Франция - ваканция! (22)

Ехей, влизам аз мързеливо в нета докато Гого спи, а то имало честитка за мен! Благодаря Мария, честито и на теб, да ти се връщат добрите пожелания!честито на Мистик и всички именици днес!
Нашата ваканция в Бг продължава, усложми се малко след като Гогича падна лошо и си счупи клиучицата (не знам къде е ИУ на тази клавиатура на сестра ми), сега ежедневието ми е да го следя неотлъчно и да го предпазвам от нови падания, мисия невъзможна )
Днес беше кръщенето на племеницата ми, всички са още на парти, само ние с Гогата правим задължителната сиеста.
Яна надделя над мен с мрънкането и се сдоби с пробити уши като спомен от Бг ваканцията

Поздрави на всички и приятна ваканция!
(Ние след ден два заминаваме за Габрово , където нямаме компиутър, така че до септември, на рантрето!)

Честит имен ден на всички момичета с това красиво име.Да сте здрави,влюбени и от щастие да не се отървате.     

Вече май стана късно за честитки, ама все пак - наздраве на трите налични Мари(ани)! Сбъдваща, малката Ана съвсем на девойка е заприличала - сладуранка! 

При нас пък три дни едни други дандании - честваха се  65 години от освобождаването на Прованса и понеже дебаркирането е станало в махалата... едни военни коли, танкове, фалшиви войници от 2-та световна война и живи американски и английски ветерани (полуиздъхващи в жегата) Успях да се кача на танк облечена по модата от 40-те години (т.е. в тясна пола). Като получа снимки, ще ви покажа

Самурайке, жалко че не успяхме да организираме нещо, ама в тези задръствания по това време... А вие как се справихте с бебе в палатката?

Мистик... до къде стигна?

   И от мен закъснели честитки!
Сбъдваща, хем раждахме заедно и все се учудвам колко е пораснала малката, все едно моя мушмурок не е , ама...
чумби а аз се чудех какви са тия изтребители дето правеха въздушно шоу в небето и рисуваха с пушеци френцкия трикульор в небесата, а то какво било!Ние ги гледахме на връщане - точно на 3.8 се върнахме и бяхме мнооого щатсливи че сме в другата лента на магистралата, че тази в южна посока приличаше на паркинг!Чакам снимки да те видим в ретро вариант.
А ние много добре изкарахме с бебо на палатка - то палатката си е малка вила - с две спални, холче и навес, 100% памук и е доста комфортно в нея.Къмпинга беше много добре обурудван и поддържан и си беше предназначен за семейства с деца - имаше санитарен блок за бебоци с вградени ванички с подвижно душче и дъска за преобличане (не че наща шуга е възможно да бъде преоблечен в хоризонтална поза, но си имаше).Самите къмпингуващи си спазваха много добра хигиена и тишина (на едни италианци се наложи да им бъде направена забележка една нощ, но общо взето след 10 вечерта беше пълна тишина).Много хора като чуят "къмпинг" и си представят палатка-хималайка, лагерен огън с набодено на шиш месо (убито по-рано през деня) и листо от храст вместо тоалетна хартия - ама не е баш тъй....Големия се буди в 7 - там имаше възможността да излиза и да играе с топката,сприятелчета, да пипне морето и каквото си ще докато ние си доспиваме.Много добре си починахме.
http://family.webshots.com/album/574175823KlGoPH

Самурайка, вярно много комфортно изглежда тази палатка и въобще звучи като пълна идилия ваканцията ви! Наистина края на юли и август месец тука се струпва половин Европа, тъкмо навреме сте се измъкнали. Нашите празненства бяха обаче миналата седмица, а и нямаше изтребители (тук са се спуснали с планери и парашути ) Беше такава жега, че ако пак решат американците и англичаните да освобождават Прованса, следващия път да гледат да е  извън летния сезон .
Дали пък това въздушно шоу не е било заради Сарко и сарковица, които по това време заминаваха на почивка - пак наблизо из махалата...

Да ви се оплача - снощи трябваше да пристигнат Сашо и баба и какво мислите, точно на регистрацията установили, че са забравили на Сашо паспорта в Казанлък... още не е разрешен напълно проблема, сигурното засега е, че ще трябва да прежалим още два еднопосочни самолетни билета

Здравейте,моми4ета.Аз набързо да се от4ета,4е ве4е сме си на френска земя.Престоя в Бг мина горе долу добре,имаше от вси4ко по малко.Моренцето ни беше супер,Сами беше много щастлива.Пътуването мина добре и в двете посоки.Сега тук се бориме с жегата,незнам при вас как е,но тук е много топло.Добре,4е имаме тренинг от Бг.
Сами скоро запо4ва ecole maternelle,надявам се лесно да се адаптира.Каква е практиката,трябва ли предварително да се отиде до у-щето или направо на самата дата?
Поздрави на вси4ки.

Здравейте момичета,
не знам дали сте прочели тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=406298.0
Искам да помоля, ако някоя от вас, която знае френски (че аз така и не научих  ), може да преведе инфото от сайта й: http://help-polly.info/index.html, за да можем да го пуснем на работата на мъжа ми, може все някой да помогне. Благодаря ви предварително   

Успях да направя превода, търся съдействие за редакция  , за да съм сигурна, че звучи както трябва.

Clairette,дай насам превода и с каквото мога и аз ще помогна.

Привет мадами!
Току-що се върнахме! Беше страхотно, незабравимо, неописуемо и екзотично до припадък  Утре-вдругиден като се освестя, ще разправям и ще качвам снимки, сега отивам да спя, че по "индийско" време ми е има-няма 3 сутринта

Леле, Роца , ама вие ве4е се върнахте , е кога минаха тия 10 дни ??

4ак сега видях това - за бабите , мда ,много вярно  - португалските баби , хи4 не им се гледат деца ...ама ние на6ата успяхме да я навием и си откраднахме малко спокойствие и пъте6ествие до Лисабон.Та с това отговарям на въпроса ти -да ходихме , бе6е страхотно и незабравимо , обожавам го този град .Всеки път има все не6то ново за гледане ,абе страхотен град , с усмихнати хора ..Ваканцията ни мина незабравимо ,посетихме не малко места ...завръ6тането във ФР-я е малко трудно , добре ,4е поне е топло .

Моми4ета,добре сте се завърнали! Чакаме разказ4ета  и снимки.

Понеже днес съм бяла и добра (още не съм се оправила от часовата разлика сигурно, иначе не ми е в характера  ) пускам първа част от преживяванията ни.
Пътуването
Беше дълго. Но забавно. Препоръчвам горещо Fly Emirates – точни, учтиви, че и хубаво готвят  . По време на полета  използвах времето да си наваксам с филмите, които бях изпуснала по кината  - на отиване и връщане изгледах поне 5-6. В полунощ местно време кацаме в Дубай. Температура на въздуха – 36 градуса. В момента, в който излезеш от самолета те лъхва въздух като от пещ. От друга страна ползата е, че народът гледа да се изнесе по-бързо по ръкава и да стигне до лелеяния климатизиран въздух на терминала. Летището в Дубай е впечатляващо – високо, светло, мрамор навсякъде. В чакалнята имаше дори малко изкуствено езеро с риби, водопад и палми. За безмитната зона дори и не споменавам – кръстоска между авеню Монтен и плас Вандом. Часовниците по алеите на терминала са „Ролекс”. За съжаление, не можахме да видим, дори и в далечината или от високо изкуствения остров с форма на палма, или хотела Бурж-ал-Араб. След двучасова полудрямка се качваме на самолета за Бангалор. Първи сарита на хоризонта, къри за закуска, чай вместо кафе и дъъълъг списък с боливудски филми на поне 6 непознати за мен езика  . Кацаме в 9 сутринта, температурата е само 28 градуса. Ние сме вече претръпнали от полунощните 36, но часовата разлика и базсънието започват да ни настигат – във Франция е едва 5 сутринта! Попълваме здравен въпросник, както и дълъг формуляр за имиграционните служби (разглезените европейци сме отвикнали от такива неща), където искат, между другото и адрес в Индия. Имената ми по паспорт и адресът на хотела не се побират в отредените за целта квадратчета. В този момент се сещам за култовия за французите (но не и за мен) филм  „Le Père Noël est une ordure” - « Ca dépend ça dépasse ». В Индия има Грип А, 2 дни преди да пристигнем, е починало 26-годишно момиче в Бангалор. Двама лекари с маски мерят температурата на целия самолет. Щерката започва да кашля (13-часовото пътуване в климатизирания сух самолетен въздух си казват думата), хората наоколо ни гледат подозрително. От рекламните плакати по стените надничат познати актьорски лица. Граничните полицаи гледат строго иззад маските и не отговарят на приветливото ми „Добро утро”. След още два паспортни контрола и един скенер на ръчния багаж, успяваме да стигнем до куфара (не е загубен по трасето, слава богу), да минем митницата (нищо за деклариране) и да излезем през плъзгащите се врати, където ни чака таксиметровия шофьор на хотела. В Индия сме!
Първи впечатления
Има вятър! И температурата вече не ми се струва толкова висока. За сметка на това, влажността е около 200%. Жени с красиви многоцветни сарита и нанизи жасминов цвят в косите ме заобикалят забързано. Много хора навсякъде, част от милиардното население. Инструктирам Камбанката да ме държи здраво за ръка. Да не забравя първо да се оглеждам наляво като пресичам. Качваме се в таксито. Статуя на Ганеша ме гледа от контролното табло, предпазните колани не са задължителни. Шофьорът кара бос. Поемаме по магистралата. Предупредени сме за възможните задръствания и че в натоварените часове придвижването от летището до центъра може да отнеме 4 часа (ние стигнахме само за около час и половина). Пейзажът е зелено-червеникав вместо очакваното оранжево-кафяво. Стройни палми се поклащат покрай шосето, излезли изпод червената глина. Първите мотори и моторикши ни заобикалят от всички страни. Чуваме първите клаксони, които ще са нашите неотменни спътници през следващите дни (за самото движение ще пиша след малко). Според мен, думите, описващи Индия са „контраст” и „хаос”. Нови модерни сгради се издигат редом до порутени бараки и полусметища. Многоетажни търговски центрове съжителстват рамо до рамо с множество улични дюкянчета и сергии (това донякъде ми напомня за София). Рекламни билбордове продават последния модел мобилни телефони на облечени в традиционни облекла мъже и жени. Макдоналдс се споглежда с Краля на бириянито. Покрити с ламарина бараки в дъното на джунглата имат сателитна чиния на покрива и обхват на мобилен телефон. Улични продавачи разнасят колички пълни с кокосови орехи, папая, ананас, дини, пъпеши и непознати за мен плодове, готови за консумация („Не посягай, не посягай, иначе може да се сдобиеш с « Delhi Belly »!”, си повтарям). Кофи за боклук по улиците не се намират, боклуци в различни степени на разлагане, са на купчини, най-често на тротоара или до него на пътя. На няколко пъти виждахме умрели плъхове. Кравите и кучетата са често срещана гледка. Един ден видяхме крава, подслонила се от слънцето под една автобусна спирка насред тротоара и всички минувачи я заобикаляха, без дори да я докоснат. Хората са любезни и усмихнати. Всичко е възможно, и то веднага, но не винаги става от първия път. Търговците опитват да ти продадат всичко, дори и да нямаш нужда от него. Ако купиш едно, веднага те питат не искаш ли и второ от същия вид. Вижда се, че работната ръка е много и евтина – в магазина продавачите са поне 20, в ресторант, в който в Париж има трима сервитьори, в Бангалор има поне 10. Срещат се редки в Запада занаяти – гладач на ризи на сергия на улицата, разносвач на вода и чай. Колите свирят мелодия, когато минат на задна скорост. Автобусите и камионите са многоцветни и грабващи окото, често украсени с наниз цветя отпред. Това е просто друг свят – населен, многоцветен, безразборен, инакомислещ, но много-много чуден свят!
(продължението следва, ама пишете в темата, за да не флудя ). Снимките са тук.

Роца, продължавай  !!!!
Снимките са страхотни , но не видях от сватбата - булката никъде не я видях ...сигурно има и о6Те ...
Я кажи за ритуала с рисунките по ръцете - и зна4ат ли не6то ,например твоята?
Продължавай,пи6и моля те ...

