Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

Ако всичко написано е истина, то поне едно нещо говори категорично против принадлежност към спектъра. Мисля, че няма защо да казвам, кое е то. Освен това, как се стига до тъпанчето с кука за плетене? До него има да се измине път през външния слухов проход. Момичето трябва да е стояло неподвижно, за да бръкне Митко в ухото му. По-скоро това може да стане с удар. Но и да си говорим или не тук, няма кой да ни чуе. И все пак е добре да не влизаме в ролята на съдии - особено тези от нас, чиито деца още не са постъпили в общообразователно училище. Обстановката там и реакциите на детето могат да се окажат различни от очакваните.  

констанца, дори и да не се касае за аутизъм, явно е, че родителите са отказали подкрепа заради предразсъдъци.
Психоложката на Митко: Родителите му не позволяваха да работя с него


Имат ли подобни деца място сред нашите

n_alex,
Не възразявам срещу необходимостта от работа с това дете, а срещу прекалената категоричност на твърденията. За институциите, които не са си свършили работата, е обяснимо да го правят - многократно предложили работа с детето, родителите не се съгласили и толкова. За родителите на останалите деца е разбираемо да повярват на всичко, казано от децата им и училищните власти - те си защищават децата с всички средства (възможно е и с преиначаване и преувеличаване).

И ако аз реагирам тук в темата, то е за да се опитам да внеса малко повече дух на желание за вникване в проблемите и съпричастност помежду ни и към хората, които имат близки на нашите проблеми. Не да се нахъсваме срещу институциите и да ги заклеймяваме дружно, но да проявяваме известна критичност към казаното и прочетеното. Аз например не считам за  явно "че родителите са отказали подкрепа заради предразсъдъци". Това е предположение - твое и на  още много странични хора.

Предположения е и че на родителите "не им е светнала лампичка". А по отношение на това, че родителите вероятно не искат детето да бъде сочено като различно, в тази тема не са една и две майките, които са заявявали, че ако са знаели, какво ще е отношението към децата им, не биха го направили. И не са една и две тези, които по същите причини или не са завели децата си на диагностика, или не са съобщили диагнозата в училище.

И пак казвам - никой родител на дете от спектъра не знае как ще реагира детето му на стреса от постъпването в масово училище - дали няма да започне да ляга по земята, да излиза от час, да вика по време на часа или да блъска останалите деца. Доброто държание в ДГ и у дома не е гаранция, че всичко ще продължи безпроблемно. Знам от Рори, чието дете е високофункциониращо, че нямат проблеми. Слава Богу нашето момче също вече има напълно приемливо поведение и многото учители и смяната на кабинетите в 5-ти клас му се отразяват повече от добре.

Дай Боже и Хриси, и Гого и всички останали, на които им предстои догодина да са в първи клас да бъдат приети радушно и да се чувстват комфортно.

Но все пак, децата ни, както много пъти сме го казвали, са различни и понякога не е по силите на родителите и специалистите да постигнат приемливо поведение дори при високофункциониращи деца от спектъра. Затова мисля, че трябва да сме по-малко категорични,  когато "срязваме" някоя "нова" майка, споделила с нас нещо, с което не сме съгласни  (не се отнася за n_alex, а за всички ни), без да сме наясно  с повече неща около детето й.    

Скритият текст на n_alex, че явно не е единствената, която мисли, че детето е с аутизъм и коментарът 003, на който се позовава, ме наведоха на мисълта, че би било интересно да отговорим на един въпрос.

Но първо, ето коментарът 003 от "една майка на аутист": " Психическите заболявания в детска възраст за жалост ще стават все повече.Това е болно дете-аутист и разбира се не трябва да подлудява и здравите в училище!Училището не е психиатрия макар все повече да заприличва след 25 години реформи."

