За началниците комплексари - защо стават все повече и повече!?И най-вече как?!

А дали комплексите не са при друг 

"Благодаря!" от началник почти няма да чуеш, не се и надявай. И аз на времето преживявах мини драми, че отнасям само негативи, а добрите думи са ми спестявани, обаче вече помъдрях. Когато казах на бившия шеф, че няма да се върщам при него, настана истинска латино драма- "ама защо така? приемам го лично! при нас ти е мястото!.... и пр.". Изведнъж станах невероятно ценен кадър. Нещо, което по никакъв начин не се усещаше докато работех там- нито финансово, нито с отношение.
Съвет от мен- върши си работата и давай пълен игнор на страничните дразнители. Така ще си осигуриш душевен комфорт и няма да се кахъриш за незначителни неща.

Ами сигурно и аз имам комплекси, Цвети Не съм казала, че нямам, но става въпрос затова, че каквито и комплекси да имам, все пак си върша добре и съвестно работата и това, че на някой му идва ташкън повечето работа не е мой проблем/все пак той взема повече пари затова/ и не съм длъжна да понасям!Ето, сега, тази сутрин ми вдигна нервите и след две минути все едно нищо не е било и пак ми говори сякаш съм му приятелка!Ми не съм, не искам да съм, щом ще се държи така!Той сам скъсява дистанцията, после аз съм му виновна!Иска да е биг бос - ето биг бос е, ама аз не искам да е с цената на моите нерви!И някой ден ще му го кажа!Не че ще го рзбере и оцени де!Те мъжете по принцип нищо не разбират от такива душевни работи, пук било то и шефове!Той се държи с меен фамилиарно, после аз за6то се държа?!Идват тука някви, които постоянно, ама непрекъснато са в киреча и като го ядосат и по един или друг начин ми сипва н амен!
А моите комплекси, все още не е късно да изчезнат!Не съм спирала да се трудя по въпроса с развитието си!

Ами хората са всякакви - талантливи, отзивчиви, злобари, комплексари. А началниците... и те също са хора, нали 

Обичайно, ако простакът придобие малко власт, на яве излизат всичките му отрицателни качества и неизказани през годините коплекси.
Особено пък ако и той е имал такъв началник...
Знам как се чувстваш - понякога е непоносимо (особено за алкохола - ако е пиян от 11 сутринта)
За съжаление нищо не може да се направи - пробвала съм различни варианти - да говоря като равен с равен и да споделя проблема си или пък да го четкам като лисицата с опашката - дори да има ефект, той е краткотраен.
Така че решенията са две - или ти да се махнеш и да очакваш, че със следващият ти началник ще имаш късмет, или да си траеш и да не ти пука...

Има и трети вариант-стани си сама началник,или стани началник на други,знаеш вече какво не трябва да правят началниците с персонала-действай!

Ох, нее той не пие!Пият служители на фирмата!
По принцип, аз не смятам 4е той е комплексарят, но е заобиколен от такива и много му вдигат нервите и той може би изпуска парата, като се прави на биг бос за моя сметка!Аз го уважам страшно много и много неща съм и бих направила за него, но понякога наистина ме изумява с тъпите си забележки до6ли отникъде!Пр. Понеже го бях свикнала зимата, да му пускам климатика преди да е дошъл, за да му е топли4ко и един път той беше в командировка за 2 дена и като се върна просто сутринта бях забравила да пусна климатика!Ееее такъв скандал ми вдигна, че ми се дорева!И то за ни6то!Стана ми супер тъпо!И най-гадното е, 4е понеже ми вдига скандали за някво глупости и аз се чувствам като малоумна!Все едно че не мога да се справя и с най-тъпото и елементарно нещо!Ей тва ме побърква, защото нито съм тъпа, нито съм малоумна!За тази работа съм минала през 100 интервюта!За6тото имаха хиляда изисквания!

Стават повече, защото хората си мълчат, защото и те са били тъпкани, защото..........

Ако са шефове на място, ще гледат на нещата от другата страна.
Не може да си нервен и да искаш около теб хората да работят нормално, да мислят и дават нови идеи.

Какъвто шефа, такива и хората. Те губят от всичките си прояви и изяви пред персонала си.

Просто ти трябва да прецениш, кое е най-добро за теб.
Да седиш там и да трупаш опит, или да си търсиш нова и по- добра.

Важното е, работата, на която си, да ти харесва, да се разбирате и всичко да е поне в рамките на нормалните отношения.

п.п. Имах шеф, който в кризите си, ми казваше "пикла"..а работата ми харесваше много...е, много ясно, теглих му една и си намерих по- приятна среда.

