- Публикувана: 20 май 2009, 16:50 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 16:44 ч.
Секциото предопределя ли характера на детето?
От известно време водя детето си на лекар хомеопат. Сред многобройните въпроси, които задава беше и този "Как е родено детето?". Лекарката на няколко пъти спомена, че децата родени чрез секцио ще бъдат мързеливи. Факта, че още с появата си на белия свят бебето не се е борило за живота си означавало, че и за в бъдеще нямало да бъде борбено, т.е. нямало да устоява идеите си, ще бъде глезено и т.н.
Като допълнение на нейната теория сина ми (на 11 месеца и роден чрез секцио) не обича да е сам, не заспива сам, не обича да дъвче храната, а предпочита да е по-пасирана.
А бе с две думи лекарката предопредели съдбата на детето ми на бърза ръка.
Като допълнение на нейната теория сина ми (на 11 месеца и роден чрез секцио) не обича да е сам, не заспива сам, не обича да дъвче храната, а предпочита да е по-пасирана.
А бе с две думи лекарката предопредели съдбата на детето ми на бърза ръка.
така че, според мен, поне изхождайки от моя опит, лекарката ти не е права. 
не само мързеливи, но и се предполага да се развиват бавно, да станат престъпници, освен че ще са астматици и алергици, изобщо загубена работа са тези със секциото 
Точно същото исках да напиша.
пп: на моето дете, въпреки че е родено със секцио, му се наложи да се бори за да оживее.
Отговорих, че не съм чела литература по въпроса.
Но мнението ми е, че начинът на раждане, който е моментен в живота на детето (даже само в сравнение с деветте месеца бременност, да не говорим примерно за хора на по 30-40 години), не определя почти нищо в психически аспект. За мен подобни обобщения са насилствено вкарване на личността в рамка, което единствено би имало отрицателен ефект върху детето - ти си роден секцио, тоест ти си априори мързелив и никога не би могъл да станеш едикакъв си, да свършиш едикакво си, да бъдеш като едикой си.
Засега имам близки наблюдения върху две деца, родени със секцио - моите. Не знам какво се има предвид под мързеливи, но са коренно различни по темперамент, способност за обучение, цялостно поведение. Големият е спокоен, кротък, с голямо чувство за ред и дисциплина, също ядеше пасирано до завидната възраст година и няколко месеца и го храних до две години и нещо, контактен, вечно усмихнат, разбира от две думи, но имитира трудно, винаги е в движение, даже като лежи, крачето му постоянно потропва по леглото, почти не е спал при нас (това мерило за какво е всъщност?
), по-трудно разбира емоциите на другите хора (напр. продължава да се усмихва, въпреки че му се карам за нещо). Малкият е нервен, ядосва се лесно, също е кротък, търпи отклонения от правилата, никога не съм му пасирала храната и се храни сам с лъжичка от възраст година и месец, срамежлив, трудно се усмихва (покъртителната м уфизиономия вече е повод за семейни шеги - кръстили сме го рицарят на печалния образ), обича да полягва и не е активен като брат си, спи при нас с малки изключения (ня обяд си спи в леглото и за няколко месеца, докато беше малко бебе, си спеше и нощем в леглото), също разбира от две думи и е образец за имитатор на жестове и физиономии, което автоматично означава, че веднага схваща и възприема емоцията на отсрещния човек и я прави своя емоция.
Но мнението ми е, че начинът на раждане, който е моментен в живота на детето (даже само в сравнение с деветте месеца бременност, да не говорим примерно за хора на по 30-40 години), не определя почти нищо в психически аспект. За мен подобни обобщения са насилствено вкарване на личността в рамка, което единствено би имало отрицателен ефект върху детето - ти си роден секцио, тоест ти си априори мързелив и никога не би могъл да станеш едикакъв си, да свършиш едикакво си, да бъдеш като едикой си.
Засега имам близки наблюдения върху две деца, родени със секцио - моите. Не знам какво се има предвид под мързеливи, но са коренно различни по темперамент, способност за обучение, цялостно поведение. Големият е спокоен, кротък, с голямо чувство за ред и дисциплина, също ядеше пасирано до завидната възраст година и няколко месеца и го храних до две години и нещо, контактен, вечно усмихнат, разбира от две думи, но имитира трудно, винаги е в движение, даже като лежи, крачето му постоянно потропва по леглото, почти не е спал при нас (това мерило за какво е всъщност?
), по-трудно разбира емоциите на другите хора (напр. продължава да се усмихва, въпреки че му се карам за нещо). Малкият е нервен, ядосва се лесно, също е кротък, търпи отклонения от правилата, никога не съм му пасирала храната и се храни сам с лъжичка от възраст година и месец, срамежлив, трудно се усмихва (покъртителната м уфизиономия вече е повод за семейни шеги - кръстили сме го рицарят на печалния образ), обича да полягва и не е активен като брат си, спи при нас с малки изключения (ня обяд си спи в леглото и за няколко месеца, докато беше малко бебе, си спеше и нощем в леглото), също разбира от две думи и е образец за имитатор на жестове и физиономии, което автоматично означава, че веднага схваща и възприема емоцията на отсрещния човек и я прави своя емоция.
