Искам да ви попитам какво мислите във връзка със следната ситуация. Ще пиша много хаотично, защото не мога да навържа в смислени последователни изречения смесените си чувства.
Няколкомесечната ми връзка се позакрепи и наистина дава изгледи да стане дълготрайна. С кандидат-свекърите се разбирам много добре. Коледно-новогодишните празници изкарах у тях. Тука е драмата.
Кандидат-свекито е много мила женица, но децата са почти единствената й тема за разговор. Рядко говори за манджи, предимно като сме на масата. Пенсионерка е, нямам представа книги дали чете, филми дали гледа, просто не показва да го прави. Аз нямам какво да кажа по темата с децата в разговор с нея. В процеса на слушане съм разбрала, че вижданията й за децата не кореспондират с тези, с които аз съм израснала и имам. Понеже виждам, че е от хората, които лесно се засягат, предпочитам да не създавам излишни конфликти, като й правя контра - винаги го приема лично, а то не е.
Сега случката. На Нова година имаше баница с късмети и разбрах с известно притеснение... абе направо си изпитах ужас, че късметите за брака и бебето, които вървят с корите, са също сложени. Като си представих как тегля някой от тези късмети, как започват разговорите "а, ето ти го късметът, на който каквото му е писано", как се чудя за най-тактичния начин да й кажа, че не ми влиза в плановете за тази година... Почти изпаднах в паника.
Каниха ме 5 пъти да си взема парче от баницата, но докато не изтеглиха тези късмети, не я пипнах. Може да звучи инфантилно, но за мен беше много стресираща и притискаща ситуацията. Преди да разчупим баницата, насаме споделих с приятеля ми и той не знаеше какво да каже, на него също не му беше много приятно, защото не само аз, ами и той ще бъде притиснат в случая. Говорили сме по въпроса с развитието на връзката и двамата сме на мнение, че трябва първо да се съберем под един покрив, тогава деца, евентуално брак. Като времево се подразбира, че това отстои на поне половин година (а имаме връзка от по-малко).
Мислите ли, че е редно това? Слагане на тези късмети от свекърите/тъстовете, когато децата им са загаджени и още дори не живеят заедно? За мен не е редно. Едно е празникът да се чества семейно и без външни хора, но съвсем друго е гаджето да ти е на гости и родителите ти да му/й сервират късмети за женене и раждане. Ако бяхме у нашите, никой нямаше дори да помисли тези късмети да се ползват. В крайна сметка не се знае кой какво иска, какво планира и дали няма проблеми, възпрепятстващи имането на дете. Меко казано е нетактично.
Не ми е за друго, обаче - имаме си някакви планове, говорим си помежду си... Разбирам, родители са тези хора, ама и ние сме големи. Защо се набъркват така в живота ни и правят такива очебийни намеци? Визирам майката - тя е интелигентна и сравнително съобразителна и тактична жена, просто няма начин случайно да ги е оставила. Има една граница, след която просто не е тяхна работа, и тази граница според мен беше прекрачена.
В крайна сметка и двата късмета отидоха у свекърите. Гледах реакциите им - на него му беше малко неловко, но като цяло не му пукаше особено. На нея обаче - падна й се бебето - никак не й стана приятно и до края на храненето мълча.
Какво мислите вие?
Няколкомесечната ми връзка се позакрепи и наистина дава изгледи да стане дълготрайна. С кандидат-свекърите се разбирам много добре. Коледно-новогодишните празници изкарах у тях. Тука е драмата.
Кандидат-свекито е много мила женица, но децата са почти единствената й тема за разговор. Рядко говори за манджи, предимно като сме на масата. Пенсионерка е, нямам представа книги дали чете, филми дали гледа, просто не показва да го прави. Аз нямам какво да кажа по темата с децата в разговор с нея. В процеса на слушане съм разбрала, че вижданията й за децата не кореспондират с тези, с които аз съм израснала и имам. Понеже виждам, че е от хората, които лесно се засягат, предпочитам да не създавам излишни конфликти, като й правя контра - винаги го приема лично, а то не е.
Сега случката. На Нова година имаше баница с късмети и разбрах с известно притеснение... абе направо си изпитах ужас, че късметите за брака и бебето, които вървят с корите, са също сложени. Като си представих как тегля някой от тези късмети, как започват разговорите "а, ето ти го късметът, на който каквото му е писано", как се чудя за най-тактичния начин да й кажа, че не ми влиза в плановете за тази година... Почти изпаднах в паника.
Каниха ме 5 пъти да си взема парче от баницата, но докато не изтеглиха тези късмети, не я пипнах. Може да звучи инфантилно, но за мен беше много стресираща и притискаща ситуацията. Преди да разчупим баницата, насаме споделих с приятеля ми и той не знаеше какво да каже, на него също не му беше много приятно, защото не само аз, ами и той ще бъде притиснат в случая. Говорили сме по въпроса с развитието на връзката и двамата сме на мнение, че трябва първо да се съберем под един покрив, тогава деца, евентуално брак. Като времево се подразбира, че това отстои на поне половин година (а имаме връзка от по-малко).
Мислите ли, че е редно това? Слагане на тези късмети от свекърите/тъстовете, когато децата им са загаджени и още дори не живеят заедно? За мен не е редно. Едно е празникът да се чества семейно и без външни хора, но съвсем друго е гаджето да ти е на гости и родителите ти да му/й сервират късмети за женене и раждане. Ако бяхме у нашите, никой нямаше дори да помисли тези късмети да се ползват. В крайна сметка не се знае кой какво иска, какво планира и дали няма проблеми, възпрепятстващи имането на дете. Меко казано е нетактично.
Не ми е за друго, обаче - имаме си някакви планове, говорим си помежду си... Разбирам, родители са тези хора, ама и ние сме големи. Защо се набъркват така в живота ни и правят такива очебийни намеци? Визирам майката - тя е интелигентна и сравнително съобразителна и тактична жена, просто няма начин случайно да ги е оставила. Има една граница, след която просто не е тяхна работа, и тази граница според мен беше прекрачена.
В крайна сметка и двата късмета отидоха у свекърите. Гледах реакциите им - на него му беше малко неловко, но като цяло не му пукаше особено. На нея обаче - падна й се бебето - никак не й стана приятно и до края на храненето мълча.
Какво мислите вие?
))
