SilverSign, какво значи да "хванат" съня или духа? Не съм наясно, но съм любопитна. За починалия и огледалата, баба ми каза, че се покриват, за да не се уплаши умрелия, като се/не се (не съм сигурна кое е вярното) види в огледалото.
- Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.
Случи ми се нещо странно XII
Да го хванат, т.е. да го задържат в себе си - да не пуснат духа да премине отвъд, да задържат съня ти и въобще да не сънуваш, или да спиш неспокойно; най-лошо е ако огледалото ти е точно срещу главата, макар че при нас сега е така и не мисля, че има някаква разлика. Също има и поверие за това как да си разположиш леглото - трябва да е на -север-юг (мисля), а не изток-запад, защото така полагат мъртвите.Това нямам обяснение защо е. 
Също има и поверие за това как да си разположиш леглото - трябва да е на -север-юг (мисля), а не изток-запад, защото така полагат мъртвите.Това нямам обяснение защо е.
И това го знам пак от баба ми. Като дете не ми даваха да си въртя възглавниците. Леглата бяха така разпределени, че главата да е на изток към изгрева, а краката на запад. Умрелите се погребват с главата на запад. Поверието е, логично от изток е животът. На запад е смъртта, ако положиш глава като мъртвец, се доближаваш към "оня свят". Същото поверие има и за дългата коса - да не е под кръста. Моята беше до под дупето. В рамките на седмица 3 непознати жени ми казаха, че не е добре да е толкова дълга, да я подкъся мъничко. Едната ме спря на улицата, другата ме заприказва на автобусната спирка, при третата правих застраховка. Е, подстригах се с 2 педи! Лошото пак стана. Казват, че когато косата мине под кръста, започват да те дърпат към "оня свят", енергията ти отслабва, случват се лоши неща. По-скоро вярвам.
Моята беше до под дупето. В рамките на седмица 3 непознати жени ми казаха, че не е добре да е толкова дълга, да я подкъся мъничко. Едната ме спря на улицата, другата ме заприказва на автобусната спирка, при третата правих застраховка. Е, подстригах се с 2 педи! Лошото пак стана. Казват, че когато косата мине под кръста, започват да те дърпат към "оня свят", енергията ти отслабва, случват се лоши неща. По-скоро вярвам.
Душата, най - добре знае. http://svetovnizagadki.com/shestoto-chuvstvo-se-krie-v-kosata/
http://silnibg.blogspot.it/2013/11/blog-post.html
http://pims.ucoz.net/blog/2013-02-18-255
Скрит текст:
Но пък за сметка на това не по три пъти в седмицата, а на ден... ме питат какво правя за да ми е дълга косата.
А пък за изрусените коси, разбрах, че "носят" програма за самоунищожение. Така си обясних и защо навремето, след много положени усилия, от черна да стана руса и при положение, че ми отиваше не задържах дълго цвета.
А пък за изрусените коси, разбрах, че "носят" програма за самоунищожение. Така си обясних и защо навремето, след много положени усилия, от черна да стана руса и при положение, че ми отиваше не задържах дълго цвета.
Radi_san, разкажи за пендара, какво стана като го махна?
Сетих се за едно странно съвпадение. Когато раждах сина ми, беше бебе номер 205 в боолницата, това е номер за годината, явно до този момент се бяха родили 205 бебета. След две години раждам дъщеря ми в същата болница, в друг месец, носят ми я и на картончето пише бебе номер 205! Голямо съвпадение и двамата да са номер 205 за съответната година.
А и друго се сетих, при мен много често се случва да се припозная в някой човек през деня на 1-2 пъти и накрая наистина го срещам.
Сетих се за едно странно съвпадение. Когато раждах сина ми, беше бебе номер 205 в боолницата, това е номер за годината, явно до този момент се бяха родили 205 бебета. След две години раждам дъщеря ми в същата болница, в друг месец, носят ми я и на картончето пише бебе номер 205! Голямо съвпадение и двамата да са номер 205 за съответната година.
А и друго се сетих, при мен много често се случва да се припозная в някой човек през деня на 1-2 пъти и накрая наистина го срещам.