Лично аз не мисля, че го е писала майка на дете от спектъра, но въпросът ми към майките е: "Считате ли, че описанието на поведението на Митко навежда на мисълта, че е с аутизъм?" Вчера писах, че "Ако всичко написано е истина, то поне едно нещо говори категорично против принадлежност към спектъра. Мисля, че няма защо да казвам, кое е то". И държа, че е така. Вероятно повечето майки  ще отговорят веднага.

Мдааа, децата аутисти определено са добри имитатори. Няма как да направят нещо ако не са го видели някъде. Сам да се сети да пие мръсна вода  от кофата едва ли му е дошло от само себе си /ако въобще е вярно това/. Пък що ли не вярвам някое друго дете да го е направило това преди него .....


Всъщност тук аз най-вече се водя по моето дете. Може друг да е на различно мнение 

Хора, като че ли оправихте всичко с децата си и тръгнахте да въдворявате ред и другаде?
От всичко написано ми се набива на очи, че детето е било дълго време в институция. А това нанася много тежки вреди на социалното общуване. Детето може и да ви прилича на аутист, заради нарушени социални норми, но ми се струва, че тук по-скоро причината е липсата на първите 7 години.
Имам приятелка, която е доброволец в такава институция, разказва ми покъртителни неща. Децата се учат какво е сапун, не са виждали кисело мляко в кофичка, (само в метална купичка), и какво ли не още. Част от децата, постъпили там, са намерени да скиторят безпризорни, говорим за 2-3-4 годишни, които не знаят кои са и кои са техните родители, едно момченце било намерено да скита из нивите и да събира необрани зеленчуци... Кой да му каже, че не се пие от кофа, като на полето сигурно е пило и от локвите?
А това, че детето с аутизъм ще подлуди другите - това е глупост. Аутизмът не е заразен, а в училище "нормалните" дечица са много по-изобретателни в своята жестокост. По-скоро аутистът може да бъде излъган и тормозен, отколкото обратното.
И още нещо - човек става личност, когато се отглежда като личност. Ако се отглежда, както в институциите - да е яло от време на време и да не е прекалено мръсно - то расте като диваче и се държи като такова.

firebird абсолютно се съгласям с теб 

firebird, с много неща съм съгласна и все пак вече са минали 4 години, в които детето е в семейна среда. Мисля, че родителите е трябвало по-сериозно да погледнат на нещата.
Не искам да съм съдник, просто си разсъждавам! Опитвам се да сглобя пъзела от цялата тази история, но има доста липсващи детайли.

И пак ви питам - като майки на деца от спектъра, познаващи и на практика, и на теория проявите на децата от спектъра - кое от това правят децата от спектъра и кое - не? Аз също се включих в обсъждането на станалото с Ана Мария от позицията на човек, запознат с проявите на децата с аутизъм. И настоявам, че ако Митко е от спектъра, в разказаното от родителите/децата има нещо, което или не е така, или е изтълкувано погрешно.

6 год. в институция е равно на 6 години изоставане в развитието. Децата там не се извеждат, няма кой да им говори, да ги учи на песнички, да ги обича. Което ги кара да се чувстват зверчета, да се бият за храна и евентуално внимание. Проблемното поведение на деца е искане на внимание. Когато липсва модел на поведение как да искаме внимание, то най-често се изпросва с агресия. Това е най-елементарния начин да те забележат, правиш някаква простотия и всички са впечатлени. Нещата, които изброяват, са такива, че предизвикват бурни реакции. Поведение като на 3-4 годишно, което е научило мръсна дума и я повтаря пред гостите, за да види шокираните им физиономии. Точно това прави Митко и то отговаря на времето, от което е осиновен, т.е. поведение на малко дете.
4 години в семейна среда не ми се вижда никак много, за да се компенсират повредите от 6 год. в институция. Почети в осиновителския форум и ще разбереш, как децата, живели в една враждебна среда, трудно приемат, че има и друг живот. Трудно се доверяват, трудно разбират неща като обич, алтруизъм, грижа...
Родителите, доколкото разбрах, са осиновили още 2 деца. Вероятно им е много трудно.
Като не искаш да си съдник, трябва да поживееш на тяхно място, за да ги разбереш.
На въпроса - никак не ми прилича на аутистично поведение. Ако щете и пиенето от кофата - моят син има огромни претенции към пиенето, трябва да е чиста вода, или киселото мляко - само определени марки и само, ако си го отвори сам. Ще стои жаден и ще се сърди, но няма да пийне, ако му се отвори кофичка мляко по неправилния начин. За момичета - направо абсурд, никакъв интерес. Другите деца го изнервят с шумните си игри и предпочита да е на по-тихо място.

