Благодаря,dika09, но да не я бъркаш с "Пролет"? Изчетох цялата втора тема и не видях "Палечка". И с търсачката не излиза. Все пак- ако някой има впечатления, моля да пише.
http://palechka-kids.com
- Публикувана: 30 апр. 2011, 17:42 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2011, 20:48 ч.
Частни детски градини София 3
На търсчката открих това:
http://palechka-kids.com
Възможно е коментарите за Палечка да са останали в първата част на тази тема, нея погледна ли или само втората? Аз започнах да чета от самото начало и със сигурност имаше доста мнения. Доколко вече са актуални е друг въпрос, защото там се обсъждаха две бази - една зад Кемпински и една зад Факултета по биология, а на сайта им сега е посочена само втората. Както и да е, дано някой ти е от помощ с по- свежа инфо.
Във връзка с Био детска градина Монтесори Хай, направиха си профил във Фейсбук, където има малко инфо и телефон за контакт. Дано да ви е от полза. Ето линк - http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D0%B8%D0%BE-%D0%94%D0%B5%D1 … 128335010?sk=info
P.S. Ако по някаква причина не можете да го видите, дайте знак...
P.S. Ако по някаква причина не можете да го видите, дайте знак...
Между другото, когато се включих, исках просто да ви споделя реакциите на моите хлапета след като видяха тази детска градина. И понеже съм наясно с колко любов от колко готини хора е създадена. Пак казвам - ако не бяхме в чужбина, без никакво колебание бих си изпратила децата там.
От опита ми тук, в Швейцария/Лихтенщайн обаче искам да ви кажа само едно. Опитни детски учители, с многогодишен стаж, далеч не се справят така добре, както едно младо момиче, при което имам късмета да са и моите деца (тук на тази възраст се ходи само на частна занималня веднъж-два пъти седмично за около три часа). При много опитни учителки децата ходят с нежелание, липсва жив контакт, не им е интересно, ходят по настояване на родителите си (нямат избор просто). При това момиче, което има опит, но не толкова голям дори само заради възрастта й, децата ходят с огромно удоволствие, обичат я (и как не - млада, хубава, винаги усмихната и излъчваща топлина и любов), а тя ги занимава и учи на неща, заради които търпи упреци от колегите си. Тя не просто ги пази, докато си играят, а играе с тях, пее песни, играят общи игри, хранят се, експериментират с пяна за бръснене, рисуват с ръце и какво ли още не. И всяко дете получава уникално, лично отношение и се чувства ценно и значимо. Тя е единственият човек тук (плюс още една безкрайно близка приятелка), с който моите дъщери са готови да останат без мен, въпреки езиковата бариера.
Така че, личен съвет, опитайте се да осъществите контакт с хората, на които евентуално може да поверите децата си. Това ще ви даде най-много и най-съществена информация. И ще имате ясно съзнание и чисто сърце, когато вземете решение.
УСПЕХ!!!
От опита ми тук, в Швейцария/Лихтенщайн обаче искам да ви кажа само едно. Опитни детски учители, с многогодишен стаж, далеч не се справят така добре, както едно младо момиче, при което имам късмета да са и моите деца (тук на тази възраст се ходи само на частна занималня веднъж-два пъти седмично за около три часа). При много опитни учителки децата ходят с нежелание, липсва жив контакт, не им е интересно, ходят по настояване на родителите си (нямат избор просто). При това момиче, което има опит, но не толкова голям дори само заради възрастта й, децата ходят с огромно удоволствие, обичат я (и как не - млада, хубава, винаги усмихната и излъчваща топлина и любов), а тя ги занимава и учи на неща, заради които търпи упреци от колегите си. Тя не просто ги пази, докато си играят, а играе с тях, пее песни, играят общи игри, хранят се, експериментират с пяна за бръснене, рисуват с ръце и какво ли още не. И всяко дете получава уникално, лично отношение и се чувства ценно и значимо. Тя е единственият човек тук (плюс още една безкрайно близка приятелка), с който моите дъщери са готови да останат без мен, въпреки езиковата бариера.
Така че, личен съвет, опитайте се да осъществите контакт с хората, на които евентуално може да поверите децата си. Това ще ви даде най-много и най-съществена информация. И ще имате ясно съзнание и чисто сърце, когато вземете решение.
УСПЕХ!!!
Извинявам се предварително, ако се повтарям 
missence, понеже не живея в България и не ми е на дневен ред, не съм разпитвала за подробности. Но нищо не пречи да звъннете на оставения телефон и да разпитате за ВСИЧКО.
след празниците ще попитам
Миналата седмица бяхме на гости с хлапето в Тути и после в Монтесори Хай и исках да споделя впечатления 
Хронологично.
Първо бяхме в Тути. Сега вероятно ще ви изненадам, но... на мен мястото не ми хареса. Разбира се материалната база е чудесна (макар по субективното ми мнение да е малко хладна и респектираща, липсва и известен домашен уют), но твърдо останах с впечатлението, че начина на гледане на децата там е едва ли не като в държавна градина... само дето катерушките са им по-скъпи
Ще разказвам отначало и с уговорката, че това са си мои лични впечатления, базирани на собствената ми интуиция и чувствителност и нямат претенциите да са общовалидни НО ако има неща, които някой ще определи като неподходящи за изнасяне пред широката аудитория, понеже са неудобни, а зад тях стоят реални хора и реални последствия, отговорът ми е, че точно това е полезното - само ако нещо има реални последствия има възможност да се промени в положителна посока. Всеки отговаря за постъпките си и ако очаква единствено положителни отзиви, то аз очаквам да не се дават предпоставки за отрицателни
Учителките оставиха у мен смесени чувства.. В малката група тъкмо хранеха децата, когато отидохме (не знам защо чак в 10 без 15 закусваха). Малко на конвейр ми се стори, ама това сигурно, защото ми се иска онзи, който ми гледа детето да се отнся към него като със собствено
Едното дете в някакъв момент се разплака, вярно гушнаха го, но лично аз не усетих съчувствие към него и някакво персонално желание да се утеши, а по-скоро леко подтисната досада към поредното разреваване... Оставих там хлапето (исках да видя как ще се чувства) и продължих с директорката да обикяляме сградата. Изрично попитах - изрично ми отговориха, че слагат децата под час на гърне! След като си тръгнахме детето ме информира, че някой му взел играчка от ръцете без никой да се намеси. Т.е. там практикуват "остави ги да се оправят сами", което не ми е в политиката... Особено в присъствието на 3ма възрастни на 7-8 налични деца. Но пък на много родители им е, така че това за един може да е негатив, пък за друг - супер плюс
Като положителен факт е редно да отбележа, че според директорката не карат децата на сила да участват в "контролираните игри". Макар, че контролираните игри са наистина "контролирани". На някакви интервали от време започва следващия етап в играта, малко марионетно такова ми се стори участието...
Още нещо за малките (които са около 2годишни де, не чак бебета) - изцяло ги обслужваха възрастните (естествено от съображения за улеснение), не видях да са мотивирани да учат децата да направят нещо сами.
В групата на по-големите влязохме, тъкмо когато едно дете седеше наказано на стол.
- Х е на стола?
- Пак!... Той е просто неконтролируем! (пред детето)
Директорката отива при него нещо му говори, след това с много мил глас му казва "Айде още 5 минутки ще поседиш и ставаш". Това дете изглеждаше просто нещастно! Седеше там и му беше видимо гадно и беше отегчено и самотно/изоставено, и му беше забранено да мърда от стола (пак) и всичките 3ма възрастни + директорката бяха ОК с този факт. Т.е. далеч нямам предвид с усмивка на уста да го оставят да тормози останалите деца, но просто съм противник на наказанията, засрамванията, униженията, седенето в ъгъла/ на стол и т.н. Не вярвам в педагогическата им сила.
Следващата група беше втората малка група и там само надникнахме през прозорчето, така че нямам преки впечатления.
След това отодохме до втората голяма група, която беше строена седнала на голия под, пред стена с голям екран, на който беше дисплейнато нещо от сайта на British Council.
Децата изглеждаха така, все едно Трябва да са на пода пред екрана, а не защото Искат да са там. Изобщо в цялата градина не видях весели, усмихнати дечица в добро настроение. Но си давам сметка, че е възможно това да е така, понеже градината е нова и децата не са се адаптирали още.. както и възрастните... Но общо взето ми беше тегаво и исках да си ходя...
