Здравейте! Не съм сигурна дали няма такава тема и ще помоля да не се сърдите ако се повтаря, а просто да я изтрие някой от модераторите. Но понеже в една друга тема стана разгорещен спор ми се иска да го поставя като отделна тема. Според вас кое провокира детската агресия? Телевизията, компютърните игри, родителското безхаберие? Защо днешните деца са толкова агресивни според вас?
- Публикувана: 13 септ. 2010, 14:49 ч.
- Последно мнение: 10 май 2011, 00:08 ч.
Кой е виновен за агресията на подрастващите?
Не знам какво да пиша повече. 
Аз не съм чел другата тема, която е провокирал настоящата, та може би заради това не ми стана много ясно под "деца" коя възрастова група се разбира - бебетата в пясъчника, 7-8 годишните, тийнейджърите? При различните групи агресията се поражда от различни фактори и съответно има различно проявление.
Но независимо от възрастта според мен нито телевизията, нито компютърните игри, са виновни за агресията - те са удобното извинение на липсващите родители и учители.
Но независимо от възрастта според мен нито телевизията, нито компютърните игри, са виновни за агресията - те са удобното извинение на липсващите родители и учители.
Нямам такива наблюдения, че да твърдя, че децата са по-агресивни от колкото в миналото.
Спомням си, че и в основното, а след това и в гимназията имахме агресивни съученици, само че ги наричахме по друг начин,например - лоши ученици, ученици с намалено поведение.
Имах един съсед, родителите му бяха лекари по професия, симпатични и възпитани хора, а синът им хулиган - крещеше из квартала, биеше се и всеки гледаше да го избягва...водеха го по педагогически стаи, но май така и не се промени това дете...
Причините за агресията могат да са на много места, но преди всичко са в средата на детето. Има значение, как се грижиш, как възпитаваш, как обичаш детето си. Какъв пример му даваш всеки ден и до колко си в състояние да разбереш детето си и неговите нужди.
Но понякога и това не е достатъчно...
Спомням си, че и в основното, а след това и в гимназията имахме агресивни съученици, само че ги наричахме по друг начин,например - лоши ученици, ученици с намалено поведение.
Имах един съсед, родителите му бяха лекари по професия, симпатични и възпитани хора, а синът им хулиган - крещеше из квартала, биеше се и всеки гледаше да го избягва...водеха го по педагогически стаи, но май така и не се промени това дете...
Причините за агресията могат да са на много места, но преди всичко са в средата на детето. Има значение, как се грижиш, как възпитаваш, как обичаш детето си. Какъв пример му даваш всеки ден и до колко си в състояние да разбереш детето си и неговите нужди.
Но понякога и това не е достатъчно...
Филкам става дума за деца във всички възрастови групи. Не знам, но едва в последните години започнахме да научаваме за деца разфасовали други деца, за деца удушили други деца и тн. Не мисля, че това е било толкова срещано (ако го е имало изобщо) преди.
Едва ли единствената причина е липсата на родителски контрол-ставала съм свидетел как дете, което е под постоянен контрол (обръща му се внимание, обяснява му се, кара му се ако се наложи) въпреки всичко проявява агресия към всички деца на площадката. От друга страна децата доста често претворяват видяното по телевизията, модерно е да прилагат техники от кеча да речем. Та не знам...За липсващите учители също мога да споря. Все пак те не са звероукротители. Какво може да направи един учител когато детето се държи нагло и арогантно? Да го изгони? Ако пожелае да напусне. Не може да го принуди.Още повече, че се страхува от разправа с родителя както се случва често.
Ана07 децата с намалено поведения едвали са казвали Ей сега като викна тати, ти знаеш ли кой е той? И бащата да дойде и той да държи просташки тон. Имало е някакви граници. Докато влезни сега в час. Колко деца говорят по телефона или играят карти и тн.
Уф много мога да говоря ама да дам и на други думата.
Едва ли единствената причина е липсата на родителски контрол-ставала съм свидетел как дете, което е под постоянен контрол (обръща му се внимание, обяснява му се, кара му се ако се наложи) въпреки всичко проявява агресия към всички деца на площадката. От друга страна децата доста често претворяват видяното по телевизията, модерно е да прилагат техники от кеча да речем. Та не знам...За липсващите учители също мога да споря. Все пак те не са звероукротители. Какво може да направи един учител когато детето се държи нагло и арогантно? Да го изгони? Ако пожелае да напусне. Не може да го принуди.Още повече, че се страхува от разправа с родителя както се случва често.
Ана07 децата с намалено поведения едвали са казвали Ей сега като викна тати, ти знаеш ли кой е той? И бащата да дойде и той да държи просташки тон. Имало е някакви граници. Докато влезни сега в час. Колко деца говорят по телефона или играят карти и тн.
Уф много мога да говоря ама да дам и на други думата.
renxy,
Нали не мислиш, че някой е убил друг, защото е гледал кеч? Родителският контрол е много относително понятие - това че навън родителят се показва ангажиран, далеч не означава, че вкъщи нещата са наред. Със сигурност ако моето дете извърши нещо неприемливо, то аз ще съм първия, който ще посочи с пръст към себе си и ще каже "Аз съм виновен, а не телевизора или компютъра". Телевизорът и компютърът са просто удобни оправдания. Особено при по-големите (тийнейджърите), децата, които се увличат по игри и телевизия, са обикновени социалните аутсайдери, които бягат от ежедневието, докато насилниците обикновено са с добър социален статут в училище и по правило са добре приети от останалите ученици.
Учителите не са звероукротители, но това не им дава правото да са безгласни отрепки, които толерират (и по този начин утвърждават) субкултура на насилие в училищата. Аз съм бил в няколко училища и съм ставал свидетел на немалко грозни сцени на насилие. Когато някой се изхрачи пред класа върху свой съученик, натопи му главата в тоалетната или го пребие след часовете, това никога не е първата му проява, нито пък е нещо, което е видял по телевизията. Това е израз на специфична субкултура на толериране на насилието, на утвърждаването му като социално печеливш модел на поведение.
Моделът е прост и вината винаги е на учителите и родителите. Днес тийнейджъра Х блъсне или се скара с друго дете, надделявайки физически. Останалите му се възхищават, учителят се прави на разсеян, родителят се задоволява да му дава "месечните". Утре тийнейджъра Х обиди другото дете. Останалите от класа гледат "сеир", подвикват одобрително, реакция от учител - никаква. Вдругиден тийнейджъра Х изведе тормоза до други нива - събере групичка, която да тормози жертвата. Жертвата рядко се защитава, защото е сама срещу много, родителите са отсъстващи, както винаги, учителят - ах, извинете, ама той не е звероукротител.
Накрая се получава логичното - една микросреда на ежедневно насилие. То или се ограничава до "по-стандартни" форми, като изброените по-горе от мен или пък вземе и ескалира - побой или в най-лошия случай убийство. Тогава какво се случва? Учениците в класа са ни чули, ни видели (защото в повечето случаи косвено са поощрявали насилника), учителите са "потресени", като удобно пропускат момента, че са неглижирали зараждащия се конфликт, щото така е по-лесно ("ама това бяха толкова добри деца, ние никога не сме и предполагали..."), родителите кършат ръце ("ама синчето/щерката в къщи нищо не са казали, с нищо не са показали), пак удобно пропускайки простичкия факт, че те отдавна не говорят с децата си за нещо друго освен за размера на джобните им.
И къде идва тук кеча / компютърните игри? Ами удобни са. Всички ги гледат / играят, а ги прави някой някъде си, някой безименен. Значи телевизията и комп. игри са виновни или казано с други думи - няма виновни. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошия край, просто детето е "изперкало" от кеча. Няма виновни, освен може би Холивуд. Колко лесно, удобно и приятно, колко успокоително за съвестта, нали?