Здравейте, момичета може би въпроса ми ще звучи абсурдно...но никъде не намерих информация.
Искам да разбера има ли изследване някакъв скрининг по време на бременността да даде сигнал какво се случва, като Даун..и прочие, аз самата ще се подлагам на изследване за Бехтерев, и ми се иска да знам дали има и за аутизъм, въпреки че съм наясно че механизма на отключване не е изяснен. Извинявам се още веднъж, но смятам че тук бих могла да получа адекватен отговор.

talasam4e 222, сестра ми е бременна и доста е разпитвала какви изследвания да си направи.За аутизма са й отговорили, че няма как да разбере по време на бременност.
Момичета, случаят с Митко наистина е сложен.Може да се касае за дете, което е харесало живота в институцията и иска да се върне там, за да прави каквото си иска.И вероятно затова да се дразни, когато се обръщат към него по фамилия.
Както са споменавали за бездомниците, на които им осигуряват подслон, но те след седмица- две отново отиват на улицата.
Признавам си , че се подведох от някои статии, в които описват, че е с проблемно поведение,трудна комуникация и адаптация и че бил с психични проблеми.Както, че минава на комбинирана форма на обучение.Оказва се, че може да се приложи и за деца извън спектъра.
Нов случай на агресия в училище

В коментарът:


Психологически проблеми на децата в домовете за медикосоциални г … икация. Адаптация

При амниоцентеза се засичат хромозомни дефекти, както е 47-та хромозома в повече при Даун. При кръвните тестове могат да засекат вещества, които говорят за някакви проблеми с бебето, това най-общо казано. Но понеже не е много ясно какво предизвиква аутизъм, няма и как да го търсят.
Можеш да пиеш витамин фолиева киселина, който предотвратява спина бифида, и спокойно...
Понякога си причняваме излишни тревоги за неща, които сами си внушаваме, а истински сериозните беди идват от неща, за които не сме и помисляли. Това не звучи много успокояващо, ама седя и се чудя какво да ти напиша. Няма застраховка от всичко, природа е. Но историята сочи пример, как болна от сифилис жена ражда поредното (не помня осмо ли беше) дете, всичките й предни деца имат вродени дефекти... Е, съвременната генетична консултация би се произнесла мъдро да направи аборт, но... това поредно дете е бил Лудвиг ван Бетовен.

n_alex76, детето надали иска да се върне в институцията.
Проблемът е, че е било отхвърлено от обществото, и на свой ред сега отхвърля същото това общество, като отказва да приеме социалните норми. Осъзнаването, че другите деца имат родители, които ги обичат, грижат се за тях и тн, е огромен шок. Това е и осъзнаването, че си бил изоставен и дори собствената ти майка не й пука за теб.
Имаше един филм, "Волният Уили", в който дете без родители се привързва към една косатка. Изоставено, прехвърляно по приемни семейства дете - филмът нагледно обяснява точно това, което е трудно да бъде предадено с думи. В един момент осъзнава, че косатката е затворник и самотник като него и стават приятели (косатката е в морски парк, затворена в басейн, и от океана чува другите косатки и страда) Много хубав филм, ако не си го гледала, виж го. Имаше и втора част.

Здравейте!

Реших да споделя и моето мнение по темата за момченцето от Пловдив. Съгласна съм с родителите на другите деца че не е приемливо те да бъдат тормозени, но не съм съгласна че Митко трябва да бъде местен от училище в училище. Смятам че психолога и ресурсния учител трябва да работят не само с проблемното за класа дете, но и с другите, които вероятно го провокират ежедневно.
За наш късмет синът ми действително няма проблеми с приемането на малките странности в поведението на детето от страна на госпожите, но в неговия случай те са впечатлени от умението му да реди фрази като възрастен и така те са го откроили от другите деца, но без да са подразнени и без да го нарочват за проблемен, а по-скоро с любопитство към това което може да им предложи, различно от връстниците си. Засега му прощават своеволията и даже случайно научавам за тях без госпожите да изпитват необходимост да го правят на въпрос. а аз от своя страна когато науча за случките се опитвам да обясня на детето какво би трябвало да е поведението му, защо това което е казал и направил е обидило госпожите и не бива да го прави и той като не е стресиран от лошо отношение от тяхна страна се старае и според мен нещата в училище се развиват добре на ниво учители.
Обаче синът ми има проблеми с децата. Те са разбрали, че пипането много го тормози и са го обърнали на игра и забавление за негова сметка, а той тича из стаята и се чуди как да се спаси, даже сам се е ударил опитвайки се да им избяга. И той, и аз говорихме с госпожата, а тя е говорила с децата като им е обяснила че това не е игра за него и че дори майка му е обяснила че не е някаква закачка е сериозен проблем, но децата изобщо не са й обърнали внимание. Аз предвиждам или разговор с родителите на следващата родителска среща или да вляза при децата в занималнята, тъй като моето детето не ходи на занималня и няма да се налага да говоря пред него и лично да обясня на родителите или на децата, че това което правят всъщност тормози детето - любезно и с памук както се казва, но не мога да реша къде имам по-голям шанс за успех - с децата или с родителите. Подозирам, че основния но скрит източник на агресия от деца към деца и то деца в норма са родители които са забравили да ги научат на състрадание, разбиране, зачитане на другия до теб. Децата със СОП са друга тема.
Споделям това защото си мисля че нещо подобно се случва от години и с Митко - ежедневен тормоз от съучиниците му, който обаче е неглижиран от преподавателите и детето не може да се справи само по друг начин освен да тръгне с "рогата напред", докато другите се забавляват за негова сметка и за сметка на осиновителите му, ако са наясно със семейното му положение. Това е единствения известен му начин да оцелява някък във враждебна среда. Училищната среда вероятно много се доближава до средата на враждебност от страна на децата от институциите от които е излязъл.
Не мисля че тези 4г. в семейството са достатъчни да заличат последствията от първите седем тежки години в дом. И в неговия случай предполагам че именно родителите на другите деца с клюки и неподходящи коментари по негов адрес и по адрес на семейството му са провокирали детската жестокост на съучениците му приемана за невинни детски закачки на фона на спуканото тъпанче на момиченцето, а учителите в училище не са обърнали или са предпочели да "не забелязват" и нещата са отишли твърде далеч, извън контрол.
Митко вероятно през всички тези години се опитва да се отърве от отношението към него като към различен, но без адекватна помощ от възрастните вместо да оправи влошава ситуацията в която се намира.
Като се има в предвид че моето дете е едва от 2 месеца в училище, а вече знам толкова изумителни случаи на детска "невинна" жестокост в съседните класове и училища и то сред първокласниците и политиката на училището да защити побойниците защото не може от първи клас да ги дадат в педагогическите съвети за разглеждане на поведението не е учудващо, че отношения между децата на възраст 5-6 клас са страшни и опасни за здравето понякога и за живота им.
Според мен изобщо няма значение, дали Митко е дете от спектъра. Той и родителите му пак са много уязвими защото се учат да си бъдат близки и да са семейство след като детето има ясни спомени за един друг тежък живот. Знам колко е тежко да се гледа дете с проблеми, но знам и колко е тежко да се бориш да се появи дете в живота ти и тази борба води до взимането на тежки решения и борба с овладяване на негативизма на околните вследствие на взетите решения например за осиновяване на дете, особено на по-голямо дете, което е дете със сериозни проблеми. Моето не е осиновено и като знам как баща му и близките му отказват да го приемат такова каквото е не ми се мисли как щяха да гледат на него ако беше осиновено. Моето дете знае колко го обичам, но често ме пита дали точно него съм искала и чакала, осъзнавайки различността си. А какво да кажем за дете като Митко което е наясно със съдбата си.
Не бих съдила родителите за неадекватност по отношение на детето. Те имат да водят много битки, но една по една. Не става едновременно. Просто винаги волно или неволно има приоритет и в момента се набляга на нещо конкретно, докато се стигне до възможност да се наблегне и на другия не по-малко важен за решаване проблем.
Не казвам в никакъв случай че агресията на Митко в училище има по-малка тежест от другите проблеми просто смятам че е следствие от тях и няма да се стигне до промяна на следствието, ако не се работи върху причината за него. Дано да сте ме разбрали правилно.
Що се отнася до изследвания през бременността за евентуално откриване на аутизъм не мисля че може да има такава диагностика, защото въпреки становището на лекарката в Свети Никола, че това състояние е генетично заложено смятам че при определено наслагване на различни и тежки за изживяване стресови ситуации в стремежа на крехката детска психика да преодолее наслагванията от тежки преживявания е възможно да се отключи състояние в аутистичния спектър. Чела съм теории подкрепящи и двете възможности. По важно е бъдещата майка да е наясно със себе си, защото едни такива тестове и едни евентуално съмнителни или лоши резултати водят до тежки въпроси и тежки решения, които трябва да вземе и ако бъдещата майка не е готова за тях може да направи погрешен избор под влиание на различни фактори с непоправими последствия за цял живот.
Успех Таласъмче и ти желая здраво и спокойно детенце, което да расте щастливо и много обичано такова каквото е!

П.П. Лично аз мисля, че опипването на момичетата е поведение, което не е типично за деца от спектър, изхождайки от абсолютното безразличие на моето дете към половете що се отнася до връстниците му. До момента не дели децата на момичета и момчета по полови белези и не проявява любопитство към анатомията на момичетата, но определено е любопитен към моята и това създава проблеми, но е друга тема. За него момичетата са децата които не го тормозят и евентуално би могъл да говори с тях понякога, а момчетата са тези които го пипат и дразнят. Но по физическо отказва да хване за ръка което и да е дете независимо дали е момиче или момче. По погрешка хванал и дръпнал банския на момиченце на неговата възраст в басейина и бащата побесня, а моя син даже и не е регистрирал случката като такава защото от негова гледна точка момиченцето е било в ролята на нещо за което да се хване когато не е стигнал дъното и се е паникьосал. Смятам че целенасоченото опипване на момичетата вади Митко от списъка на децата от спектъра.

Извинете за дългото включване, но за сметка на това повече чета и пиша по-рядко. 

Рори72, включването ти е много силно и полезно за мен, а предполагам и за други майки с деца в предучилищна възраст. За детето от Пловдив не мога да взема отношение, но съм съгласна с написаните съвети.
Пожелавам ти успех в разговорите с децата и родителите, а защо не и в присъствието на учител и директор - аз бих говорила и с трите страни. Дано веднага срещнеш разбиране и подкрепа.
Моят син сега дава заден - всеки ден се противопоставя на посещението в групата, само при ресурсните учители ходи с желание. Дори плаче като остане в групата, а не мога да разбера причината. Казва, че е защото много време е там, а става дума за 2 часа само, 45 мин от които е в ресурсен кабинет. Вярно, че имат нова учителка, но не споменава това да е проблемът. А и пак го обзема "сантаклаустрофобията" /страх от дядо Коледа/.
Светли празници на всички деца и техните семейства да си пожелаем и сътворим.