Една от учителките казва "Еди-кой-си пак блъска останалите през цялото време! (казва го непосредствено пред Еди-кой-си (и пред мен де), с неприкрито раздразнение в гласа). Не знам какво да го правим вече, да се обаждаме ли да идват да го взимат, така просто не може да се работи с това дете!". После няколко минути с директорката обсъждаха непосредствената съдба на Еди-кой-си (не ги чух какво говореха). Викам си - колко трябва да си некомпетентен и безхаберен, че ТИ като педагог да не знаеш как да работиш с конкретно дете, да не се намесиш своевременно при нужда и да отработите даден проблем (каквато ти е работата), ми очакваш от прекия си началник да ти разреши проблема (за което всъщност той плаща на ТЕБ) и да демонстрираш и пред него, че ти всъщност изобщо не знаеш за какво си там!?
После говорихме с директорката и за дисциплинирането и наказанията. Според нея само с много говорене работели (yeah, right!). Ами Х на стола? - питам я. Той бил единичен случай и бил наистина много буен и блъскал децата, с него нямало друг начин. Но той не го възприемал като наказание, това бил магически стол, който превъзпитавал децата и ги правел добри. Казвам й - явно не е кой знае колко магически и не си върши работата, щом детето е там ПАК.
Относно говоренето на английски - на мен ми казаха, че основно този език се използва. Сега само в началото използвали и български, щото на децата щяло да им дойде много нагорно и нова обстановка, и възрастни и език, но с тенденцията да се мине само към английски.
За адаптацията директорката ми обясни, че не практикували такова нещо като родител да е в помещението с детето, докато свикне. Понеже (типично държавно детскоградинско изказване) другите деца като видели чуждата майка почвали да реват, че си искат техните....
Родителите можели да чакат долу във фоайето със фотьолите или да обикалят квартала наоколо (?!) и да са на разположение, ако детето МНОГО се разплаче! Но в стаите не се допускат родители!
Като положителни качества бих посочила материалната им база, приятния двор, собствената кухня със здравословна храна, съставките за която се доставят от доставчиците на Кемпински, плуването в Кемпински, имат лиценз, дворът им е заключен и охраняван с камери, има по 3ма възрастни на 15 деца в група. Ако родител, който е ОК с педагогическите им похвати отиде там ще остане очарован от мястото като цяло.
Лично аз ако трябва да направя компромис с нещо, то определено би било с материалната база, а не с начина, по който се държат децата през деня. Не искам детето ми да Оцелява някъде, искам да се чувства добре, по-добре отколкото вкъщи ако щеш, искам да се възпитава и развива, а не ограничава и навиква...
----------------------------------------------------------------
2 дни по-късно отидохме в Монтесори Хай.
Прибрах се толкова афектирана, че се опасявам да не са ми се притъпили сетивата за нещо важно.
Не знам откъде да започна.. От това, че е ужасно далече, обаче е на 20 мин. с кола (а едната от градинките до която ходим всеки Божи ден с количка е на 15 мин. време (макар и пеша), а това е само 5 мин. отгоре - това като самоубеждаване го пиша ). Те имат транспорт - миниван с детски седалки, взима децата от домовете им. Въздухът е прекрасен и цари едно селско спокойствие и тишина наоколо....
Къщата - каквато се вижда на снимките във ФБ Имат си дворче, от едната страна посадили цветенца да си отглеждат, от другата - зеленчукова градинка. Моето дете отиде и само си извади морковче, после си го изми и си го хапна! 
Подготват си теренче за съоръжения, но не люлка и пързалка, а малко като въжената градина на Дендрариума си го представям - с гредички на въжета, по които трябва да пазиш равновесие, за да минеш и някакви подобни
Имат си шарена дама нарисувана на земята и едната учителка скачаше с децата отпред
Вътре всичко е мъничко - гардеробчета, детско парапетче на стълбите, миниатюрни мивчици и тоалетни, детски фотйоилчета (е, това и в Тути го имаше)... много приятно направено - личи си, че с креативност и вкус и с малък бюджет са постигнали голям ефект! Модерно, свежо, супер светло в помещенията, детско, без да е инфантилно, с леки дизайнерски нотки тук и там! Аз имам слабост към черни дъски в интериора - те си имат нещо като нарисуван от черна боя (специална за дъски) огромен облак на едната стена, където децата могат да рисуват с тебешир. Детето ми се лепна за всичко още от влизането и нямаше и да забележи ако си бях тръгнала Би останал много повече от единия час и нещо, в който им гостувахме!
