Mozila 
Много, много се радвам за твоето щастие!
Много, много се радвам за твоето щастие!
- Публикувана: 14 окт. 2012, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2012, 18:21 ч.
Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.
Здравейте, любими феи! Просто днес ще споделя с вас, че случването на голяма моя мечта ме изправи и пред много голямо за мен предизвикателство, което мислех, че е почти невъзможно да преодолея. Реших за себе си, че ще се се оттегля, ако не успея да се справя с него, дадох си разбирането, че съм прекалено натоварена с друго в живота си ( с голямото ми дете, което е хиперактивен първокласник) и постигнатото дотук е великолепен успех за мен. Та аз постигнах една съкровена моя мечта! И - преодолях предизвикателството! Ключът беше осъзнаването, че съм претоварена. Аз съм от диванетата, за които всичко е постижимо. Но вече научих, че най - важно е да имам приоритети и да ги следвам. Семейството ми е номер едно, после е любимата работа.
Вчера направихме 2 г. от преместването ни в новия град, в който създадохме новото си щастливо гнездо. Получи ни се
Сега съм напълно сериозна
- всичко, което искате, е абсолютно постижимо! Не го забравяйте, любими феи 
Вчера направихме 2 г. от преместването ни в новия град, в който създадохме новото си щастливо гнездо. Получи ни се
Сега съм напълно сериозна
- всичко, което искате, е абсолютно постижимо! Не го забравяйте, любими феи
Сега си давам сметка, че ми се случи нещо, което беше АБСОЛЮТНО НЕвъзможно..... Всеки НОРМАЛЕН човек при дадените обстоятелства би казал, че моята мечта е НЕреална....
Обаче се случи. Чудесата са възможни. Чудесата са реалност. Когато повярвах, че мечтата ми е в сферата на чудесата явно съм освободила случването от натиска на моите мисли как да стане и енергията е потекла свободно през нея. И се случи. И то веднага.
Обаче се случи. Чудесата са възможни. Чудесата са реалност. Когато повярвах, че мечтата ми е в сферата на чудесата явно съм освободила случването от натиска на моите мисли как да стане и енергията е потекла свободно през нея. И се случи. И то веднага.
Че ако мислиш, че нещо няма да стане, защо изобщо се занимаваш с него???
Сто и петдесет пъти някой се намери да ме пита как постигам мечтите си и днес понеже съм на вълна щедро споделяне на великите ми мисли, ей на един ферман по въпроса.... Тонът сигурно няма да се хареса на мнозина - ами целта е сбъдване на мечтите вместо галене с перце на нежни души и дресирани в послушие моми.
Да смяташ, че мечтата ти е чудо, означава да я освободиш от бабешкото (и моето беше такова!!!!) дуднене, суетене и инструктиране с тъпата идея, че е помагане към Вселената как точно да стане. Ако е чудо, значи надминава нашия дребен страхлив ежедневен ум с неговите маломерни измерения и идиотския му страх да скочи в дълбокото за начина, по който да се реализира. Нали е съкровената мечта?? Значи е нормално човек да е готов на абсолютно всичко за мечтата си. Щом има уговорки, няма мечта - има гледане отстрани на филма за нечия чужд живот. Когато сме готови да направим абсолютно всичко, което Вселената предостави пред нас като път, за да го има чудото, пътят се скъсява неимоверно много. Оттам автоматично преставаме да натоварваме с очаквания, кахърене, треперене и оставяме Вселената да си свърши работата вместо да ни успокоява и да минава по нашите криви пътеки като знае по-пряка. Маша и Вселената.... 
Цялата идея е да НЕ правим неща от вида 75 ритуала, 54 кланяния, 16 форума, 789 консултации с всички възможни приятелки на света, 658 курса.... и всичките посветени само на това да проверим за пореден път, дали няма някоя миниатюрна грешчица във формулировката, така щото да сме абсолютно напълно 1,754% сигурни, че сме инструктирали Вселената правилно какво точно изискваме да направи. Ние нищо не изискваме, ние дори не искаме, ние просто вярваме. Вярваме с цялото си същество, че нашата мечта е реалност, реалност в една паралелна Вселена и трансформацията й в нашето настояще зависи от това ние самите вътре в себе си да прекрачим границата, знам ли как да се изразя - да преминем свръхзвуковата бариера и да слеем двете реалности и те да станат една. Нашата. Вашата. Моята.