Поредната измишльотина.
Ако не беше секциото, сега аз нямаше да пиша тук, защото и трите с дъщерите ми бяхме "пътници". Благодарение на секциото живеем втори живот. А децата ми може да са много неща, но мързеливи не са.
А и моите деца се бориха достатъчно за живота си и без да са минали по естествените родови канали.
Всъщност, трудно спират на едно място, винаги са лидерите в група деца (отделно, че се борят помежду си за надмощие), от много малка възраст са абсолютно самостоятелни, от повече от година активно се включват да помагат в домакинската работа (по тяхно желание).
Между другото, не се развиват бавно (понеже са родени по-рано, лекарите очакваха, че поне 1 г. ще им е необходима да настигнат връстниците си - след 4 месеца вече бяха ги минали). Нямат хронични или други заболявания - дори и не боледуват (2-3 пъти в годината "на крак"). Нямат алергии. Изобщо, опровергават подобни теории, които пък съм чувала само от крайно нахъсани в полза на естественото раждане жени (до степен, че една се опитваше да ме убеди, че щом ми е било писано така, е трябвало да рискувам да родя "нормално", пък ако оцелеем...).
Личността се определя от много повече и далеч по-дълго влияещи фактори - възпитание, среда, грижи, обич и т.н., и т.н.
Ако не беше секциото, сега аз нямаше да пиша тук, защото и трите с дъщерите ми бяхме "пътници". Благодарение на секциото живеем втори живот. А децата ми може да са много неща, но мързеливи не са.
А и моите деца се бориха достатъчно за живота си и без да са минали по естествените родови канали.
Всъщност, трудно спират на едно място, винаги са лидерите в група деца (отделно, че се борят помежду си за надмощие), от много малка възраст са абсолютно самостоятелни, от повече от година активно се включват да помагат в домакинската работа (по тяхно желание).
Между другото, не се развиват бавно (понеже са родени по-рано, лекарите очакваха, че поне 1 г. ще им е необходима да настигнат връстниците си - след 4 месеца вече бяха ги минали). Нямат хронични или други заболявания - дори и не боледуват (2-3 пъти в годината "на крак"). Нямат алергии. Изобщо, опровергават подобни теории, които пък съм чувала само от крайно нахъсани в полза на естественото раждане жени (до степен, че една се опитваше да ме убеди, че щом ми е било писано така, е трябвало да рискувам да родя "нормално", пък ако оцелеем...).
Но мнението ми е, че начинът на раждане, който е моментен в живота на детето (даже само в сравнение с деветте месеца бременност, да не говорим примерно за хора на по 30-40 години), не определя почти нищо в психически аспект. За мен подобни обобщения са насилствено вкарване на личността в рамка, което единствено би имало отрицателен ефект върху детето - ти си роден секцио, тоест ти си априори мързелив и никога не би могъл да станеш едикакъв си, да свършиш едикакво си, да бъдеш като едикой си.
. Изобщо, опровергават подобни теории, които пък съм чувала само от крайно нахъсани в полза на естественото раждане жени (до степен, че една се опитваше да ме убеди, че щом ми е било писано така, е трябвало да рискувам да родя "нормално", пък ако оцелеем...).
дали щеше да смята така за себе си и своите деца 
Единственото по-различно нещо което съм наблюдавала межу нормално родено и със секцио е това че племенницата ми (родена секцио) не се страхуваше когато майка и я обличаше с дрешки през главичката. Моите две деца (родени нормално) изпадаха в паника от тази процедура особенно ако малко се забавех със спускането на блузката по-надолу от нослето. Доколкото знам бебето има този страх от родовия път.
Единственото по-различно нещо което съм наблюдавала межу нормално родено и със секцио е това че племенницата ми (родена секцио) не се страхуваше когато майка и я обличаше с дрешки през главичката. Моите две деца (родени нормално) изпадаха в паника от тази процедура особенно ако малко се забавех със спускането на блузката по-надолу от нослето. Доколкото знам бебето има този страх от родовия път.
, а малкият - не протестира много Изобщо, опровергават подобни теории, които пък съм чувала само от крайно нахъсани в полза на естественото раждане жени (до степен, че една се опитваше да ме убеди, че щом ми е било писано така, е трябвало да рискувам да родя "нормално", пък ако оцелеем...).
хората понякога май не разбират какво казват. 
И моето бебе се е борило 1 месец за живота си, дробчетата му не работеха не можеше да диша самостоятелно така че е имало един месец борба за живот не само няколко часа както при нормалното раждане
И след като оцеля спеше само в стаята /не само в креватчето/ още от раждането. А сестра му която е нормално родена беше голямо мрънкало постоянно мрънкаше за нещо и все беше кисела.
И след като оцеля спеше само в стаята /не само в креватчето/ още от раждането. А сестра му която е нормално родена беше голямо мрънкало постоянно мрънкаше за нещо и все беше кисела.