- Публикувана: 20 авг. 2005, 02:47 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2005, 14:23 ч.
краят на кърменето - депресия, радост, празнота или друго
Хей, здравейте аз сам малко зашеметена от това което пишете аз мисля от 1 септември да отбия дъщеря си, защото вече стана на 1 год. и започва захлаждане на времето ние сме на 2 кърмения сутрин за събуждане и вечер за заспиване, но ме притеснчва това дали тя е готова, защото много й харесва, а за мен това понякога е доста изтощително.Категорично отказах хапчетата за спиране на кърмата, аз и така се чувствам зашеметена, отпаднала и депресирана, че не знам дали ще издаржа с тях. Мисля, че по удачен начин е с пристягане. Не знам какво да прявя 
и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя 
и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя 
Хей, здравейте аз сам малко зашеметена от това което пишете аз мисля от 1 септември да отбия дъщеря си, защото вече стана на 1 год. и започва захлаждане на времето ние сме на 2 кърмения сутрин за събуждане и вечер за заспиване, но ме притеснчва това дали тя е готова, защото много й харесва, а за мен това понякога е доста изтощително.Категорично отказах хапчетата за спиране на кърмата, аз и така се чувствам зашеметена, отпаднала и депресирана, че не знам дали ще издаржа с тях. Мисля, че по удачен начин е с пристягане. Не знам какво да прявя и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя
и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя 
Важното е да не ти пука и да гледаш отвисоко. Лично аз с тази част се справям много добре 
Относно отбиването, щом си решила - добре, но по-добре не пристягай гърдите, защото е доказано, че това не само че не помага, но и може да доведе до проблеми.
Най-добрият начин да я отбиеш е постепенното намаляване на кърменията, което при вас няма да е голям проблем, след като са ви само 2 в денонощието. В началото започни да кърмиш за по-кратко и постепенно махни сутрешното кърмене например, след това намалявай нощното и в един момент кърмата ти ще намалее толкова, че няма да имаш нужда от хапчета и пристягане, а организмът ти ще абсорбира малкото количество останала кърма и всичко ще бъде наред.
Само си мисля, че е добре да си дадеш малко повече време, а не да казваш твърдо - отбивам на едикоя си дата. По-дорбе ще е и за теб и за бебето.
Успех, каквото и да решиш!
....Мисля, че по удачен начин е с пристягане....
....и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя
....и още нещо никой освен таткото не ме подкрепя, че все още кърмя
Относно подкрепата бих искала да те попитам, за каква подкрепа всъщност иде реч? Детето е твое, ти и вероятно бащата решавате как да го отглеждате. Къде му е мястото някой да ти се бърка или да имаш нужда от нечия подкрепа? Да се очаква подкрепа в първите дни и седмици след раждането на детето разбирам, ама след това .... поне аз не съм очаквала подкрепа
Облекчение, щото исках да съм отделена от него за повече от три часа и не като току съм заспала и айде пак ядене. Та по тоя повод се кърмихме до третия месец и после изкара още месец на смесено и така постепенно спрях.
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
Е, за вторто ще знаеш, че дългото кърмене води до пристрасяване
Аз знам каква е оправията при мен, но съм много много мързелива да го направя.
Хем ме сърби, хем ме боли.
Беше ми мъчно и бях ядосана на себе си, че не успях да се справя въпреки информираността ми. Приех го като лична загуба. Може би затова след като бебка спря да суче от гърда продължих да се изцеждам още 4 м, за да изпълня поне предварително замисленото от мен 6 месеца изключително кърмене. Доста тежък период. Помпата беше станала продължение на ръцете ми, затова и може би изпитах известно облекчение след като тръгнах на работа и кърмата ми силно намаля от стреса (работя в доста напрегната обстановка) и така или иначе се наложи да прекъсна.
За второто ще бъда по-упорита и със сигурност няма да позволя да ме разделят от детето ми първите 24ч, както стана при раждането на Симона, дори ако за това се наложи да променя мнението си и да раждам нормално вместо секцио.
За второто ще бъда по-упорита и със сигурност няма да позволя да ме разделят от детето ми първите 24ч, както стана при раждането на Симона, дори ако за това се наложи да променя мнението си и да раждам нормално вместо секцио.
Още не съм я отбила напълно, но почти. И бих казала, че за мен е облекчение, че вече кърмя съвсем малко, най-вече защото мога спокойно да свалям килограми. Радвам се освен това, че препълнените, течащи и болезнени гърди отдавна ги няма. А мога и да оставям детето понякога за цял ден (стига да има на кого) и да си почина малко.
И не мисля, че отбиването ще ме отдалечи някак от детето. Затова едва ли кърменето ще ми липсва. Но казвам всичко това, защото сме вече големи - мисля, че ако бях спряла да кърмя на 4-5 месеца или по-малко, щеше да ми е много кофти.
Радвам се освен това, че препълнените, течащи и болезнени гърди отдавна ги няма. А мога и да оставям детето понякога за цял ден (стига да има на кого) и да си почина малко.И не мисля, че отбиването ще ме отдалечи някак от детето. Затова едва ли кърменето ще ми липсва. Но казвам всичко това, защото сме вече големи - мисля, че ако бях спряла да кърмя на 4-5 месеца или по-малко, щеше да ми е много кофти.
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
Добре де, като го отби какво - взе да прекарваш с него само по 12 часа на ден и да го обичаш по 2-3 Аз пък това не го разбрах 
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
Добре де, като го отби какво - взе да прекарваш с него само по 12 часа на ден и да го обичаш по 2-3 Аз пък това не го разбрах 
разби ме това! Облекчение, щото исках да съм отделена от него за повече от три часа и не като току съм заспала и айде пак ядене. Та по тоя повод се кърмихме до третия месец и после изкара още месец на смесено и така постепенно спрях.
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.
Ъъъъъъ
Първият път изпитвах някаква носталгия по кърменето и гушкането със сина ми.
Сега, вторият път с Лори се кърмехме нон стоп на поискване и имах чувството, че това ще продължи винаги.
Но ето, че се наложи да я отбия, защото заминавахме и сега има чувството, че никога не съм я кърмила. Сега ми е като някакъв далечен сън. Много странно.
Все едно не е било. 
Сега, вторият път с Лори се кърмехме нон стоп на поискване и имах чувството, че това ще продължи винаги.
Но ето, че се наложи да я отбия, защото заминавахме и сега има чувството, че никога не съм я кърмила. Сега ми е като някакъв далечен сън. Много странно.
Все едно не е било.
X
Реклама