Как стои при вас въпросът с жилищните кредити/ипотеки?

Идеалът на средната класа в САЩ е дете + собствена къща с ипотека.  Обикновено хората събират за около 10% от цената, която плащат веднага, другото - банката. След това месечните вноски стават главното перо в бюджета. Изплащат по 30 години.

И аз не мога да си представя закупуването на собствено жилище по друг начин, освен с 20-30 годишна ипотека...
Друг е въпросът, че и ние все още живеем под наем, това са пари, дадени на вятъра, но така ще е докато се наканим, ама...
 

В Холандия около 60% от населението изплаща ипотека, 30% живее под наем и само 10% имат собственост. Зависи как е сключен договора- има такива, които успяват да си изплатят жилището и такива, които цял живот плащат месечни вноски без изгледи къщата да стане тяхна. Разликата с жилище под наем е, че ако си с ипотека 30% от месечните удръжки ти се възстановяват от данъчните, т.е. ако ипотеката е 1200 евро собственика плаща в крайна сметка 800 евро. ЕС беше натиснал холандското правителство да премахне това правила, но за сега няма такива изгледи и дано не стане, защото действително ипотеката е най- същественото перо от семейният бюджет. А тук къщите са безбожно скъпи и нелепо малко

Допълвам - Хиър е обяснила за стандартния вариант. Има много варианти за ипотеки, които усилено спомогнаха за международната криза, защото се раздаваха безогледно. Можеше да се вземе ипотека без депозит, без лихва за няколко години (след което се вдига рязко и бам!).

В момента населението на Щатите в най-голям процент притежава недвижими имоти от когато и да било. Мъжът ми има теория (може и да не е авторска), че има един естествен процент на домо-притежание, както има и естествен процент на безработица. Нарушаването на естественото съотношение притежание/наем е бутнало пазара на имоти, а оттам и банките.

За разлика от нас"бедните българи,с по 2,3 имота",тук на север хората би трябвало да са направо пълни дрипльовци ,след като повечето цял живот живеят на свободен наем.Разбира се има много със собствени къщи,ама не са мнозинство.Да станеш роб на банката и цял живот да й плащаш....егати живота!
Добре,че имаме собствена къща,та не се налага да мисля и за това..

не съм се изправяла пред подобна дилема, живеем в собствена къща. честно казано като чуя за кредит и ми се накъдря косата от ужас. не е за мен това да треперя всеки месец дали мога да си погасявам вноските, при това години наред. само ако мъжът ми има абсолютно гарантирана работа за следващите 30 г, тогава - да. иначе, не знам, не си е работа и да плащаш наеми. тогава пък са хвърлени на вятъра пари и нищо няма за теб.
сложна работа е за мен това.

С налични 10% от стойността на жилището ипотеката наистина е за твърде дълъг период 
И ми се струва, че много се оскъпява стойността на жилището. А да изплащаме до пенсия доста ме стресира като идея 


В нашия случай се получава един парадокс (поне така ни изглежда сега, не е прецизна сметка), че да живеем под наем (и да събираме пари за жилище) като че ли излиза по-евтино, отколкото да плащаме лихвения процент  Но това не е логично, въпреки че наемът ни е относително нисък. В момента, в който се преместим в по-голямо жилище, наемът ще е по-висок и тогава наистина ще е хвърляне пари на вятъра 



Милен@, разбирам, че проблемите на гъсто населените държави са сходни... Само че при нас ипотека не се признава за разход и няма подобно възстановяване на средства.

Бубка, на мен ми е интересна тази теория. Какъв би следвало да е този естествен дял на домо-притежание, за да е балансирано положението?

аз пък имам една друга теория, за която няма да претендирам за авторски права . понеже тук няма гарантирана пенсия, начините за спестяване за старини са доста несигурни и не могат да се пипнат, да се видят - стоки, бондове и прочие хартийки, лихвите на спестовните влогове значително изостават в сравнение с обезценяването на парите, американецът спестява в единственото нещо, на което (досега) цената расте(ше) - къща, земя, ферма.

А, този проблем и тук го има, защото до скоро нямаше задължително пенсионно осигуряване, вложенията бяха в същите хартийки; с тази разлика, че цените на имотите все още не падат, защото жилищната площ е непропорционална на броя на населението.

Т.к. и ние тук нямаме пенсионен фонд, къщата ни се оказа инвестицита която имаме. Първоначалната вноска беше 25% от стойността на къщата, защото съпруга ми има собственна фирма , а не е емплой. Къщата я изплатихме за 3 години, оскъпяването и беше мисля 18К. Лихвите по кредита не се приспадаха от данъците. От тази година ще приспадат разходите направени по енергийната ефектривност , но до определен размер (мисля, че беше 1500 но не съм сигурна). Това приспадане е нищожно, знаейки цените на енергоефективните уреди тук. Не забравяйте, че освен това за 3 години ремонтирахме къщата ( да я направим удобна, според нашите рабирания). Само за материали сме дали 70К.
В момента тук настъпи бум на пазара на имотите, не мога да си обясня защо при условие че Канада навлиза в най-тежката част от кризата.

