Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 100 979
  • 779
  •   2
Отговори
# 720
  • ES
  • Мнения: 2 172
.....
И накрая бих искала да поздравя всички ви с зареждащия ентусиазъм на това мило прасенце. И да ви кажа - изходите, решенията, начните са винаги простички, търсете ги там където най-неочаквате и продължавайте да пробвате, без да се отказвате! Hug

http://vimeo.com/27256955

Аааа, супер е това! Напомня ми на мен  Laughing Cry

# 721
  • Мнения: 287
Да, това е като някакво неписано правило - колкото е по-неподходящ, толкова е по-страхотен, невероятен, абсолютно уникален...
Ебе, ясна е картинката Laughing
Може би е време да се помисли за извеждане на някакъв алгоритъм за разпознаването на неподходящия. И безумното влечение, както и мисълта, че е надарен с нечовешки качества задължително трябва да са част от картинката.
Всичко това е така и съм убедена, че всяка влюбена жена ще потвърди, че нейният любим е най- нещо си. Дори за уникалността и "нечовешките" качества си права.
Но мен ме боли също от предателството, от усещането "аз не заслужавах", от нараненото его,от излъганото доверие,  от това, че онзи, когото считах за най - близък, ми каза: "махай се, никога не искам да те виждам" Confused от това, че видях в очите му, че я обича Rolling Eyes, от болните ми мисли за отмъщение, от...
Усещането за изоставеност заедно с унижението от предателството...днес не мога да пренебрегна и да не забележа тази рана, а тя стои латентна в мен над половин година. Превързах я, доколкото мога.
Знам си, че е глупаво, знам - че света е пълен с мъже, но...някъде бях чела един алгоритъм, подарявам го и на вас: "влюбете се и давайте всичко от себе си, само когато мъжът отговори на всичките ви очаквания, а не по-рано".
Благодаря на всички за подкрепата, момичета. Сигурна съм, че е въпрос на време и няма да ми отнеме цял живот, за да забравя.


Нещо да питам сега. Чудя се защо на Коледа всички апелират да сме добри и да даряваме? Непонятно ми е...под патронажа на едикой си...дарете два лева за...Преди винаги давах, каквото мога. Е, вече не искам.

# 722
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Всичко това е така и съм убедена, че всяка влюбена жена ще потвърди, че нейният любим е най- нещо си. Дори за уникалността и "нечовешките" качества си права.
Но мен ме боли също от предателството, от усещането "аз не заслужавах", от нараненото его,от излъганото доверие,  от това, че онзи, когото считах за най - близък, ми каза: "махай се, никога не искам да те виждам" Confused от това, че видях в очите му, че я обича Rolling Eyes, от болните ми мисли за отмъщение, от...
Усещането за изоставеност заедно с унижението от предателството...днес не мога да пренебрегна и да не забележа тази рана, а тя стои латентна в мен над половин година. Превързах я, доколкото мога.
Знам си, че е глупаво, знам - че света е пълен с мъже, но...някъде бях чела един алгоритъм, подарявам го и на вас: "влюбете се и давайте всичко от себе си, само когато мъжът отговори на всичките ви очаквания, а не по-рано".
Благодаря на всички за подкрепата, момичета. Сигурна съм, че е въпрос на време и няма да ми отнеме цял живот, за да забравя.


Нещо да питам сега. Чудя се защо на Коледа всички апелират да сме добри и да даряваме? Непонятно ми е...под патронажа на едикой си...дарете два лева за...Преди винаги давах, каквото мога. Е, вече не искам.

Сега, като се замисля - най-много сълзи съм изляла точно по този, който изобщо не го е заслужавал...  Когато изчезна от живота ми, болката беше, сякаш се откъсна живо месо от мен... усещах, сякаш от душата ми капеше кръв, не можех да спра сълзите си по никакъв начин и точно този въпрос ме изгаряше - защо аз? Защо на мен? Звънях като луда по всякави телефони и продължавах да чувам гласа му на телефонния секретар... Толкова бях затънала в самосъжалението, че само една мисъл за мен, горката аз, стигаше, за да рукнат сълзите ми наново - на улицата, на работното ми място, в петминутната почивка... само присъствието на хора съвсем близо до мен, партньори, клиенти - ме караше да успея да се овладявам. Тогава спрях да си гримирам очите. Толкова много плачех, че почти нямаше смисъл да се гримирам и минути след това гримът ми да започне да се размазва - и така - цял ден.  Flutter

Като се връщам назад... този човек, който не пожела да направи за мен това, което аз смятах, че заслужавам, е бил един от най-големите ми учители.

Тази остра болка, обида и т.н., ме накара да осъзная много силно КАКВО ИСКАМ. Тогава и точно тогава разбрах, че не искам нищо по-малко от вечна и безусловна любов. Че повече няма да се съглася да имам никакви взаимоотношения с мъж, който иска връзка от типа " сега ни е готино, пък после ще видим как ще тръгне...".

Тогава казах на себе си, на Бог и на Вселената, че искам мъж, който да обича само мен, до края на живота си, повече от всичко на света. Нито повече - нито по-малко. За първи път в живота си тогава реших, че едно от нещата, които ще ми бъдат показател, ще е - да кажа на евентуалните кандидати, че си търся съпруг. Не гадже, не приятел, не партньор... Съпруг. Който иска да мине с мен под венчило и да даде обещание "докато смъртта ни раздели". Не защото това е някаква гаранция - никак даже не е. Защото самата аз за пръв път бях поискала това...

Аз самата, до онзи момент, смятах, че бракът е къс хартия, а пръстените - само бижута. Казвах си - когато не тръгне между двама, това късче хартия няма да закрепи нищо.

Обаче точно в онзи момент разбрах, че искам да обичам някого до края на живота си. Че съм готова на това, и нямам съмнение, че точно това искам - да дам и да получа много любов и всичко останало. Без "ако" и "ще видим".

И понеже усетих, че това искам - реших, че вече ще си търся човек, който също е готов да го направи.

Спомням си странното усещане, когато си общувах с разни мъжове и колко беше интересно да им кажа - да, разбирам, че си търсите приятелка/партньорка, но аз си търся съпруг (соориии) - който да ме обича и ...(и т.н.). Невероятно усещане - виждаш страх, отдръпване, изумление (нали не е прието това да се казва...)  Joy  Казвах го около месец... след това го казах... на сегашния си мъж.  Heart Eyes Който, като се запознахме, ми каза, че понеже е преживял много травматичен развод, няма намерение да се жени повече. Казах си... жалко, такъв готин мъж, ама не ще да се жени.. Ами... да е жив и здрав, аз продължавам нататък... Joy Но малко по малко... аз се влюбих, а той каза "ще се омъжиш ли за мен?".

И сега на втория ти въпрос.
В дарителски кампании съм участвала два пъти. Първият път беше в магазин, стоях права с касичка в ръка и събирах пари за хората, болни от ревматоиден артрит. Не много популярна кауза. Притеснявах се как ще го направя. Струваше ми се, че е като просия. Предупредиха ни да не досаждаме на клиентите, за да не ни изгонят от магазина. Един от групата каза - ще дойда с теб, щом ти е за пръв път. Защо? newsm78, - попитах го. - Не се свиква веднага с погледите, отклонени встрани, за да не срещнат твоя... на хората, които не желаят да дарят левче-два или дори стотинки за другите. Понякога е много трудно да стоиш там и да се чувстваш като просяк. Просто ще постоя с теб, ако нямаш нищо против.  Heart Eyes

Постоя около половин час. Видя, че не обръщам особено внимание на нежелаещите да дават. Няма смисъл да се притесняват хората. Всеки си знае средствата и живота най-добре. Затова пък, когато видех майка, която спираше, вадеше стотинки и ги даваше на децата си - "Иди, маме, пусни тези парички в касичката на тази какичка" - сърцето ми се разтапяше от любов и благодарност и го показвах на децата и на майката по най-добрия начин, който мога, с най-хубавите думи и топлота, на които бях способна.  Heart Eyes

Стояхме "на пост" по час или два. Алекс, на 91 години, беше казал, че ако няма хора за всички часове от работното време на магазина, ще стои два или три пъти... Винаги го беше правил. Имаше ревматоиден артрит. Събра най-много от всички. Стоял беше най-дълго време. Отиде си от този свят месеци след това...

Тази кампания, чийто линк ми е още в подписа, ми е втората. За първи път - като организатор.
Стана спонтанно... и като почнахме, не вървеше - но не идеше да се откажем. Забраних да се казват думите "няма постъпления".  Като набрахме скорост, осъзнах - правим нещата да се случват! Реализираме мечтата си - на практика. След дни ще я видим осъществена - значи можем! От нищото сме създали празник. Подарили сме радост.  Hug Усмивка.  Blush Не можеш да си представиш каква сила дава това - каква убеденост, че можеш да преместиш планини... Сега, когато вече всичко върви към края си - смятам че ние, които участвахме в кампанията, сме спечелили най-много.... Heart Eyes Имали сме страхотен повод да се почувстваме богати, щедри и даващи. Страхотно усещане! Няма да бъда лично на тържеството, но съм го преживяла вече толкова пъти!  Heart Eyes

Защо на Коледа ли? Нямам точен отговор на този въпрос. Коледа е особено време. За мен винаги е било време за равносметка. За обръщане навътре. За ново раждане. Това са моите отговори. Сигурно има и много други.  Peace

# 723
  • Мнения: 298
Благодаря на всички момичета,може би точно това ми е проблема,че приемам неприятните настинки като драма,както и да е последните две страници от темата ме развълнуваха истински.Благодаря и на двете момичета които ми предложиха помощ на лични,за да не натоварваме темата,последната нощ спах,защото и малката спа без да плаче,това определено дава сили. Hug

# 724
  • По света и у нас - за сега в Белгия :)
  • Мнения: 1
Мила  202uu  202uu  202uu страхотен пост!

# 725
  • Universe
  • Мнения: 1 556
Привет, феи  Hug

Нямах време да чета системно в последните две седмици по обясними причини, но като виждам какви теми обсъждате, искам да се включа с малко езо-хумор за разведряване на обстановката Laughing

Ако егото ви все още не се е гътнало в клинична смърт, давайте смело нататък.  Joy  smile3529 Упражнение „Многострадална Геновева” на Хилдур (вдъхновено от Юлия Свияш)




Цитат на: даниела_
Благодаря на всички за подкрепата, момичета. Сигурна съм, че е въпрос на време и няма да ми отнеме цял живот, за да забравя.
 newsm10  babydust7


Подарявам ви моето утвърждение за деня, мен ме усмихна и зареди  newsm51


# 726
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 5 735
 newsm74 smile3501Браво Мила! Успех в начинанието Peace
.....
И накрая бих искала да поздравя всички ви с зареждащия ентусиазъм на това мило прасенце. И да ви кажа - изходите, решенията, начните са винаги простички, търсете ги там където най-неочаквате и продължавайте да пробвате, без да се отказвате! Hug

http://vimeo.com/27256955

Аааа, супер е това! Напомня ми на мен  Laughing Cry
Много ме развесели!Имах нужда! Нещо ми е криво напоследък! Има си и причина, но е нещо,което не зависи от мен! Много е трудно,когато знаеш,че не можеш да промениш нещата, защото не зависят от теб!А и когато се отнася за близки,много близки,не знаеш как да реагираш,така че да не навредиш,да не обидиш,а в същото време да си полезен и ефективен newsm78 И точно това безсилие ме кара да се чувствам зле! По-скоро е една неисгурност за конкретната ситуация!
Така речено не е много ясно,ама хич не ми се разказва надълго и нашироко за лични работи,но имам нужда да ги споделя,да излея това,което ме гризе отвътре! И така ми олеква на мен! Пък после ще видим как ще се развият нещата. Остава ми само вярата в Бог и неговата милост и мъдрост за това,което ни е приготвил!

