А сега накъде ?

Историята,която искам да разкажа е дълга и объркана,затова ще се опитам да я разкажа по накратко.
Преди година разбрах,че съпруга ми си пише с жена,с която по мой подозрения преди време имаше връзка,и сигурно е било така,защото нещата,които беше написал в последните си постове бяха от рода"Обичам те и никога няма да спра да те обичам,любов моя ненагледна" и много други,последва скандал с много грозни думи.Може би месец не можех да го осъзная и осмисля.По същото време сина ни започна да се задавя с храна и да не може да я преглъща и започнахме да търсим причината.От престоя всеки месец по болници и куп изследвания някои с пълна упойка аз допълнително се изнервих.Преди месец трябваше пак да ходим в Пирогов отново за дилатации,защото установиха,че има вродено стеснение на хранопровода ,и когато му дадоха упойката дойде лекаря и каза,че няма смисъл от повече процедури,вече само операция ще му помогне.Беше сряда и ми предложи да направят операцията или в петък или след две седмици,за да се подготвя психически.Избрахме петъка,така и така бяхме там беше здрав и му бяха правени всички изследвания.Операцията трябваше да бъде лапароскопска,но той по време на операцията(не знам защо)получава спад на белия дроб и се е наложило да отворят гръдния кош,изпаднал е в клинична смърт и после до следобед е бил на командно дишане.Бяха ми казали,че самата операция ще трае около два часа и когато минаваха часовете и те не излизаха от операционна вече знаех,че нещо не е наред.Излязоха след пет часа и половина.Съпруга ми не беше при мен и бях напълно сама и много уплашена.Обадих му се и му казах какво се е случило,като му спестих повечето неща,защото се притеснявах,че пътя от Плевен до София не е малко и не исках да го разстройвам,само му казах,че се е наложило да го отворят.Бях много изплашена и уморена.На четвъртия ден свалиха детенцето ми,което е само на три годинки от реанимация и след две седмици вече беше стабилизиран и ни изписаха.Прибрахме се и още вечерта съпруга ми покани гости за да ни видят.Излишно е да казвам,че нямаше нищо за вечеря и аз трябваше да запретна ръкави в кухнята,и до вчера е все така,като аврамов дом.Още от Пирогов го молех да отидем някъде,да си почина да помисля и да не мисля поне малко за нищо и той все обещаваше.И така онзи ден реши,че ще ме води за риба,да ама се оказа,че за мен въдица нямало,да съм дойдела и да седя до него да му правя компания(само да уточня,че той нямаше да е сам а отново мъжка компания).Отказах,защото нямаше да се чувствам там добре а той обеща,че ще е за час два и ще се прибере.Да ама не дойде си в пет и ми заяви,че довечера ще ходим да се почерпим и да ядем хванатата риба.Не издържах и се скарахме.Казах му,че нямам нужда от компании и шумна музика а от спокойствие и внимание.последваха пак грозни думи и да съм си хващала багажа и при майка ми и баща ми ама без децата.И питам ви Сега накъде.Да остана заради децата,затворена между четири стени с децата,но самотна,без да има кой да ме разбере или подкрепи или найстина да си хвана багажа и после да се опитам да си ги взема.