Здравейте,момичета...преди 2 седмици махнахме бибата на детето ми,което е на 1,9м....порева 1-2 дена и почти спря да я търси, но от тогава започна да изпада в истерични кризи...за всяко нещо голямо или малко се започва рев,тръшкане...не може да се научи вече втора седмица да заспива- преди да я махнем заспиваше за5-10 мин...аз лягах до него и това беше достатъчно,дори бях започнаха да го уча да заспива сам на обяд и то доста успешно. След като я махнахме не иска да си ляга в леглото, даже не иска да заспива в стаята си...дърпа ме да ходим в др. стая и ако се опитам да му обясня, че не може започва нова истерична атака...на няколко пъти губи глас от рев почна да ни бие с баща му...снощи се видяхме в чудо и му я върнах обратно,но това не помогна на рева...тази нощ три пъти съм го преспивала с др. стая и след това съм го връщала в неговото легло...проблема е ,че не можеш да спим в др. стая освен в една единствена...снощи спах на дивана с него превита на две(толкова съм и спала)...не знам на какво се дължи, но аз вече изнемогвам и физически и психически...педито ни каза,че е от самия акт на махане и че ще отмине.но аз си мисля,че вече би трябвало да е отминал ...доста време мина...дайте съвет,моля...спешно се нуждая от помощ...измежду вас има ли подобни случаи и как ги разрешихте?
- Публикувана: 12 март 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2014, 13:42 ч.
след отказване от залъгалката нервен срив
по няколко причини:
1. др.седмица тръгва на ясла и там ХЕИ не разрешават-исках да я махнем докато мама го гушка...да му спестя поне един стрес...там нестига ,че ще го "изоставя", но и единствената утеха няма да му дадат.
2. защото има по рождение къса юздичка,и стоматолог препоръча скорошно махане
3. чух ,не знам дали е вярно, че деца които използват по продължително време залъгалка са по-склонни да имат болки в ушите..
а и кой може да ми гарантира,че моето дете на 2 ще е готово?
1. др.седмица тръгва на ясла и там ХЕИ не разрешават-исках да я махнем докато мама го гушка...да му спестя поне един стрес...там нестига ,че ще го "изоставя", но и единствената утеха няма да му дадат.
2. защото има по рождение къса юздичка,и стоматолог препоръча скорошно махане
3. чух ,не знам дали е вярно, че деца които използват по продължително време залъгалка са по-склонни да имат болки в ушите..
а и кой може да ми гарантира,че моето дете на 2 ще е готово?
Махането на залъгалката е равносилно на отбиване от кърменето. Правилния начин за мен е плавно и постепенно, за да не се стресира детето. Трябвало е по-рано и по-плавно да вземете мерки, не от днес за утре.
Моят съвет е просто да откликваш на нуждите му, това не е глезотия, а нервен срив както го наричаш. Обгрижвай го и постъпвай така че да се чувства най-добре, ако трябва спи всяка нощ на дивана, лека по-лека детето ще се успокои. В никакъв случай насилване да спи в стаята си, връщане в неговото легло и т.н. Не може ли да го вземете да спи при вас и да се гушкате в леглото за известно време? Явно има нужда от теб, а ти вместо да го приласкаеш, го залъгваш и после го местиш обратно в стаята му и в леглото му далеч от теб.
Когато периодът премине, ще му мислиш как да го върнеш обратно в стаята му, пак постепенно, разбира се.
Моят съвет е просто да откликваш на нуждите му, това не е глезотия, а нервен срив както го наричаш. Обгрижвай го и постъпвай така че да се чувства най-добре, ако трябва спи всяка нощ на дивана, лека по-лека детето ще се успокои. В никакъв случай насилване да спи в стаята си, връщане в неговото легло и т.н. Не може ли да го вземете да спи при вас и да се гушкате в леглото за известно време? Явно има нужда от теб, а ти вместо да го приласкаеш, го залъгваш и после го местиш обратно в стаята му и в леглото му далеч от теб.
Когато периодът премине, ще му мислиш как да го върнеш обратно в стаята му, пак постепенно, разбира се. 
Може и да греша, но според мен това не е заради биберона или поне не само заради него . Ако пристрастяването беше толкова голямо, нямаше да спре да я търси след 2 дни, моят син я търсеше цяла седмица и по-късно пак се сещаше от време на време. Също и това, че сте я върнали би трябвало да я успокои ако там е проблема. Помислете дали не се е случила и друга промяна в живота/ежедневието на детето и на това да се дължат кризите. Отделен въпрос е, че точно около тази възраст започват детските истерии.
Извън темата - относно късата юздичка, срязвайте я навреме
. Моят син беше с такава и я срязахме доста късно и от там последваха доста проблеми.