# 727
  • Мнения: 8
Момичета с интерес ви чета и много се радвам ,че ви има.Споделям с вас едно надъхващо и интересно  клипче , надявам се да  не е качвано преди.

Приятно гледане
 Two Hearts

# 728
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 694
Здравейте.
 Утре ,ще се реши от фонда за лечение в чужбина  дали ,ще отпуснат средства за едно дете да му се закупи апарат за неинванзивна вентилация. Много ми се иска, това да стане  Praynig Родителите ,нямат възможности за съжаление ,средствата се събират прекалено бавно.
Така, че се надявам да стане чудо и утре да ни зарадват с новината.  PeaceВярвам ,че и темата е вълшебна и е пълна с вълшебници. Praynig

# 729
  • София
  • Мнения: 2 840
 Praynig Praynig Hug

# 730
  • Мнения: 959
момичета моля ви за помощ, проблемът е обаче че незнам точно каква...........просто съм на ръба и вече не издържам  newsm45 newsm45 newsm45
Чета темите от първа страница, но чета хаотично с по едно, две изречения и незнам точко какво да правя и за каква помощ да помоля. Изпаднала съм в ужасно нервно състояие и едвам се сдържам пред детето си да не се разрева........въпреки , че сължите са ми на очите  Cry

Искам да ............искам всичко да се оправи, да нямам проблеми със съпругът ми, ....това му е поредната вечер в която се напи в къщи, а след това започват заяжданията и ..........детенце е свидетел на това негово състояние от доста време вече. Всяка вечер пие и след това излиза и ходи по кварталните кръчми.............
естествено за това негово състояние си има и причина - баща му е зле със сърщето и му предстои операция и ще му поставят искуствена клапа, това е причината той да се срине психически........но аз вече не издържам, и така само и единствено скапваме и нервите и психиката на детенце, а то е на 6 год. достатъчно голямо за да разбира какво става

Просто искам всичко да мине и да се оправи......... Praynig

# 731
  • Мнения: 287
ice, просто спри да четеш "хаотично". не мисля, че имаш проблеми, които сама не можеш да решиш, при това на съзнателно ниво, нито мисля, че твоята болка е за тук. Как Джон Кехоу или Луиз Хей могат да ти помогнат на теб? Ех, наистина на лична драма го обърнахме.
Syn, дано! Praynig
За всички непознати, силни жени тук!  bouquet

# 732
  • София
  • Мнения: 2 840
Aйс, моля те!!!
Поставянето на клапа не е нещо необичайно сложно, нито е неразрешим, фатален проблем със здравето.
Подобно нещо изобщо, ама изобщо не би следвало да е ОПРАВДАТЕЛНА ПРИЧИНА за алкохолизирането на някого, както и за предизвикване на системни семейни скандали, последвани от нощни скитания по кръчмите.

Мъжът ти има сериозен проблем и той не е здравето на баща му.
Техниките не зная как ще ти помогнат.

Като човек виждам три варианта - мъжът ти овладява алкохолните си изцепки.
Вие се разделяте.
Ти преставаш да забелязваш поведението му и приемаш фактите, без да се вълнуваш и без да го провокираш.

Само ще ти кажа, пак като човек - фактът, че намираш оправдание за поведението му вече говори в посока, че ти търсиш оправдания. Когато очвек търси оправдания, той ги намира. И така затъва. Днес е баща му, утре ще е шефът му, накрая ти ще си виновна за всичко...

На твое място бих му поставила категорично условие - никакъв алкохол. Ако не иска, да си взема нещата и да си тръгва.
Животът е твърде кратък, за да се борим с проблемите на другите, когато т ене искат да се борят с тях. Излишна загуба на време е. Особено категорична съм по отношение на алкохола. Ако е сериозен човек и държи на семейството си, ще се овладее. Ако не може да се овладее в името на семейството си, значи на такъв човек не може да се разчита.

Хич не се тръшкай!
Не допускай да се превърнеш в жертва на нечий чужд порок!

# 733
  • Мнения: 77
Aйс, моля те!!!
Поставянето на клапа не е нещо необичайно сложно, нито е неразрешим, фатален проблем със здравето.
Подобно нещо изобщо, ама изобщо не би следвало да е ОПРАВДАТЕЛНА ПРИЧИНА за алкохолизирането на някого, както и за предизвикване на системни семейни скандали, последвани от нощни скитания по кръчмите.

Мъжът ти има сериозен проблем и той не е здравето на баща му.
Техниките не зная как ще ти помогнат.

Като човек виждам три варианта - мъжът ти овладява алкохолните си изцепки.
Вие се разделяте.
Ти преставаш да забелязваш поведението му и приемаш фактите, без да се вълнуваш и без да го провокираш.

Само ще ти кажа, пак като човек - фактът, че намираш оправдание за поведението му вече говори в посока, че ти търсиш оправдяния. Когато очвек търси оправдания, той ги намира. И така затъва. Днес е баща му, утре ще е шефът му, накрая ти ще си виновна за всичко...

На твое място бих му поставила категорично условие - никакъв алкохол. Ако не иска, да си взема нещата и да си тръгва.
Животът е твърде кратък, за да се борим с проблемите на другите, когато т ене искат да се борят с тях. Излишна загуба на време е. Особено категорична съм по отношение на алкохола. Ако е сериозен човек и държи на семейството си, ще се овладее. Ако не може да се овладее в името на семейството си, значи на такъв човек не може да се разчита.

Хич не се тръшкай!
Не допускай да се превърнеш в жертва на нечий чужд порок!


много на място и точно казано. Peace

# 734
  • По света и у нас - за сега в Белгия :)
  • Мнения: 1
Ice мила,

Аз бих искала да те поздравя, че не обвиняваш мъжа си, а напротив подхождаш с любов и търсиш причината, предизвикала това негово поведение, както и начини как да преодолете проблема  newsm10
Това е достойно, показва, че си истинска любяща съпруга и майка, а не просто жена тръшкашта се заради изцепките на мъжа си.

Алкохолозмът е преди всичко психическа болест, преминаваща бавно във физическа. Аз и преди съм споменавала, че баща ми почина твърде млад, защото беше алкохолик. Така, че ми е до болка познато какво изпитваш, макар че алкохола на татко да му влияеше точно обратното, ставаше много мил.

Проблема можеби е от скоро при вас и ти все още не слагаш мъжа си сред алкохолиците, но човек започнал ли е да дави мъката или проблемите си в алкохол определено е затънал в кал до уши. Защото такива хора имат огромна душевна болка, която искат да изтрият и забравят и намират утеха в алкохола. В последствие алкохолиците се превръщат в безцеремонни ЕГОисти, като егото се проявява по различен начин, но в основата е, че няма нищо по-ценно и по-важно от алкохола.

Това с което мога да ти помогна е да ти пратя една книжка, в която се описва защо хората прибягват към алкохола, защо стават такива егоисти и най-важното КАК близките им хора могат да им помогнат да се излекуват от тази страшна душевна болест, използвайки Любовта, а не пренебрежението или отричането. Защото такива хора имат нужда от огромната помощ и подкрепа на близките си!

Ако искаш книжката пиши на лични да ти я пратя  Hug

Общи условия

Активация на акаунт