Публикувана: 23 юни 2009, 00:59 ч.
Последно мнение: 25 юни 2009, 16:30 ч.

Страх ме е !!!!!!!!!

7 527
129
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 23 юни 2009, 16:09 ч.

Мнения: 231

Много си е право момичето - и аз съм на 23, и аз горе-доло с толкова годишна връзка.....
Еми много си ми е хубаво в къщи- не ми бършат задника, ама си имам супер къща, супер условия, като се прибера от работа ми е сготвено,че и баба си имам Mr. Green

-кой бяга от рахата бе хора Laughing

Истината е,че знам че този момент ще дойде, но както е казала Тес, само решението да имам дете би ме накарало да се оженя - иначе и сега си живеем почти заедно с него,ама съм намерила златната среда -паразит съм сигурно,както беше казал някой Mr. Green

Разбирам я авторката,специално за тази тема, други постове не съм и чела, за годините си можем да изчакаме още малко, при всеки по различно време чука биологичния часовник и ако чувства,че не е дошло времето да не го прави Rolling Eyes

# 61 23 юни 2009, 16:39 ч.

В царството на мечтите
Мнения: 337

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:13

И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.

Не ме страх от отделянето.Може би ме е странно защото винаги съм си живяла тук.

Последна редакция: вт, 23 юни 2009, 23:23 от boonboon

# 62 23 юни 2009, 16:41 ч.

София
Мнения: 17 282

Цитат на: boonboon в вт, 23 юни 2009, 16:39

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:13

И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.

значи не ме страх от отделянето. Можеби от това че съм живяла другаде аз съм от хората които се преварзват към вещите

Ами аз това не го разбирам.
Аз съм от хората, които се привързват към хората Simple Smile

# 63 23 юни 2009, 16:48 ч.

Мнения: 260

Цитат на: кокетка в вт, 23 юни 2009, 16:09

-кой бяга от рахата бе хора Laughing

Ето това имах предвид.
Представи си сега от този "рахат" изведнъж да се озовеш в ново жилище с мъж и бебе. От една страна трябва да свикваш да съжителстваш с някого, от друга да се грижиш за ревящото бебе, от трета да вършиш домашни задължения, които досега не ти се е налагало. Ами шокът със сигурност ще е голям.

# 64 23 юни 2009, 16:50 ч.

София
Мнения: 3 880

Цитат на: boonboon в вт, 23 юни 2009, 16:39

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:13

И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.

превАрзвай се Mr. Green

към вещите ooooh!

сигурно гаджето няма такива финансови възможности като мама и тате Simple Smile

какво бебе,бе хора? не е задължително бебето да дойде веднага щом заживееш с някого.

# 65 23 юни 2009, 16:53 ч.

София
Мнения: 17 282

Цитат на: Aurora в вт, 23 юни 2009, 16:50

Цитат на: boonboon в вт, 23 юни 2009, 16:39

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:13

И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.

превАрзвай се Mr. Green

към вещите ooooh!

сигурно гаджето няма такива финансови възможности като мама и тате Simple Smile

Ами да, напълно е възможно Peace

Бившият ми мъж имаше 2 години връзка с гаджето си, когато го изгоних и се събраха и техните отказаха да й дават пари и много бързо се отказа от такъв живот - без удобствата на мама и тате Laughing

Ама аз на това не му викам любов.

# 66 23 юни 2009, 17:06 ч.

Мнения: 0

Цитат на: boonboon в вт, 23 юни 2009, 16:39

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:13

И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.

значи не ме страх от отделянето. Можеби от това че съм живяла другаде аз съм от хората които се преварзват към вещите

Охооо!! Че то лесно тогава !! пращаш мама и тати на новото място а гугутките си оставате на старото Mr. Green

Ай сега ми обясни, че и така не става Mr. Green

# 67 23 юни 2009, 17:11 ч.

сред маслини и портокалов цвят
Мнения: 1 265

Цитат на: boonboon в вт, 23 юни 2009, 00:59

...а него обичам страшно много

Тцъ, е това не го вярвам. След 7 години връзка с някой, който обичаш "страшно много", те е страх да заживееш с него. Пълен абсурд.
Бях на 23, когато се запознах с настоящия си съпруг, след 2 седмици вече живеехме заедно. Може и да ме е било малко страх, но наистина го обичах страшно много.
Не казвам, че всички трябва да са като мен, ама и твоето не е логично някакси. Peace

# 68 23 юни 2009, 17:29 ч.

Мнения: 9

Аз на 23 год и през ум не ми е минавало да се женя - сигурно защото и гадже съм нямала. Учеше ми се, ходеше ми се по купони ...
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.