Като бях бременна се дразнех като ме питаха как ще се казва детето, защото ние до последно не бяхме решили. Вече не помня аз или мъжът ми отговори на някойна шега, че ще се казва Пелагия. Идеята беше да е шеговит. Вече много време след като се роди дъщеря ми и си я кръстихме с обикновеното име Диана, разбрах, че това е име на светица, но аз не я бях чувала преди това.
Преди две години се правихме еднодневна екскурзия и отидохме в женския манастир в Самоков. В двора седеше една доста възрастна монахиня и явно хареса дъщеря ми, поговориха си малко и тя и даде някакво картонче. Тя си го прибра в джоба и в колата я помолих да ми покаже какво и е дала бабата. Картончето беше с икона и пишеше Св. Пелагия. Още си го пазя.
Преди две години се правихме еднодневна екскурзия и отидохме в женския манастир в Самоков. В двора седеше една доста възрастна монахиня и явно хареса дъщеря ми, поговориха си малко и тя и даде някакво картонче. Тя си го прибра в джоба и в колата я помолих да ми покаже какво и е дала бабата. Картончето беше с икона и пишеше Св. Пелагия. Още си го пазя.
Radi_san, разкажи за пендара, какво стана като го махна?
Сетих се за едно странно съвпадение. Когато раждах сина ми, беше бебе номер 205 в боолницата, това е номер за годината, явно до този момент се бяха родили 205 бебета. След две години раждам дъщеря ми в същата болница, в друг месец, носят ми я и на картончето пише бебе номер 205! Голямо съвпадение и двамата да са номер 205 за съответната година.
Сетих се за едно странно съвпадение. Когато раждах сина ми, беше бебе номер 205 в боолницата, това е номер за годината, явно до този момент се бяха родили 205 бебета. След две години раждам дъщеря ми в същата болница, в друг месец, носят ми я и на картончето пише бебе номер 205! Голямо съвпадение и двамата да са номер 205 за съответната година.
Малкият пък, за часове се размина с датата на татко си. Празнувахме рожденият ден на мъжа ми и аз както си седях ме, се пошегувах. Хубаво сме наредили масата, да взема да родя, да си продължат, а и за други години ще е по - лесно. А аз мразя руска салата, а тогава като не виждала се натъпках и както си седяхме ме приболя. Казах си, преяде стига вече. Но болките се оказаха родилни. Два дни преди термин родих, но в следващата дата. Та сега празнуваме два поредни дни.
За пендарите.
Скрит текст:
Mandi84 вярвам, че си идваме с имената. И когато кръщаваме децата си, е шепот на душата, която знае подробностите. От 200г. регистрирани/запомнени във фамилията, от майка на дъщеря се предават пендарите. Традиция. От точно толкова, жените овдовяват или се развеждат, и раждат само момичета. Единствената с мъж за момента беше само майка ми, но много се караха с татко. За всичко, даже и как точно бели кивито или как се смее, все глупости. А иначе е много добър човек, с друг никога не се е карал. Но помежду им имаше някаква непоносимост, която не вървеше на добре. Едната ми сестра, се влюбила в семеен, забременяла. Загубила детето, с него и възможността да бъде майка за в бъдеще. След това имала сериозна връзка, но той я изоставя защото искал деца. Не е могла да понесе загубата и е починала. Нея не я помня, за това така го разказвам. Другата ми сестра се омъжи, но за кратко. Какво стане не знам, разведе се. После пак се омъжи, роди момиче, година и половина по - късно... о чудо, момче. На 1г. племенника ми се разболя от менингит, едвам го спасиха. Въпреки прогнозите на докторите, че няма да е "човек" си стана мъж и половина. Увреди се единствено слуха му. Което колкото и да е драма, на фона на прогнозите е... както и да е. По същото време, аз вече се бях омъжила и бях бременна, и исках отговори на въпроси за които никой не се беше замислял. Първият изникна на сватбата ми, след като майка ми, ми подари пендарите при положение, че знаеше каква непоносимост имам към златото. И ми обясни, че такава е традицията. Взех ги, но мира нямах. Накарах я да ми разкаже и тя докато разказваше, аз разпитвах, с тази какво стана, с онази какво стана. И сякаш само аз намирах връзка. Те никога не се бяха замисляли, даже ми казаха, че говоря глупости. Продължих да се ровя и това което разбирах беше, че и в книги, и филми, и предавания и документи, всичките водеха до нещастия. Стари баби викаха, златото кълне, не знам какво значи това според тях. Майка ми сподели с една възрастна жена, близка на семейството за племенника ми и тя я посъветва, да му сложат нещо женско по него (нали е първо момче и т.н.). Вече я имаше модата с обиците, но сестра ми, абсурд беше да го направи. Сложи му я на дреха. Аз пък вече нямаше какво да го мисля, продадох пендарите, родих момче и понеже още ме гонеше параноята го кръстих Мишел, по женско от това няма на къде, не може да го загуби 
пък и е унисекс име. Та резултата от продажбата на пендарите. Това ми "безразсъдно" деяние, според майка ми е: хубаво семейство и две хубави, умни и добри момчета. Може да е съвпадение, но аз не вярвам в подобни.
