Много ми е спешно да почерпя опит в отглеждането и възпитанието на тригодишно. Някъде четох, че това бил първия пубертет. Кроткото ми, лъчезарно момиченце се е превърнало в малко инквизиторче. Любима думичка - "няма", любима игра - да дращи с невъоръжена ръка по опънатите нерви на майка си и баща си. Почти никакъв родителски респект, ако се говори кротко и благо и се действа по пътя на убеждението. Преди няколко дни обяснявам на наследничката си, че трябва да я изкъпя, а тя ми отговаря, че било студено и щяла да чака пролетта. После и заръчвам да си прибере разпилените играчки в кашона, тя с измъчено изражение ми отговаря, че била уморена, понеже вдигала много топки (играха с топка с баща си). Когато приложа операция "Респект" (шамарче по дупето) ефектът също е нулев. Пробвам с лишаване от любими неща - филмче за Мечо Пух, рисуване с боички и т.н. - ефектът е временен. Записах я на вокална група в детската градина - ходи три пъти и накрая ми заяви, че госпожата не пеела хубаво (за госпожата съм съгласна) и нямало да ходи повече. Като я карам да се облече сама, ми обяснява, че е малка, във всички други случаи, когато на нея и е изгодно, изтъква колко голяма кака е всъщност.
Изобщо тотална опозиция. Наскоро обаче, по един конкретен повод, си дадох сметка каква неописуема порода са днешните маляци. Решаваме да излезем на разходка с девойчето, а то като разбра за разходката грабна компютърната мишка, с която си играеше и заяви, че ще си разходи мишката до Арена. Бяхме неописеума гледка - двама развеселени възрастни и една дреболия, която си дърпа мишката за кабелчето и върви по пътя с най-сериозно изражение. Мисля, че когато дъщеря ми види истинска мишка ще изпадне в откровено недоумение. С какво само си играят децата ни.