Целта е да спрем да правим, да правим по-малко вместо повече, изобщо да не правим. Защото ако човек е убеден, че нещо е негово, едва ли ще се занимава да проверява, нали така. Ако розата в саксията на прозореца в кухнята ви цъфти, ще я извадите ли от пръстта, за да проверите, дали има корени???? Е, засаждате храстче и се чудите ден по ден, дали се е хванало.... Ами спрете да се чудите. Вярвайте. Аз вярвам и затова моята мечта е моята реалност. Днес. В този момент. Формулирах я еднократно, всяка една от моите мечти, минах през един цикъл на новолуние, за да се науча да живея с нея, да дишам, да се храня, да лягам, да ставам, да целувам, да прегръщам, да обичам, да се любя, да се смея, да съществувам в реалността на моята мечта. После изгорих листчетата и оставих Вселената да си гледа нейната работа. А аз се заех със следващата мечта.
Ако някой пак ми каже, че му е трудно да формулира желание с благодарност, когато то още не се е сбъднало, значи този човек обрича сам желанието си на несбъдване съвсем съзнателно и по свой личен избор - защото не вярва, че това е неговият живот. Тогава Вселената какво да се мори за него. Да го убеждава, че заслужава, че му се полага, че е негово??? И защо? Тя какво печели от това? Който вярва, получава. На другия явно му харесва да приема себе си като съществуващ в недоимък по отношение на тази негова мечта. Значи човекът първо има да поработи по своята самоувереност в съответната сфера, да си намери къде се корени съмнението, че е естествено тази мечта да се сбъдне. Да върви на курс, на психотерапевт, да чете книги, каквото там си реши, но да се изправи сам срещу страха си от сбъдването на тази мечта и да разбере защо не вярва в нея.
Ето пример с болестите. Болестта се заражда в ума като отговор и продължение на споразумения със самия себе си, като лична избрана и поддържана програма. Аз съм била там, знам какво е да осъзнаеш, че сам си се заврял в страшното. Десет години ми отне да докажа на себе си, че аз наистина съм преминала от страната на смъртта на страната на живота. Но номерът ми мина, защото аз вместо да се възприемам като болна, още от първи миг, от листа с диагнозата още знаех, че съм здрав човек с изявени определени симптоми. И тези симптоми аз сама съм си ги докарала с начина си на живот, със споразуменията със себе си, с това ,че съм приемала да съм дресирана, да ми казват какво да правя, което е добро за мене, че вместо да се разбунтувам, аз винаги съм била най-добрата по чужди правила. Десет години търсих причината за болестта вътре в себе си, в мисленето си, в поведението си. Отговорността за болестта поех само и единствено аз. Някой отвън ми е казал как е правилно да живея, ама аз съм го направила. Да му бях теглила една майна и да го бях зарязала още в началото. Но аз не съм го направила - значи отговорността за болестта е моя. Аз имах болестни симптоми, но бях здрава. Духът ми беше здрав. Бях готова на абсолютно всичко в името на самата мене си. Отказвах повече да бъда дресирана, презрях всичко външно и чуждо.
Отказах да приема присъдата на лекарите как ще се развива живота ми. Отказах и лечението им, защото аз бях здрава. Намерих си друг начин. Търсих всеки ден, всеки божи ден. Преминах през какво ли не. Но аз знаех, че съм здрава. Вместо да мисля за здравето си като за някакво бъдещо мечтано нещо, аз се възприемах такава. Вътре в себе си. И през всичките тези години, когато се окажех на образно изследване, ме питаха как така имам обратно развитие и на каква терапия съм. Аз отговарях - на алтернативна. Без медикаменти, без рецепти, без присъди. Сама си плащам изследването, имам право да поискам то да ми бъде назначено и изпълнено по мое желание без да следвам пътеки, предписания и приеми на лекарства. Отговорът на всичките лекари (а това са най-сериозните специалисти в областта) е: "Браво, каквото и да правите - продължавайте. Вие знаете отговорът. Здравето на човека зависи единствено от самия него. Здравето е личен избор.". Това последното са мо-та-мо думите на много капацитетен лекар.