Испания - първото нещо, което правеше всеки допреди година-две, беше да си купи жилище и да изтегли 30, че и 40 год. ипотечен кредит. На теория трябваше 10% да се внесат в момента на покупката, но тъй като много малко хора могат да го направят, масовата практика беше банките да надуват цената на жилището с 10% и да дават 100% заем за реалната цена. Нещо такова е, не мога да го обясня точно, но номера беше да се продават жилищата, защото в последните години в Испания имаше строителен бум, и точно в този отрасъл бяха ангажирани поне половината имигранти (легални и нелегални). Вноската също трябваше да е не повече от 30% от чистия доход, но при масова заплата 1000€ и ипотечна вноска за онези времена 500-700€, просто нямаше как, и решението беше поръчителите.  Всеки водеше по 2-3 поръчители, и подписваше. Банката си затваряше очите за факта, че самите поръчители бяха с тежки ипотеки, ниски заплати, и много често самия клиент е поръчител на поръчителя си  . Положението в момента - много празни нови жилища, безработни 2 членове на семейство, и болшинството с вече изтичащо право за получаване на обезщетение за безработица, неплащани ипотеки, поръчители, които се оказват дължащи милиони на банките, защото хората, на които са станали поръчители, не могат да плащат.
В един момент банките задлъжняха на Евр.банка, и спряха да дават заеми, но късно. Наляха се милиарди в същите тези банки, които си даваха парите с ясното съзнание за огромния риск с тези ипотеки, с цел да се подпомогне отново кредитирането на нови жилища и облекчаването на положението на хората. Но банките естествено, пак се изхитриха - не отпускат почти на никого заем, за нищо, дори за нещо струващо 100€, и хората протестират, защото все пак това са пари от техните данъци. На всичкото отгоре настояха да не се казва на кои точно банки са отпуснати заеми, за да не им се уронвал престижа  .
Иначе, от данъците се смъква някаква част за това, че се изплаща жилище, има и специални спестовни планове с по-висока лихва за жилищни влогове.

Швейцария - за да си купиш жилище искат задължително 20%, които болшинството нямат. И тукашните в повечето случаи правят следното - правят си частна пенсионна застраховка с висока квота, и висока лихва, вкарват там спестявания, и ако от 20 годишни работят, до 40-тата им година са натрупали достатъчно пари, за тази 20% вноска. През тези 20 години, през които спестяват пари, честно казано, не ми харесва как живеят, но това е друг въпрос. После си купуват жилище, с 20-30 годишна ипотека.  Но пък тук рядко има нови жилища, повечето строителство е старо.
Не знам дали от факта, че се изплаща ипотека, може да се смъкне нещо от данъците, но пък в колкото по-голямо населено място живееш, толкова по-големи данъци плащаш, и повечето хора купуват жилище извън населено място. Затова Швейцария е купчина къщички, пръснати навсякъде  .

Това е точно и тукашната практика в голям процент. Включително и моята скромна особа процедира по този начин. Само годинките са мъъъъничко по- малко  .

Във Финландия къща (или апартамент) се купува с кредит от банката. По принцип банките изискват 30% от заема да са спестени (което си е логично, защото, ако човек не може да спести тази сума, докато живее под наем, как после би изплащал). За млади семейства има облекчения и банката може да отпусне заем и ако имат спестявания в размер на 15% от искания заем. В момента банките много затегнаха изискванията. Вече не дават толкова лесно заеми (както беше преди 2-3 години).

   Преди да отпуснат заема се попълват декларации с чистя месечен доход. Сумата по обслужване на кредита не трябва да превишава 30% от месечния доход. И на тази основа се определя и колко и за колко години могат да отпуснат заем.  Ако спестяванията не достигат за искания заем- трябват гаранти. Но хората не искат да стават гаранти вече на никого (дори и на собствените си деца), защото доста се опариха и доскоро поръчители плащаха за заеми взети малко преди жестоката криза във Финландия през 1990-1994 година. Обикновенно заем взимат за 15-20 години. Има заеми и за 60 години (ама само една банка го предлага)
 
    За други не знам, но около мен са все хора с жилищни заеми. И всички се справят....

Хората са си го регулирали с тези 30%   

Tali Dan, при нас има ли такова нещо - някакъв таван за сума по обслужване на кредита спрямо месечния доход?
Аз трудно се ориентирам в програмите - част от кредита изпълняваш в един срок, друга част - в друг срок; част е прикрепена към един индекс, другата индексират по друг начин  Направо се чудя на хората как взимат ипотека без външен консултант - специалист в тази материя... 