Мамба, за сватбата и ритуалите ще пиша по-късно (тъй като доста хора са ми заръчали да им пратя впечатления, а не ми се иска да ги пращам във форума, пиша в отделен файл от който после копирам тук части  ).  Довечера или утре ще сложа 1-2 снимки на булката, ама за кратко  .

Движението
Освен че е от неправилната страна на платното, най-точното му определение е „организиран хаос”  . Кара се по системата на клаксона – натиска се по всякакъв повод, сигналите са различни за „тук съм”, „аз първо” и „гледай къде караш”. Интересното е, че там където на западният шофьор би му прикипяло до степен да изкара доста дълга тирада по отношение на интелектуалните способности на водача срещу себе си и намерения спрямо близките му роднини, в Индия не видях викащи и ръкомахащи зад волана. Карат като бесни, понякога и в насрещното платно, разминаването е понякога на една боя  . Много мотори и скутери, но каска носи само шофьора  . Жените със сарита сядат напречно на седалката, как балансират не знам. Понякога цялата фамилия е качена на един скутер, барабар с пеленачетата. Същото е и в моторикшите – редовно са препълнени. Червен светофар се спазва... при добро желание. Забелязах, че понякога движението на оживени кръстовища се регулира от полицай, който май внася повече нестабилност в системата. Един най-невъзмутимо си изпращаше смс между прелитащите коли. Пешеходците са най-неоправдани сякаш. Не само, че тротоарите са доста задръстени и ходиш по шосето, но никой не ти дава предимство и пресичането е на твоя отговорност – затваряш очи и се впускаш в хаоса. Изобщо, както каза един приятел « C’est le bordel mais ça marche ». Магистралите са друга екзотика – тъй като минават през населени места, са изпъстрени с пешеходни пътеки (да, да!) и „легнали полицаи”. Така че нищо чудно изминаването на 250 км да отнеме 6 часа.
Кухнята
Още от времето на аспирантурата, ходенето на индийски ресторант в Париж влизаше в служебните ми задължения. Индийската кухня винаги ме е влечала, дори и само заради възможността да похапваш с ръце  . Истинското и разнообразие го установих едва на място. Както каза майката на булката, „В Индия на всеки 250 км човек сменя езика и кухнята”.  Имах възможността да опитам доста видове ястия от Карнатака и малко от Тамил Наду. Когато бяхме с групата по време на обиколката, както и по време на сватбата нямаше точно установено меню, а бюфет, при който обикаляш около масата с ястия с чинийка в ръка и си сипваш туй-онуй. За съжаление, ми беше неудобно освен чинийката да понеса и фотоапарата, та да снимам и името на това, което ще похапвам (не стига че после на масата си снимах чиниите  ). Какво мога да кажа най-общо? Най-общо, основата е винаги ориз – бял, с гий (пречистено масло), с подправси, зеленчуци, пържен, с кисело мляко. Около него има различно добавки, по-течни (дал – на базата на леща, чътни, райта – на базата на кисело мляко с краставици или подправки) или по-солидни (къри с месо или зеленчуци, панийр – прясно сирене, с малко сос), наредени около ориза. С пръсти си смесваш малко ориз със съответната гарнитура и си пъхваш хапката в устата. Има и различни видове хляб (плоски питки), да се поразнообрази човек от ориза – наан (обикновен, с масло, пълнен със зеленчуци), кулча (малко по-дебел и по-малък от наан-а), роти, доза (палачинки от оризово прашно), чапати (тънък и  хрупкав като чипс), пури (хляб, който се пържи като мекица), парата (нещо като палачинко-катми). Открих нови измерения на думата „люто”.  За съжаление европейското ми небце не е свикнало на такива количества пикантност и лютото дотолкова превземаше вкусовите ми луковици, че не ми оставаше свободен нерв за опитване и оценяване на другите подправки. С много добри чувства си спомням едно чътни с ананас и манго, салата с нахут и кокосов орех, ало гоби (карфиол с картофи и подправки), картофи със сусам, горчица и кориандър, къри с манго, зеленчуци с гъст сметаново-бешамелов сос, едно пилешко бирияни, риба тика. Опитах и различни видове ласи (напитка в стил айрян) – сладко, солено, с масала... но най-любимото си ми остава манговото. По принцип се отнасях с подозрение към индийските десерти, но си намерих три нови любимеца – кулфи (сладолед с розова вода и личи, за съжаление рядко срещан във Франция), нещо като грис-халва с куркума, кашу и стафиди и една „палачинка” от затоплено оризово фиде (като за кадаиф), посипано с пудра захар и удавено в студена мътеница (buttermilk).
