Чудя се дали да бързам да се радвам за това, което се случи вчера
От началото на втория месец естествено по съвет на педиатър / тогава бях в Сливен и нямах Нет/ започнах да дохранвам. Когато се прибрах и имах достатъчно време и инфо разбрах каква голяма грешка съм направила. Тогава започнаха усилията ми- непрекъснато цедене, готовност да кърмя по-често/ в началото трудно, защото бебо си беше свикнал на режима и на получаваните мл/, намаляване на количеството добавка, пиех рицинус, чайове, бирена мая. Та вчера през нощта се събудих в 3 часа, гърдите ми бяха на камък, скочих веднага, защото бебо не даваше признаци да се буди да яде и почнах да цедя. Изцедих само 100 за да има за него като се събуди, това стана в 4 и доизцедих после още 20. Оттам целия ден карахме само на кърма, като даже не съм го кърмила на 1-2 часа, а паузите си бяха както обикновено по около 3 часа.
Не беше нервен, не плачеше, а когато давах шише не го искаше. Следобед само и му дадох от изцедената през нощта кърма- не и се разсърди.
Чудя се, защото стана в един ден/ дотук на всяко кърмене сме дохранвали- къде повече, къде по-малко/, а не постепенно / въпреки, че усилията ми са от време/ дали е само временно явление и как да го запазя. Приветствам толкова полезните ви съвети!
ПС. Днес пак сме така- изяде си всичко в 3, после в 7 пак и преди малко му дадох пак / в 8.30/ преди да си легне за сутришната дрямка. Спокоен е!
А последно да кажа, че чуството на вина, че го държа гладен не ме оставя и си мисля, да не просто от постоянно гладуване вече да губи интерес. Възможно ли е или се психясвам
Благодаря ви за всичко! Ако успея, дължа много на вас