Ето го доказателството, че моят метод работи. Аз го доказах с физическото тяло, доказах го със здравето. Коя друга област от човешкия живот е по-надеждна???? Моят метод работи за мене. Пожелавам ви да си намерите ваш метод за вас си. В основата на моя стои това, че аз винаги съм била своенравна, упорита, инатлива и съм отказвала да се съобразявам с авторитети вътре в себе си. Следвах ги отвън, потисках собствените си желания, но вътре си знаех моето си. Този конфликт ми докара симптомите, но тази вътрешна сила ме и спаси. От дете съм надменна по отношение на нисшите духом, на хората без лично мнение, на страхливците - факт, който просто констатирам, но той спаси живота ми, така че за мене това е символът на моята вяра в мечтите. Майната им на всички, които ми пречат и ме ограничават. Моят живот си е мой и ще си го живея, както аз си искам. В името на живота, моя живот се изправих срещу родители, мъже, приятели, шефове, колеги. По някоя от всяка категория, който ми пречеше в моя път. И спечелих. Спечелих живота си!!
С тази настройка към живота съм от раждането ми още. Като дете родителите ми се намъчиха с мене. Учителите ми също. Аз винаги съм правела, каквото си знам, о зад гърба им. Мълча си и си правя моето сивинаги, когато мога, но проблемът е, че не го изявявам, не казвам какво искам и ако е срещу техните правила дълго време роптаех тихо в себе си, но не казвах гласно. Минавах по алтернативен път, извивах се, адаптирах се, проявявах всяка форма на гъвкавост, бях змия, абсолютно неуловима, докато стане на моето си. Проблемът е, че никога гласно не заявявах себе си, не си позволявах да съществувам като личност, да имам открито права на съществуване по моите желания.
Има една игра, която не знам, дали става ясна. Играта на потискане на себе си, но на ясно осъзнаване на собствените желания. Следвах чуждите, за да съответствам, но ги отричах като стойност. Особено силно това беше изразено в ранното ми детство по отношение на всякакави възрастни и хора в позиция. Точно вътрешният ми конфликт ме правеше много сложно дете за убеждаване. Напълно ги пренебрегвах като капацитети, дори гледах на поученията им с насмешка. Това е истината. Е, тя щеше да ми отнесе главата преди 30 години насред зрелия социализъм, но пък ми се размина. Толкова по-добре за мене. Винаги съм била надменна с хора, които смятам за лузъри по отношение на смелостта и упоритостта. Пука ми на мене за нечии правила - следвам единствено собствените си правила, защото те служат на моите интереси. И това спаси живота ми. Това сбъдна и най-голямата ми мечта!
Това е моят метод за сбъдване на желания и реализация на мечти. Казва се "Това си е мое!!!"
Сто и петдесет пъти някой се намери да ме пита как постигам мечтите си и днес понеже съм на вълна щедро споделяне на великите ми мисли, ей на един ферман по въпроса.... Тонът сигурно няма да се хареса на мнозина - ами целта е сбъдване на мечтите вместо галене с перце на нежни души и дресирани в послушие моми.
Да смяташ, че мечтата ти е чудо, означава да я освободиш от бабешкото (и моето беше такова!!!!) дуднене, суетене и инструктиране с тъпата идея, че е помагане към Вселената как точно да стане. Ако е чудо, значи надминава нашия дребен страхлив ежедневен ум с неговите маломерни измерения и идиотския му страх да скочи в дълбокото за начина, по който да се реализира. Нали е съкровената мечта?? Значи е нормално човек да е готов на абсолютно всичко за мечтата си. Щом има уговорки, няма мечта - има гледане отстрани на филма за нечия чужд живот. Когато сме готови да направим абсолютно всичко, което Вселената предостави пред нас като път, за да го има чудото, пътят се скъсява неимоверно много. Оттам автоматично преставаме да натоварваме с очаквания, кахърене, треперене и оставяме Вселената да си свърши работата вместо да ни успокоява и да минава по нашите криви пътеки като знае по-пряка. Маша и Вселената....
