Здравейте 
Надявам се да не ме разберете погрешно, за това ще бъда малко по-подробна и надявам се ще се изразя правилно.
Аз самата съм майка и едновременно с това съм и на работа - наистина доста трудно се съчетават, но няма да задълбавам...
Мисля, всичко тръгва от лош пример, който дават някои майки и от там всички ни слагат под общ знаменател, съответно е по-трудно за повечето от нас да се справим с общоприетото мнение и да си намерим работа. За да ме разберете правилно ще дам няколко примера.
Имам няколко колежки на работа, на които вечното извинение са децата. Ние сме в администрация и работния ден е от 8 до 16:30, което е супер като цяло. Обаче имам колежки, които си тръгват по-рано защото трябва да си вземат децата от градина или от училище!!! Аз не искам ли да си взема детето първо?! И аз искам разбира се... Същите идват на работа в 10 часа, защото трябвало да оставят децата....ми аз моя го оставям в яслата в 7:30 и в 8, най-късно 8:15 съм на работното си място. После се започват едни болнични, едни отпуски.... Например понеже организацията, в която работя е ориентирана предимно предлагането на услуга в туристическия сезон, не е желателно да взимаме дълги отпуски през лятото, което ако си съвестен ще го разбереш. Въпреки това шефът ни настоява всеки да си взима по 2-3 дни отпуск през най-натоварените месеци, за да си "изчисти" главата малко, съчетано с уикенда си стават 5 дни примерно и си е ОК. Само че колежките си взимат по 2 седмици!!! Стигна се до там, че когато трябваше да се свърши една определена задача друга бременна колежка пое работата на друга една, която трябваше пак да излезе по-рано. И това не са случаи 2-3 пъти в годината, както на мен ми се е налагало, а са системни отсъствия по 2-3 пъти месечно. Трябва да кажа, че шефът ми е много човечен и когато става въпрос за дете никога не е правил проблем, никога! Но просто поведението на въпросните госпожи дразни и ако аз бях работодател....ми сори, нямаше да го търпя. Само,че сферата ни на работа е много специфична и трудно се намират кадри, ако дойде нов човек трябва да се обучава поне година, за да влезе в час....
А и за малко да забравя, ако звъннете по вътрешната линия на въпросните колежки, тя винаги дава заето, отивате до кабинета и установявате, че те прекарват работното време в дълги разговори с детегледачката, бабата или някой друг...
И не на последно място първият учебен ден. Имах колежки, които предупредиха и отсъстваха до 9:30-10 часа,за да присъстват на първият учебен ден на децата си, след което се върнаха на работа и това е ОК. Други обаче изобщо не се появиха през целия ден....
И пак казвам не съм работодател, само ви представям друга гледна точка...
На мен самата за последната година ми се е налагало да отсъствам около 3 пъти за по 1 седмица, когато детето е било болно и пак казвам никога шефът не го е правил на проблем, но това, че си затваря очите за въпросните колежки, също не го одобрявам.
В офиса на моя съпруг картинката е същата.... Не беше почивал 1 месец, за да взима смени на колежки....Сега се очаква да отворят нова позиция в техния офис и всички стискат палци избраният кандидат да е мъж ....
Надявам се да не ме разберете погрешно, за това ще бъда малко по-подробна и надявам се ще се изразя правилно.
Аз самата съм майка и едновременно с това съм и на работа - наистина доста трудно се съчетават, но няма да задълбавам...
Мисля, всичко тръгва от лош пример, който дават някои майки и от там всички ни слагат под общ знаменател, съответно е по-трудно за повечето от нас да се справим с общоприетото мнение и да си намерим работа. За да ме разберете правилно ще дам няколко примера.
Имам няколко колежки на работа, на които вечното извинение са децата. Ние сме в администрация и работния ден е от 8 до 16:30, което е супер като цяло. Обаче имам колежки, които си тръгват по-рано защото трябва да си вземат децата от градина или от училище!!! Аз не искам ли да си взема детето първо?! И аз искам разбира се... Същите идват на работа в 10 часа, защото трябвало да оставят децата....ми аз моя го оставям в яслата в 7:30 и в 8, най-късно 8:15 съм на работното си място. После се започват едни болнични, едни отпуски.... Например понеже организацията, в която работя е ориентирана предимно предлагането на услуга в туристическия сезон, не е желателно да взимаме дълги отпуски през лятото, което ако си съвестен ще го разбереш. Въпреки това шефът ни настоява всеки да си взима по 2-3 дни отпуск през най-натоварените месеци, за да си "изчисти" главата малко, съчетано с уикенда си стават 5 дни примерно и си е ОК. Само че колежките си взимат по 2 седмици!!! Стигна се до там, че когато трябваше да се свърши една определена задача друга бременна колежка пое работата на друга една, която трябваше пак да излезе по-рано. И това не са случаи 2-3 пъти в годината, както на мен ми се е налагало, а са системни отсъствия по 2-3 пъти месечно. Трябва да кажа, че шефът ми е много човечен и когато става въпрос за дете никога не е правил проблем, никога! Но просто поведението на въпросните госпожи дразни и ако аз бях работодател....ми сори, нямаше да го търпя. Само,че сферата ни на работа е много специфична и трудно се намират кадри, ако дойде нов човек трябва да се обучава поне година, за да влезе в час....
А и за малко да забравя, ако звъннете по вътрешната линия на въпросните колежки, тя винаги дава заето, отивате до кабинета и установявате, че те прекарват работното време в дълги разговори с детегледачката, бабата или някой друг...
И не на последно място първият учебен ден. Имах колежки, които предупредиха и отсъстваха до 9:30-10 часа,за да присъстват на първият учебен ден на децата си, след което се върнаха на работа и това е ОК. Други обаче изобщо не се появиха през целия ден....
И пак казвам не съм работодател, само ви представям друга гледна точка...
На мен самата за последната година ми се е налагало да отсъствам около 3 пъти за по 1 седмица, когато детето е било болно и пак казвам никога шефът не го е правил на проблем, но това, че си затваря очите за въпросните колежки, също не го одобрявам.
В офиса на моя съпруг картинката е същата.... Не беше почивал 1 месец, за да взима смени на колежки....Сега се очаква да отворят нова позиция в техния офис и всички стискат палци избраният кандидат да е мъж ....
сега дъщичката ми е на 2г. и половина и се опитваме на ходим на ясла(казвам опитваме ,защото от както е тръгнала началото на септември е ходила за по 2 дни само като и двата пъти се разболя и после по една седмица вкъщи)иска ми се да свикне и да не боледува толкова често за да може спокойно да си търся работа.досега съм ходила на две интервюта и само като ме разпитат дали имам дете и има ли кой да го гледа ако се разболее(в случая няма мога само аз) изобщо не се занимават с мен.трудно е наистина , когато имаш малко дете 
Вие бързо ли си намерихте работа , когато останахте без такава и на "ръце"носехте малко човече , което все пак трябва да има с какво да го гледате.
иска ми се да споделите опит или поне мнение , защото съм изпаднала в една такава черна дупка и не знам просто какво ще правя
Ако си на постоянен трудов договор, имаш право до 40 дена болничен годишно, това без комисия, независимо за теб или гледане на болно дете.
друг е въпроса , че не познавам нито една пенсионерка на разположение ако ми се наложи да я викам...трябва да се поразровя из обявите във вестника 