rosikosefi , с теб имаме различни проблеми, но разковничето може би е да не падаме духом
Desss , четейки те, разбирам - и ти като мен се бунтуваш срещу съдбата, и ти като мен търсиш справедливост , а тя е измислена от хората и съответно - както казва Пратчет, във Вселената "няма и един микрон справедливост". Фактът е че човек се разболява и умира- не защото е бил добър или не, с желание за живот или не, просто няма логика, или поне ние не я разбираме.
pepity , ще помедитирам върху твоята техника. Благодаря ти за нея! Но да знаете, че съм се обезверила....
koral , действително си вярвала, че можеш да се справиш, и си се справила! Желая ти само успехи напред и имам един въпрос - нищо в теб ли не ти е шепнело, че ще се провалиш? Голям проблем ми са страховете, ей! Сякаш някъде по пътя сама съм отписала шанса си - не за успех, колкото от удовлетворението от него.
AuroraZora , при цялото ми уважение към теб...запозната съм с Пътят Дао косвено, но за мене той е преди всичко мъжко ориентиран и трудносмилаем, за нас жените, които сме устроени да искаме сигурност, да свием топло гнездо, с любящ съпруг и деца.
Това, което ми се е запечатало е един от принципите "Ти си съвсем обикновен"! И гледам да не го забравям.
Ех, момичета, момичета...аз вече не вярвам във нищо. Сигурно (според чичо Лазарев) съм развила мощна програма за самоунищожение, вкопчвайки се в някой, когото не ми е дадено да имам и оттам нежеланието за живот, което се блокира от какви ли не болести през последния месец.
Не мога просто да се моля на Бог да ме спаси, или на когото и да е, нали ви казвам - без да съм озлобена, просто не вярвам в нищо.
Не мога и да се измъкна сама за косата от блатото, като онзи от книгата и то не за друго, ами защото не вярвам, че ще ми е добре като изляза...При все това, ще направя каквото мога за себе си, без да вярвам, че ще съм щастлива. През последните дни си дадох сметка, че не ми се умира! Че още има какво да дам на себе си и на света.