Ето статията от Стандарт:
http://www.standartnews.com/archive/2005/08/17/worldfolio/index.htm
Във Франция смятят българите за аборигени
Светска дама кара нашенка да мие крушки, хока я да не разсъждава
Под заглавие "Сцени от живота на домашните помощници" френският вестник "Либерасион" публикува във вчерашния си брой впечатленията на четири жени, които работят като домашни помощници в богати френски семейства. Мари от Франция, Милена от Колумбия, Сесил от Португалия и Таня от България разказват пред вестника своите впечатления от работата си. Въпреки първоначалната им сдържаност четирите жени, които са на възраст между 35 и 45 години, се съгласяват да говорят за своето ежедневие.
"Да идваш от Източна Европа за някои работодатели е равнозначно да си живял в пещера, преди да пристигнеш във Франция. Обясняват ти какво е прахосмукачка и пералня. Всичко това ме довежда до ужас". Това е част от разказа на българката Таня, която работи като домашна помощница във френски семейства. Тази работа води жените в домовете на непознати, където трябва да се съобразяват с техните навици, понякога да понасят и високомерното им отношение. Те трябва да чистят, да подреждат и да гладят. Таня разказва за първия си работодател, която била възрастна дама от висшето общество и която я карала да върши абсурдни неща - например да мие електрическите крушки. Когато Таня й казала, че така крушките се повреждат, жената й се разкрещяла, че от нея не се иска да мисли. Таня смята, че когато работодателите й са пътували по света и са се докоснали до различни култури, стават по-отворени към чужденеца, а следователно и към нея. Някои работодатели, по думите на Таня, изпитвали съмнения и се страхували от новите служители. Те се опасявали, че ще станат жертва на обир и затова подлагали домашните си помощници на изпитания и проверки - подхвърляйки им пари например. Таня споделя още, че близостта с работодателя може да бъде опасна. Тя започнала работа при изключително мила семейна двойка. Мъжът и жената й помогнали да си уреди документите и да купи компютър на сина си. След това обаче в семейството започнали проблеми и отношенията се влошили. Таня се оказала между чука и наковалнята и двамата съпрузи започнали да си го изкарват на нея. Понякога посред нощ й крещели, че не е изгладила добре ризите. Работещите във Франция чужденци често изпитват трудности с отношението на местните хора към тях. Неотдавна същият в. "Либерасион" писа, че Европейският съд за правата на човека осъди Франция за неспазване на забраната за принудителен труд по случая с младо момиче от Того. То било експлоатирано по 15 часа на ден в продължение на пет години от заможна двойка от Париж. Сиуа-Акофа Силиадин била доведена във Франция през 1994 г. от французойка с произход от Того и била "наета" от семейство Барде. Те я взели със съгласието на нейния чичо в замяна на обещанието, че ще уредят въпроса на момичето, чийто престой бил нередовен. Момичето трябвало да работи седем дни в седмицата и имало разрешение да излиза по изключение в някои от неделите, за да отиде на църква. Момичето ставало в 7,30, трябвало да приготвя закуската, да облече децата, да заведе трите най-големи на училище, да гледа бебето, да домакинства, да приготви вечеря и да измие съдовете. Едва към 22,30 часа тя можела да си легне, и то на матрак, поставен на земята в стаята на бебето. Всичко това приключило през юли 1998 г., когато Комитетът срещу съвременното робство, предупреден от съседка на семейството, сезирал правосъдието.