Липсваха ни, обаче пресните плодове и зеленчуци - 2-3 колелца краставица и домат и малко плодова салата на закуска, това беше. Естествено по сергиите навън можеш да си купиш направо готови и обелени плодове и зеленчуци, ама аз съм смела, но не и безразсъдна  .
Излишно е да споменавам, че се върнах с две богато илюстрирани готварски книги  . Както и с близо кило подправки, които на връщане имах безразсъдството да сложа в ръчния багаж, та полицаят на скенера на граничния контрол ги опипва дълго и внимателно пакет по пакет. Добре, че пазех касовата бележка, иначе сигурно щях да се простя с тях. 
Бангалор
Столицата на щата Карнатака, хай-тек сърцето на Индия. Според официалната статистика населението му е 6,5 милиона, спорез неофициалната – 8, 200 000 от които работят за редица големи софтуерни компании. Бивша английска военна база, настояща голяма база на индийските военнно-въздушни сили (бащата на булката е ВВС генерал в оставка). Води се и най-чистият и поддържан град (според индийските стандарти). Интересното е, че няма обособен център като повечето европейски градове, а са отделни квартали, събрани в едно. Няма много изключителни или известни забележителности. Ние посетихме Ботаническата градина Лал Бакх, един от дворците, построен в стил на Уиндзорския дворец и градския пазар.
В Ботаническата градина Камбанката обра всички точки. Много хора искаха да се снимат с нея, пипаха я по лицето или косата къде явно, къде по-дискретно. Питах един от индийските колеги защо дъщеря ми докарва минувачите до такъв див възторг, отговорът беше защото е хубава и бяла  . После като се движехме с групата установих, че и сините очи впечатляват.
Бангалорския дворец  е разположен в средата на един парк и никой не знае къде се намира. Няколко моторикши отказаха да ни вземат, защото не знаеха пътя. Един се нави, но се изгуби и ни остави на 2 км от входа. След дълги перипетии и неколкократни разпитвания на стражите по пътищата, стигаме до заветния парк и тръгваме да снимаме двореца отвън. В този момент се чува диво свиркане и двама въоръжени пазачи почват да ни ръкомахат заплашително да прибираме фотоапарата и да идем при тях. Аз горчиво да съжалявам, че не взех координатите на френския консул и да си представям как сега ще ни арестуват за международен тероризъм, защото сме нахлули на среща на Г8. Нищо подобно – като стигнахме до портала, се оказа че снимките са разрешени, ако си купиш входен билет. Проявяваме разбиране, отправяме се къвм касата и със съжаление установяваме, че не само че за чужденците цените са тройни от тези за индийци (няма лошо), но и трябва да платим допълнително за правото да снимаме с апарат. Тук вече принципите ми се спогледаха и дадоха отбой. Нямам нищо против да платя за вход, но имам против да плащам допълнително за правото на снимки на фасадата. Затова имаме само една „нелегална” снимка на двореца, направена преди охраната да ни подбере. 
Градският пазар (и то в деня преди празника на Ганеша (един от най-почитаните хиндуистки богове, с глава на слон, син на Шива и Парвати, бог на късмета и благополучието)) беше истинско приключение. Едва там открихме с пълна сила какво значи милиардно население  . Навалица, шум, клаксони, хора, опитващи си да си пробият път през тълпата, палмови листа и други неустановени обекти по зимята. Разноцветни сергии, отрупани с печива и сладки, нанизи жасмин, чували с ориз и зърнени храни, с люти чушки, покрай които като минаваш ти гъделичка в носа, подправки и ядки, плодове и зеленчуци, прахообразните съставки за тилак - червените точки по челата. Незабравимо изживяване, но доста натоварващо психически!
(продължението - довечера)