(Био) зеленчукова градина 14

това,че биото в заглавието е в скоби -какво трябва да означава?
и каква е разликата м/у био и еко???

как се справям с лозите- никак- мин есен какво грозде имаше -стахотен аромат и вкус- нито ги пръскам с каквото и да било ,нито ги копам ,нито ги завивам за зимата -има си добри години  и лоши години в реколтите при всички растения -Господ винаги дава ама не от всичко - по мин. год едва имаше тук -там по някой и друг грозд ,но не е болка за умиране

използвам оборска и кокоша тор,понякога намирам и козя ,компост ,настойка от коприва и хвощ за пръскане и поливане ей такива прости природни неща

картофите от собствено семе винаги ми раждат -кога по -едри ,кога по-дребни ,но винаги има достатъчно

тръгна ли да пръскам с химия-по-добре да си купувам всичко от магазина-поне гърба няма да ме боли

бях свидетел на една грозна случка по времето на мин управление в нашата община/и това са хора с няколко дипломи и висши образования..../-до мин година - масово от общината и от училищата директорите  купуваха рауд ъп да морят многото*треволяк* из дворовете на училища,паркове ,градинки и т.н -е по-голямо безумие от това скоро не бях виждала и чувала- да ги мързи да си оскубят или окосят тревата и то  в големи количества препарат- да не говорим какви суми плащаха за  препарата -това са болни мозъци за мен и въобще не могат да мислят......всеки гледА  леснотията -обаче не се замисля за сметка на какво го прави

Здравейте,

Да се включа и аз по темата за пръскането...

Ние пръскаме основно доматите и лозите, само със син камък, 3-4 пъти през лятото.
Други химии - не

Но четох наскоро, че точно пръскането със син камък забавяло развитието на растенията и доматите например узрявали с около 2 седмици по-късно. Някой знае ли дали е вярно.

Мисля да проверя тази година, ще ги разделя на 2 групи, но ако някой вече е пробвал, да казва

Химии категорично няма да ползвам, но се чудя, основно за домата, има ли с какво друго да се пръскат срещу мана?

RikaRurika,био е в скоби,защото всеки може да направи своя избор.Обединява ни ровичкането из градините,чувствата,които изпитваме докато го правим.От там нататък всеки прави своя избор и не размахва пръст на другите за техния.
И определено не е едно и също да купуваш зарзават наблъскан основно с изкуствени торове и пръскан по схема със или без нужда.И такъв пръскан при нужда след като е опитано всичко друго.
И е много лицемерно-пестициди има и в брашното,и в олиото,и в месото...,да не говорим за хормоните и Е-тата.
Синия камък наистина забавя развитието-никога не пръскай младите листа и върха.

Danitaz- Vjarno e za domatite, no samo v nachalnata fasa na rasvitie.Posle ne im prechi.As saschto praskam s soda,sapun i zehtin protiv gabni saboljavanija i insekti.Minalata godina gi praskah s ridomil gold sa da gi spasja ot kartofena mana oste pres juni, a sled tova samo bio.

За разликата между био и еко ме светна една от статиите, за които Бушката даде линк на предната страница. Био  е когато се използват средства само от живата природа. Еко е когато можеш да използваш и неорганични вещества, важното е крайният продукт да е безвреден. Ето аз използвам и калиев перманганат, и сода, и сапун, и медна жичка забивам в стъблото на домата - значи не бягам в някакви крайности.

