ама и такива ли родители има 
- Публикувана: 9 апр. 2009, 10:38 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 18:16 ч.
Права ли съм?
aunt ogg, темата не е пързалка. Търся мнения. Било ми е много трудно да се разбирам с моите родители през всички тези години и сега става все по-трудно. Предполагам, че виждат колко е безпомощна баба ми и заради това реагират така. Оплакват се, че живота им е труден. И аз ги разбирам, но не мога да направя повече за тях в момента...
Те казват, че докато са били 50 годишни са ги гледали техните родители (това е вярно, те им помагаха с всичко, включително и са ме отгледали, докато съм била на 7) а след 50 годишната им възраст трябвало да ги гледам аз.
Съчувствам ти, с такива родители. Не се поддавай на изнудване, достатъчно им помагаш според мен.
Това, че искат да им купиш апартамент не мога да го разбера. Иначе за насъщни неща може да им помагаш финансово.
За това, че искат да са край теб, си го обяснявам така: покрай грижите край баба ти, осъзнават, че един ден те не могат да получат такива грижи, защото единствената им дъщеря е далеч.
За това, че искат да са край теб, си го обяснявам така: покрай грижите край баба ти, осъзнават, че един ден те не могат да получат такива грижи, защото единствената им дъщеря е далеч.
Много са ми интересни някои хора. Видят някоя тема, която им се струва абсурдна, просто защото те не са се сблъсквали с нещо подобно и не са виждали такива отношения и хайде веднага - пързалка.
За съжаление такива родители съществуват и те не са чак толкова малко. Особено в България е много разпространено схващането, както от страна на вече порастналите деца, че мама и тати са длъжни да им помагат финансово, да им купят жилище, да им гледат техните деца. Така и от страна на родителите: щом те са се грижили за тези вече млади хора "от парче месо" (много популярен израз), значи те са длъжни да ги гледат на стари години и едва ли не да си зарежат семействата, за да се занимават с тях.
Отделно тук домовете за възрастни хора са нещо изключително срамно. Попаднеш ли там значи си забравен и от децата си, и от света. Никой не иска да те погледне. Не става дума за държавните домове, в които наистина е голяма мизерия. Но има и частни такива, които не са никак евтини, условията са отлични, а там възрастните хора имат възможност да общуват повече и са им осигурени всички грижи. Да, ама не. Нещо мноооого срамно е това тук. Но не е срамно да объркаш живота на детето си, да го караш да се разкъсва между теб и неговите собствени деца и съпруг/а.
За съжаление такива родители съществуват и те не са чак толкова малко. Особено в България е много разпространено схващането, както от страна на вече порастналите деца, че мама и тати са длъжни да им помагат финансово, да им купят жилище, да им гледат техните деца. Така и от страна на родителите: щом те са се грижили за тези вече млади хора "от парче месо" (много популярен израз), значи те са длъжни да ги гледат на стари години и едва ли не да си зарежат семействата, за да се занимават с тях.
Отделно тук домовете за възрастни хора са нещо изключително срамно. Попаднеш ли там значи си забравен и от децата си, и от света. Никой не иска да те погледне. Не става дума за държавните домове, в които наистина е голяма мизерия. Но има и частни такива, които не са никак евтини, условията са отлични, а там възрастните хора имат възможност да общуват повече и са им осигурени всички грижи. Да, ама не. Нещо мноооого срамно е това тук. Но не е срамно да объркаш живота на детето си, да го караш да се разкъсва между теб и неговите собствени деца и съпруг/а.
Една патица тръгнала да пренася през реката трите си патета. Качила първото на гърба си и като стигнала средата на реката го попитала - ти, мама, като пораснеш голямо и аз като остарея, ще ме гледаш ли. То рекло - да, мамо, ще те гледам. Тъй ли, щом лъжеш, ще те хвърля в реката. Хвърлила го. Второто пате - пак така. Като попитала третото пате, то рекло - няма да мога да те гледам, мамо, защото тогава ще имам мои патенца, и ще трябва за тях да се грижа... А, ти не лъжеш, рекла майката, и го пренесла през реката....
Гост от там, извини ме, ако не е пързалка, но звучи абсурдно!
Ти си на 35, могла си да се установиш в чужбина, да имаш семейство, деца..и въпреки това се чудиш "Права ли си" ?! Родителите ти заявяват,че " до 50-техните родители, от там нататък-ти" и ти се чудиш така ли трябва?! Родителите капризничат като малки деца, а ти питаш "Права ли съм"?
Еми всичко това накуп-шокиращо ми е.
Я поеми дълбоко въздух и си свиркай!
Ти си на 35, могла си да се установиш в чужбина, да имаш семейство, деца..и въпреки това се чудиш "Права ли си" ?! Родителите ти заявяват,че " до 50-техните родители, от там нататък-ти" и ти се чудиш така ли трябва?! Родителите капризничат като малки деца, а ти питаш "Права ли съм"?
Еми всичко това накуп-шокиращо ми е.
Я поеми дълбоко въздух и си свиркай!
Темата ми е провокирана от следната случка. Имах аз една голяма любов в гимназията. Разделихме се, когато аз заминах да уча, а той не искаше да остави майка си сама (майка му беше тогава на 45). И така.. Моята майка срещнала неговата и него онзи ден и заразпитвали за мен. Тя разказала. Моят бивш съученик е несемеен, живее с майка си. И в този момент майка му, той и майка ми започнали да окайват моите родители колко са изоставени, сами и как няма кой да ги гледа. И майка ми каза, че неговата майка много и съчувствала и двете си поплакали заедно! Е, много ми идва на моменти. И знам, че си имам мое семейство, но ми е мъчно за тях, самотни са и ги е страх. Обаждам им се всеки ден. Помагам, както казах финансово. Но старческия егоизм ми тежи и ме гложди. 
Това че този мъж няма свой живот и се дондуркат с майка му, не означава, че ти трябва да зарежеш семейството си и да направиш същото. Освен това родителите ти не са сами, а са двамата заедно. Работят, значи се чувстват добре, не са зле здравословно.
От собствен опит знам как някои родители могат да вменяват чувство за вина у децата си (визирам баба ми), не знам нарочно ли го правят. Наистина с възрастта се проявява все по-силно този старчески егоизъм. Но не се настройвай негативно спрямо тях. Обичай ги и им помагай, просто не позволявай да те манипулират и им дай ясно да разберат, че твоето семейство е на първо място.
Искрено се моля моите родители и свекита да не станат такива.
Моля се и ние с мъжа ми да не изперкаме толкова и децата ни да страдат от това един ден!
От собствен опит знам как някои родители могат да вменяват чувство за вина у децата си (визирам баба ми), не знам нарочно ли го правят. Наистина с възрастта се проявява все по-силно този старчески егоизъм. Но не се настройвай негативно спрямо тях. Обичай ги и им помагай, просто не позволявай да те манипулират и им дай ясно да разберат, че твоето семейство е на първо място.
Искрено се моля моите родители и свекита да не станат такива.
Моля се и ние с мъжа ми да не изперкаме толкова и децата ни да страдат от това един ден!
Да имат си апартамент, но бил казват ми стар и панелен и не в центъра на града...
Браво!!!И след такова изказване от тяхна страна,ти питаш дали си права?Еми вземи им ново строителство,тухлен в центъра на който град предпочитат!Да знаеш няма угодия за такива хора.Жалкото е,че са родители и ти насаждат по толкова груб начин вина.А колкото до 35 годишния хубавец,той изобщо не може да ти бъде критерии за грижовност.Това,че живее с маминка,не означава че и помага повече отколкото ти на своите родители,па макар и от разстояние. Темата ми е провокирана от следната случка. Имах аз една голяма любов в гимназията. Разделихме се, когато аз заминах да уча, а той не искаше да остави майка си сама (майка му беше тогава на 45). И така.. Моята майка срещнала неговата и него онзи ден и заразпитвали за мен. Тя разказала. Моят бивш съученик е несемеен, живее с майка си. И в този момент майка му, той и майка ми започнали да окайват моите родители колко са изоставени, сами и как няма кой да ги гледа. И майка ми каза, че неговата майка много и съчувствала и двете си поплакали заедно! Е, много ми идва на моменти. И знам, че си имам мое семейство, но ми е мъчно за тях, самотни са и ги е страх. Обаждам им се всеки ден. Помагам, както казах финансово. Но старческия егоизм ми тежи и ме гложди.
чак пък старци на около 60г. не са. И за окайване не са. Ако бяха на 80 да ги окайваш, ама здрави и прави хора на 60 да легнат така и да умират е смешно.
Тцъ, не си права. 
Трябва да им купиш апартамент, после къща с градинка, после да наемеш жена да се грижи за тях, ама не след някоя година, а веднага. Също към пакета услуги трябва да включиш почивка на море+ такава на планина. Не забравяй да питаш за предпочитанията на мама и тате относно курортите. Струва ми се, че пропускам нещо, но те ще се погрижат да ти го напомнят.
Айде, бе!
Напълно те разбирам относно насаждането на чувството за вина.
Трябва да им купиш апартамент, после къща с градинка, после да наемеш жена да се грижи за тях, ама не след някоя година, а веднага. Също към пакета услуги трябва да включиш почивка на море+ такава на планина. Не забравяй да питаш за предпочитанията на мама и тате относно курортите. Струва ми се, че пропускам нещо, но те ще се погрижат да ти го напомнят.
Айде, бе!
Напълно те разбирам относно насаждането на чувството за вина.