А и още нещо, работата, не си носи в къщи, освен, ако не е твоя

Има ли начин и двата варианта да са верни? 

Когато трябва, приемам критики Но наистина основателни, другите ме обиждат!
А затова 4е съм последна дупка, аз си го знам, но нали знаеш за последните дупки, 4е без тях не Излиза мелодия:)Не ми пре4и засега да съм на такъв пост, имам и по други амбиции, не се оплаквам от работата си, но ме дразни 4е за глупости ми вдига панаири, а не за не6то основателно!

Ами това е мноого добре.
Значи, си вършиш работата и няма за какво да се хванат.

Да не ти пука!

Е да, ама нагласата и желанието ми си отиват!Пък и оставам с едно такова 4увство

Ами защо не го питаш направо.
Кажи му, че не ти е приятно да те хапе за глупости. Ако пък не искаш, не знам защо се мъчиш още там?

Пиши на български език. Явно наистина си леко тъпа и малоумна след като не знаеш че думата ни6о всъщност се пише НИЩО

Аз имам една тактика - държа се дистанцирано и със самочувствие. Самата ми физиономия показва, че с мен не може да се държат като с всеки, игнорирам фамилиарничене, клюки, заповеди извън задълженията ми. Естествено, че си върша работата, но не позволявам и да ми се качват на главата. Всичко става много "тънко" без да се усетят, че ги държа на разстояние. Споделям много малко за себе си и изобщо поддържам лека мъгла около себе си.
Я си вирни малко брадичката и придай самочувствие, поне ще се почувстваш по-добре.

Аз говоря за шефа си, не за другите!Той се държи така с мен!Друг никой не ми заповядва и не ме занимава с дейностите си!Пък и всякакви начални опити ги убвам в зародиш!Аз съм почти винаги усмихната и лъчезарна, но всички знаят и другото ми лице. Просто, шефът ми ме вбесява, понякога!

Нашият разговор придобива лек еротичен заряд, или просто моето началническо, комплексирано подсъзнание греши?!

Това пък какво беше?! Ти добре ли си бе момче?!Проблемът е друг. Виждам че и без да съм писала на български си ме разбрал, но явно си някой от тия същите комплексари, които се чудят за какво да се заядат?!
Еее, 4удех се кога 6те се появи някой като теб да да се прави на у4ител по БЕ!Най - после!Ами то ти направо закъсня

Грешиш Селти Въобще никакъв еротичен заряд няма в цялата работа

vagabond, не се ядосвай!

Жалко...въображението ми се развихри при мисълта за "последна дупка" и за "кавал"

Ако може по-подробно описание на "лизегъзец" и "сопка"   , последното сигурно е нещо средно между "опари", "стресна се" и "ококори"  

Ето ви хора,в последните постове на МЪЖЕ, нагледен пример, как винаги се появява някой, който да о*ере работа!Браво!
Благодаря на Борката, че ме светна колко съм малоумна!И на Селти, че ми представи ситуацията в друга светлина!Момчета супер сте!

П.П. Селти, то и мойто много обича да се вихри в тази насока, но за съжаление има моменти, които не са с такова еротично съдържание и естество:) От друга страна обаче, ако се замислиш може иаречнието да придобие друг по намисрисващ смисъл, ставайки въпрос за дупки и произвежданите от тях мелодии!

И аз говоря за шефовете си.

Аз точно това имах предвид...просто моите представи за еротика са малко така... неконвенционални, един вид.

...............................

Иначе, че съм ти осрал темата - осрал съм я. Но това трябва да те ласкае - аз осирам само наистина стойностни теми. Останалите - дребни, незначителни, които нямат фундамент и ясна концепция - тях ги подминавам с пренебрежение.

Шефове-всякакви.
Иначе, държат се с теб така, както позволиш да се държат. А ти вече си го позволила.
Вариантите:
Или в разговор насаме с шефа със спокоен тон обясняваш, че напрегнатата атмосфера е пречка за нормалната ти и спокойна работа, защо не приемаш критиките и че за напред очакваш нещата да се променят в положителна посока.
Или всеки път, когато шефът ти се разкрещи му казваш, че трябва да се успокои и едва тогава ще продължите работата си и излизаш за кафе или цигара.
Или продължаваш да търпиш, като не се впечатляваш много и не си го слагаш на сърце.
Или напускаш и търсиш друга работа.

ТенкС  Специално за Борката го пиша така 
Селтакис, разчувствува ме!
лизегъзец - човек, който лиже задници!
сопна- говоря троснато на някого!Да нещо между тия трите дето си ги изброила

Не те разбирам. Успокой се, концентрирай се, формулирай си ясно същността на проблема, коригирай си заглавието, така че да синхронизира със съдържанието на постовете ти. Пак ще намина.