Цялата идея е да НЕ правим неща от вида 75 ритуала, 54 кланяния, 16 форума, 789 консултации с всички възможни приятелки на света, 658 курса.... и всичките посветени само на това да проверим за пореден път, дали няма някоя миниатюрна грешчица във формулировката, така щото да сме абсолютно напълно 1,754% сигурни, че сме инструктирали Вселената правилно какво точно изискваме да направи. Ние нищо не изискваме, ние дори не искаме, ние просто вярваме. Вярваме с цялото си същество, че нашата мечта е реалност, реалност в една паралелна Вселена и трансформацията й в нашето настояще зависи от това ние самите вътре в себе си да прекрачим границата, знам ли как да се изразя - да преминем свръхзвуковата бариера и да слеем двете реалности и те да станат една. Нашата. Вашата. Моята.
Целта е да спрем да правим, да правим по-малко вместо повече, изобщо да не правим. Защото ако човек е убеден, че нещо е негово, едва ли ще се занимава да проверява, нали така. Ако розата в саксията на прозореца в кухнята ви цъфти, ще я извадите ли от пръстта, за да проверите, дали има корени???? Е, засаждате храстче и се чудите ден по ден, дали се е хванало.... Ами спрете да се чудите. Вярвайте. Аз вярвам и затова моята мечта е моята реалност. Днес. В този момент. Формулирах я еднократно, всяка една от моите мечти, минах през един цикъл на новолуние, за да се науча да живея с нея, да дишам, да се храня, да лягам, да ставам, да целувам, да прегръщам, да обичам, да се любя, да се смея, да съществувам в реалността на моята мечта. После изгорих листчетата и оставих Вселената да си гледа нейната работа. А аз се заех със следващата мечта.
Ако някой пак ми каже, че му е трудно да формулира желание с благодарност, когато то още не се е сбъднало, значи този човек обрича сам желанието си на несбъдване съвсем съзнателно и по свой личен избор - защото не вярва, че това е неговият живот. Тогава Вселената какво да се мори за него. Да го убеждава, че заслужава, че му се полага, че е негово??? И защо? Тя какво печели от това? Който вярва, получава. На другия явно му харесва да приема себе си като съществуващ в недоимък по отношение на тази негова мечта. Значи човекът първо има да поработи по своята самоувереност в съответната сфера, да си намери къде се корени съмнението, че е естествено тази мечта да се сбъдне. Да върви на курс, на психотерапевт, да чете книги, каквото там си реши, но да се изправи сам срещу страха си от сбъдването на тази мечта и да разбере защо не вярва в нея.
Ето пример с болестите. Болестта се заражда в ума като отговор и продължение на споразумения със самия себе си, като лична избрана и поддържана програма. Аз съм била там, знам какво е да осъзнаеш, че сам си се заврял в страшното. Десет години ми отне да докажа на себе си, че аз наистина съм преминала от страната на смъртта на страната на живота. Но номерът ми мина, защото аз вместо да се възприемам като болна, още от първи миг, от листа с диагнозата още знаех, че съм здрав човек с изявени определени симптоми. И тези симптоми аз сама съм си ги докарала с начина си на живот, със споразуменията със себе си, с това ,че съм приемала да съм дресирана, да ми казват какво да правя, което е добро за мене, че вместо да се разбунтувам, аз винаги съм била най-добрата по чужди правила. Десет години търсих причината за болестта вътре в себе си, в мисленето си, в поведението си. Отговорността за болестта поех само и единствено аз. Някой отвън ми е казал как е правилно да живея, ама аз съм го направила. Да му бях теглила една майна и да го бях зарязала още в началото. Но аз не съм го направила - значи отговорността за болестта е моя. Аз имах болестни симптоми, но бях здрава. Духът ми беше здрав. Бях готова на абсолютно всичко в името на самата мене си. Отказвах повече да бъда дресирана, презрях всичко външно и чуждо.
Отказах да приема присъдата на лекарите как ще се развива живота ми. Отказах и лечението им, защото аз бях здрава. Намерих си друг начин. Търсих всеки ден, всеки божи ден. Преминах през какво ли не. Но аз знаех, че съм здрава. Вместо да мисля за здравето си като за някакво бъдещо мечтано нещо, аз се възприемах такава. Вътре в себе си. И през всичките тези години, когато се окажех на образно изследване, ме питаха как така имам обратно развитие и на каква терапия съм. Аз отговарях - на алтернативна. Без медикаменти, без рецепти, без присъди. Сама си плащам изследването, имам право да поискам то да ми бъде назначено и изпълнено по мое желание без да следвам пътеки, предписания и приеми на лекарства. Отговорът на всичките лекари (а това са най-сериозните специалисти в областта) е: "Браво, каквото и да правите - продължавайте. Вие знаете отговорът. Здравето на човека зависи единствено от самия него. Здравето е личен избор.". Това последното са мо-та-мо думите на много капацитетен лекар.