На мен ми се струва нормално жилище да се купува с кредит. В крайна сметка местата където има работа в целия свят са скъпи и zа простосмъртния човек кредитът е единствения вариант. Австрийците по принцип не са мобилна нация, малко като нас българите са. Идват на 20 години във Виена или zа да учат или zа да работят и там си умират. Това е причината теzи които могат да се ориентират към собствени жилища. Някои купуват веднага след като zапочнат работа. Иначе тук е много раzпространено да се живее и в социални жилища, дотирани по един или друг начин от държавата/общината. Но не всеки може да покрие иzискванията, пък и това пак си е наем. Има и някаква опция част от наемателите да zакупят такива жилища след иzвестно време, но няма нужда да иzпадам в подробности.

По_нагоре много хора писаха че не могат да живеят с мисълта zа кредит и с притесненията zа него. Едва ли някой който е вzел кредит по цял ден и цяла нощ само се притеснява. Човек свиква да живее с кредита си и беz да го мисли. А пък ако иzпаднем във финансови zатруднения, ще имаме същите проблеми дори и да сме под наем. Ако не можем да си плащаме кредита, ще ни иzхвърли банката, ако не можем да си плащаме наема, ще ни иzхвърли хаzаина. Не виждам къде е раzликата, и в двата случая оставаме на улицата. Тук поне наемите са такива, че вноската по кредита не е много по_раzлична. Има моменти в които е малко отгоре, има и моменти в които е по_ниска от наема. В момента по причина на криzата, лихвите паднаха много, съответно и кредитните вноски, а наемите си остават на нивата преди криzата и никой не ги адаптира zащото търсене винаги има, хората все трябва да живеят някъде.

ммм, да, и моето разсъждение е такова. и съЩо пропорцията кредит/наем.
не си представям цял живот да плаЩАм за ниЩо 
италианците са в по_голямата 4аст собственици, ако Ще и 30/40 години да плаЩат.
условията обЩо_взето са като описаните за другите страни.
само интересите по кредита се приспадат от данъците и то в мижав размер 

И тука така, на нас ни се събират не повече от 200€/година, голям келепир, голяма работа. И това при високите лихви от миналата година.

Не мисля, че е сметнал толкова подробно.  Мисля, че % варира между различните щати между 50% и 70%, ама не ме цитирайте. 

И миз е права. Последните няколко години се виждаше как бързо растат цените на имотите, и много хора, освен в собствения си дом, направиха и други инвестиции - я ваканционна къща, я нещо за даване под наем. Сметката беше, че ако вземеш ниска първоначална ипотека, и имотът скочи, ти го продаваш набързо, и оставаш с печалбата. Вместо това ипотеките рязко се ограничиха и в резултат пазарът се напълни с нежелани жилища.

Това е с много грубата четка де, нещата варират много по регионите.

По въпроса за заемите, зависи от човека, а и от общия пейзаж наоколо. Тук ако не си на кредит, никога нищо не можеш да си позволиш. Важно е обаче, да си правиш сметката (както и за всичко друго де). Корпоративни финанси 101 трябва да се отнася и за личните - няма лошо в заемите, стига да си помислил как ще ги покриваш в най-лошия сценарий. Нашата обща задълженост е фантастична, но си я обслужваме (агресивно), и, да чукна на дърво, сме ОК. Ако нещо ме закопае, това ще е обучението на децата. 

В Гърция 80%от поколението на нашите родители, т.е. над 50г имат собствено жилище, голяма част от тях имат и втори имот. Хората от нашето поколение взимат кредити и изплащат. От както започна кризата обаче, банките много трудно отпускат заеми.

Аз пък не гледам на къщата, която изплащаме ( вноската ни е колкото среден наем на апартамент) и в която живеем като на пенсионен фонд или инвестиция.Ако я продадем нали пак трябва да купим друго жилище за да живеем. По скоро покупката на втори имот би било инвестиция при определени условия.

може да не гледаШ, но си е инвестиция във всяко отноШение 
втората е втора инвестиция 
сега 4акам да дойдат да ми обяснят видовете инвестиции и да ми кажат, 4е тухлата не носи пари 

Имахме 50% от сумата, а къщата е рендитна (всички жилища са дадени под наем).
Лихвата за тукашния стандарт била доста висока, но като ни казаха 4,25% ефективна годишна за 5 години се спогледахме щастливи. Данъците по къщата (500кв.м) и двора (645 кв.м), са включени в наемите, а данъка печалба също ще отпадне (според данъчния съветник)
Имотите в Германия са много изгодни и рентабилни, защото почти всеки живее под наем, включително и ние