Здравейте,
пускам тази тема с цел да намеря хора, които са имали или имат моя проблем и най-после да опитам да се успокоя.
Всичко започна в края на август-началото на септември, когато ми се появи доста голяма болезнена пъпка на бузата. За мое нещастие започнах да си опипвам и врата и си открих лимфен възел с големината на грах. Пъпката мина напълно след месец-два според мен, защото непрекъснато я пипах, в един момент се отказах от нея и за мое щастие след време отрих, че е изчезнала напълно. Нооо... лимфният възел си стои и до сега. При него има положителна промяна - в момента е колкото оризово зърно и се напипва само при опъване на врата, но не изчезва вече... не ми се припомня колко месеца. Други оплаквания нямам.
Сега относно лекарите. За първи път отидох на доктор септември месец при личния, който естествено не ми обърна внимание - щяло да мине, така не ми мина. Следва кожен - каза от пъпката ти е възела - даде нещо за мазане. Не ми мина. Следва втори кожен - пих антибиотик без ефект. Поле уши нос гърло - взе ми секрет от устата и се оказа, че там нямам проблем - нормална бактериална флора. Вече започнах много да се притеснявам. Направих си пълни кръвни изследвания с броене, утайка, протеин там... всичко - в норма според личния. Посетих хематолог, прегледа ме, видя резултатите и каза, че съм здрава, нищо ми няма. Така времето си течеше. Междувременно се консултирах с още един кожен лекар, който ми обясни, че той имал лимфни възли 6 месеца след някаква шарка, която карал, и даже още можел да си напипа нещо. При мен слабо го усещал, не напипвал пакети възли, значи не било опасно, така каза. Времето продължи да минава. Реших да отида и на втори хематолог. Отново кръвна картина с всички екстри - в норма. Каза, че ми е бял езика - възможно било да са гъбички - даде Дактарин и вит. С. Преминах лечението, ако може да се нарече така, възелът още повече спадна, ноооо пак си е там!!! При контролният преглед думите бяха следните - "Ако започна да се пипам, и аз ще си открия възелчета". И се разделихме с усмивка уж вече всичко е наред.
Аз обаче не мога да спра да се притеснявам и продължавам да чета лоши диагнози в интернет. Нищо не може да ме отклони - работа, шопинг, гадже (на което му открих възелчета на врата и зад ухото, на врата не знаел, а другото си го имал от малък)... празници, алкохол, нищо. А освен това не спирам да пипам малкото зрънце, което прочетох, че е много лошо, защото го възпалява. Опитвам се да се откажа да го правя, но ми е изключително трудно.
В момента дори ме гъделичка носа - вероятно съвсем лека сезонна хрема, но аз пак изпадам в паника.
Та има ли други хипохондрици или съм уникален безнадежден случай?
пускам тази тема с цел да намеря хора, които са имали или имат моя проблем и най-после да опитам да се успокоя.
Всичко започна в края на август-началото на септември, когато ми се появи доста голяма болезнена пъпка на бузата. За мое нещастие започнах да си опипвам и врата и си открих лимфен възел с големината на грах. Пъпката мина напълно след месец-два според мен, защото непрекъснато я пипах, в един момент се отказах от нея и за мое щастие след време отрих, че е изчезнала напълно. Нооо... лимфният възел си стои и до сега. При него има положителна промяна - в момента е колкото оризово зърно и се напипва само при опъване на врата, но не изчезва вече... не ми се припомня колко месеца. Други оплаквания нямам.
Сега относно лекарите. За първи път отидох на доктор септември месец при личния, който естествено не ми обърна внимание - щяло да мине, така не ми мина. Следва кожен - каза от пъпката ти е възела - даде нещо за мазане. Не ми мина. Следва втори кожен - пих антибиотик без ефект. Поле уши нос гърло - взе ми секрет от устата и се оказа, че там нямам проблем - нормална бактериална флора. Вече започнах много да се притеснявам. Направих си пълни кръвни изследвания с броене, утайка, протеин там... всичко - в норма според личния. Посетих хематолог, прегледа ме, видя резултатите и каза, че съм здрава, нищо ми няма. Така времето си течеше. Междувременно се консултирах с още един кожен лекар, който ми обясни, че той имал лимфни възли 6 месеца след някаква шарка, която карал, и даже още можел да си напипа нещо. При мен слабо го усещал, не напипвал пакети възли, значи не било опасно, така каза. Времето продължи да минава. Реших да отида и на втори хематолог. Отново кръвна картина с всички екстри - в норма. Каза, че ми е бял езика - възможно било да са гъбички - даде Дактарин и вит. С. Преминах лечението, ако може да се нарече така, възелът още повече спадна, ноооо пак си е там!!! При контролният преглед думите бяха следните - "Ако започна да се пипам, и аз ще си открия възелчета". И се разделихме с усмивка уж вече всичко е наред.
Аз обаче не мога да спра да се притеснявам и продължавам да чета лоши диагнози в интернет. Нищо не може да ме отклони - работа, шопинг, гадже (на което му открих възелчета на врата и зад ухото, на врата не знаел, а другото си го имал от малък)... празници, алкохол, нищо. А освен това не спирам да пипам малкото зрънце, което прочетох, че е много лошо, защото го възпалява. Опитвам се да се откажа да го правя, но ми е изключително трудно.
В момента дори ме гъделичка носа - вероятно съвсем лека сезонна хрема, но аз пак изпадам в паника.
Та има ли други хипохондрици или съм уникален безнадежден случай?
, аз съм хипохондричка като теб, не само към себе си, но и към децата. Не обичам да влизам и да пиша тук, но темата ми се набоде в очите, затова реших да се включа- аз имам 2 под челюстта, появиха се преди 20 години, когато рязко отслабнах. И двете ми дъщери имат, също там по врата, нашите са и по - големи, не ме питай какво съм преживяла, какво ли не съм изчела, колко сълзи съм проляла......не си го причинявай, момиче. Щом си ходила на лекар и всичко е ОК, значи е така 
От многото четене разбрах, че лошите мисли ни пречат повече, а ненужният стрес, който сами си причиняваме разболява не на шега. 
, за да не те тормози/ 
, както и естествено при цикъл. Но това никак не ме притеснява, така си е от години.