Ето го доказателството, че моят метод работи. Аз го доказах с физическото тяло, доказах го със здравето. Коя друга област от човешкия живот е по-надеждна???? Моят метод работи за мене. Пожелавам ви да си намерите ваш метод за вас си. В основата на моя стои това, че аз винаги съм била своенравна, упорита, инатлива и съм отказвала да се съобразявам с авторитети вътре в себе си. Следвах ги отвън, потисках собствените си желания, но вътре си знаех моето си. Този конфликт ми докара симптомите, но тази вътрешна сила ме и спаси. От дете съм надменна по отношение на нисшите духом, на хората без лично мнение, на страхливците - факт, който просто констатирам, но той спаси живота ми, така че за мене това е символът на моята вяра в мечтите. Майната им на всички, които ми пречат и ме ограничават. Моят живот си е мой и ще си го живея, както аз си искам. В името на живота, моя живот се изправих срещу родители, мъже, приятели, шефове, колеги. По някоя от всяка категория, който ми пречеше в моя път. И спечелих. Спечелих живота си!!
С тази настройка към живота съм от раждането ми още. Като дете родителите ми се намъчиха с мене. Учителите ми също. Аз винаги съм правела, каквото си знам, о зад гърба им. Мълча си и си правя моето сивинаги, когато мога, но проблемът е, че не го изявявам, не казвам какво искам и ако е срещу техните правила дълго време роптаех тихо в себе си, но не казвах гласно. Минавах по алтернативен път, извивах се, адаптирах се, проявявах всяка форма на гъвкавост, бях змия, абсолютно неуловима, докато стане на моето си. Проблемът е, че никога гласно не заявявах себе си, не си позволявах да съществувам като личност, да имам открито права на съществуване по моите желания.
Има една игра, която не знам, дали става ясна. Играта на потискане на себе си, но на ясно осъзнаване на собствените желания. Следвах чуждите, за да съответствам, но ги отричах като стойност. Особено силно това беше изразено в ранното ми детство по отношение на всякакави възрастни и хора в позиция. Точно вътрешният ми конфликт ме правеше много сложно дете за убеждаване. Напълно ги пренебрегвах като капацитети, дори гледах на поученията им с насмешка. Това е истината. Е, тя щеше да ми отнесе главата преди 30 години насред зрелия социализъм, но пък ми се размина. Толкова по-добре за мене. Винаги съм била надменна с хора, които смятам за лузъри по отношение на смелостта и упоритостта. Пука ми на мене за нечии правила - следвам единствено собствените си правила, защото те служат на моите интереси. И това спаси живота ми. Това сбъдна и най-голямата ми мечта!
Това е моят метод за сбъдване на желания и реализация на мечти. Казва се "Това си е мое!!!"
Рози и рози ,благодаря ти,че те предизвиках да споделиш това всичко с нас! Ще бъде полезно наистина за всички ни! Ами аз вярвам,че нещото,което точно сега искам най-силно ми се полага,но то тъкмо да стане и почна да се изплъзва из ръцете ми и накрая ..изчезна съвсем. И си позволих да изразя съмнение. Хубаво е,обаче Вселената от време на време да ни дава знаци,че нещото ще се случи,да ни се подхранва някак си вярата. Но аз вярвам,че заслужавам моето чудо и трябва да ми се случи. Точно това! Наистина вярвам,че го заслужавам! Благодаря ти, Рози!
http://indigota.com/index.php?topic=3745.0
http://indigota.com/index.php?PHPSESSID=fd2d52428e2bdbe4311c08c3 … 64&board=55.0
http://attraction.do.am/
МИли феички ето интересни линкове свързани с нашата Велика Вселена. Приятно четене
http://indigota.com/index.php?PHPSESSID=fd2d52428e2bdbe4311c08c3 … 64&board=55.0
http://attraction.do.am/
МИли феички ето интересни линкове свързани с нашата Велика Вселена. Приятно четене
Чета с кеф последните ви постове
След "падането" ми, сега съм във вортекса и съм толкоооова хвърчаща...метрото идва в момента, в който стъпя на перона, дори когато е пълен влакът, аз намирам място да поседна, за да почета и това е буквално, и образно...каквото поискам - случва се, благодаря, благодаря, благодаря!