А пък за борба с картофената мана, аз миналата година преживях цяла документирана сага, но тази година ще съм подготвена. Накратко борбата е следната:
   Да не се наводнява вадата, а да се полива изцяло капково, или да се мулчира дебело понеже мулчът бързо изпръхва отгоре, и така да се полива обилно
   Медно телче в началото на юни – да е без лаково покритие и със сечение 1 кв. мм. Забива се половината, превива се стърчащата част към земята
   Бордолезов разтвор в края на юни
   Калиев перманганат – бледорозов разтвор
   Прясно мляко + йод (0,5 л мляко : 10 л вода : 20 капки йод)
   2 чаши дървесна пепел се заливат с вряла вода, кипи 10-15 минути, оставя се да изстине и се прецежда. Разрежда се до 10 литра с вода. Може да се комбинира с материал за листно торене. Материалът да се доизпръска по овошките.
   Да не се садят наблизо картофи, защото първо те се разболяват и прехвърлят заразата
Това е.
Вили, добре че написа за синия камък, бях забравила, че забавя развитието.

Бих добавила, че дори да се случи да пръскаме нещо с химия, то расте в почва. Каква част от зарзавата на пазара расте в почва? Повечето продукция ми се струва, че идва от онези оранжерии, забравих им името, където всичко се гледа в разтвори.

Не съм ходила на вилата от есента.
Тази събота мисля да отидем.
Буквално страх ме набира, особено след лютата зима.
Вие имате ли измръзване?
Друга година до това време вече бях почнала някаква работа, поне за дръвчетата.
Дано не вали.

Забравих да споделя-в събота като влязох в къпинака в краката ми се разщъкаха огромно количество зелеви бълхи.Мислех си,че ще са измрели при минус 30.Уви-зимували са в окапалите листа.И не ми се мисли какво е положението с белокрилката дето ми я засели комшията миналата година.
Та казвайте идеи за борба.Сапуна и зехтина,цитрусовата настройка,дървесната пепел са неефективни.Свалят буболечките за ден-два и после се връщат още по-настървени.
И като цяло си мисля,че на болестите по им се намира колая с превантивни мерки,но с вредителите...

Тук вали сняг!  Писна ми вече!

До вчера прогнозата за неделя беше до 23 градуса на места.
Тази сутрин казаха-до 17  
Ама май не са питали Баба Марта.
Растения за биологична борба (инсектициди):