Насилието се ражда не от насилие, ражда се от безразличието, от омаловажаването на проблемите, от бягането от отговорността. Това поражда насилието. Останалото са... извинения.
Нали не мислиш, че някой е убил друг, защото е гледал кеч? Родителският контрол е много относително понятие - това че навън родителят се показва ангажиран, далеч не означава, че вкъщи нещата са наред. Със сигурност ако моето дете извърши нещо неприемливо, то аз ще съм първия, който ще посочи с пръст към себе си и ще каже "Аз съм виновен, а не телевизора или компютъра". Телевизорът и компютърът са просто удобни оправдания. Особено при по-големите (тийнейджърите), децата, които се увличат по игри и телевизия, са обикновени социалните аутсайдери, които бягат от ежедневието, докато насилниците обикновено са с добър социален статут в училище и по правило са добре приети от останалите ученици.
Учителите не са звероукротители, но това не им дава правото да са безгласни отрепки, които толерират (и по този начин утвърждават) субкултура на насилие в училищата. Аз съм бил в няколко училища и съм ставал свидетел на немалко грозни сцени на насилие. Когато някой се изхрачи пред класа върху свой съученик, натопи му главата в тоалетната или го пребие след часовете, това никога не е първата му проява, нито пък е нещо, което е видял по телевизията. Това е израз на специфична субкултура на толериране на насилието, на утвърждаването му като социално печеливш модел на поведение.
Моделът е прост и вината винаги е на учителите и родителите. Днес тийнейджъра Х блъсне или се скара с друго дете, надделявайки физически. Останалите му се възхищават, учителят се прави на разсеян, родителят се задоволява да му дава "месечните". Утре тийнейджъра Х обиди другото дете. Останалите от класа гледат "сеир", подвикват одобрително, реакция от учител - никаква. Вдругиден тийнейджъра Х изведе тормоза до други нива - събере групичка, която да тормози жертвата. Жертвата рядко се защитава, защото е сама срещу много, родителите са отсъстващи, както винаги, учителят - ах, извинете, ама той не е звероукротител.
Накрая се получава логичното - една микросреда на ежедневно насилие. То или се ограничава до "по-стандартни" форми, като изброените по-горе от мен или пък вземе и ескалира - побой или в най-лошия случай убийство. Тогава какво се случва? Учениците в класа са ни чули, ни видели (защото в повечето случаи косвено са поощрявали насилника), учителите са "потресени", като удобно пропускат момента, че са неглижирали зараждащия се конфликт, щото така е по-лесно ("ама това бяха толкова добри деца, ние никога не сме и предполагали..."), родителите кършат ръце ("ама синчето/щерката в къщи нищо не са казали, с нищо не са показали), пак удобно пропускайки простичкия факт, че те отдавна не говорят с децата си за нещо друго освен за размера на джобните им.
И къде идва тук кеча / компютърните игри? Ами удобни са. Всички ги гледат / играят, а ги прави някой някъде си, някой безименен. Значи телевизията и комп. игри са виновни или казано с други думи - няма виновни. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошия край, просто детето е "изперкало" от кеча. Няма виновни, освен може би Холивуд. Колко лесно, удобно и приятно, колко успокоително за съвестта, нали?
Насилието се ражда не от насилие, ражда се от безразличието, от омаловажаването на проблемите, от бягането от отговорността. Това поражда насилието. Останалото са... извинения.
Липсата на своевременен, адекватен и активен семеен и обществен контрол.
Ако не намерите виновен- пишете ме. Все някой трябва да се жертва.
Интересно ми е как нещо неодушевено, като ТВ и компютър, да речем, може да носи "Вина".
Не знам ти коя тема имаш предвид, но тази година изникна една подобна, в която родители, основно на малки деца, посочиха като причина "насилието вкъщи". То е стандартен виновен на една такава категория родители. Аз, като майка на по- голямко, дадох друг пример. Големият ми син не е бит, не зяпа безконтролно екран. В курса му по език едно момиче се лигави с него и останалите, без някой да му направи забележка, стана нагло защото г-жата държеше странен лайтмотив, че жените трябвало да се уважават. Не обичам да съм подробна в описанията, поведението й бе нагло дълго време, непоносимо, въпреки отправени забележки, включително от останалите деца до учителката. Наглостта й накара сина ми да я цапне накрая. Преди и след него това направиха и други деца. В случая ако беше упражнен контрол върху поведението й нямаше да й посегне нито моят син, нито друго дете от групата.
Постоянен контрол не е понятие, адекватно на ефективен, своевременен и активен контрол. Присъствие и контрол също са различни неща.
Ако не намерите виновен- пишете ме. Все някой трябва да се жертва.
Интересно ми е как нещо неодушевено, като ТВ и компютър, да речем, може да носи "Вина".
Не знам ти коя тема имаш предвид, но тази година изникна една подобна, в която родители, основно на малки деца, посочиха като причина "насилието вкъщи". То е стандартен виновен на една такава категория родители. Аз, като майка на по- голямко, дадох друг пример. Големият ми син не е бит, не зяпа безконтролно екран. В курса му по език едно момиче се лигави с него и останалите, без някой да му направи забележка, стана нагло защото г-жата държеше странен лайтмотив, че жените трябвало да се уважават. Не обичам да съм подробна в описанията, поведението й бе нагло дълго време, непоносимо, въпреки отправени забележки, включително от останалите деца до учителката. Наглостта й накара сина ми да я цапне накрая. Преди и след него това направиха и други деца. В случая ако беше упражнен контрол върху поведението й нямаше да й посегне нито моят син, нито друго дете от групата.
Постоянен контрол не е понятие, адекватно на ефективен, своевременен и активен контрол. Присъствие и контрол също са различни неща.
Нещата са доста по-сложни и индивидуални, не може просто ей-така с пръст да се сочат мама, тати, някакви игри на компютъра. 
До голяма степен всичко малко или много започва от семейството. Въпреки че съм на мнение, че неща като темперамент на самото дете са също от значение. Има просто трудни деца, всеки е имал поне един такъв съученик по време на образованието си, нали? В нашето училище имахме двама-трима страхотни хулигани, само ги местеха от клас в клас, всички бяха пропищели, а компютърни игри нямаше тогава!
Освен това, живеем в толкова мирно време, каквото човечеството почти никога не е имало за цялото си развитие. Така че, да се сочат за виновни за това компютърни симулации и телевизията е просто смешно.
До голяма степен всичко малко или много започва от семейството. Въпреки че съм на мнение, че неща като темперамент на самото дете са също от значение. Има просто трудни деца, всеки е имал поне един такъв съученик по време на образованието си, нали? В нашето училище имахме двама-трима страхотни хулигани, само ги местеха от клас в клас, всички бяха пропищели, а компютърни игри нямаше тогава!
Освен това, живеем в толкова мирно време, каквото човечеството почти никога не е имало за цялото си развитие. Така че, да се сочат за виновни за това компютърни симулации и телевизията е просто смешно.
1. Мама
2. Татко
3. Мама и татко заедно
4. Роднини и близки
5. Приятели
6. Учители
Икономически ситуации и среда влияят, но не винаги.
2. Татко
3. Мама и татко заедно
4. Роднини и близки
5. Приятели
6. Учители
Икономически ситуации и среда влияят, но не винаги.
Много добро обобщение.
В началните години до към седмата, основно агресия се възпитава у дома. Това е и периодът, в която лесно може да се контролира.
С тръгване на училище вече, нещата загрубяват и стигат ужасни размери, като убийства извършени от тинейджъри.
Та в тази връзка Filkam, да, при правени проучвания сред малолетни престъпници, най-вече убийци, в САЩ, примерът, които са вземали, за да извършат тези престъпления идва от филми, видео/компютърни игри, кеч, дома си...
чувството за безнаказаност у децата- усещането, че каквото и да направят, ще им се размине. тук се включва и поведението на родители и учители, които не реагират адекватно в ситуациите на агресия /като агресията не е само физическа, а и психическа- колко много деца има, които съзнателно тероризират останалите в класа например/. и като капак- прекомерното разглезване и удовлетворяване на всички прищевки на наследника.... става взривоопасна смес, но кой да мисли. после, когато се случи нещо лошо- все телевизорът и компютрите са виновни...
Та в тази връзка Filkam, да, при правени проучвания сред малолетни престъпници, най-вече убийци, в САЩ, примерът, които са вземали, за да извършат тези престъпления идва от филми, видео/компютърни игри, кеч, дома си...
Не мога да се съглася, поне аз не съм видял нито едно такова читаво и безпристрастно изследване. Оставям настрана случая, когато "трябва да се докаже", че игрите и телевизията са виновни, за да може някой да спи спокойно. Мога ли да помоля за линкове към такива обективни и безпристрастни проучвания?
Всъщност аз мога да дам пример - масовото убийство в гимназията Колумбайн преди малко повече от 10-на години, при което 2-ма тийнейджъра последен клас, влизат въоръжени като Рамбо, убиват 12 деца и 1 учител (били са заложили достатъчно бомби да взривят цялото училище, бомбите за щастие не детонират), раняват десетки други и най-накрая без да поставят никакви искания, се самоубиват.
Какво стана от цялата история? За масовото съзнание остана виновна компютърната игра "Doom", която двамата играели. Някои даже обвиниха Сатаната.
В официалния доклад на психиатъра, който работи по случая, се стигна до брилянтното заключение, че "няма обяснение", или казано с други думи - няма виновни за случая. Дневниците на двамата убийци, в които се описва ежедневният тормоз над тях и алиенация в училище се публикуваха в интернет, ама малцина ги прочетоха. Тук-таме някой съученик се обади, че училището Колумбайн е "много гадно място" и има ежедневна атмосфера на насилие и издевателства от групи ученици върху други, но това остана встрани, защото повечето ученици мълчаха. Учителите бяха "потресени", те както винаги, нищо не бяха видели, нищо не бяха чули. Единствено на родителите на убийците прави чест, че признаха, че имат вина. В крайна сметка кой е виновен? Да, най-лесното е да обвиним "Doom", Сатаната, може би дори и Ледения Стив Остин....
Агресията при децата (че и при възрастните) често е вик за помощ.
Точно децата на "добри" по хорската мълва родители са агресивни - ето, горният пример с родителите-лекари. Ами че двама лекари, само си представете - колко време са имали, че и сили, да прекарват с детето си? (Не ги оправдавам, но човек може да им влезе в положението). Добрите според съседите родители често не са добри родители...
Така или иначе, когато имаш деца, дали си лекар, космонавт или заета с поддръжката си дама, трябва някак да наместиш нещата така, че да прекарваш някакво време с поколението си. Ако не е много, то поне да е качествено.
Едно време хеви метълът беше виновен...
Сега игрите...
Вярно е, че има ужасни сцени и много насилие, но и филмите, и игрите са с много ясни възрастови ограничения! Тоест, пак опираме до родителя - например, до онази куха тиква, която води шестгодишен дребосък на кино, да гледат филм, пълен с кървища, пък секс, пък какво ли не...
Или до онзи родител, който купува PSP, примерно, и хабер си няма какво играе детето всъщност. То, нали е игра?
И за да не стоварвам всичко на главата на нещастния родител, моля да си направите следния експеримент. Ако живеете в голям град. Представете си, че сте на три години (примерна възраст). Излизате на улицата и какво виждате/чувате?
1. Невъобразим шум.
2. Псувни.
3. Клаксони.
4. Много подтичващи, изнервени хора.
5. Автомобили по улицата и внимание, по тротоарите.
