Ами ще напиша някои от твоите неща, които не съм правила. Първо ММ води Н1, Н2 на градина (уточнявам, че сме с 3 деца - вече са на 6, 3, 2). Това си е наказия сутрин да будя и оправям всички деца, когато някое от тях няма да излиза. Гладя минимално. Разбирай само моите дрехи, защото ММ си глади неговите. До миналото лято (т.е. докато Н3 беше на около 1г.5м-6м) съм готвила от дъжд на вятър, защото не ми оставаше време. Дотолкова , че нямах време да пусна един хляб в хлебопекарната, а ходех да купувам от магазина. Н2 и Н3 от 5м до 8м караха на пюрета. После взимах частна кухня. Много често вечер не съм успявала до оправя кухнята след вечеря, защото съм се тропясвала с децата. Н3 беше залепена за мен. Проходи късно (1г4м) и трябваше много да я нося. Толкова бях изперкала, че Н3 я отбих (на 8м и половина), защото забравях да я накърмя, та така ... 
Е то е ясно, че ежедневието се нагажда по децата и ситуацията. При нас няма опцията таткото да води децата - той започва в 8 и има 45 минути път до офиса. За да заведе голямото трябва да го вдигна в 6,15, за да може до 7- 7,10 да са в градина. Затова пък бебето се будеше по това време преди нас така че не беше проблем да ги водя и двамата. С първото ползвах много готови бурканчета и детска кухня, но той си ядеше с апетит. Малкото беше и все още е яко злоядо (лятото между 1 и 2 годинки например яде само краставици..буквално) така че рано-рано се отказах от детската кухня. Отделях и малко преди подправките - ако ще да яде. В повечето случаи и това не ядеше. Понякога си мислех че фотосинтезира това дете. Това че мина рано на обща храна пък си беше облекчаване за мен, защото така или иначе готвех - поне не трябваше всеки ден да планирам и специална разходка до детската кухня.
Разбира се караниците кой е по-по-най не са спрели. Вече са на 8+ и 7 години. 
Децата трябва да свикват с домакинските задължения и с това, че мама не е обслужващ персонал.
Простирането, прибирането и подреждането на дрехи ми е най-досадната ежедневна дейност. Но няма как. Особено зимата, когато всичко съхне бавно. През цялата зима съм окупирала едната стая с купчини дрехи на различен етап от"обработката" им. Дрехи за гладене, дрехи за сгъване и прибиране, дрехи за кърпене, дрехи за доизшушаване по сушилници... Сушилнята сигурно би ми помогнала, но няма място за такъв уред у дома, пък и семейният бюджет не позволява такъв "лукс". Примирявам се с хаоса, нямам сили да се боря с него. След двадесет години вероятно ще ми е подредено и чисто навсякъде, та чак ще ми липсва тоя хаос, така че не го взимам присърце сега.