    *
      Мечи лук(левурда)- при домати с/у листни въшки и мана настойка от цветоносни стъбла(събрани май-юни), луковици,листа. Двукратно. 1 кг ситно нарязана зелена маса от мечи лук и чесън, накисната в 3 литра вода за 12 дни. 300 гр. от нея за 10 л. вода.
    *
      Лук – паяжинообразуващи акари, листни въшки. Водна настойка 200 гр.люспи на 10 л.вода, за 12-15 часа. Трикратно напръскване през 5 дни. Срещу птици нападащи плодовете-разрязани луковици в короните на дърветата или редовете(ягоди)
    *
      Чесън – с/у гъгрици, на 100 кг зърно, ориз, брашно 200 гр луковици.; м/у лозите. Паяжинообразуващи акари 0,5 кг се счуква и се смесва с 3-5 л.вода, прецежда се, остатакът се накисва отново, двата извлека се доливат с вода до 10 л. От него на 300 мл се добавя 10 л.вода. Друга рецепта: 0,5 кг чесън се нарязва и счуква, 3л.вода в стъклен съд, на тъмно и топло място. След 5 дни се прецежда. В 10 л.вода се прибавя 60 мл от настойката и 50 гр.сапун. Листни въшки,оси по сливата: 2-3 наситнени глави за 10 л.вода. Пшеничен трипс 200 гр. на 10 л.вода.
    *
      Ралица – гъсеници на пръстенотворката, бяла овощна пеперуда, молци, бяла зелева и репна пеперуда, зелева нощенка, оси, ларви на листогризещи бръмбари, листни бълхи(ябълка). 1 кг суха трева , накисната за 2 дни в 10 л.вода или отвара след настойката, варена 1-2 часа.
    *
      Повет -  листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове, 1,125 гр. се накисва за 1-2 часа в 10 л. Вода.
    *
      Коноп – ларви на майския бръмбар. Засят или внесени в почвата стъбла
    *
      Млечка – гъсеници. 4 кг листа, варят се 2-3 часа в малко вода, отварата се прецежда и долива до 10 л. Второ пръскане след 4 дни.
    *
      Хрян – съхранение на плодове. На 40 кг се поставят 3,2 кг. 200 гр. настърган хрян запазва на височина 25 см и диаметър 25 см за 5 месеца касисовите плодове, червиви ябълки.
    *
      Бял синап – подтиска развитието на плевелите, в смес с грах-увеличава добива, защитна ивица при овощни(и кориандър).
    *
      Къдраволистен магданоз – лозова филоксера. Около лозя, в реда.
    *
      Татул – зелева и цвеклова листни въшки. Изсушени листна маса и стъбла 400 гр.за 10 л. Вода.
    *
      Тютюн - листни въшки, бълхи, трипсове, листозавивачки, зелев молец, рапична и вишнева оси. 400 гр.ситно наряазана маса в 10 л. вода за 2 дни. Прецежда се и още 10 л. вода и 80 мл. сапун.
    *
      Домат – листогризещи гъсеници и неприятели, ябълков плодов червей. 4 кг ситно нарязана зелена маса в 10 л вода и се вари 30 мин. 2-3 литра от нея се разреждат с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
    *
      Пипер лютив - листни въшки, бълхи, гъсеници и голи охлюви. 1 кг пресни или 0,5 кг сухи чушки се разрязват на две и се варят 1 час в 10 л. вода в затворен съд(или настойка). След това се оставят 2 дни, намачкват и прецеждат. 125 мл с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
    *
      Картоф -  листни въшки, акари при краставици. 1,2 кг свежа маса или 0,6-0,8 кг. суха в 10 л. вода за 3 часа.
    *
      Черен бъз – педомерка, акари, сливов плодов червей. Засят или клонки в короните през цъфтежа.
    *
      Лайка – смучещи, гъсеници и лъжегъсеници(оси). 1 кг суха маса на 10 л. вода за 12 часа. Прецежда се и се добавчт 30 л. вода и по 40 гр. сапун на 10 л.
    *
      Бял равнец - листни въшки, бълхи, акари, трипсове. 800 гр. суха маса се надробява, запарва се с вряла вода за 30-40 мин.(или се вари), долива се до 10 л вода и се кисне 36-48 часа. 
    *
      Глухарче - листни въшки, бълхи, акари по овощните. 200-300 гр. свежи корени или 400 гр. листа се заливат с 10 л. леко затоплена вода за 1-2 часа. Първо пръскане при разтваряне на пъпките, второто след цъфтежа, следващите през 15 дни.
    *
      Обикновен пелин – листогризещи гъсеници, гъсеници, ябълков плодов червей. 1 кг просушена маса се вари 10-15 мин. в малко вода, изстудява се и се долива до 10 л. Препоръчва се да се добави настойка от сух кокоши тор(1-2 кг сух кокоши тор се накисва за 1-2 денонощия в малко вода). Смесва се с непрецедената отвара от пелин, прецежда се и се долива с вода до 10 л.
    *
      Тагетис – нематоди. Засждат се м/у редовете и при ягоди. листни въшки – 1 кг цветове за 10 л вода, настойка.
    *
      Елша – попово прасе. Закопаване на клонки.
    *
      Арония – гъбни. Листа, откъснати през юни-юли.
    *
      Смрадлика – гъсеници.
    *
      Есенен минзухар – гъсеници.3-дневна настойка от сухи луковици(1,5 кг за 10 л вода)
    *
      Вратига - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
    *
      Конски лапад - листни въшки, акари. Настойка за 1 ден, 1 кг на 10 л.
    *
      Невен - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
    *
      Отровно лютиче - листни въшки. Настойка 1 кг на 10 л вода.
    *
      Кукуряк - листни въшки, акари, трипсове. Настойка 1 кг на 10 л вода.

