара в пн, 23 мар 2009, 22:49

Луда Маро, bouquet

точно това имах предвид..
newsm10

Абсолютно идентичен случай..
И усещането е невероятно.. Grinning

# 53 24 март 2009, 13:00 ч.

София
Мнения: 3 688

Предадох се веднъж- бях още дете и...по детски бях наранена и заключих част от сърцето си-за 10години- друг плащаше чужди грешки-така се чуствах по сигурна,по силна и по неуязвима...
Е този все пак и той успя да ме нарани- но някак си боли по-малко като не влагаш всичко от себе си....
Но и на мен се случи отново да се предам- така просто усетих че е настъпил момента и...стана след като започна всички,само след 2 месеца- една вечер съвсен несъзнателнослед като усетих че щом ме ревнува значи знача нещо за него...предадох се ,казах това което на никого не бях казвала 13г....признах си че го обичам-и го осъзнах точно в този момент-искам завинаги да бъда точно с този човек....
така е вече 7 години

Последна редакция: ср, 25 мар 2009, 11:58 от vnd

# 54 24 март 2009, 13:05 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Цитат

И пак става дума за доверие. Като усетиш това, имаш чувството, че няма нещо, което да не можеш да простиш, и наистина е така.

А, точно това при мен не е така. Доверието за мен е да вярваш на човека до себе си, а не сляпо да прощаваш, особено пък каквото и да е. Изневяра не бих простила. Когато съм с един човек, съм му изцяло отдадена, давам 100% от мен във връзката ни. Очаквам от него същото. Това разбирам да се предадеш...

# 55 24 март 2009, 13:19 ч.

Мнения: 2 448

Предаваш се, когато не изискваш нищо в замяна, т.е. приемаш човека напълно какъвто е.
За това и не всеки се предава и едва ли повече от веднъж.
Мога да го сравня само с майчиното себеотдаване, както на децата си бихме простили всичко, дори и това, което ни наранява.

# 56 24 март 2009, 14:15 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: pasinet в вт, 24 мар 2009, 13:19

Така е..
Но сме големи хора и ясно съзнаваме границите..
Не бих направила, нещо което ще го нарани, както и той е наясно къде ще ми избушат бушоните..
В мига, в който се забрави това, значи всичко е безвъзвратно отлетяло..

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Невъзможните хора в живота ни

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: