Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

По Коледа се случват чудеса Очаквам по-бързо да изляза от Сатурновата си дупка и да поема по онзи  път, който ме води към най-доброто за мене!  

rainbow, помисли дали това не е твое убеждение. Може би твоето вътрешно убеждение е, че трябва да се разделиш с нещо, за да получиш друго.
Ти сама казваш "Понеже хубавото не идва само... "
Аз в момента работя усилено именно по тези свои убеждения, които явно ме ограничават в много отношения....
*Това беше само предположение ....
 

Вчера във FB видях публикувано следното :
"Всяко нещо в живота се заплаща-с кръв,с пот,със сълзи,с лични жертви.Затова не завиждайте,не знаете кой с какво е платил !!!!!!"
харесали са го 666 човека. ( какво съвпадение..... ), а 192-ма са го 'споделили" на своята стена.
Представяте ли си колко много хора споделят мнението, че всичко в живота трябва да бъде изстрадано.
Тук не искам да кажа, че не правим компромиси и не се лишаваме от нещо. Но това звучи ужасно. Да не позволиш в живота ти да дойде нещо хубаво защото си го заслужил с любовта си, а да си убеден, че ще го изстрадаш със сълзи и кръв .

rainbow Първо да те поздравя за сбъдването на желанията ти! Страхотно е! Сигурна съм, че най-вече ти самата си предизвикала това с твойте положителни мисли! 
За другото и аз това си мислих, което vanichkaa ти е казала, че поради дълголетни внушения вярваме в кръговрата на: "след доброто идва злото и обратното". Но това е само вярване насаждано с годините и понеже сме го възприели като истина, някои неща наистина ни се виждат лоши. А всъщност, ако не съдим ситуацията, накрая това лошо нещо може да се окаже, че било за добро!

Във връзка с това ще ви цитирам една притча от Лао-Дзъ за осъждането:


"Осъждането означава застинало състояние на разума. Разумът ни винаги се стреми на съди, защото се намира в процес на развитие опасно и дискомфортно. Бъдете много, много мъжествени, не спирайте своят растеж. Не спирайте, живейте за момента, просто бъдете в потока на живота


Тази история се случила по времето на Лао- Дзъ в Китай и Лао много я е обичал.

В селото живеел старец, страшно беден, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждана цена за коня, но стареца винаги казвал:

- Този кон - не е кон за мен. Той е личност. А как бих могъл да продам личност, да продам приятел?

Старецът бил беден, но не продавал коня.

Веднъж той видял, че коня го няма в конюшнята. Цялото село се събрало и хората казали:

- Ти стари глупако! Така си и знаехме, че един ден коня няма да го има на мястото му. По добре беше да го продадеш. Какво нещастие!

- Не се вглабявайте толкова много, говорейки така. Просто кажете, че коня го няма - отговарял старецът. - Такъв е факта, всичко останало е осъждане. Каквото и да се е случило, нещастие или благословия, аз не го знам, защото това е само фрагмент. Кой знае, какво ще следва?

Хората се посмяли над стареца. Винаги са знаели, че е малко смахнат. Но след 15 дни, веднъж през ноща, конят се върнал. Той не бил откраднат, просто избягал на воля. И това не било всичко. С него дошли още дузина коне. Хората пак се събрали и казали:

- Старецът е прав. Това не е нещастие. Сега е ясно, това беше благсловия.

- Пак се вглъбявате твърде много. Просто кажете, че конят се е върнал. Кой знае благословия ли е това или не? - спокойно отговорил стареца - Това е само фрагмент. Прочели сте само една дума от изказа. Как можете да съдите за цялата книга?

Този път хората не гворили много, но вътрешно решили, че не е прав: Дванайсет прекрасни коня!

Старецът имал единствен син, който почнал да объяздва конете. Само след седмица той паднал и си счупил и двата крака. Хората отново се събрали и пак съдели:

- Пак доказа правотата си! Това е нащастие. Единственият ти син загуби краката си, а на твойта преклонна възраст той е единствената ти опора. Сега си още по беден, отколкото беше.

- Завладани сте от осъждането. Не се вглъбявайте толкова много. Кажете само, че синът ми си е счупил краката. Никой не знае, щастие ли е това или благословия. Животът идва на части, а повече не ни е дадено.

Така се случило, че след няколко седмици страната встъпила във война и всички юноши отишли в армията. Останал само синът на стареца, защото бил инвалид. Цялото село крещяло и плачело, защото това била решаваща битка и знаели, че повечето от младите хора няма да се върнат. Дошли при стареца и казали:

- Прав беше, дядо, сега вече е очевидно, това е било благословия. Да, синът ти е инвалид, но пък е с теб. Нашите синове си отидоха завинаги.

Старецът отово казал:

- Продължвате да съдите. Никой не знае! Само кажете, че вашите синове са годни за армията, а моят син - не. Само Бог, Абсолюта, знае, нещастие ли е това или благословия.

Докато съдите, вие не растете, не се развивате. Осъждането означава застинало състояние на разума. А разумът винаги изисква осъждане, защото се намира в процес на развитие винаги рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва. Една част свършва, но пък друга започва, една врата се затваря, но друга се отваря. Вие достигате върха, но се появява друг по-висок. Животът е безкрайно пътешествие!"

Да случват ни се неща, които ни се виждат като нещастие. Но важно в какво вярваме, без да съдим! Винаги ще се изправяме пред "неприятни" факти. Но представете си колко би било по-леко, ако просто приемем тези фрагменти, които ни предлага живота и единственото, което си кажем да е: "Значи така трябва да бъде, ще си покаже по-късно какъв ще е резултатът!"

Аз така правя и винаги накрая разбирам, че всъщност е водило към нещо по-добро или към нещо за което е трябвало да се поуча от живота (което също смятам за добро).

rainbow намери положителното в неприятонстта, ако не го виждаш сега изчакай, кажи си, че: "Така трябва да бъде и вярвай, че ще се разреши в твой полза!"

vanichkaa невероятно е това, че хората си мислят, че трябва да се борят и да страдат за да получат нещото което желят. Много съм си мислила за това и съм приела, че трябва да разказвам за това което знам и да им показвам чрез моят опит, че нещата могат да бъдат различни. И се надявам всеки да намери своята истина в моите думи.

Любов и мир на всички! 

Любляна, обичам дългите ти постове. 

По този повод късметчето ми за днес:

"Не унивай!  Нужни са и дъжд и слънце, за да се получи дъга."

И друго:

"Знай,че накрая всичко свършва добре, ако не е добре, значи не е края" 

    Милички искам да Ви се похваля , днес се сбъдна едно мое желание-намерих си работа. Засега е временно  и всичко зависи от мен, ако ме харесат  ще стане за постоянно.
    Много съм щастлива защото тя отговаря на желаната и искана от мен работа -макар с дългото и трудно пътуване сутрин и вечер.Тази работа си я поисках преди около две години в картата на желанията и ми се струваше невъзможна .Е днес е първата стъпка към сбъдването на това мое желание на 100%.
     Когато днес тръгвах към интервюто си казах  "Ако това е моята работа тя ще бъде моя".

    Искам тук да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на приятелката която ми помогна за това и на Вселената .    Благодаря и на вас че споделяте за сбъднатите си желания и така ме зареждахте с вяра и търпение.  

Дами, сега се ме усени идеята да ви споделя един мой голям урок.
Към средата на годината брат ми имаше много сериозен здравословен проблем. Всъщност той все още го има, но това е друга тема. Момчето беше на 22, сега вече на 23, а загуби зрението си с едното око.
Та тогава и загуби работата си, защото не можеше да работи. Работата му беше ужасна. Изключително изтощителна. По 10-12 часа, нощна, тежък труд и само с една почивка на две седмици. Той се чувстваше ужасно и явно комбинацията от всички негативности и притиснат от обстоятелствата бушона изгърмя.
Започнаха лекари, болници, лечения и диагнози. Все още нямаме окончателна  диагноза, но не това е темата ... След 2-3 месеца, решихме, че не може да продължава да стои така и трябва да се опита да продължи да води нормален живот до колкото му е възможно. Та започна да си търси работа.
Аз бях някак изнервена. Хората около мен нямаха работа и то с месеци. Знаех, че е криза, че е трудно и че не може ей така да си намериш работа. (хубави убеждения, а  ) Но той някак спокойно си гледаше и като го питам колко св-та си пуснал, той ми казваше: "Нито едно" или "две". МНого се ядосвах. Питах го защо, стараех се да го накарам да бъде по-напорист, че нямаме много пари останали  и т.н. А той ми казваше, че иска да работи еди какво си и други обяви не му харесваха особено. Казвах си този човек е луд да намери точно такава работа при положение, че сега е криза и не е най-често срещаната професия. Чудех се не го ли разбира .... В същото време си казвах, че не трябва да му предавам негативностите си и отрицателните си убеждения. Не му споделях опасенията си, само го насърчавах. Той не е почитател на идеите за позитивното мислене и затова исках да съм внимателна.
Помогнах му да направим хубава биография. И зачакахме. След това, той напусна от страта си работа официално, преди това беше болнични. Пак много се яодсах. Казах си този човек е луд. Толкова много пари отидоха покрай всичко това, а той се отказа от единствения си приход. Бях много ядосана. Тук му и казах, макар и по-деликатно, някои неща.
И ... Поуката Първо и двамата си извадихме изводите, че ни помогнаха много хора. Просто толкова много любов и помощ не съм предполагала, че можем да получим. И то от хора, за които не сме  очаквали ни най малко....
И другото. След по-малко от месец той си намери работа.Отиде на едно място, но не се чувстваше добре поради здравословния си проблем и напусна след 1-2 дена. Както можете да се досетите пак бях много притеснена. След 1 седмица си намери нова по-хубава от предишните места работа. Но по-важното беше, че тази работа е абсолютно точно това, което той искаше да работи. Заплатата го устройваше, работното време ... всичко
Бях изумена. Благодарна на Вселената и до някъде на себе си, че макар притесненията, не го залях с негативизма си, а го подкрепях. Преди просто щях да го удавя в опасенията и страховете си. А сега и двамата се учехме на търпение, любов, да се оценяваме един друг, да преразгледаме приоритетите си, да бъдем благодарни, да не губим вяра и още и още 
Та .... беше голям урок. Надявам се искренно да се справим със здраовословния проблем скоро. Макар вече да се отказахме от медицината. Обръщаме се към духовното
Моля ви не скланяйте глава пред проблемите. Понякога е невъзможно да не ви боли. Толкова сълзи пролях, когато не ме виждаше, но не се отказахме. Не се отчаяхме и продължихме въпреки страховете си. Водени единствено от обичта ни.
Обичам ви! И ви пожелавам успех Във всички уроци.

(бая дълго стана, а се опитвах да бъде сбито и кратко )

vanichkaa позитивизмът помага, особено ако вярваш в него радвам се за брат ти много, тъй като знам какво е сериозен здравословен проблем и нуждата от подкрепа  
струва ми се, че започвам да оздравявам, момичета, но определено е доста бавен процес... най- после вселената ми прати невролог, който изписа подходящите лекарства, които повлияват добре на болката искам да оздравея!
Затова- внимавай какво си пожелаваш. Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, а после да не можете да го задържите или да го поддържате? На мене - много пъти. Опасни шеги от вселената. Пожелах си да продам старото си жилище, което беше непродаваемо заради съсобственика - роднината, която живееше там. Правих ритуалите, всички до един, описани тук - и папагал слагах, и кон, и часовник, и снимки, с надпис "продадено за...", и на първи лунен ден - обява....и какво стана - на 15-ия ден се появи клиент, бързаше, искаше спешно да го купи, НО - на роднината изплати нейния дял, а на мене, дето ми беше важно - на лизинг, ще ми го изплаща 5 години Обаче го продадох, независимо че парите не ги виждам много... И още много такива примери мога да посоча от собствения ми живот, тъй като много пъти прося от вселената какво ли не, което считам за важно.
Вече си мисля, че нещата следват естествения си ход и ние просто трябва да действаме!

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Недялко Йорданов

 

Здравейте, слънчеви! За хубави почивни дни ви пращам един красив и вдъхновяващ клип, свързан със сътворението. Напоследък все ми попадат истории за рождение - синхроничности, хармоничности... Живея си сърце в сърце с коледни духчета и сладки звънчета и вярвам в саморъчно измайсторената Коледа. С пожелания за още и още доброта и дела
http://www.youtube.com/watch?v=Chx7iyw-Z00&feature=g-all
 

Посланието на Слънцето....... 

"Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, добри към себе си, защото ще се отдавате на семейството си, на обществото, на всичко. Но именно действието ще ви накара да се почувствате безкрайно щастливи. Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.

Например, повечето хора всеки ден отиват на работа единствено с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на плащането и почивните дни. Те работят заради възнаграждението и в резултат изпитват неприязън към работата си. Опитват се да избегнат действието, положението се влошава и те не правят най-доброто, на което са способни.
Цяла седмица работят така напрегнато и страдат от работата си, от действието - не защото им харесва, а защото чувстват, че трябва. Необходимо е да работят, защото им се налага да плащат наема, да издържат семейството си. Носят цялото това неудовлетворение в себе си и когато най-сетне получат парите си, се чувстват нещастни. Имат два почивни дни, за да правят каквото искат, и какво правят? Опитват се да избягат. Напиват се, защото не харесват себе си. Не харесват живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.

От друга страна, ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата. Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение."


Дон Мигел Руис - "Толтекска книга на мъдростта"


Това е моето и нашето добро 

"Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света. "
Библията - Яков 1


Прекрасен уикенд от мен

Здравейте, момичета!

Най-сетне да седна малко да си почина...

Много обичам да ми е чисто, но вече все по-трудно ми се удава да оправя всичко за 1 ден. То сигурно и ЕГН-то играе роля вече де.  По-лошото е, че само аз обичам да ми е чисто май. Девойките хич не се трогват. Но пък като се развихря и после ме обхваща едно такова блаженство, че чак започвам да мисля повече от позитивно.


Да, така е. Може би подсъзнателно си внушавам, че ако получа нещо хубаво задължително ще се случи и нещо лошо. Понякога сама се усещам, че гледам на всяка една ситуация или нещо първо откъм лошата страна и чак тогава намирам  и хубавото.
Ще трябва да поработя и над това.

Надявам се преди Коледа да се похваля и със втората сбъдната част от желанието (а после и с третата). Много, много искам да се получи и съм се нахъсила с мисли , че ще стане.

Здравейте!Чета ви от самото начало,но не съм писала досега.Явно му е дошло времето.Излишно е да казвам,че сте страхотни ,вие си го знете,и че винаги когато ми е криво ме зареждате позитивно.
Правя някои ритули,техники,малко видоизменени от мен,но имащи ефект,когато съм постоянна,а това не винаги е така.
Да ви потвърдя това,че желанията се сбъдват,ама не винаги това е за добре,като не се уточнява какво се иска-след месец ми изтича договора,чуваше се ,че ще ми го подновят,а аз хич не си харесвам работното място и се молех това да не стане.е,да оставят ме още 6 месеца да си довърша проектите и то без заплащане,защото не са завършени в срок.Та сбъдна се -договора не ми го подновяват както се молех,но още половин година ще съм там и то без пари.Ами сама си го изпросих. Сега ще си получа урока,ще пия една студена вода и ще бъда по внимателна като си пожелавам нещо.
Малко умотано стана,но смисъла е ясен,то и други са го писали преди мен-описвайте в детайли какво искате,за да не съжалявате после!
благодаря ви за енергията ,която давате и позитивизма ,с който зареждате1

lora_kamburova
 всичко е относително   описвайки вс. в детайли може и да се превърне в ограничение за Вселенското изобилие   т.е. да "стопираш" нещо още по-добро за теб   Нищо не си сгрешила в намислянето на желанието 




KЛОНКА  е права  търси си правата 




п.п.в бързината не прочетох обстойно поста ти 

Лора, това звучи като да си някакъв крепостен селянин. Няма договор, няма заплата, но ще си довършваш някакви неща без пари
Че те нали затова не ти подновяват договора - защото явно не се справяш със задълженията си. Да са мислили и да са те санкционирали финансово за несвършена работа, докато си била техен служител.

Консултирай се с адвокат. Ситуацията ти изглежда безумна.
Досега не бях чула някой да работи половин година, че да си "довършва" някакви несвършени неща. Можеш да пробваш и тук да попиташ. Пробвай с Хърмаяни - тя е адвокат и дава съвети съвсем доброманерено. Сигурна съм, че няма да ти откаже поне основни насоки. Ако не знаеш как да я потърсиш с търсачката или не ти отговори на лични, пиши ми на мен, аз ще я питам.