Неприятели и биологична борба

    *
      Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи, листа на алабаш, вратига, пелин; извлек от коприва, пелин, чесън; сапунен разтвор; отвара от противоглистна папрат, орлова папрат, дървесна пепел.
    *
      Бяла зелева пеперуда – извлек от листа и стъбла на домати.
    *
      Лукова муха – отвара от ревен; смесена култура с моркови.
    *
      Морковена муха - смесена култура с лук, чесън, праз, лавандула.
    *
      Гъсеници – извлек от пелин, отвара от вратига, разтвор на мек сапун
    *
      Акари – отвара от полски хвощ, 0,3 % мек сапун с тор от коприва, чесън.
    *
      Щитоносни въшки – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
    *
      Белокрилка - разтвор от мек сапун, сернокисела глина
    *
      Попово прасе – заравяне до повърхността на почвата на съдове
    *
      Нематоди – смесени култури с тагетис
    *
      Голи охлюви – капани с бира, компост, извлек от бегония, дървесна пепел около растенията, сажди, каменно брашно и вар, примамки от части от картофи, загнили домати, краставици
    *
      Земни бълхи – при зелевите смесени култури със спанак и салата, отвара от вратига и пелин
    *
      Сляпо куче – сухи и свежи листа от пелин, хризантема
    *
      Царевичен пробивач – пролет след излюпване на гъсениците, преди вгризване – ПИРОС, 80 мл/100 л. вода, пръскане рано сутрин или вечер; през юли-август- също. Летежът на пеперудите може да се следи с Феромон 3510, на 50 м. Една от друга уловки; Трихограма маидис – 10 000-50 000 женски на декар при гъстота повече от 5 яйчни купчини на 100 растения.
    *
      Телени червеи – обработка на почвата; примамки- варени царевични или пшеничени зърна 5-6 кг/дка, напоени с инсектицид.

Борба с болестите по зеленчуковите

Обеззаразяване на семената – отвара от лайка, термично – фасул, грах, домати, бамя. При домати в гореща вода при 56 º C за 30 мин.; с/у ТМV суха термообработка при 56 º C за 6 часа, след това при 80 º C за 24 часа. Семена от зеле с/у бактериоза и мана в гореща вода за 30 мин. при 50 º C, а за цветното зеле - 18 мин. Арпаджик – с/у мана 16 часа при 40 º C, 8 часа 43 º C или поставени на пряко слънчево греене за 1-2 седмици.

    *
      Бактериален пригор по домати – отвара от вратига, полски хвощ, бордолезов разтвор
    *
      Ръжди – отвара от полски хвощ, сероваров разтвор
    *
      Брашнеста мана – сероваров разтвор, колоидна сяра през 8-14 дни, отвара от полски хвощ
    *
      Гъбни – чесън, лук, калиев перманганат,
    *
      Бактериални – чесън на прах
    *
      Мани – медни препарати, отвара от полски хвощ

Източник: фондация Биоселена www.bioselena.com

Изчерпателна, както винаги.
Можеш ли да уточниш - с кое от тези се полива, с кое се пръскат растенията. И кое е профилактично, кое е лечебно?

п.п. Вили -  мерси за инфото!

Тук има интересни неща http://www.trayanabio.com/методи-за-практическо-използване-на-в-2/

С калиев перманганат, прясно мляко + йод, дървесна пепел се пръскат се растенията, но и земята да се омокри не вреди.
Само с бордолезовия разтвор трябва да се внимава, защото се свързва с другите минерали в почвата и може да възникне т.нар. медна токсичност. Опасен е за земните червеи. В ЕС има заложен норматив, но в момента не мога да го открия.

При мен цялото ограмотяване, пръскане и забиване на телчета започна след заразяване с картофена мана на доматите. 3 растения изскубах. На останалите около тях махах заразените листа и пръсках всички поленца, обаче от заразеното поленце беше слаб добивът. Изобщо не трябва да се чака да се заразят. Трябва да се пръска ту с това, ту с онова превантивно.

Аз забих медни жички (оголих едно кабелче), но доматите ми все пак се разболяха, пръснах с бордолезов с една люспа сода каустик и оживяха.
Ако ми се наложи, без изобщо да се замисля ще пръскам пак, защото ядохме домати, които са пръскани САМО с бордолезов разтвор.
Отгледани и обгрижвани от семенце с много любов и малко бордолезов.
Първото е по-важното.

Вили, благодаря, копирах го.

ПП. С кое пръскате доматите превантивно, през цялото време, редувате ли различни био разтвори, би било добре някакъв календар за превантивно пръскане да си направим, аз как да позная кое ще ги полази това лято и няма ли да е късно?
Пък и на начинаещите ни  е трудно да откриваме признаци за начално заразяване, а после е късно.

 

Здравей Снежа63,тъкмо си мислех,че ни изоставиха овощарите в темата.
Ние все-зарзават,та,зарзават...
По назад в темата Rorik даваше съвети за лозята,прекарали сурова зима.
За обгрижването,поливане,наторяване,запазване на втората пъпка.
Сподели как се е справило твоето,каква му е резитбата...
Мислех си за на Valerika катериците и лешниковата гора.Предполагам,че тя не е близо до обитаем, градски район,че да говорим за градски катеринки?
Горската Катеринка e  диво,агресивно животно,което си пази,маркира определена немалка територия.И води люта битка с другите,за да я запази.Ако сега виждаш повече,то е защото се размножават.След месец ще се поразредят-катериците не образуват постоянни,заедно отглеждащи бебетата двойки.
Важно е да се опиташ да не ги "опитомиш" с твоята намеса.Никакви хранителни отпадъци,никакви зарзавати наоколо,никакви хранилки с цел подобряване на отношенията.
И Природата сама ще орегулира популацията им.
Митове са,че те ядат само орехчета.Диетата им включва сочни плодове,корени,насекови,които ги водоснабдяват.Нали са гризачи.Ако стовариш тук-там стари разлагащи се дървета те ще има где да си острят ноктите,зъбите,да човъркат и да дадат възможност на дръвчетата да дебелеят.
Капани не препоръчвам-няма по опасно животно за мен от изплашена катеринка с остри нокти и зъби.Аз съм освобождавала оплетена в мрежа и беше кошмар.И да я пуснеш другаде,само ще освободиш територия за друга.Не мога да убия Катеринка.
Разрови нета-има всякакви звукови оградни системи,които не са евтини.
Аз не познавам твоя бизнес план  за лешниците,но предполагам си заложила в него и естествените фактори.
Просто разкажи повече за цялата идея.Може пък да измъдрим решение.
Темата ни е човешка,толерантна,наболяла.И Рика разбирам.
И детенце с изплютото авокадо.Тръгне ли да кълни костилката му-вече е развалено.Всяка мексиканска майка,която от години храни детето си сутрин с царевична тортила и гуакамоле(с авокадо) ще го каже.
Но ще ни се усмихне,кротко ще ни помоли да пробваме.
Хората  приемат,научават с добро повече.
Нали сме най-умното Био...
Като забравим,Природата сама ни подсеща.Поне аз вярвам.
ПС.За белокрилката и сапун с глина вече съм пробвала.Проблем е единственно,че се запушват дупчиците на спрея.Аз нямам пръскачка,та ползвах пласмасово бутилка от детска пудра.
Вчера посях краставици и тиквички директно в почвата.
Моята е топла,кат седна не ми се става...
Бордоледовият разтвор е в разрешените в нужда препарати.Подкрепям Нова за любовта!
Питанка-някой ползвал ли е бордолезов разтвор на прах?Под формата на пудра,тук го препоръчват за почвата преди разсаждане.За зелено градинарство говоря.
Как се образуват фунгите,маните Вили,Амика,Теди,от почвата нагоре или от листа -надолу?