Здравейте мили мами, а и татковци. Посещавал съм бг мама за какво ли не, преди всичко информативно, а сега дойде и време да поискам съвет от нежната половина на човечеството, тъй като след толкова лутане сам не мога да открия отговорите на въпросите, които ме интересуват. Няма да ви отегчавам с дълги сълзливи истории, искам единствено да постигна спокойствието и увереността, които изгубих. Затова накратко: преди 3 години в службата ми се появи едно прекрасно същество. С оглед на това, че живееше вече с някой, а и моя подчинена, което предполага конфликт на интереси, макар и при симпатиите ми към нея, не смеех да предприема каквото и да е. В последствие разбрах, че животът, който води съвсем не е от най-щастливите, дори обратно, малко по малко се сближихме и ми бяха споделени неща, които съзнанието ми не искаше да възприеме. Тук ще вметна, че съм израсъл в семейство, в което винаги е царяло любов и разбирателство и съответно ми е изградена и такава представа за тази социална институция. Както и да е, с течение на времето ставахме все по-близки, споделяхме си все повече неща. Страшно ме е боляло всеки път, когато съм разбирал, че е била тормозена, заплашване по един или друг начин, затова реших да й предложа другата крайност (вече съответно бях влюбен в този ангел) – имаше пълното ми доверие и подкрепа, на всяка наша среща получава цвете (не съм пропускал никога), при всеки значителен и незначителен повод съм й купувал подаръци, познавах я толкова добра, че можех да си позволя да й купя рокля, обувки и какви ли не дрехи и винаги съм улучвал вкуса и номера й. Направих така, че за нея да бъде удоволствие да идва на работа, защото знаеше, че всеки един ден ще я накарам да се усмихне, ще я накарам да се чувства добре и че ще е една нова емоция за нея. Макар и нетипично за мен, започнах да й пиша стихове. Съответно това беше до знанието на нас двамата, но работейки на едно място рано или късно започна да прави впечатление. За да избегна конфликта на интереси напуснах работа, в противен случай тя беше застрашена. Отне ми 2 месеца за да си стъпя на краката, отново да работя достатъчно престижна работа, с която можех да издържам нея и детенце и тъй като не издържах да се срещаме от време на време и предложих брак. Това което постигнах бяха сълзи в очите й и бягство, а аз така и останах на колене докато не посинях от студ и не прогизнах от дъжда.Пръстенът остана в нея, но макар и да не го получих, отговорът беше НЕ. НЕ, защото ако беше казала ДА, щеше да е подложена на един безкраен тормоз, вече беше заплашвана с убийство след като И(идиотът, с който все още живее й вдига скандали пред детето) разбра за нас.
Май се поувлякох. Исках само да разбера, колко от вас вярват, че любовта, каквато е описана в книгите наистина съществува и може ли един страх да е толкова силен, че да жертваш бъдещето си, само и само едно дете да има на кого да казва „татко“ и това дете след време, ставало свидетел на толкова разпри, няма ли да го боли за майка му? Или ще каже: „Браво“! Не остават ли прекалено големи травми в една детска психика, ставаща свидетел на нещо такова .... а не искам и да си помисля за нещата, които се крият от мен.
Не зная, аз ли живея в един идеализиран и невъзможен свят, действителността ли е толкова жестока. Понякога не зная дали тук ми е мястото, дали не трябва да се махна... но как да ги оставя? Та те са всичко за мен. Бих дал сърцето си за тях ... не в преносния, а в буквалния смисъл.
Май се поувлякох. Исках само да разбера, колко от вас вярват, че любовта, каквато е описана в книгите наистина съществува и може ли един страх да е толкова силен, че да жертваш бъдещето си, само и само едно дете да има на кого да казва „татко“ и това дете след време, ставало свидетел на толкова разпри, няма ли да го боли за майка му? Или ще каже: „Браво“! Не остават ли прекалено големи травми в една детска психика, ставаща свидетел на нещо такова .... а не искам и да си помисля за нещата, които се крият от мен.
Не зная, аз ли живея в един идеализиран и невъзможен свят, действителността ли е толкова жестока. Понякога не зная дали тук ми е мястото, дали не трябва да се махна... но как да ги оставя? Та те са всичко за мен. Бих дал сърцето си за тях ... не в преносния, а в буквалния смисъл.