И да права си, че на 2г също няма гаранция да е готово детето - моето беше на 2г и 2м и не беше готово.
Извън темата - относно късата юздичка, срязвайте я навреме
. Моят син беше с такава и я срязахме доста късно и от там последваха доста проблеми.И да права си, че на 2г също няма гаранция да е готово детето - моето беше на 2г и 2м и не беше готово.
Ох, ами.... Ако е било внезапно махането, е доста вероятно да го приема трудно детето. Аз голямата ми дъщеря я отучих постепенно. А малката изобщо не научих на биберон-залъгалка.
Но пък с малката имахме такъв истеричен период, който при нас се провокира от тръгването ми на работа. Тя беше тогава на 2 годинки. Ей така започна за всяко нещо да реве и да се тръшка до безкрай. Продължи няколко месеца.
Четох много тогава за някакъв бебешки пубертете, дето така ставали децата, но според мен си беше от стрес.
Тръгването на ясла още повече ще усложни нещата, да не те отчайвам.
Но пък с малката имахме такъв истеричен период, който при нас се провокира от тръгването ми на работа. Тя беше тогава на 2 годинки. Ей така започна за всяко нещо да реве и да се тръшка до безкрай. Продължи няколко месеца.
Четох много тогава за някакъв бебешки пубертете, дето така ставали децата, но според мен си беше от стрес.
Тръгването на ясла още повече ще усложни нещата, да не те отчайвам.
Според мен проблема не е в махането на бибата, а е стартирал т.нар. бебешки пубертет.
Майката е несигурна, уплашена, детето я усеща и реагира.
Изобщо не му е махната бибата рано, съвсем навреме е. Може би не съвсем както трябва (прийомът с рязането на половина за мен е най-работещ), но махането е факт.
Съветът ми - майката да се успокои, да бъде позитивна и убедена във възможностите си това малко пате да не й се качва на главата, да поставя граници на поведение, да бъде твърда и непреклонна в това си действие и нещата постепенно ще се наредят.
Майката е несигурна, уплашена, детето я усеща и реагира.
Изобщо не му е махната бибата рано, съвсем навреме е. Може би не съвсем както трябва (прийомът с рязането на половина за мен е най-работещ), но махането е факт.
Съветът ми - майката да се успокои, да бъде позитивна и убедена във възможностите си това малко пате да не й се качва на главата, да поставя граници на поведение, да бъде твърда и непреклонна в това си действие и нещата постепенно ще се наредят.
неговата стая и нашата стая е една обща стая- в първия пост не съм уточнила правилно...неговото легло е залепено до нашето и без преграда,т.с. става едно цяло легло...др. е въпросът,че дори там не иска да спи, а предпочита между мен и баща му...АЗ ИСКАМ СЪЩОТО...искам да си легнем пак там ,тримата и да си спим така...а той иска да ходим в кухнята??странно ми е ,защото бяхаме преди няколко дена на гости на баба му и там ппо същия начин,не искаше да спи в спалнята ,а в др.стая...т.с. той не бяга от стаята, а просто иска да е на неговото...да,ясно е че ще се гушкаме и ако се наложи ще спя на дивана до него, но съм притеснена за поведението м като цяло...
мибобо, аз днес ходих до педиатърката да говоря с нея за това...питах я дали не е нещо друго,да не изпуснем нещата от контрол-тя беше категорична ,че има деца,които така реагират...гушкане и любов предписа
съни,колко време продължаваха тези реакции при вас?
чери, аз също мисля,че може би е бебешки пубертет...истина е,че аз напоследък съм доста стресирана- тръгване на ясла,връщане на работа, семейни перипети...и със сигурност и той ме усеща...за съжаление напоследък се случва да му се карам ,за което се ненавиждам...
мибобо, аз днес ходих до педиатърката да говоря с нея за това...питах я дали не е нещо друго,да не изпуснем нещата от контрол-тя беше категорична ,че има деца,които така реагират...гушкане и любов предписа
съни,колко време продължаваха тези реакции при вас?
чери, аз също мисля,че може би е бебешки пубертет...истина е,че аз напоследък съм доста стресирана- тръгване на ясла,връщане на работа, семейни перипети...и със сигурност и той ме усеща...за съжаление напоследък се случва да му се карам ,за което се ненавиждам...
Шмати, много се е насъбрало и на малкото пате, и на теб 
.
В тази възраст е от особено значение да си спокойна, уверена и непреклонна, защото започваш да задаваш граници в поведението, норми, правила.
Особено труден период е, но минава. Просто се въоръжи с търпение и здрави нерви.
