Според вас как трябва да се постъпи, ако...

Има А и А,и А...Един А реши, че иска това,което е било досега-обич,опора,подкрепа...всичко,което е семейството му. Другото е било временна тръпка, неизвестно, загадачно, но вече отмиращо, а и доста неизвестно. "Болестно състояние". Избра питомното.

Тази ситуация е много тънка.
Едно е да се разделиш с някого поради невъзможността вече да бъдете заедно породена от многото различия.
Да вземеш решение кое е по добро за детето ти, да гледа всяка вечер скандали и да се травмира или да се разделиш с  половинката си за да имаш спокойствие и ти и детето.
Друго е да имаш любящ човек до себе си , спокойствие и сигурност и да решиш, че не го обичаш вече.
Все едно да гониш дивото, а да бягаш от питомното, само заради един моментен порив. Казвам моментен, защото съдя по себе си -обичам страстно точно 1 година и нито ден повече. А първия си мъж не го обичах изобщо , дори когато мама и тате ни натиснаха да се женим. Просто бях свикнала с него или по точно толкова ми се беше натрапил, че го приех като нещо нормално до себе си.
Бяхме 7 години заедно и съм се влюбвала, но никакво залитане не е имало от моя страна.Постепенно почнаха проблемите, ежедневните, в бизнеса, с пиенето, приятелите в секса дори. Взех решение и го напуснах. Не след дълго се влюбих в един мъж, бях заслепена мислех ето това е човека който обичам. Минаха се няколко месеца и се оказа по голямо лайно и от бившия ми мъж.
От тогава внимавам просто претеглям нещата. Вече имам втори брак и може да се каже, че много обичам човека до себе си, няма страст и огън ,той е малко студен, не си показва бурно чувствата. Когато ми липства страст си я набавям, но за нищо на света не бих го напуснала за да гоня някаква луда любов като знам, че нищо не е вечно.
Разбира се тук е и мамента кой кой е във връзката. Защото определено мъжете са тези който по често си губят ума по някоя фуста. Жена много трудно ще влезе в такава полемика отностно семейството си .

[, има ли сериозни намерения? Щото на него може да му е до единия път и бегай. В такъв случай не е нужн ода се дават съвети, стоиш си при семейството
[/quote]

Сега разбирам "гост 32"  е мъжа в конфузната ситуация. Ако вашата история е същата като на цитираната потребителка. Кое ти дава 100% гаранция, че новия ти обект на любов няма да напълнее по време на бременност.   и в последствие от това лошо настроение, намалено самочувсвие и либидо.

Или по лошо, влюби си в друг "женен мъж " Не знам защо, но винаги съм гледала с много лошо око на жени който хвърлят мрежите си в бракове. За мен това са жени без чест.
Може би първия въпрос, който трябва да си зададеш е : На мястото на брачната ми половинка как щях да постъпя ? Как щях да се чувствам?

Така е, разбира се, но нима всяка страна в една връзка няма право на своите слаби моменти? Нима любовта ни задължава да бъдем съвършени? Много обичам да питам: какво стана с "в добро и лошо"? Не говоря за многото случаи на тотално разминаване, дълго безхабериЗанехайство, когато "лошото" вземе превес над "доброто" трайно. Говоря за подкрепата, за грешките, за осъзнаването, за опората, за опитите и работата. За комуникацията, ако щещ, и за това, че имаш право да бъдеш информиран, че нараняваш някого.Говоря за това, че твърде често напоследък първото (както в моя случай) камъче обръща колата. Аз реших за себе си - не мога да разчитам на някой, който ме иска безгрешна. Защото не съм и не бих могла да бъда, а животът е дълъг (дано!).
За едни вечното "в добро и лошо" все още не е лишено от смисъл, за други вечно си остава непосилно бреме.

Има право, но трябва да заплати обезщетение на зарязания във вид и със стойност, която го устройва  
Не може други хора да плащат за наши грешки

Rexy, точно твоят случай идеално илюстрира клишето - Щом търси навън, значи в къщи нещо не му е наред.
На много хора не им е всичко наред, но най-лесното е да потърсиш друго.

Ето това е по-трудното.

Да, някак продължавам да вярвам, че изборът да създадеш деца с някой, задължава да пробваш да оправиш, това което не е наред. С всички средства. Да градим семейство с идеята, че винаги всичко ще е чудесно, а партньорът ни - идеален, е несериозно. Друг е въпросът, че понякога единият опитва, опитва, бори се, а срещу него - стена. Тогава, съвсем естествено и човешко е, въпросният в един момент да хване я другото, я гората...
За това казвам - има А и А, Б и Б, и еднозначен отговор на поставения от автора въпрос не би могло да има.

Не бих живяла с мъж,който не обичам,само заради детето.......Не разбирам,тази " жертва",която се прави в името на децата. Според мен,това е просто извинение,заради страха от неизвестното....Страха, от това да кажеш край,да започнеш на ново и особено,ако е замесен и трети човек,да понесеш вината и всички негативи от решението си. Това е мое мнение,не ангажирам никого с него. Но,ако не обичаш човека с когото живееш ще страда и той,ще страда и детето,защото за детето е най-важно да расте в атмосфера на разбирателство,любов и сигурност. Ако си готова да проявиш егоизъм и да решиш,че твоето щастие е над всичко, ти желая успех в начинанието

Да, но знаеш ли колко хора лежат на тоя гръб, ами аз бях слаб(а) в този момент , имах нужда от подкрепа, а ти не ми я даде. От къде знаеш дали и другия не е бил в труден момент точно тогава, или може би собствените проблеми винаги са оправдание за липса на заинтересованост за другия, от който се очаква подкрепата по дълг.

Разбира се , че няма еднозначен отговор, но никой на никого не е длъжен завинаги и при всякакви обстоятелства едностранно, само на децата си.

Ключовата дума е момент. Да, бях слаба в него момент. Дали съм очаквала подкрепа? Очаквах, разбира се, та той беше най-добрият ми приятел. Дали той е бил длъжен да ми я даде? Ами всеки решава за себе си. Не е могъл, не ми е дал. Не е искал, не ми е дал - въпрос на житейски избор. Дали се оправдавам с моите проблеми ? Те могат само да обеснят нещата, не и да ги оправдаят. Очаква се да подкрепяш по дълг само шефа си и децата си. Другото е въпрос на любов. Връзките се разпадат поради липса на любов, не заради грешки. Той престана да ме обича, защото видя едно мое "грозно лице", а аз, защото се почувствах предадена. Банален случай. При същите обстоятелства друг постъпва по друг начин - нещата се развиват и те по друг начин. Съгласна съм, че ако постоянно едностранно подкрепяш някого ще се умориш. И от себе си ще се умориш. Нима, обаче, мога да обещая на някого, че понякога няма да вижда и лошото в мен? Или, че няма да имам слаби моменти? А дали мога да очаквам това от някого? Ако спра да очаквам подкрепа, ще спра да допускам когото и да било до себе си. Или да не подкрепям приятели си, когато бъркат? Че как бих могла да имам 30-етгодишни приятелства? Съжителството освен любов е и екипност, но само с последното не става. Както и само с първото.
Децата? Няма по-голяма обида към едно дете от това да го превърнеш в залог за нечие щастие или нещастие - две мнения по въпроса няма!

Разбира се, че не е длъжен. Но всеки има нужда от подкрепа в някой момент. И тогава преценяваш - имаш ли сила да го подкрепиш или предпочиташ да го оставиш да падне.

Всеки има право да последва каквото пожелае. Аз не бих си развалила семейството заради чувства, защото съм поставила щастието на детето си на първо място в моя живот, и бих жертвала всичко, за да живее щастливо с мен и баща си. Аз съм израснала без баща и не бих причинила съзнателно толкова болка на най-любимото ми същество.

Понякога обаче, този който има нужда от подкрепа и разбиране, не само, че не ти позволява да направиш нищо, но се изолира и дори се държи отблъскващо и не всеки е толкова силен и отдадено обичащ, че да го разбере и подкрепи. Ако се случи и в момент, когато самия той е притиснат от някакви собствени грижи и работата става много сложна.
За това казвам, че не е толкова лесно да се отсече, ами щом са се взели в добро и зло няма назад и пълна подкрепа във всичко. Общо взето съм забелязала, че ако на единия много често и за дълго му се събират трудни и депресивни периоди, и силната страна все в нещо изпушва.

Кой е казал,че е лесно.  Но най-лесно е да кажеш - Мъжът ми, жена ми не ме разбира - и да намериш някой разбран.

Аз съм била в положението на автора на темата.Знам какво е да те измъчват чувствата,вината,неодобрението на близки и приятели и всичко останало,което никой не може да си представи.Знам какво е да живееш в брак без истинска любов и страст.Всяка вечер лягах да спя до мъж,когото не понасях и който до такава степен ми се вреше в личното пространство,че ми се повдигаше от всичко,свързано с него.Аз дадох шанс на чувствата си и се отдадох 100% на новата си връзка.Признах на съпруга си всичко-казах му,че не го обичам и имам връзка с друг и искам развод.Той беше съсипан.Помоли ме да му дам шанс да ми докаже,че ме обича,макар и не по начина,от който аз имах нужда,а аз имах нужда от МНОГО любов.Е,дадох му шанс-не се разведох,останах в семейството си заради детето и всичко останало,което хората ни втълпяват ежедневно,че трябва да е така.Прекратих отношенията си с другия човек-той беше на ръба на отчаянието и бе буквално смазан от мъка.След време се видях с него на по чаша питие и той ми призна,че откакто съм го изоставила така брутално,не може да стигне до секс със жена!!!Представете си как се е чувствал.Останалото са подробности и баналности.Но няма и ден,в който аз да не съжалявам,че съм прекъснала пътя на една толкова прекрасна и гореща любов.Не искам да се замислям дали бих била все още с него-вероятно не,понеже след време осъзнах,че с него сме коренно различни.Две години по-късно след тази любов аз се разведох със съпруга си.Не съжалявам за нищо.Осъзнах,че истински обичам само детето си,което нямам идея как и защо,но винаги е проявявало невероятен толеранс към мен и личния ми живот.Сега целият този семеен ад е зад гърба ми.Имам втори брак с човек,който ми дава цялата любов на света и не съжалявам за нищо.Не казвам,че е лесно-имала съм моменти,когато ми е било адски трудно да се преборя с хорската простотия и вкаменелия им манталитет.Но си струва да преминеш през всичко това,за да усетиш онази любов,до която малцина успяват да се докоснат през целия си живот.
На автора на темата мога да пожелая само много сили и късмет по трънливия път на Любовта