Обичате ли стихове?

snejunka, много ми хареса това, ще се радвам наистина ако успееш да си го припомниш
Аз ще ви предложа още две мои неща, само че кратички /едното е дори на английски, ако има желаещи ще го преведа, просто на мен ми звучи по-добре на английски и затова е така /


Слънчоглед

Сърцето ми, непредпазливото,
съвсем на слънчоглед прилича,
а ти си слънцето...
погледне ли те - ослепява,
навярно затова
така безумно те обича...


***
I'll never forget the moments
I spent with you,
they've showed me what is LOVE...
Even more
I'll never forget the moments
without you,
they've showed what is PAIN...

Не мога да си спомня автора:


               Благодаря!

Благодаря - за болката, която си отиде
попила с пръсти от жигосаната плът.
Благодаря - за радостта да виждам,
че сълзите пресъхнаха в моите очи.

Надежда в душата ми навя
и светлината меко избуя,
че отново ще се смея с глас дори
и насън ще тичам през нетленни равнини.

Специално за Ester Това последното, което си написала тук също е страхотно. Чета те с удоволствие.

Състояние второ

Опакова ме болката.
Заприличах на ненужен кашон,
захвърлен в ъгъла на живота.
Оставаше ми да броя минутите,
духът ми непризван да полети
с криле от светлината въздух взели.
"Бързо, рече птицата,
издигай се нагоре, все нагоре,
над трепетния пир на ветровете."

...Ще се въздигна над квадрата
пръст,
до вчера коренче на мойто тяло
и без да искам ще предизвестя,
че всяка смърт е краят на начало.
Че всяка смърт--море от светлина,
живота щеше да роди отново,
тъй както аз родила бях смъртта
и съизмервах себе си
със пътя, извървян до нея.
Но мисълта ми стъпва уязвима
през грапавия път на победител,
из който бях вървяла на колене.

"А полетът на всекидневния жи--
вот?"--
извика птицата, разпервайки кри--
лата.
...Напомня ми на препарирано
Врабче,
на мечка в робски танц.
И нищо друго в полза на страха.
И нищо друго в полза на живота.
"Тръгвай!"--пое нагоре птицата.
И литна.
За мен обаче времето
изтекло бе непоправимо.

Божана Апостолова

---

Лъч

Един огромен залез...
Лицето ти
потъва в тъмнината.
Останах сам,
увиснал на лъча,
който след минута ще се скъса.

Ив. Бъчваров

Fam, много ти благодаря за милите думи   

Благодаря и за нещата, които публикуваш, защото те определено са по-нестандартни и карат човек да се замисли над смисъла им и въобще ... По принцип съм фен на този тип гимнастика на мозъка 

Затворен си в килия стара,
с мухлясали от плач стени,
приклекнал кротко пред олтара
на свойте срутени мечти,
прострял ръце напред в молитва
ти тихо шепнеш:"Самота"...
А мисълта ти волна литва
и в устрем,с дивна лекота
прескача мрачните затвори
на вечния житейски ад,
потапя в празнични простори
душата ти-сега си млад.
Струи навред край теб сияние,
стените блясват във брокат,
но в миг изчезва туй мечтание
и връщаш се във своя свят...
Отново поглед болно впиваш
в мухлясалия зид.Нощта
се спуска бавно и заспиваш,
за да сънуваш самота...

миряна башева

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР


Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

http://www.liternet.bg/publish13/m_basheva/neka/chernova.htm

Много ми хареса "Мамо, какво е революция" на Камелия Кондова.
Благотаря ти Адел !   
Адел, можеш ли да напишеш и други нейни стихове ?

Не съм Адел, но с удоволствие ще се включа, защото съм влюбена в стиховете на тая жена

  Повод за живот

E, хайде, зло! Звънецът е отдясно.

Отдавна чакам да ме сполетиш.

Премного ми е слънчево и ясно.

И много лесно пиша всеки стих.

И плача лесно. И се смея лесно.

И лесно се спасявам от дъжда.

Животът се нарежда като песен

и губи вече своята цена.

Приятелите трудно преброявам.

И всички верни. (Нямам врагове!)

И всяко нещо в мене оживява.

А всъщност трябва нещо да умре.

Да се откъсне. И да ме разкъса.

Да разбера какво е да боли.

И паметта ми - за удобство къса -

да помни невидяното дори.

Ако след теб, след болката, се вдигна.

Ако след тебе пак износя плод.

Това е вече нещо. И ми стига.

Това е вече повод за живот.




]Защото


Не съм мама. И не мога сега да ви взема.

А ръцете ви тръгват нагоре — да стигнат оградата.

И какво ми остава? Още малко измъчено време

да си представям главиците ви на рамото си.

Ей ти, русото там, не ме гледай така със очите

на сина ми, той отдавна е вече в креватчето.

Малки днешни сълзи, големи утрешни скитници —

всяко паяче в този дом ви е братче.

Отсега са се свили свирепо тия малки юмручета.

Свикнали сте да виждате в ласката — клопка.

 

Сега разбирам защо не ви хапят кучетата.

А синът ми се плаши от домашната котка.




Задкулисно стихотворение


Знам, че искаш, по хлапашки сресана,

не мъжът ми — Хамлет да откриеш.

Само не надничай зад кулисите.

Ще се счупи цялата магия.

Хамлет има десет лева в джоба си.

И се пита — хляб или цигари.

С два пакета изкопава гроба си.

С фасовете веждите си пари.

Хамлет има две деца — подробности.

Вярно, че не влизат по пиеса.

И една Офелия — виновница,

че не става вече за принцеса.

В къщата им зимно слънце влиза.

Плаши ги дъхът на светлината.

Хамлет или гледа телевизия —

или гледа празното в душата си.

Затова, заклевам те, момиченце —

точно там, на сцената, с декорите:

струва си, но само там — обичай го!

 

Другото е моя територия.

 






 Приятелско


Приятел си. Ще поиграем карти.

Ще пием за мира и за жените.

(Завиждам на родените във Спарта —

как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.

Е, разкажи за твоето момиче.

Отдавна сме погребали виновните.

Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...

И аз съм уморена, но е празник.

Отдавна, както казваш "влязох в релси".

Отдавна, както казваш, "Няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

 

Защото, всъщност искам да се любим...

И аз така!  Даже "влюбена" е слабо казано, обожавам я тази Камелия...  Ама то май си е проличало.   

Благодаря, Сони !
  
И на мен много ми допадат стиховете й !

Ето тук и тук има доста неща 

Благодаря ти, Адел !