.В тази възраст е от особено значение да си спокойна, уверена и непреклонна, защото започваш да задаваш граници в поведението, норми, правила.
Особено труден период е, но минава. Просто се въоръжи с търпение и здрави нерви.
Моите мъници така се бяха привързали към бибата,че в един момент имах чувството,че ще я джвакат до училище 
Въпреки това проявихме търпение и предварително ги подготвихме психически за този момент.
Каката я спря на 2г.и 2-3м.Отидахме лятото на село и започнахме да я поскриваме и да и говорим,че кучето ще я изяде.Имаше и момент,когато и купих умишлено по-гадна биба/ползвали сме на Авент/,но тя си хареса картинката и номерът ми не мина
Когато се прибрахме от село и казах,че бибата е изчезнала,защото сме я дали на Джеки 
При малкия положението беше по-зле.Изчакахме да мине стреса от яслата/не са ни правили проблем/.По едно време бяха само две деца с биба,но вероятно и други носеха,защото редовно се прибираше с чужда
Тук отчитам и заслугата на лелите,които не му я даваха през деня/а все пак на тях не може да се тръшка/ и я ползвахме само вечер за заспиване.Така до лятото на село и Гого вече знаеше,че неговата биба ще я сполети същото като какината 
Е,друг въпрос е че беше на 2г.и 10м.....
Та авторке,искат се здрави нерви и подход за тази нелека задача.Успех!
Въпреки това проявихме търпение и предварително ги подготвихме психически за този момент.Каката я спря на 2г.и 2-3м.Отидахме лятото на село и започнахме да я поскриваме и да и говорим,че кучето ще я изяде.Имаше и момент,когато и купих умишлено по-гадна биба/ползвали сме на Авент/,но тя си хареса картинката и номерът ми не мина
Когато се прибрахме от село и казах,че бибата е изчезнала,защото сме я дали на Джеки При малкия положението беше по-зле.Изчакахме да мине стреса от яслата/не са ни правили проблем/.По едно време бяха само две деца с биба,но вероятно и други носеха,защото редовно се прибираше с чужда
Тук отчитам и заслугата на лелите,които не му я даваха през деня/а все пак на тях не може да се тръшка/ и я ползвахме само вечер за заспиване.Така до лятото на село и Гого вече знаеше,че неговата биба ще я сполети същото като какината Е,друг въпрос е че беше на 2г.и 10м.....
Та авторке,искат се здрави нерви и подход за тази нелека задача.Успех!
Точно така протече и при нас махането на залъгалката.Аз я намазах с Даум Ексол когато детето ми беше на 2г и 9м. да му стане горчива и да я махне.Това заради градината на която щеше да тръгва.И сработи.Казах на малката че когато детето стане на 3г(ти кажи на 2),бибата се разваля и става горчива.Смешно,но само това я накара да изплюе залъгалката.При моето дете всичките тези тръшканици,истерични ревове до полилавяване и посиняване,тършкане за всичко(явно е била изнервена заради липсата на биба),незаспиването,неспокойния сън...Това при нас продължи 2 кошмарни месеца.Беше не малък,а голям АД.После тръгна на градина и последното за което се сещаше беше биберона.Толкова мразеше градината че само да не ходи беше готова да не реве Иначе и на мен ми казваха че 2-3 дена отнема детето да забрави биберона,до седмица...Но уви.Не и при нас.
Иначе без резултат беше да кажа че бибата е изядена от куче,грабната от чайка,дадена на друго бебе.Никак не помогна да я срежа.Оставях я без връх десетки пъти.Пак я смучеше.Смених с по-гадна,пак не помогна.И аз не съм я крила,но Даум Ексола беше с идеален ефект
Иначе и на мен ми казваха че 2-3 дена отнема детето да забрави биберона,до седмица...Но уви.Не и при нас.Иначе без резултат беше да кажа че бибата е изядена от куче,грабната от чайка,дадена на друго бебе.Никак не помогна да я срежа.Оставях я без връх десетки пъти.Пак я смучеше.Смених с по-гадна,пак не помогна.И аз не съм я крила,но Даум Ексола беше с идеален ефект
При нас сработи друго. Самата биба се скъса и аз не му купих нова, аму давах старата. Тя се късапе все повече и накрая остана без връх. Той я искаше, аз я давах, той ми я връщаше, а аз му казвах, че е болна и не може да се излекува. Но не съм я крила. Даже нямаш намерение да я махам, обаче така се случи. Продължи да си я иска, аз да му я давам, на него да не му хареса и да ми я връща и така просто престана да я иска. Питаше и след това за нея, но му казвах, че е болна. Не е плакал изобщо. Просто сам се убеди, че не става за ползване.