пък и е унисекс име. Та резултата от продажбата на пендарите. Това ми "безразсъдно" деяние, според майка ми е: хубаво семейство и две хубави, умни и добри момчета. Може да е съвпадение, но аз не вярвам в подобни.
Като бях бременна се дразнех като ме питаха как ще се казва детето, защото ние до последно не бяхме решили. Вече не помня аз или мъжът ми отговори на някойна шега, че ще се казва Пелагия. Идеята беше да е шеговит. Вече много време след като се роди дъщеря ми и си я кръстихме с обикновеното име Диана, разбрах, че това е име на светица, но аз не я бях чувала преди това.
Преди две години се правихме еднодневна екскурзия и отидохме в женския манастир в Самоков. В двора седеше една доста възрастна монахиня и явно хареса дъщеря ми, поговориха си малко и тя и даде някакво картонче. Тя си го прибра в джоба и в колата я помолих да ми покаже какво и е дала бабата. Картончето беше с икона и пишеше Св. Пелагия. Още си го пазя.
Преди две години се правихме еднодневна екскурзия и отидохме в женския манастир в Самоков. В двора седеше една доста възрастна монахиня и явно хареса дъщеря ми, поговориха си малко и тя и даде някакво картонче. Тя си го прибра в джоба и в колата я помолих да ми покаже какво и е дала бабата. Картончето беше с икона и пишеше Св. Пелагия. Още си го пазя.
А и друго се сетих, при мен много често се случва да се припозная в някой човек през деня на 1-2 пъти и накрая наистина го срещам.
На мен това също много често ми се случва. Дори съм имала случай- вървя си покрай едно кафене разполжено по дължината на тротоара и в самия край ми се стори, че видях една позната, но не беше тя. Продължих по надоло и в другия край на заведението някой ме извика и гледам точното същата позната за която се бях припознала преди секунди. Тръпки ме побиха.
Понеже темата е " Случи ми се нещо странно" искам да ви разкажа за един мой сън. Пуснах го в една друга тема специално за сънища, но там никой не отговаря, за това предврително се извинявам ако не е за тук.
Преди 2 години сънувах, че четирима мъже ме носят на ръце из целия град и накрая спират пред нашия блок. Оставиха ме на земята и аз ясно си спомням как там беше един гараж, върху който си играехме като деца, вдигнаха го преди много години. Въпросните мъже уж ми инжектираха нещо в пъпа, но аз нищо не усетих и като погледнах надоло се почувствах все едно нищо не са направили. Те ми казаха, че ще ме потърсят след 8 години и това беше.
Случи се отдавна, но не знам защо все се сещам за този сън.
Моля ви да Престанете с това "За да не е гол запис, да кажа" - а направо да си казвате, не се оправдавайте, ако мислите, че историите са ви Скучни.
И напомням, че има бутон "включи известия".
Сори за спама, но тръгнах да чета темата от началото, и вече ми се доповръща от вашия ГОЛ запис
И напомням, че има бутон "включи известия".
Сори за спама, но тръгнах да чета темата от началото, и вече ми се доповръща от вашия ГОЛ запис
Ами може и облечени или по пижама ,фрак
/Хоп ,цоп и троп също /
Веднъж като ученичка пристигам в родното градче на баща ми / където са минали ваканциите и доста години от живота ми / и виждам пред една къща да седи на столче една позната баба / живее срещу къщата на най -добрата ми приятелка и често сме й ходили на гости / . Та кимнах й аз и я поздравих и тя ми кимна. Вървях по отсрещният тротоар .
Дотук нищо странно ... но като се прибрах в бабини и таман да й кажа че съм видяла баба Върба / това е името на бабата / се сепнах и се сетих ... ,че всъщност тази баба беше починала доста отдавна -преди около 10години . Направо изтръпнах ... и до ден днешен ми е странно как ми се привидяло това ,няма как да съм си мислела за тази баба или нещо да го е провокирало .
/Хоп ,цоп и троп също
/Веднъж като ученичка пристигам в родното градче на баща ми / където са минали ваканциите и доста години от живота ми / и виждам пред една къща да седи на столче една позната баба / живее срещу къщата на най -добрата ми приятелка и често сме й ходили на гости / . Та кимнах й аз и я поздравих и тя ми кимна. Вървях по отсрещният тротоар .
Дотук нищо странно ... но като се прибрах в бабини и таман да й кажа че съм видяла баба Върба / това е името на бабата / се сепнах и се сетих ... ,че всъщност тази баба беше починала доста отдавна -преди около 10години . Направо изтръпнах ... и до ден днешен ми е странно как ми се привидяло това ,няма как да съм си мислела за тази баба или нещо да го е провокирало .
През първата половина на декември в продължение на седмица не можех да спя и имах едно вътрешно тревожно усещане, че нещо ще се случи. Да уточня, че не живея в БГ. В крайна сметка мой чичо почина и трябваше с майка ми да заминем за погребението.
Вечерта след погребението си легнахме с нея (в същата къща) и към 3-4 часа сутринта чуваме, че на 3 пъти някой натиска дръжката на вратата, за да влезе в стаята. В полубудно състояние и двете скочихме, и заключихме вратата. Звъннахме на наш роднина и човекът дойде - проверихме всичките стаи - нямаше никого.
Чувала съм, че до 40-я ден душата на починалия е още "сред нас", но след тази случка се уверих.
Вечерта след погребението си легнахме с нея (в същата къща) и към 3-4 часа сутринта чуваме, че на 3 пъти някой натиска дръжката на вратата, за да влезе в стаята. В полубудно състояние и двете скочихме, и заключихме вратата. Звъннахме на наш роднина и човекът дойде - проверихме всичките стаи - нямаше никого.
Чувала съм, че до 40-я ден душата на починалия е още "сред нас", но след тази случка се уверих.
Четох предишната тема и се сетих за мой скорошен сън, който после се оказа поредното дежа-вю. Сънувах, че се възхищавам да една гъба, поникнала до малки обли камъчета и си мисля колко прилича на тях. Преди малко се разхождах из офиса и видях същата гъбка, поникнала в саксията на цветето в офиса, в която пръстта отгоре е покрита с малки кръгли камъчета...
Нещо незначително е това, но постоянно сънувам неща, които после преживявам наяве.
Нещо незначително е това, но постоянно сънувам неща, които после преживявам наяве.
Дами, само да вметна, че въпросните чаши и чинии от стъкло вероятно са били мити в съдомиялна машина не веднъж. За съжаление, това постепенно им се отразява зле. И се чупят точно както го описвате - без всякаква видима причина.
Случвало се е в къщи с чинии, които сме ползвали в микровълновата.От рязкото затопляне явно отслабва материала.Чисто здрава ярко зелена чиния без никакви пукнатини изведнъж се пръсна точно на три равни парчета, след като сложих салата в нея.Но преди това доста сме я използвали в микровълновата.