# 69 23 юни 2009, 17:32 ч.

Мнения: 672

Извинявай, ама и ние сме били на по 23. А такива разсъждения и изказ като на авторката имах на 12 години. И да, малко са 23 години ЗА НЕЯ! Има още хляб да яде, докато порастне... умствено.

# 70 23 юни 2009, 18:25 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: Don't worry в вт, 23 юни 2009, 17:29

Потребителката на 43 има вероятно самата тя дете което на 23 не би търпяла в къщи. За негово собствено добро. Не става въпрос за омъжване, а за самостоятелност на възрастен индивид.

# 71 23 юни 2009, 18:34 ч.

Мнения: 24 467

Най- убаво е секи по къщите. Заедно- на кафе, ресторант и по други места, но не за постоянно. Един ден може и дете да се роди- таман ще има кой да помага и няма да дотягат на някого особено ежедневните грижи по него- в едната къща една седмица, като писне- в другата. А на 23 години- дете. Аз пък колко бързам, поне на 43 трябва да са младите. И живот и здраве на бабите да помагат. Туй си мисля...

# 72 23 юни 2009, 19:12 ч.

Мнения: 1 341

Цитат на: Don't worry в вт, 23 юни 2009, 17:29

На теб през ум не ти е минавало, но пък аз имах дете на 1г. по това време. Така, че хора различни.
Ксения е права според мен.
Аз бях на 17г. когато се изнесох от вкъщи, отидох на квартира и работех, в последствие учех, а малко след това заживях със съпруга си! Peace

Искам да кажа, че не е задължително брака да те изкара от дома на мама и тате. Друго е да си самостоятелен.
Някой по-напред бе казал, че ако изведнъж се озове в нов дом с мъж и бебе, ще е срес!
Ми разбира се, с този мъж и от 17г. да си, докато не започнеш да му переш чорапите сте си много добри и много се обичате. Съвместното съжителство е много по-различно.

ПП. правописа на авторката няма да коментирам. Голямо въображение трябва да се схване смисъла.... Crazy

# 73 23 юни 2009, 21:10 ч.

Под липата
Мнения: 620

Цитат на: Don't worry в вт, 23 юни 2009, 17:29

Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.

Съгласна съм с Don't worry, че въпросът ти е личен и страховете ти са оправдани от твоя гледна точка. Има хора, които не обичат промените. И аз съм от тях,но когато настоящият ми съпруг ми предложи да заживеем заедно, не се поколебах и за миг. В дома на родителите ми е много хубаво, с всички възможни удобства, а там, където трябваше да отида да живея беше старо, не ремонтирано с години, занемарено. Нямах голям опит като домакиня, но с помощта на мъжа ми, ремонтирахме, подредихме общият си дом. Научих се да готвя, оказа се че доста добре се справям с гледането на цветя; научих се да пазарувам разумно; да разпределям времето си - с две думи - организирах се! Wink

След две години съвместен живот, сключихме брак.
Моите страхове бяха, че няма да се справя. Първата вечер ми беше доста криво , защото в стария апартамент спяхме върху издънен дюшек на земята, дрехите ни бяха нахвърляни по столове, нямаше дори къде да си приберем хляба останал от вечерята Simple Smile

, въобще трагедия от всякъде! Но бяхме благодарни, че макар и мизерен, имаме собствен дом.

# 74 23 юни 2009, 22:15 ч.

Кърджали
Мнения: 10 267

Рано или късно ще ти се наложи да излезнеш от дома на мама и тати. Дали заради любимия мъж, или пък някоя друга причина.
Живяла съм и съм учила в друг град, но това не ми помогна кой знае колко за да стана самостоятелна. Вярно, можех да се оправям що годе, но все още прекалено разчитах на мама и тати.
Срещнах мъжа ми, и след няма и месец заживяхме заедно. То още по - рано щяхме сигурно да го направим, ако питат него на третия ден, но и мен си ме тресеше някакъв страх. Един ден си събрах багажа и при него. Казах си - ако нещо се обърка, винаги мога да се върна. И се озовах в ситуация в която трябваше да се грижа за моето си семейство - а аз не знаех дори пералня как се пуска като хората, готвенето беше мисия невъзможна. Да не говорим че започнахме от пълна нула, от сигурността на дома на родителите с всякаквите му удобства се озовах в един празен апартамент който взехме под наем.. Справихме се, имало е вечери в които съм плакала сама от чувство на обърканост. Е, не съм се върнала при мама и тати, нямам и такова намерение.
Така че и на теб ням ада ти се размине този момент - да отлетиш от гнездото на родителите си и сама да създадеш такова.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: