Публикувана: 1 ян. 2006, 10:48 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2006, 09:43 ч.

имате ли съмнения?

2 076
19
1

1
2
Всички

1 ян. 2006, 10:48 ч.

Мнения: 2 641

Мами искам да ви пожелая преди всичко една изпълнена с надежда и щастие 2006 година!
А сега да ви питам дали имате съмнения, че заболяването на детето ви е резултат от някакви ваши грешни действия по време на бременността? Тесни дрехи, неправилно ядене, ядосване и т.н.? Щото аз много се тормозя за това дали правилно съм постъпвала след като ми казаха че имало нещо на Ема...........е оказа се после че нищо и няма, но аз си се тормозя че го е имало и че може и последвия да има........дано да няма де. Засега си е съвсем в нормите и си се развива добре. Но........всеки ден се измъчвам с този въпрос smile3538

# 1 1 ян. 2006, 11:33 ч.

Мнения: 1 493

Не се измъчвай, по-добре се помоли на Дева Мария, да я закриля и да се застъпи пред Господа и Иисус Христос, да простят греха ти, ако мислиш, че имаш такъв !
Praynig

Ако има грешка, има и прошка !
Вярвай в силата на искренната молитва !
Hug

# 2 2 ян. 2006, 05:54 ч.

Мнения: 1 581

Дълго време се измъчвах със съмнения - дали ако мъжа ми не беше заминал, щях да съм по-спокойна, дали ако знаех по-рано, че съм бременна, нямаше да пия 2-те чаши вино на нова година, дали ако деня преди да родя бях отишла на преглед, нямапе да видят, че имам разкритие вече и можеше да не родя преждевременно...
Всеки път като ме загложди това, мъжът ми казва "добре, за какво ти е, какво значение има? ако се самоизмъчваш, помагаш ли с нещо на Виктор?".
И така до следващия път Confused

А най-лошото е, че наистина не знам с какво съм сгрешила и какво е можело да направя, за да го избегна Confused

# 3 2 ян. 2006, 16:52 ч.

Мнения: 2 531

Аз се отказах да мисля назад за каквото и да било, гледам само напред Naughty

така или иначе нищо не мога да променя /макар че ми се иска / а и човек се учи от грешките си!

# 4 2 ян. 2006, 17:21 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Нямам никакви съмнения, детето пазих като зеницата си, съмненията ми са относно това, какво ми е отредил Бог и каква е причината да понеса това изпитание.

# 5 2 ян. 2006, 17:55 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: ljuboznatelna в пн, 02 яну 2006, 17:21

Напълно по същия начин мисля!
НЕ мисля, че някоя от тукашните мами имат вина! Уви, тези по чиято вина бебето е било увредено, не биха влизали тук и не биха си блъскали главите....
Единствената ми мисъл е като на Любознателна - защо трябва да мина прлез това изпитание - тоест какъв УРОК трябва да науча!

# 6 3 ян. 2006, 00:01 ч.

Мнения: 2 641

просто питах...........защото все си мисля че ако съм бременна втори път ще съм много по подготвена, ще знам какво се прави и кога, ще елиминирам всички дазнители,и ще съм много по спокойна щото вече сме отделно в наш си апартамент и още многоооо такива неща

# 7 3 ян. 2006, 00:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

уви никой не е предпазен независимо от удобствата и спазване на всички инструкции
просто нямаш никаква вина
понякога нещата стават
но съм сигурна, че кръвното ми беше по-скоро резултат от нервите и физическата и психическа преумора /не бива да се работи по 10ч и събота до обед - без обедна почивка и с нервна шефхка/
убедена съм, че не бива да се преуморява човек нито психически нито физически... но всичко останало си е Божа работа

# 8 3 ян. 2006, 09:30 ч.

Мнения: 934

Доста, обвинявам се себе си за това, че не почивах, не бях спокоина и т.н. Не искам и да си представям нова бременост, не ми се мисли какво пак ще бъде, явно моето тяло не издържа докрай на бременоста, каквото и да правя. Обвинения има винаги, само дето не знам как да поправя миналото и затова не мисля много за него, само понякога ми докривява.

# 9 3 ян. 2006, 23:27 ч.

София
Мнения: 2 262

Мисля, че това което правиш е безмислено. не търси нищо назад, гледай живота смело напред и ако вярваш че няма нищо, няма и да се случи лошо. Въпреки че те съветвам това, аз правя обратното доста често, но при нас нещата са различни, и ако не съм се побъркала до сега, то е защото трябва да се грижа за този малък човек и няма кой друг. Но много често в някои разпри с мъжа ми съм го наричала с много твърди думи и съм му казвала, че не мога да забравя какво се е случило докато той е бил с детето.......... което не е гаранция, че ако нея вечер аз бях в стаята с Мишо нямаше да се случи отново. Така че ако можеш, понеже при вас нищо лошо няма за сега, не дърпай дявола за опашката и не си създавай излишни негативни емоции.

# 10 4 ян. 2006, 11:55 ч.

Мнения: 480

И аз мисля че е безсмислено да се самообвинява човек-изпитала съм го и то в много тежка форма.Когато се роди втората ми дъщеря толкова се измъчвах от вина-спрях да излизам да се храня и т.н. и после като почина още повече....
Всичко направих със следващата бременност което зависеше от мен-всеки месец до София на изследвания -спокойствие-напуснах работа и ето оказа се генетично заболяване .
За мен това което е писано да се случи не може да се избегне и живота е вид училище в което всеки учи уроци и взима изпити.
Много психология изчетох и се стремя да изпълнявам думите на Дейл Карнеги-дадат ли ти лимон направи си от него лимонада.