Имат много монтесори материали + казаха, че имат доста неизвадени, за да не се пренаситят децата и всеки ден включват по нещо ново. Групата ще бъде между 15, маааакс. 20 деца.
Имат намерение да слагат видео наблюдение (за родителите, онлайн). Цената е 800лв. за абсолютно всичко - био (само био предлагат) храна, транспорт от/до, всичките занимания... Имат мед. кабинет и логопед, истински англичанин - един много симпатичен, спокоен, уравновесен и позитивен господин, който четеше книжка на едно момиченце с двигателни затруднения.
Имаше още един био-еко млад господин, на който не попитах каква му е функцията. Имаше още едно момиче-възпитателка, което изглежда го обучават в момента. Голямото му предимство е, че не е било в ДГ системата и не е попило от олд скуул маниерите на възпитание, беше супер, супер мила с децата, изцяло ориентирана към тях, страшно внимателна (скромничка, чаровна една такава, сладка), гушкаше много някого (беше ми в периферия и не видях точно), припкаше навсякъде с децата като една от тях просто
Ще има и други възрастни, приложни изкуства, бла-бла, не разбрах точно кой, какво колко, ама мин. 5-6-7 възрастни останах с впечатлението, че ще се навъртат.
В момента са няколко момиченца + едно момче и от допълнителните им занимания има само модерен балет, но после по желание на родителите ще организират и различни неща.
Ще ги водят до Моравско село в био фермата, да гледат как се "правят" зеленчуците и да си отглеждат сами. Ще ги водят в био фермата на Маги Малеева, да си доят истински крави, да могат да ги пипат и т.н.
Имам известни съмнения за монтесори момента. Монтесори педагогът е дистанционна квалификация, има кратка практика в Чехия. Имаше някои реакции, които ми направиха впечатление, че не са много монтесорски - без да задълбавам, но примерно - да се пита "искаш ли", за неща, за които няма значение неговото желание и за които не могат да се съобразат с него, ако каже "не" (примерно искаш ли да подредим тази играчка на мястото ѝ), обаче за мен най-ценното е, че са наистина МНОГО позитив, че искат да правят нещата различно и добре, че са наистина ориентирани към децата и ги следват, а не ги карат да се подчиняват и да ги пречупват!
Най-най-важното ми е, че децата изглеждаха по начин, който да ме кара да бъда спокойна да си оставя моето там - бяха спокойни, отпуснати, усмихнати, ведри - самото им излъчване е достатъчно, за да се разбере, че там се държат добре с тях! Обстановката е домашна и позитив и на някакво такова място си представям, че детето ми би намерило уют и обич, без които не бих го пуснала на градина изобщо!
Има плавна адаптация - можеш да седиш дискретно в помещението, докато детето е готово да се "пусне"...
Няма наказания, казаха, че ако някое дете много пощуреело, най-много да го изведат от помещението, докато се успокои. Не питах повече.
Когато е хубаво времето излизат много на двора и ще си имат занятия на открито. Специално монтесори материалите не държат да се използват единствено по предназначение, стига да не ги чупят, децата могат да правят с тях каквото намерят за добре (за друг не знам, но за мен това е супер плюс). Не са само ндивидуални игри - аз заварих повечето хора скупчени на едно килимче заедно като семейство сурикати
Ма не изглеждаха там по принуда, въвлечени в някаква "контролирана игра", а все едно им беше приятно да са заедно....
С две думи... записахме детето
Хронологично.
Първо бяхме в Тути. Сега вероятно ще ви изненадам, но... на мен мястото не ми хареса. Разбира се материалната база е чудесна (макар по субективното ми мнение да е малко хладна и респектираща, липсва и известен домашен уют), но твърдо останах с впечатлението, че начина на гледане на децата там е едва ли не като в държавна градина... само дето катерушките са им по-скъпи
Ще разказвам отначало и с уговорката, че това са си мои лични впечатления, базирани на собствената ми интуиция и чувствителност и нямат претенциите да са общовалидни
НО ако има неща, които някой ще определи като неподходящи за изнасяне пред широката аудитория, понеже са неудобни, а зад тях стоят реални хора и реални последствия, отговорът ми е, че точно това е полезното - само ако нещо има реални последствия има възможност да се промени в положителна посока. Всеки отговаря за постъпките си и ако очаква единствено положителни отзиви, то аз очаквам да не се дават предпоставки за отрицателни Учителките оставиха у мен смесени чувства.. В малката група тъкмо хранеха децата, когато отидохме (не знам защо чак в 10 без 15 закусваха). Малко на конвейр ми се стори, ама това сигурно, защото ми се иска онзи, който ми гледа детето да се отнся към него като със собствено
Едното дете в някакъв момент се разплака, вярно гушнаха го, но лично аз не усетих съчувствие към него и някакво персонално желание да се утеши, а по-скоро леко подтисната досада към поредното разреваване... Оставих там хлапето (исках да видя как ще се чувства) и продължих с директорката да обикяляме сградата. Изрично попитах - изрично ми отговориха, че слагат децата под час на гърне! След като си тръгнахме детето ме информира, че някой му взел играчка от ръцете без никой да се намеси. Т.е. там практикуват "остави ги да се оправят сами", което не ми е в политиката... Особено в присъствието на 3ма възрастни на 7-8 налични деца. Но пък на много родители им е, така че това за един може да е негатив, пък за друг - супер плюс Като положителен факт е редно да отбележа, че според директорката не карат децата на сила да участват в "контролираните игри". Макар, че контролираните игри са наистина "контролирани". На някакви интервали от време започва следващия етап в играта, малко марионетно такова ми се стори участието...
Още нещо за малките (които са около 2годишни де, не чак бебета) - изцяло ги обслужваха възрастните (естествено от съображения за улеснение), не видях да са мотивирани да учат децата да направят нещо сами.
В групата на по-големите влязохме, тъкмо когато едно дете седеше наказано на стол.
- Х е на стола?
- Пак!... Той е просто неконтролируем! (пред детето)
Директорката отива при него нещо му говори, след това с много мил глас му казва "Айде още 5 минутки ще поседиш и ставаш". Това дете изглеждаше просто нещастно! Седеше там и му беше видимо гадно и беше отегчено и самотно/изоставено, и му беше забранено да мърда от стола (пак) и всичките 3ма възрастни + директорката бяха ОК с този факт. Т.е. далеч нямам предвид с усмивка на уста да го оставят да тормози останалите деца, но просто съм противник на наказанията, засрамванията, униженията, седенето в ъгъла/ на стол и т.н. Не вярвам в педагогическата им сила.
Следващата група беше втората малка група и там само надникнахме през прозорчето, така че нямам преки впечатления.
След това отодохме до втората голяма група, която беше строена седнала на голия под, пред стена с голям екран, на който беше дисплейнато нещо от сайта на British Council.
Децата изглеждаха така, все едно Трябва да са на пода пред екрана, а не защото Искат да са там. Изобщо в цялата градина не видях весели, усмихнати дечица в добро настроение. Но си давам сметка, че е възможно това да е така, понеже градината е нова и децата не са се адаптирали още.. както и възрастните... Но общо взето ми беше тегаво и исках да си ходя...
Една от учителките казва "Еди-кой-си пак блъска останалите през цялото време! (казва го непосредствено пред Еди-кой-си (и пред мен де), с неприкрито раздразнение в гласа). Не знам какво да го правим вече, да се обаждаме ли да идват да го взимат, така просто не може да се работи с това дете!". После няколко минути с директорката обсъждаха непосредствената съдба на Еди-кой-си (не ги чух какво говореха). Викам си - колко трябва да си некомпетентен и безхаберен, че ТИ като педагог да не знаеш как да работиш с конкретно дете, да не се намесиш своевременно при нужда и да отработите даден проблем (каквато ти е работата), ми очакваш от прекия си началник да ти разреши проблема (за което всъщност той плаща на ТЕБ) и да демонстрираш и пред него, че ти всъщност изобщо не знаеш за какво си там!?
После говорихме с директорката и за дисциплинирането и наказанията. Според нея само с много говорене работели (yeah, right!). Ами Х на стола? - питам я. Той бил единичен случай и бил наистина много буен и блъскал децата, с него нямало друг начин. Но той не го възприемал като наказание, това бил магически стол, който превъзпитавал децата и ги правел добри. Казвам й - явно не е кой знае колко магически и не си върши работата, щом детето е там ПАК.
Относно говоренето на английски - на мен ми казаха, че основно този език се използва. Сега само в началото използвали и български, щото на децата щяло да им дойде много нагорно и нова обстановка, и възрастни и език, но с тенденцията да се мине само към английски.
За адаптацията директорката ми обясни, че не практикували такова нещо като родител да е в помещението с детето, докато свикне. Понеже (типично държавно детскоградинско изказване) другите деца като видели чуждата майка почвали да реват, че си искат техните....
Родителите можели да чакат долу във фоайето със фотьолите или да обикалят квартала наоколо (?!) и да са на разположение, ако детето МНОГО се разплаче! Но в стаите не се допускат родители!
Като положителни качества бих посочила материалната им база, приятния двор, собствената кухня със здравословна храна, съставките за която се доставят от доставчиците на Кемпински, плуването в Кемпински, имат лиценз, дворът им е заключен и охраняван с камери, има по 3ма възрастни на 15 деца в група. Ако родител, който е ОК с педагогическите им похвати отиде там ще остане очарован от мястото като цяло.
Лично аз ако трябва да направя компромис с нещо, то определено би било с материалната база, а не с начина, по който се държат децата през деня. Не искам детето ми да Оцелява някъде, искам да се чувства добре, по-добре отколкото вкъщи ако щеш, искам да се възпитава и развива, а не ограничава и навиква...
----------------------------------------------------------------
2 дни по-късно отидохме в Монтесори Хай.
Прибрах се толкова афектирана, че се опасявам да не са ми се притъпили сетивата за нещо важно.
Не знам откъде да започна.. От това, че е ужасно далече, обаче е на 20 мин. с кола (а едната от градинките до която ходим всеки Божи ден с количка е на 15 мин. време (макар и пеша), а това е само 5 мин. отгоре - това като самоубеждаване го пиша
). Те имат транспорт - миниван с детски седалки, взима децата от домовете им. Въздухът е прекрасен и цари едно селско спокойствие и тишина наоколо....Къщата - каквато се вижда на снимките във ФБ
Имат си дворче, от едната страна посадили цветенца да си отглеждат, от другата - зеленчукова градинка. Моето дете отиде и само си извади морковче, после си го изми и си го хапна! Подготват си теренче за съоръжения, но не люлка и пързалка, а малко като въжената градина на Дендрариума си го представям - с гредички на въжета, по които трябва да пазиш равновесие, за да минеш и някакви подобни Имат си шарена дама нарисувана на земята и едната учителка скачаше с децата отпред
Вътре всичко е мъничко - гардеробчета, детско парапетче на стълбите, миниатюрни мивчици и тоалетни, детски фотйоилчета (е, това и в Тути го имаше)... много приятно направено - личи си, че с креативност и вкус и с малък бюджет са постигнали голям ефект! Модерно, свежо, супер светло в помещенията, детско, без да е инфантилно, с леки дизайнерски нотки тук и там! Аз имам слабост към черни дъски в интериора - те си имат нещо като нарисуван от черна боя (специална за дъски) огромен облак на едната стена, където децата могат да рисуват с тебешир. Детето ми се лепна за всичко още от влизането и нямаше и да забележи ако си бях тръгнала
Би останал много повече от единия час и нещо, в който им гостувахме! Имат много монтесори материали + казаха, че имат доста неизвадени, за да не се пренаситят децата и всеки ден включват по нещо ново. Групата ще бъде между 15, маааакс. 20 деца.
Имат намерение да слагат видео наблюдение (за родителите, онлайн). Цената е 800лв. за абсолютно всичко - био (само био предлагат) храна, транспорт от/до, всичките занимания... Имат мед. кабинет и логопед, истински англичанин - един много симпатичен, спокоен, уравновесен и позитивен господин, който четеше книжка на едно момиченце с двигателни затруднения.
Имаше още един био-еко млад господин, на който не попитах каква му е функцията. Имаше още едно момиче-възпитателка, което изглежда го обучават в момента. Голямото му предимство е, че не е било в ДГ системата и не е попило от олд скуул маниерите на възпитание, беше супер, супер мила с децата, изцяло ориентирана към тях, страшно внимателна (скромничка, чаровна една такава, сладка), гушкаше много някого (беше ми в периферия и не видях точно), припкаше навсякъде с децата като една от тях просто
Ще има и други възрастни, приложни изкуства, бла-бла, не разбрах точно кой, какво колко, ама мин. 5-6-7 възрастни останах с впечатлението, че ще се навъртат.
В момента са няколко момиченца + едно момче и от допълнителните им занимания има само модерен балет, но после по желание на родителите ще организират и различни неща.
Ще ги водят до Моравско село в био фермата, да гледат как се "правят" зеленчуците и да си отглеждат сами. Ще ги водят в био фермата на Маги Малеева, да си доят истински крави, да могат да ги пипат и т.н.
Имам известни съмнения за монтесори момента. Монтесори педагогът е дистанционна квалификация, има кратка практика в Чехия. Имаше някои реакции, които ми направиха впечатление, че не са много монтесорски - без да задълбавам, но примерно - да се пита "искаш ли", за неща, за които няма значение неговото желание и за които не могат да се съобразат с него, ако каже "не" (примерно искаш ли да подредим тази играчка на мястото ѝ), обаче за мен най-ценното е, че са наистина МНОГО позитив, че искат да правят нещата различно и добре, че са наистина ориентирани към децата и ги следват, а не ги карат да се подчиняват и да ги пречупват!
Най-най-важното ми е, че децата изглеждаха по начин, който да ме кара да бъда спокойна да си оставя моето там - бяха спокойни, отпуснати, усмихнати, ведри - самото им излъчване е достатъчно, за да се разбере, че там се държат добре с тях! Обстановката е домашна и позитив и на някакво такова място си представям, че детето ми би намерило уют и обич, без които не бих го пуснала на градина изобщо!
Има плавна адаптация - можеш да седиш дискретно в помещението, докато детето е готово да се "пусне"...
Няма наказания, казаха, че ако някое дете много пощуреело, най-много да го изведат от помещението, докато се успокои. Не питах повече.
Когато е хубаво времето излизат много на двора и ще си имат занятия на открито. Специално монтесори материалите не държат да се използват единствено по предназначение, стига да не ги чупят, децата могат да правят с тях каквото намерят за добре (за друг не знам, но за мен това е супер плюс). Не са само ндивидуални игри - аз заварих повечето хора скупчени на едно килимче заедно като семейство сурикати
Ма не изглеждаха там по принуда, въвлечени в някаква "контролирана игра", а все едно им беше приятно да са заедно....
С две думи... записахме детето
Stelfy , много добре звучи Монтесори Хай. Не разбрах само те лиценз имат ли? В профила им във Фейсбук пише, че чакат лиценз за предучилищна, но аз не схващам много как се съчетава Монтесори с изискванията на просветното министерство... Или бъркам лицензите? Тоест, ако запиша сина си там, те учат ли по онези одобрени от Министерството помагала, как се случват нещата със задължителната предучилищна. Защото моят син ще тръгне почти на четири години и ме касае прехода към предучилищна... 
П.П. Транспортът от дома до дома ли е или по някакъв маршрут със спирки?
П.П. Транспортът от дома до дома ли е или по някакъв маршрут със спирки?
Транспортът е от домовете на децата
А относно лиценза - честно казано не знам точно как стоят нещата. Те като база покриват изискванията за ДГ, вижда се, че искат да са лицензирани и вероятно това е въпрос на време да се случи. Но не се учи по одобрени от министерството помагала, от друга страна децата със сигурност придобиват всички знания, които са им необходими за първи клас, че и отгоре (вкл. има монтесори материали, които учат децата да смятат дроби!)... И аз не знам как точно се съчетават нещата с изискванията на министерството... от една страна децата излизат подготвени от ДГ, от друга не е точно по "официалния" начин....
А относно лиценза - честно казано не знам точно как стоят нещата. Те като база покриват изискванията за ДГ, вижда се, че искат да са лицензирани и вероятно това е въпрос на време да се случи. Но не се учи по одобрени от министерството помагала, от друга страна децата със сигурност придобиват всички знания, които са им необходими за първи клас, че и отгоре (вкл. има монтесори материали, които учат децата да смятат дроби!)... И аз не знам как точно се съчетават нещата с изискванията на министерството... от една страна децата излизат подготвени от ДГ, от друга не е точно по "официалния" начин....