Променихте ли се?

човек се променя с времето, независимо къде живее


аз не мога да се видя отстрани, за да видя дали има промяна
със сигурност има такава обаче

според близките ми напр сме станали доста непримирими към ежедневните проблеми
както и към съсипването на природата

малък пример
наша близка живее в малък град
боклука им го събират когато решат
и те, каквото не успеят да го изгорят, го хвърлят в реката (Марица)
на предложението ми да го изсипят демонстративно пред кметството, ме гледат едва ли не подигравка
явно за рях съм се променила в посока на леко изкукване

та така за промените ни

а епитети от мен съм сънародниците ми не си спомням да съм писала
и дано не стигна до там

Предполагам че съм се променила.
Хората се променят постоянно,но
до етап да класифицирам хората
мисля че не.
Не бих си позволила да слагам епитети
на никой.Всеки сам решава къде и как да
живее.Уважавам решението им.

Със сигурност живота извън България ме е променил, но не и по отношение на близките ми и приятелите ми. Не бих си позволила да карам някого да напусне страната си само защото аз съм го направила

Да, промених се - започнах да ценя още повече приятелите си в България. Разбрах, че няма да имам други толкова искрени и всеотдайни взаимоотношения.
Започнах да се възхищавам на сърдечността, с която пазим традициите си и колко са много те.
Разбира се, научих се и да не бъда чак толкова (само)критична, тук хората не са такива, по-спокойни са и се наслаждават на това, което имат, не са толкова отчаяно амбициозни, дори и да има какво да се желае.

Не мисля, че съм се променила, но аз живея в чужбина само от 1,5 год. От 14 годишна живея отделно от семейството ми и съм свикнала да бъда самостоятелна. Това във връзка, че отдавна сме си изградили някакви отношения и дали съм в чужбина, или в Бг. - няма значение.

Промених се до толкова, че сега оценявам по друг начин много от нещата които съм имала и имам, отношенията си с близки и приятели, научих се да ценя момента, защото после няма да го има...
По отношение на приятелите си и близките си не съм се променила, но пък много от приятелите се промениха към мен, от което ми е много болно
Епитети не използвам, всеки се чувства на различно място и по различен начин щастлив. На времето баща ми все ми викаше бягай, аз му опонирах. Сега оценявам, че той е бил прав за много неща, а аз не съм била. Но пък всеки човек малко или много израства и се променя по някакъв начин.
Сега виждам с други очи България и определено ценя повече много от нещата там. Гледам с други очи на всичко. Понякога ми е много много мъчно, че не мога да видя приятелите си, а друг път се чувствам в мир със себе си, защото съм сама. Е, като ми докривее много вися по-често на телефона Надявам се, че за близките си и приятелите си не съм се променила драстично

По повод този твой познат, има една поговорка - "можеш да изкараш човека от гетото, но гетото от човека - никога". Такъв екземпляр просто е податлив на простотия, и тя ще излезе наяве без значение дали той си седи в България или се е преселил другаде. Така че в неговия случай не му е чужбината виновна, нито Българията, а сам той си е крив.

Аз самата определено съм се променила. Усмихвам се повече, по-спокойна съм, по-дружелюбна с непознати, защото тук не ме гледат изпод вежди. И аз като W'A'S'P' съм станала по-непримирима с нарушения на закона, нарушения на правата ми, несправедливости, простащина и т.н. Когато някой ме настъпи по мазола, метафорично или буквално, не си трая а предизвиквам настъпващия. Завишила съм стандартите и очакванията си, както от себе си така и от околните. Според мен това са положителни промени, и съм доволна от тях.

Към близките си не съм се променила особено, даже може би поддържам по-добри контакти с тях сега, отколкото преди. Когато живях в България, като че ли взимах близките хора за даденост, защото бяха винаги наоколо. Сега, когато са далеч и се изисква усилие за да се видим и чуем, го правим по-често. С приятелите също поддържам връзка, но честно казано тук си намерих по-близки, по-сродни приятели. Според мен това не зависи толкова от конкретната държава, колкото от възрастта и етапа ти на развитие, и обстоятелствата. Студентските години са прекрасна възможност за създаването на дълготрайни приятелства, и понеже аз бях студентка тук, това сприятеляване се случи тук.

Момичета само позитивни думи прочетох в тази тема. Всъщност и желанието ми беше такова, когато я пуснах  Начетох са не негативизъм в доста от темите във форума и мащабно оплюване на всичко и всеки. Лек ден и честита пролет! 

Не, не съм. Съвсем същата съм си. 

Дали сьм се променила? Ами не знам, тогава бях на 23, а сега сьм на 35- сигурно сьм се променила, няма начин, но това не е само резултат от чужбината, а е по-комплексно. Но и тогава и сега уважавам чуждото мнение и не бих си позволила да обиждам някой, заради решенията му или начиньт му на живот.

А този човек не се е променил, сьмнявам се такава голяма промяна да настьпи за толкова кратко време, той просто си е бил такьв

Както казаха - Да,човек съвсем логично и с времето търпи промени,независимо къде живее,независимо с кой живее.Най явно обаче е това,как живее/в частност Бг - чужбина/.Винаги съм била отворена към света,пътувам при всяка предоставена възможност - няма как това,до известна степен, да не промени мирогледа ми и начина ми на живот.

Аз се научих да съм толерантна.

Да, промених се - но според мен не толкова заради чужбината, а заради промяната във възрастта.
Но може би както е писала Щерн, най-голяма разлика е при толерантността.
Бидейки различен по-лесно разбираш другите такива