Здравейте,
искам да споделя моята мъка и да поискам съвет.До преди година и половина,си живеех
спокоен семеен живот с прекрасният ми съпруг и сладката ми дъщеря/тя не е негово биологично дете ,но я е отгледал от 3 месечна възраст/ тогава се запознахме.Към днешна дата имаме 9 години съвместен живот и църковен брак който по нашите закони не важи за официален.Случи се неприятна случка ,
беше задържан и върнат в БГ да доизлежава стара присъда.Аз знаех за това от самото ни запознанство всичко ми беше разказал още на третата ни среща.Няма да изпадам в подробности и да го оправдавам/правосъдната система го е направила/.По данни от прокуратурата
това щяло да трае 4 години.Единствената ми връзка с него е чрез свекърва ми,която всеки път когато и се обадя да я питам прави ли нещо по въпроса за предсрочно освобождаване,ми казва че много пари трябват.Да чакам,всичко щяло да се нареди.Казва ми че бил добре и много ни обича.
Това чудесно,но детето много страда за него,аз ужасно много по мой си начин и не го показвам за да не я карам и нея да страда още повече.От там пък следват въпроси от сорта ,ти обичаш ли
още тати? Не само го обичам ,обожавам го.Година и половина неспирам да се моля всичко това да свърши по скоро,но дали ще е така незнам.Мислите ми са заети непрекъснато с това да мечтая за него и колко прекрасно ще бъде когато пак сме заедно.За биологични и физически желания и нужди,дума не може да става,немога и да си помисля дори да отолявам желанията си за кратко с някой друг/цялото ми същество го отхвърля/.Обаче не съм сигурна дали и той мисли така.А когато го пуснат какво ще стане? Едно известно време няма да може да напуска БГ,тоес няма да може веднага да дойде при нас.А дали вообще ще иска вече?Въпроси ,въпроси,после си казвам спри се ,немисли за това всичко ще бъде прекрасно и пак ще сме заедно.В душата ми е пълен хаус от мисли и чувства.А ,ако загубя 4 години в чакане и накрая не стане така както очаквам.Изолирала съм се от всичко,от работа в къщи от вкъщи на работа/живея в домашен затвор/ работата ми е такава че нямам контакт с хора.Не излизам не се запознавам с нови хора,че и със стари познати почти не контактувам/смених града в който живеехме/ Незная какво да правя с живота си,от както се случи това се нося по течението и усещам ,че скоро ще почна да затъвам.Пиша му писма и ги получава поне това ми казва свекито.Той също ми писа два ,три пъти
писмата бяха мили и дълги.Обаче времето минава ние не се виждаме не се чуваме,а хората казват очи който не виждаш лесно се забравят.Е, аз неговите немога да забравя,но дали и с него е така?Как да го попитам в следващото си писмо,дали наистина ни обича и ще се върне ли при нас?
Незнам.Толкова ми е тежко че дори немога да се разплача и да се нарева едно хубаво,че да ми олекне за едно известно време.Просто огромна буца ми засяда на гърлото и не ми дава да изразя чувствата си.Как мислите Вие, какво мога и трябва да направя?Благодаря предварително на всички.
искам да споделя моята мъка и да поискам съвет.До преди година и половина,си живеех
спокоен семеен живот с прекрасният ми съпруг и сладката ми дъщеря/тя не е негово биологично дете ,но я е отгледал от 3 месечна възраст/ тогава се запознахме.Към днешна дата имаме 9 години съвместен живот и църковен брак който по нашите закони не важи за официален.Случи се неприятна случка ,
беше задържан и върнат в БГ да доизлежава стара присъда.Аз знаех за това от самото ни запознанство всичко ми беше разказал още на третата ни среща.Няма да изпадам в подробности и да го оправдавам/правосъдната система го е направила/.По данни от прокуратурата
това щяло да трае 4 години.Единствената ми връзка с него е чрез свекърва ми,която всеки път когато и се обадя да я питам прави ли нещо по въпроса за предсрочно освобождаване,ми казва че много пари трябват.Да чакам,всичко щяло да се нареди.Казва ми че бил добре и много ни обича.
Това чудесно,но детето много страда за него,аз ужасно много по мой си начин и не го показвам за да не я карам и нея да страда още повече.От там пък следват въпроси от сорта ,ти обичаш ли
още тати? Не само го обичам ,обожавам го.Година и половина неспирам да се моля всичко това да свърши по скоро,но дали ще е така незнам.Мислите ми са заети непрекъснато с това да мечтая за него и колко прекрасно ще бъде когато пак сме заедно.За биологични и физически желания и нужди,дума не може да става,немога и да си помисля дори да отолявам желанията си за кратко с някой друг/цялото ми същество го отхвърля/.Обаче не съм сигурна дали и той мисли така.А когато го пуснат какво ще стане? Едно известно време няма да може да напуска БГ,тоес няма да може веднага да дойде при нас.А дали вообще ще иска вече?Въпроси ,въпроси,после си казвам спри се ,немисли за това всичко ще бъде прекрасно и пак ще сме заедно.В душата ми е пълен хаус от мисли и чувства.А ,ако загубя 4 години в чакане и накрая не стане така както очаквам.Изолирала съм се от всичко,от работа в къщи от вкъщи на работа/живея в домашен затвор/ работата ми е такава че нямам контакт с хора.Не излизам не се запознавам с нови хора,че и със стари познати почти не контактувам/смених града в който живеехме/ Незная какво да правя с живота си,от както се случи това се нося по течението и усещам ,че скоро ще почна да затъвам.Пиша му писма и ги получава поне това ми казва свекито.Той също ми писа два ,три пъти
писмата бяха мили и дълги.Обаче времето минава ние не се виждаме не се чуваме,а хората казват очи който не виждаш лесно се забравят.Е, аз неговите немога да забравя,но дали и с него е така?Как да го попитам в следващото си писмо,дали наистина ни обича и ще се върне ли при нас?
Незнам.Толкова ми е тежко че дори немога да се разплача и да се нарева едно хубаво,че да ми олекне за едно известно време.Просто огромна буца ми засяда на гърлото и не ми дава да изразя чувствата си.Как мислите Вие, какво мога и трябва да направя?Благодаря предварително на всички.
Не ти е лесно, със сигурност. Аз лично не знам какво да те посъветвам, четири години са изключително много време. Може би сега не искаш да си помислиш да не си с него, но след година, две дали ще мислиш по същия начин. Това е страшно много време, възможно е и ти да промениш желанията си. Не знам какво друго да ти кажа, но ми е интересно да следя темата. Успех! 
А защо тогава пише толкова рядко? Това поне може да прави. 
свекърва ми ми каза че преди месец ми е изпратила пак писмо от него,обаче все още нищо не съм получила 
пощите ли имат вина или има друга причина .Ей затова се измъчвам и тормозя.Аз му изпращам всеки месец по едно писмо + писмо и от детето.Не знам 
мисия невъзможна.
