Аватарнa Tема 43 - Да стягаме куфарите и на път

  • 23 166
  • 721
  •   1
Отговори
# 690
  • София
  • Мнения: 5 411
А,спомняш ли си аромата на хляб.Току що докаран.Като го вземех в ръце веднага си хапвах от крайчето.И до ден днешен ми е останал този навик.

# 691
  • Мнения: 6 974
Това и на мен ми беше любимо. Simple Smile

# 692
  • Мнения: 117
А,спомняш ли си аромата на хляб.Току що докаран.Като го вземех в ръце веднага си хапвах от крайчето.И до ден днешен ми е останал този навик.
Ох, огладнях като се сетих. И аз правех така, хляба вечно ни беше с изядени крайчета. За съжаление сега не ям кората, нямам зъби за нея. Хапвам само мекото на хляба (как беше продължението и лекото на работата  Joy)

# 693
  • Мнения: 796
И аз обичах да си хапвам от крайчето  Laughing, понякога като се улисам изяждах половината хляб.


Лока, много са интересни тези фотографии, разгледах първи линк. Като имам повече време ще седна да разгледам по-подробно и сайта. Само, че първата в подписа не е ли Ненец/ Русия Thinking

ненец, да, кви съм ги писала, не знам. Ако ти е интересно вече има части и от документалния филм с племената на Вануату  Grinning- http://www.youtube.com/watch?v=Qi_Dri5xDkk

Последна редакция: пн, 25 ное 2013, 10:14 от loca

# 694
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Ммм, всички сте ретро Crazy. А аз си мислех, че с тази фраза ще сме повечето приказни, нали все така започват всички приказки Heart Eyes

# 695
  • София
  • Мнения: 8 700
А текстът задължителен ли е ? И трябва ли да е поетичен или просто обяснение?
Защото мен не ме бива много в романтичните думи  hahaha
Ама хайде...
"Някога отдавна....бяхме млади и имахме цялото време пред нас . Сега...се радвам на всеки ден, в който сме все още заедно."

# 696
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Ей ме на, аз съм приказна.  Grinning

Пределно ми е ясно, че няма да спечеля точки, че картинките ми не представят съвсем точно историята, но друго не можах да сътворя със зверското си главоболие, а много исках да участвам с тази идея. Реших, че темата е идеалната възможност да разкажа историята на Роис, но тази истинската Роис, за която първо измислих името и която е главна героиня в най-любимата ми моя идея за фентъзи роман  Grinning . Предварително се извинявам, че текста е доста дълъг, това е най-краткия му вариант, който успях да сътворя, и пак има ужасно много съкращения и някои промени, така че да не се налага да обяснявам всичко. И имайте предвид, че всички това съм го мислела преди 10-11 години - то ест е доста по-романтично и предвидимо, отколкото бих го измислила сега  Mr. Green . Линка в подписа ми е част от комбинацията и води към предисторията на романа, единственото, което съм написала досега. Simple Smile

Романа ще се казва Мъглите над Тарех и ще бъде от шест части, поне такъв е плана  Laughing - Бели гори, черни гори, Короната на Палор, Дете на планината, Кръвта на Тарех, Завръщане в Палор, Роис срещу Амот. А ето го и текста:

Някога отдавна,
Скрит текст:
в далечна земя, живеело момиче на име Роис. Тя била сираче и живеела с още три деца, изолирани от останалия свят, не знаейки нищо за останалите кралства. Била влюбена в един тримата си приятели, с които израстнала – Амот, той също бил влюбен в нея и двамата били щастливи заедно. Но когато станали на 18, се оказало, че черитите деца са специални и едно от тях ще бъде ключа за края на войната между две враждуващи кралства -Тарех и Палор. Палор бил в пустинята, Тарех - в планината. Палор бил завладян от зъл магьосник на име Фарот, който се опитвал да завладее всички земи и  да зароби хората. Едно от четирите деца щяло да се окаже със магически сили, по-могъщи от тези на Фарот, но децата трябвало да изберат сами на чия страна да се бият и при тях били изпратени посланици  от двете кралства. Роис се влюбила в краля на Тарех – Жоан, и решила да замине за Тарех, другите трима специални решили да я последват, макар Амот да бил с разбито сърце, но се надявал Роис да се върне при него. По пътя обаче Роис разбрала, че Жоан е женен, но не й е казал, за да я привлече на страната на Тарех. Тя избягала в Палор, където се оказало, че тя разполага с магични сили, които можели да карат изпод пясъците на пустинята да изскача лава. Също така се оказало, че тя е дъщеря на Фарот, затова има такива способности, а другите трима специални са нейни полубратя и полусестри. Тарех нападнал Палор, без да знае, че Роис е там и е развила способностите си. Роис избила почти цялата войска на Тарех с магията си, като убила без да иска и един от тримата, с които била израстнала. Това я съкрушило, тя размислила и се заминала в Тарех. Там тя също се оказала с магични сили – можела да предизвиква страховити бури, ветрове и мъгли. Също така разбрала, че чувствата на крал Жоан към нея са били истински, но той няма как да изтоставо кралицата заради нея. Поданиците на Тарех обаче не искали Роис, заради това което направила преди, и за да възприемат по-добре краля взел решение да я омъжи за брат си. Амот, който още искал да е с нея, избухнал, мислил, че тя ще се върхне при него, но Роис му казала, че те са брат и сестра и това е немислимо. Разочарован, че се оказал влюбен в сестра си, Амот напуснал Тарех. Палор на свой ред нападнал Тарех, без да знае, че Роис е  там и че силите й  действат и там. Роис отново избила част от чуждата армия и отблъснала Палор, но Фарот също ползвал магия и в Тарех също загинали много хора, между които била и съпругата на Краля. Тарех подготвил ответен удар, нападнал Палор , но в Палор имало нов могъщ магьосник, който да вдига лава изпод пясъка – Амот. Силите били равни, много хора загинали, а Фарот убил брата на краля, който бил и мъж на Роис. Роис отмъстила като в епична магьосническа битка убила баща си. Преди да издъхне той й разкрил, че я е излъгал, само тя е негово дете, останали специални не са й полубратя и полусестри, просто деца на други магьосници, с потенциал да владеят магия. Роис и Жоан си мислели, че са победили, но Амот поел управлението вместо Фарот, заслепен от злоба, която се породила от идеята, че е влюбен в сестра си и затова не може да бъде с нея. Последвала епична битка между двете кралства и двамата магьосници Роис и Амот. Амот се оказал по-могъщ от Роис и я ранил смъртосно по време на битката. На свой ред, докато умирала, Роис му споделила тайната, че не е всъщност негова сестра. Амот отново бил съкрушен, той силно се надявал, че тя не е с него, само защото се е оказала негова сестра, а сега осъзнал, че тя просто няма вече чувства към него и обича друг. Амот събрал цялата си магия и съживил Роис, което обаче му струвало неговия собствен живот. Без Палор да има магьосник, Тарех лесно победил във войната, а Роис и Жоан заживели щастливи заедно happily ever after.

Простете пак за фермана, не сте длъжни да четете.  Hug

Последна редакция: пн, 25 ное 2013, 11:26 от Rois

# 697
  • Мнения: 117
Rois, аз го прочетох с удоволствие   bouquet.  Имаш ли го публикувано накъде в дългия вариант.
Сега видях сайта в профила ти и мисля да се заровя довечера да чета, че сега имам работа.

# 698
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Дългия вариант трябва да е роман в шест части, който от 11 години се каня да напиша, дано стане някога, докато съм жива.  Crazy А линка в подписа ми е само предисторията.

# 699
  • Мнения: 117
Дългия вариант трябва да е роман в шест части, който от 11 години се каня да напиша, дано стане някога, докато съм жива.  Crazy А линка в подписа ми е само предисторията.
ooooh!, е кой да види че има линк в подписа ти. Ама не се мотай и давай и другите части, не е честно само да ме зарибиш и после да чакам може би години, хич не съм от търпеливите  Mr. Green

# 700
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Баба Яка, ето тук, преди пак доста годинки, правих един нескопосан опит да направя съвсем кратки биографии на повечето герои и как си ги представям, че изглеждат. И това е единственото друго нещо свършено по тази идея, Лошото, когато имаш много музи като мен е, че захващаш нещо, и докато го правиш, ти идва идея за второ нещо, зарязваш първото, почваш второто, захващаш трето, четвърто и така накрая имаш един куп начала, и нищо завършено докрай.  #Crazy Но се радвам, че ти е станало интересно. Simple Smile  Hug

# 701
  • София
  • Мнения: 2 024
Здравейте, момичета!

КАТИ, честит имен ден на малка патерица!
Ла вида лока, честит рожден ден на дъщеря ти!
Ерин, честит рожден ден!
Всички бъдете живи и здрави, както и много щастливи!   bouquet

На болните пожелавам много бързо оздравяване!

Играта се очертава да е много интересна, за
съжаление няма да мога да участвам, но ще
гласувам.  Simple Smile

# 702
  • В Космоса
  • Мнения: 9 883
Хич не ми идва музата нещо, но стъкмих 2 варианта. Някой иска ли да ми помогне с избора? Praynig

# 703
  • гр. София
  • Мнения: 12 305
Акаша, аз съм тук,  Hug

# 704
  • Мнения: 2 900
И аз съм тук за малко.

Общи условия

Активация на акаунт