Сетих се от поста на Сладурка, че и знаци получавам...срещнах едно момче, което много ми хареса...една сутрин(тъкмо се бяхме запознали) станах с усмивка и с мисълта, че днес той ще дойде при мен, ей така, да ме види...и дойде...само след десетина дни чета някакъв измислен хороскоп, в който ми пише "ноември - среща с еди коя си зодия, перспективна", аз се засмивам, казвам си: "О, това е той" и забравям...няколко дни по-късно се сещам, питам го и той ми казва точно тази зодия
Обаче колко бях сигурна, че той е тази зодия 
Юхууууу, във вихъра съм, щастлива съм...благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, че бяхте до мен, когато се сринах, че сте тук, че сте прекрасни! 
След "падането" ми, сега съм във вортекса и съм толкоооова хвърчаща...метрото идва в момента, в който стъпя на перона, дори когато е пълен влакът, аз намирам място да поседна, за да почета
и това е буквално, и образно...каквото поискам - случва се, благодаря, благодаря, благодаря! Сетих се от поста на Сладурка, че и знаци получавам...срещнах едно момче, което много ми хареса...една сутрин(тъкмо се бяхме запознали) станах с усмивка и с мисълта, че днес той ще дойде при мен, ей така, да ме види...и дойде...само след десетина дни чета някакъв измислен хороскоп, в който ми пише "ноември - среща с еди коя си зодия, перспективна", аз се засмивам, казвам си: "О, това е той" и забравям...няколко дни по-късно се сещам, питам го и той ми казва точно тази зодия
Обаче колко бях сигурна, че той е тази зодия Юхууууу, във вихъра съм, щастлива съм...благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, че бяхте до мен, когато се сринах, че сте тук, че сте прекрасни!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=DzZbuuePEw0#!
Това е интересен линк за закона за закона за привличането !
10 неща, които бог няма да те попита !
http://www.youtube.com/watch?v=YiCx6xHoFCY&feature=related
Това е интересен линк за закона за закона за привличането !
10 неща, които бог няма да те попита !
http://www.youtube.com/watch?v=YiCx6xHoFCY&feature=related
Древни премъдрости показват каква личност си
003_1.jpgПоместените тук 13 китайски премъдрости могат да ти помогнат да разбереш по-добре себе си. Прочети ги внимателно и нека интуицията ти подскаже кои 3 от тях най-добре отговарят на твоята същност. По номерацията им, ще се ориентираш за основните си проблеми и за тяхното решение.
Сентенции и афоризми:
1. Животът е като куклен театър. Трябва да умееш да държиш конците в свои ръце, сам(а) да решаваш кога да излезеш на сцената и кога да се скриеш. Ако се справиш, ще полетиш над "декорите" на живота.
2. Ако искаш да запазиш самообладание в напрегнат момент, научи се да се владееш в момент на почивка! (Защото, да владееш себе си, означава да владееш най-голямата империя.)
3. Който се изправя на пръсти, не може да стои дълго време прав. Който прави големи крачки, не може да ходи дълго. Който сам себе си хвали, няма да разбере що е слава.
4. На този, който се старае да доведе нещата до край НА ВСЯКА ЦЕНА и да получи МАКСИМАЛНО удовлетворение, душата му ще стане червива (?!) и мъката няма да го напусне. (Защото, в многото мъдрост се крие много мъка и този, който увеличава знанието си, увеличава своята болка.)
5. Когато съдиш другите, търси във вината им отсъствие на вина. Когато съдиш себе си, търси вина дори там, където тя отсъства.
6. Ако на тясна планинска пътека срещнеш друг човек срещу себе си, стори му път. От храната, която имаш, изяж една трета (1/3), а другата я дай на ближния. (Ако някой поиска от теб да извървиш, заедно с него, 1 км., ти извърви с него 2 км.!) Това е тайната на истинското земно щастие.
7. Който трупа богатства, го очакват загуби. Който знае мярката, не знае що е несполука. (Човекът е сам мерило за всичко).
8. Ако бързаш да свършиш, независимо с какво си се захванал(а), ще претърпиш неуспех.
9. Ако можеш да живееш в хармония, както с родителите си, така и с децата си, това означава, че 1000 пъти по-добре регулираш дишането си.
10. Добрият плувец потъва и се дави, а безупречният ездач пада от коня си.
11. Първите изкачват планинския връх сами, а последните ги догонват. Първите прокарват следа, вторите вървят по стъпките им. Първите може да попаднат в ямата, а вторите могат или да я прескочат или да я заобиколят.
12. Талантливите имат своите предимства и недостатъци. Те не се занимават с дреболии, но рискуват да изпуснат ИСТИНСКИТЕ неща.
13. Съди за бъдещето по днешния ден (защото "Утре започва от днес."), а за хората - по себе си!
Проверка:
1.
Проблем: Нямаш цел в живота си или обратното - ти си кълбо противоречиви цели.
Решение: Не позволявай на когото и да било да те ориентира в живота. Не обръщай внимание на чуждите успехи, когато планираш своите собствени.
2.
Проблем: Ти си самовлюбена и горделива личност.
Решение: Възприемай всеки свой успех като междинна гара, а не като последна спирка.
3.
Проблем: Искаш да надскочиш възможностите си.
Решение: Бъди наясно със себе си - какво можеш и какво - не. Освен конкретни цели, си доставяй и малки удоволствия.
4.
Проблем: Ти си перфекционист(ка) до мозъка на костите си. Вероятно, следваш Библейската заръка: "Будете съвършени, тъй както е съвършен небесният наш Отец!".
Решение: Анализирай отново всичко около себе си и намери неповторимостта и красотата в незавършените неща.
5.
Проблем: Имаш високо мнение за себе си, за което, вероятно, имаш (или - не) основания, но недооценяваш другите хора.
Решение: Вслушай се в съвета, даден в любимия ти афоризъм.
6.
Проблем: Това, че близките ти не те обичат много - много, се дължи, вероятно, на твоя егоизъм.
Решение: Състави списък от 10 души, които са значими за теб, и се опитай да ги зарадваш, без да очакваш благодарност от тях.
7.
Проблем: Страхуваш се от провал.
Решение: С каквото и да се захванеш, помисли си какво би станало, ако не успееш. Определено, няма да настъпи краят на света.
8.
Проблем: Непрекъснато си напрегнат(а) в очакване.
Решение: Научи се да се радваш на дребните неща, както и на мига, независимо за какво става въпрос.
9.
Проблем: Имаш навика да усложняваш нещата.
Решение: Обърни внимание на близките си и на удоволствието от общуването с тях.
10.
Проблем: Прекалено си привързан(а) към някого или към нещо.
Решение: Престани да слагаш "яйцата" на едно и също място. Има и по - красиви "кошници". Не наливай ново вино в стари мехове.
11.
Проблем: Искаш винаги да си пръв/първа, обичаш лидерството.
Решение: Намери онзи приятелски кръг, в който, с удоволствие, ще вървиш зад лидера и не си втълпявай, че си най - добрият/добрата или пък - незаменим(а).
12.
Проблем: Стремиш се към СYВYРШЕНСТВОТО.
Решение: Състави списък на 10 неща, които не умееш и никога не се докосвай до тях
13.
Проблем: Прекалено си напорист(а).
Решение: Не спори излишно. Постарай се да откриеш истината в спокойна обстановка, а не - чрез скандали.
003_1.jpgПоместените тук 13 китайски премъдрости могат да ти помогнат да разбереш по-добре себе си. Прочети ги внимателно и нека интуицията ти подскаже кои 3 от тях най-добре отговарят на твоята същност. По номерацията им, ще се ориентираш за основните си проблеми и за тяхното решение.
Сентенции и афоризми:
1. Животът е като куклен театър. Трябва да умееш да държиш конците в свои ръце, сам(а) да решаваш кога да излезеш на сцената и кога да се скриеш. Ако се справиш, ще полетиш над "декорите" на живота.
2. Ако искаш да запазиш самообладание в напрегнат момент, научи се да се владееш в момент на почивка! (Защото, да владееш себе си, означава да владееш най-голямата империя.)
3. Който се изправя на пръсти, не може да стои дълго време прав. Който прави големи крачки, не може да ходи дълго. Който сам себе си хвали, няма да разбере що е слава.
