Та историята е следната:
Вчера братовчедка ми отива да ражда с пълно разкритие. Приемат я, гледат я на ултразвук, но детето е седалищно. Казват секцио. Да ама не! Идва друга докторка и казва: Щом си родила нормално първото си дете 3,500 ей сега ще го изродиме и това. И започва раждане, но детето не може да излезе естествено. От там тая некадърница започва да я бърка и да дърпа на бебето крака, ръце. И това всичко братовчедка ми го вижда. Ужас!!! Събира се цялото отделение. Най-накрая остава само главичката и тая докторка й натиска корема с всичка сила, при което после при аутопсията се установява мозъчен кръвоизлив. Детето излиза, но не изплаква. Слагат го кувьоз. След 3 часа почива. Казват й: По-добре че умря, защото иначе щеше да гледаш ненормално дете. Няма да ви казвам какъв ужас преживяват родителите. Днес на визитацията други доктори й казват, че ако е извадено секцио сега е щяла да си има едно здраво момиченце. С цялата си наглост тая докторка й предлага като забременее пак тя да й наблюдава цялата бременност без да й вземе и един лев и да я изроди.
Е, оплаках ви се. Като пиша сега ръцете ми треперят. Но нищо не може да се направи, детето няма да се върне. 
Да го носиш 9 месеца и доктори да ти го уморят, е това не го разбирам...
Вчера братовчедка ми отива да ражда с пълно разкритие. Приемат я, гледат я на ултразвук, но детето е седалищно. Казват секцио. Да ама не! Идва друга докторка и казва: Щом си родила нормално първото си дете 3,500 ей сега ще го изродиме и това. И започва раждане, но детето не може да излезе естествено. От там тая некадърница започва да я бърка и да дърпа на бебето крака, ръце. И това всичко братовчедка ми го вижда. Ужас!!! Събира се цялото отделение. Най-накрая остава само главичката и тая докторка й натиска корема с всичка сила, при което после при аутопсията се установява мозъчен кръвоизлив. Детето излиза, но не изплаква. Слагат го кувьоз. След 3 часа почива. Казват й: По-добре че умря, защото иначе щеше да гледаш ненормално дете. Няма да ви казвам какъв ужас преживяват родителите. Днес на визитацията други доктори й казват, че ако е извадено секцио сега е щяла да си има едно здраво момиченце. С цялата си наглост тая докторка й предлага като забременее пак тя да й наблюдава цялата бременност без да й вземе и един лев и да я изроди.
Е, оплаках ви се. Като пиша сега ръцете ми треперят. Но нищо не може да се направи, детето няма да се върне. Да го носиш 9 месеца и доктори да ти го уморят, е това не го разбирам... 
Ей, тая много нагла бе. Между другото цялата била изприщена, явно има за какво. Подали са жалба при директора и в полицията, а директора им казал, че и да не са се оплакали той щял да вземе мерки. Дълбоко се съмнявам в това. 
