Добър стандарт на живот?

и това е вярно

Магаренце, колко точно си го написала.
Наистина личното време е белег на добър стандарт на живот!
Каква полза от материалните облаги, ако нямаш време да им се насладиш?!

Най-сериозният лукс е времето.
Иначе в определянето на добрият стандарт включва отново времето като фактор.
Писала съм и друг път по темата, но за определянето на висок стандарт освен в материален план, играе съществена роля и начина на организация на времето и изобщо качеството на времето, как се прекарва, в какви дейности- приятни или неприятни, както и наличието на свободно време.
Защото има хора, които в материален аспект имат сравнително високи доходи, но не инвестират в стандарт.
Примерно- сравнени две жени / в дамски форум сме/, едната от които живее в разкошна къща и кара висок клас автомобил, но практика прекарва огромна част от времето си в домакинстване- поддържане на къщата, пазаруване, готвене, отглеждане на децата и прочие, в сравнение с друга жена, която живее в апартамент и кара автомобил, на стойност наполовина по-ниска от първите, но ползва домашна помщница и детегледачка, като свободното време оползотворява в приятни дейности - културен живот, масаж или срещи с приятни хора, то, може да се каже, че втората има по-висок на стандарт на живот от първата.
В материален план, добрият стандарт включва качеството на живот-  домът - неговото местоположение и големина, качеството на почивки, дрехи, храна, козметика, препарати за домакинско ползване, ако щете, но въпреки всичко, това, което на първо и основно място определя добрият стандарт е времето.
Защото дори и ако сравним доходите, не е все едно един висок доход дали е резултат от черна работа на открито или от работа в луксозен офис.

Присъединявам се към спокойствието и свободното време- наистина са лукс.
Придобивките, демонстриращи стандарт не ме блазнят- коли, къщи, лаптопи, мобилни телефони, маркови парцалки, лъскави заведения... втриса ме от снобарията

О, да, много ми е любимо да нямаш пари да си платиш тока, но да си с последно поколение Верту.

Аззи, мъдра както винаги. Даже не се бях замисляла.

Не е точно така обаче,един учител има много свободно време, но доходите от труда му не са достатъчни за добър стандарт.

А високят стандарт включва ли вземането на големи кредити за постигането му  според вас? Човек с високи доходи и големи кредити, живеещ на широко , но в същото време треперещ да каже нещо накриво на шефа си за да не остане без работа има ли висок стандарт ?

Луксът:- за мен е всичко това,което не ти е нужно.
Можеш да се изфукаш с него,но на практика спокойно можеш за живееш и без него!
А добрият стандарт?
За всеки е различен.Някой по-напред беше писал ,че за него е голяма къща,вила,частна детска градина...т.е. все неща,без които можеш да живееш.
Не казвам,че човек трябва да се ограничи само до най-необходимото,но аз  например не бих купувала вили,яхти и прочие ,защото те задължават и отнемат от спокойствието ти и времето ти.
Предпочитам да имам парите да си наема яхта за един месец ,за да си почина,а друг да се грижи за поддръжката й.Същото е и с вилата...По-лесно и по-удобно ми е да си наема някъде вила.
Явно съм твърде мързелива!       

Стандарта е различна величина за всеки от нас. За мен успелите хора си позволяват лукса да мислят спокойно за бъдните дни.
Своите и на тези след тях.

Липсва ми спокойствието, радостта. И ако моето мога да го контролирам, на другите не мога. Незнам кое е добър стандарт. Искам къща на село и да копам за кеф! Не палат, не 2м ограда, а обикновена селска къща с вана (само пример - колко голям лукс).

Да имаме къде да живеем, да имаме работа, да сме спокойни че в края на месеца заделяме някакви пари, след като сме платили всички сметки и сме дали пари на родителите си.

Преди време една богата дама в интервю за радио, каза, 4е най-хубавият урок, който е нау4ила от баща си е, да живееш с по-малко отколкото полу4аваш, тогава винаги ще бъдеш богат.
Когато следваш това правило и си позволиш максимално доброто според възможностите си, тогава е постигнат добър стандарт на живот за класата, към която принадлежиш.

Аз съм фен на скандинавците, за които е проява на лош вкус да парадираш с възможностите си.

Излишно е вси4ко , без което мога, необходимо  е да се прави реална преценка на финансовите възможности, а всяко едно нещо, което мога да си позволя извън нормалните неща според тези възможности е лукс.

O, разбира се.
За да си осигуриш стандартите, за които говоря, се налага да разполагаш с определени средства.
Сравнението, което дадох беше по-скоро между по-малко и повече заможни семейства, но с различен стандарт.

Спрямо доходите на по-добре платените професии ли? Те ли са мерилото за "добър стандарт"? За мен- не, всичко е в главата.
Майка ми цял живот е била учителка- свободно време няма много, но до скоро поддържаше доста приличен стандарт (осигурен от съпругът й).