4. На този, който се старае да доведе нещата до край НА ВСЯКА ЦЕНА и да получи МАКСИМАЛНО удовлетворение, душата му ще стане червива (?!) и мъката няма да го напусне. (Защото, в многото мъдрост се крие много мъка и този, който увеличава знанието си, увеличава своята болка.)
5. Когато съдиш другите, търси във вината им отсъствие на вина. Когато съдиш себе си, търси вина дори там, където тя отсъства.
6. Ако на тясна планинска пътека срещнеш друг човек срещу себе си, стори му път. От храната, която имаш, изяж една трета (1/3), а другата я дай на ближния. (Ако някой поиска от теб да извървиш, заедно с него, 1 км., ти извърви с него 2 км.!) Това е тайната на истинското земно щастие.
7. Който трупа богатства, го очакват загуби. Който знае мярката, не знае що е несполука. (Човекът е сам мерило за всичко).
8. Ако бързаш да свършиш, независимо с какво си се захванал(а), ще претърпиш неуспех.
9. Ако можеш да живееш в хармония, както с родителите си, така и с децата си, това означава, че 1000 пъти по-добре регулираш дишането си.
10. Добрият плувец потъва и се дави, а безупречният ездач пада от коня си.
11. Първите изкачват планинския връх сами, а последните ги догонват. Първите прокарват следа, вторите вървят по стъпките им. Първите може да попаднат в ямата, а вторите могат или да я прескочат или да я заобиколят.
12. Талантливите имат своите предимства и недостатъци. Те не се занимават с дреболии, но рискуват да изпуснат ИСТИНСКИТЕ неща.
13. Съди за бъдещето по днешния ден (защото "Утре започва от днес."), а за хората - по себе си!
Проверка:
1.
Проблем: Нямаш цел в живота си или обратното - ти си кълбо противоречиви цели.
Решение: Не позволявай на когото и да било да те ориентира в живота. Не обръщай внимание на чуждите успехи, когато планираш своите собствени.
2.
Проблем: Ти си самовлюбена и горделива личност.
Решение: Възприемай всеки свой успех като междинна гара, а не като последна спирка.
3.
Проблем: Искаш да надскочиш възможностите си.
Решение: Бъди наясно със себе си - какво можеш и какво - не. Освен конкретни цели, си доставяй и малки удоволствия.
4.
Проблем: Ти си перфекционист(ка) до мозъка на костите си. Вероятно, следваш Библейската заръка: "Будете съвършени, тъй както е съвършен небесният наш Отец!".
Решение: Анализирай отново всичко около себе си и намери неповторимостта и красотата в незавършените неща.
5.
Проблем: Имаш високо мнение за себе си, за което, вероятно, имаш (или - не) основания, но недооценяваш другите хора.
Решение: Вслушай се в съвета, даден в любимия ти афоризъм.
6.
Проблем: Това, че близките ти не те обичат много - много, се дължи, вероятно, на твоя егоизъм.
Решение: Състави списък от 10 души, които са значими за теб, и се опитай да ги зарадваш, без да очакваш благодарност от тях.
7.
Проблем: Страхуваш се от провал.
Решение: С каквото и да се захванеш, помисли си какво би станало, ако не успееш. Определено, няма да настъпи краят на света.
8.
Проблем: Непрекъснато си напрегнат(а) в очакване.
Решение: Научи се да се радваш на дребните неща, както и на мига, независимо за какво става въпрос.
9.
Проблем: Имаш навика да усложняваш нещата.
Решение: Обърни внимание на близките си и на удоволствието от общуването с тях.
10.
Проблем: Прекалено си привързан(а) към някого или към нещо.
Решение: Престани да слагаш "яйцата" на едно и също място. Има и по - красиви "кошници". Не наливай ново вино в стари мехове.
11.
Проблем: Искаш винаги да си пръв/първа, обичаш лидерството.
Решение: Намери онзи приятелски кръг, в който, с удоволствие, ще вървиш зад лидера и не си втълпявай, че си най - добрият/добрата или пък - незаменим(а).
12.
Проблем: Стремиш се към СYВYРШЕНСТВОТО.
Решение: Състави списък на 10 неща, които не умееш и никога не се докосвай до тях
13.
Проблем: Прекалено си напорист(а).
Решение: Не спори излишно. Постарай се да откриеш истината в спокойна обстановка, а не - чрез скандали.