Моят началник не се различава от другите началници , но  в никакъв случай  не мога да  кажа за него че е комплексар. Да, викал ми  е и за дреболии , дори ме е обиждал. Понякога като  ми  вдигне скандал  аз  губя тоците и ни говор ни картина. Благодаря за нищо не ми  е казвал  а и не искам -  върша си работата съвестно и отговорно . Зная много  добре че ТОЙ ЗНАЕ какво , колко и как се върши работата от всеки  негов служител. Работя за него  вече 5 години. Грък  е и наистина е малко по-различен от БГ началниците ( и все пак  не съм сигурна - началници  всякакви)! Може би  е малко по -груб! няма значение .
Не се учудвай че скъсява дистанцията а после ти  вика - ти какво искаш кафе ли да ти направи ?  Не  намирам тези неща за комплекси а по-скоро  са изблици в следствие на стрес, напрежение ....
А за климатика .... Ми ти си го научила така. Като ще го правиш го прави  всеки  път  и когато  забравиш  намери  най-подходящия начин за да  се измъкнеш и да смекчиш яда на шефа си!
Пък  ако не ти отърва знаеш нали??? Пък  ако нямаш избор - търси  алтернативни методи  за да се  бориш.
 Ако нещо  съм сгафила моя началник  вече знае че ако  много ми крещи  няма да получи  адекватен отговор от  мен. 
Когато  започне да  вика , няма значение за какво - щото  винаги може да  се намери....просто си  чакам да мине тирадата и да се защитя адекватно пък и  на него  вече му минало и  започва по- спокоен разговор. Не го обвинявам за това , просто го приемам иначе до сега да съм си намерила  друга работа! 

Относно началниците-комплексари се сещам за един такъв случай в моята "кариера"
Започнах първата си работа преди години за чужденци - работното време не беше строго фиксирано, влизаха ти в положение за всяко едно нещо и позволяваха свободата ти на работното място - стига да си вършиш работата съвестно. Това беше главното им изискване.
В един момент, решиха, че трябва да наемат офис мениджър - българин.(те самите имаха много работа на главата и искаха някой, който да се занимава с досадните и дребни неща) Избраха един на пръв поглед нормален човек - с много силно и стабилно образование.
Идва той един ден и иска да се запознае по отделно с нас. Идва моя ред и той с най-голямото самочувствие ми казва: "Аз съм еди-си-кой-си. Ти чела ли си ми автобиографията?" Аз онемях. Казах му - "Аз не съм, а ти чел ли си моята?"
Работното време от нефиксирано стана като в казарма. Не можеш да мръднеш до тоалетна без да те попита къде отиваш. Бяхме малък екип и по принцип не е имало никакви изцепки от никой от нас. Обедната почивка, в зависимост от работата ни, беше различна - само сме си решавали колко ще почиваме - ако е нямало работа сме си позволявали да е повече от час и така. След като този човек дойде - записваше всеки един кога е излязъл в почивка и за колко време. Беше ми направил статистика на времето, за което пуша цигара дори. А като се има предвид, че чужденците държаха на почивка 10 мин на всеки 40-45 мин, тъй като работим с компютри и т.н.
Един ден ми беше объркал заплатата с 1/3 по-малко. Казвам му, той не пожела да я смени. След което трябваше да се "жалвам" на чужденците. Те оправиха нещата, но от него и едно извинявай не чух. Макар, че му казах, че ми го дължи.
Много подобни изцепки мога да кажа за него, но стана мн дълго

Не смятам, че е нормално шефът ти да ти крещи и да вдига скандали. В крайна сметка, става въпрос за работа и за служебни отношения. Ако не са доволни от теб и от това как си вършиш задълженията, просто те освобождават. Това е начинът, а не да ти крещят. Ако пък са доволни - тогава проявяват необходимото уважение и се държат с теб като с ценен кадър. Но това в никакъв случай не включва скандали, нали?

Бившият ми шеф беше ужасен скандалджия. Правеше му удоволствие, буквално да се гаври психически с подчинените си. Е няма такъв комплексар! Накрая загуби целия си екип. Всички напуснахме и то почти едновременно. А изключително много харесвах естеството на работата си там.

Мисля, че трябва да цениш себе си, образованието си, професионалния си опит и личността си. Ако усещаш, че не можеш да промениш отношението към теб в тази среда, т.е. в тази фирма, по-добре е да започнеш всичко на чисто. Аз го направих и за минутка не съжалявам!

Моят шеф не ми е повишавал тон до сега, вече
2год. и половина, не че не сравнява със земята
някой който се оака жестоко, просто до сега на мен
не ми се е случвало