6. Рекламни пана буквално навсякъде. Погледнете тези пана/билбордове и пр. Какво има на тях? Хора с ужасни гримаси, в най-мекия вариант.
А сега се върнете у вас. Пуснете телевизора. Няма значение на коя програма. (Няма да повдигам възпроса за свръхизнервените възрастни у дома, в градината, в училище...)
Ако аз бях дете на две, три, четири, пет и дори повече години, щях да откача. Не знам как издържат децата на това. Някои се приспособяват. Други се затварят в себе си. Трети живеят с безумната диагноза (ах, толкова модерна!) хиперактивност...
П.П. И да, обмислям варианти да изнеса децата си на по-човешко място. Дано успея.
Точно децата на "добри" по хорската мълва родители са агресивни - ето, горният пример с родителите-лекари. Ами че двама лекари, само си представете - колко време са имали, че и сили, да прекарват с детето си? (Не ги оправдавам, но човек може да им влезе в положението). Добрите според съседите родители често не са добри родители...
Така или иначе, когато имаш деца, дали си лекар, космонавт или заета с поддръжката си дама, трябва някак да наместиш нещата така, че да прекарваш някакво време с поколението си. Ако не е много, то поне да е качествено.
Едно време хеви метълът беше виновен...
Сега игрите... Вярно е, че има ужасни сцени и много насилие, но и филмите, и игрите са с много ясни възрастови ограничения! Тоест, пак опираме до родителя - например, до онази куха тиква, която води шестгодишен дребосък на кино, да гледат филм, пълен с кървища, пък секс, пък какво ли не...
Или до онзи родител, който купува PSP, примерно, и хабер си няма какво играе детето всъщност. То, нали е игра?
И за да не стоварвам всичко на главата на нещастния родител,
моля да си направите следния експеримент. Ако живеете в голям град. Представете си, че сте на три години (примерна възраст). Излизате на улицата и какво виждате/чувате?1. Невъобразим шум.
2. Псувни.
3. Клаксони.
4. Много подтичващи, изнервени хора.
5. Автомобили по улицата и внимание, по тротоарите.
6. Рекламни пана буквално навсякъде. Погледнете тези пана/билбордове и пр. Какво има на тях? Хора с ужасни гримаси, в най-мекия вариант.
А сега се върнете у вас. Пуснете телевизора. Няма значение на коя програма. (Няма да повдигам възпроса за свръхизнервените възрастни у дома, в градината, в училище...)
Ако аз бях дете на две, три, четири, пет и дори повече години, щях да откача. Не знам как издържат децата на това. Някои се приспособяват. Други се затварят в себе си. Трети живеят с безумната диагноза (ах, толкова модерна!) хиперактивност...
П.П. И да, обмислям варианти да изнеса децата си на по-човешко място. Дано успея.
Да, ако трябва и тях Filkam. Вината в повечето случаи не е само на едната или другата страна, тя е обща.
За да се стигне до едно масово убийство от страна на деца, това означава, че те са имали големи проблеми- и в училище и у дома, а една компютърна игра просто им е показала начина, да се справят с трудностите си.
За да се стигне до едно масово убийство от страна на деца, това означава, че те са имали големи проблеми- и в училище и у дома, а една компютърна игра просто им е показала начина, да се справят с трудностите си.
При цялото ми уважение, но не можеш да вмениш вина на предмет или на медиен образ. Когато отговорността, респективно вината, за дадено деяние стане твърде обща, тя просто изчезва.
Също така, съобразно личния си опит в училище и на жертва, и на агресор, изказвам дълбоко съмнение, че компютърната игра може да ти даде обосновката и начина за извършване на насилие. Коренът на проблема е много по-дълбоко и е много по-неприятен.
Също така, съобразно личния си опит в училище и на жертва, и на агресор, изказвам дълбоко съмнение, че компютърната игра може да ти даде обосновката и начина за извършване на насилие. Коренът на проблема е много по-дълбоко и е много по-неприятен.