Обстановката е постна,повече от скромна, но това да е проблема. След малките салати със спаружени маслинки(за другите зеленчуци няма да се впускам в подробности) дойде ред на поантата- основните ястия,които ни бяха метнати с трясък от един нечистоплътен чичка с поддържани орлови нокти на последните си пръстчета( докато поръчвахме си бъркаше през цялото време в носа точно с тези "удължители на кефа")."Прясната" пъстърва вонеше, дори и запушения нос на мъжа ми усети,че нещата не са наред. А моите пържени картофи бяха ЧЕРНИ. Да, точния цвят бе това.Попитах къде са моите картофки, а играещия роля на сервитьор нагло каза,че са ми в чинията и че носи всичко,което му оставят на плота от кухнята. Аз почервенях, усещайки,че с пън няма да се разбера, но комуникацията ми в този "ресторант" беше с още един такъв,представил се за управител. Всичко си било наред, картофите си били НОРМАЛНИ, каквото правели в кухнята го правели по поръчка на клиента....
Е, аз тогава не бях клиент,а някакво мекотело, дръзнало да пита за съдържанието на чинията си...
Няма да многословя, това място е под всякаква критика, тоалетните са с подобаващата миризма и чистота.. . Ах, как ме подведе външния вид, чистичко и спретнато ми се видя. И така, пътешественици из страната ни, по маршрута до Рилския манастир има куп ресторанти, "Горски кът" може да мине единствено за кенеф.
Толкоз...(опитах един черен картоф, е така,за да ми нагарча до София)