# 11 4 ян. 2006, 21:35 ч.

Мнения: 2 641

Момичета аз колко дипломни работи изписах по психология.........само дето не се същата психология.....изобщо неискам да се обвинявам мен или околните за нещо, но понякога става...дали не е някаква депресия от застоя в къщи и желанието ми за работа която нямам.........незнам

# 12 6 ян. 2006, 09:13 ч.

Мнения: 1 493

Намери си някакво интересно занимание, учи език, разхождай се всеки ден !
Ще ти мине, ако си наложиш позитивно мислене !
Смело напред !

# 13 6 ян. 2006, 18:41 ч.

Мнения: 644

Изобщо не съм си го помисляла Naughty

Цитат на: Anaise в нд, 01 яну 2006, 10:48

А сега да ви питам дали имате съмнения, че заболяването на детето ви е резултат от някакви ваши грешни действия по време на бременността? Тесни дрехи, неправилно ядене, ядосване и т.н.?

Това няма нищо общо с нашата болест.Ивета не чува Sob

я ги виж циганите-голи боси,мърляви,пушат,пият,а пък на децата им нищо им нЕма

така,че не се затормозявай.От нас нищо незави си за съжаление Cry

# 14 6 ян. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 2 641

Цитат на: Ефросина в пт, 06 яну 2006, 09:13

ами то лесно да се каже ама сама гледам бебока и как да напрявя това дето ми пишете...........искам и английския да си опрявя че го забравих и на танци да продължа да ходя ама никво време нямам........е сег акато вали и с дни съм вкъщи
дано проходи по бързо че да излизаме без таз количка че е адски тежка да я мъкна по стълбите.......ух сигурно ми липсват социални контакти newsm78

# 15 7 ян. 2006, 10:38 ч.

Мнения: 4 414

замисляла съм се...като се върна назад и виждам, че докторът при когото ходех още от самото начало е сдавал багажа, че през цялото време е имало малки, но показателни неща, които да ми подскажат, че не е баш "върхът на сладоледа"...да, ама тогава бях в такава еуфория, бременността ми вървеше прекрасно и безпроблемно и изобщо нито съм ги забелязвала тия неща, нито съм се замисляла...никога не съм се обвинявала...и докторът не съм обвинявала...когато Ния се роди преждевременно, с всичките последствия от това, си казах, че щом така е станало, значи така е трябвало да стане. щом не съм променила нещата, значи тогава не съм можела. има неща, които трябва да направиш и уроци, които трябва да научиш...мисля, че се справихме добре.
срещай се с хора...излизай с бебето...аз Ния я мъкна навсякъде с мен, защото и ние сме сами и няма на кого да я оставя...разнообразието разсейва...а като дойде слънчицето, пак ще ти се върне доброто настроение Heart Eyes

# 16 15 ян. 2006, 21:31 ч.

Мнения: 249

Безмислено е да се самообвинявяаме или да съжаляваме, въпросът е да помогнеме на нашите малки слънчица.Лесно е да съжаляваме за грешките в миналото трудно е какво ще направиме за по-доброто им бъдеще.За да не съжаляваме пак след време,че не сме направили всичко по силите си.

# 17 17 ян. 2006, 13:20 ч.

Мнения: 462

Anaise, голяма грешка е да се обвиняваме за каквото и да било...ако ни е писано, ще се случи и повече от изрядни да сме...Аз например за баткото си правих всичките възможни изследвания на света, пазех се, абе...кво ли не съм правила с две думи...и храната се съобразявах каква да е и алкохол не съм поемала...и пак ми се случи...а с бебока...какво да ти кажа...ако споделя, че единственото изследване което си направих по време на бремеността беше точно преди секциото...ако можеше да мина и без него...ама си е операция, няма как...та за това ти казвам, няма място за притеснение. Пести си нервите и горе главата! На това дете му трябваш здрава и силна!

# 18 17 ян. 2006, 19:47 ч.

Мнения: 1 710

Тези дни любимото нещо дето си повтарям са думите на една жена- та да не кажа баба - доживяла 122 години. Питали я каква според нея е тайната на дълголетието. Тя се засмяла и казала, че е пуши по две цигари на ден и пие всяка вечер по чаша вино. Разбира се това била шега. После сериозно заявила на журналиста: "Младежо, за нещо, което не мога да променя или да допринеса нещо - просто не се ядосвам и спирам да мисля за него." Ох - така и завиждам на тая женица........ Честно - не ми е до дългия живот, но ако можем да не си ги слагаме на ума тези работи - наистина щеше да е по-лесно.

# 19 18 ян. 2006, 09:43 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз отказвам да се обвинявам - за разлика от близките ми - че този доктор съм избрала, че не съм направила секцио...

аз вярвам - човек не може да избяга от отговорностите си и от съдбата си - ако се опита поради страх, безхарактелност или още други причини - ще плаща още по-мисока цена, а ако той откаже - ще плащат децата му

Препоръчани теми

Трудно проговаряне - тема 27

Епилепсия - ТЕМА 27

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Хипоспадия 9 или деца с урологични заболявания оперирани в Сърбия

Причина:

Причина: