Вървят ли любовта и сексът ръка за ръка?

За да върви напред една връзка, трябва и двете страни да имат желание, доколкото помня от други теми, те нищо не правят. Т.е. тя прави, намерила си е друг. Но това не само не помага, а и задълбочава проблемите им.
Пръв й е да. Видяла е после, че има и други. Това също е основен фактор. Живеят и с родителите му...
Въобще много причини накуп.
Или да ги отмятат една по една, ако имат и двамата желание, или да приключват. Другото е агония и само ще се намразят.

П.П. Видях, че си писала, че не ти е пръв, явно грешно съм разбрала от съседната тема

Mai Tai, не е единствения, преди него имах приятел, но колкото да правим секс. нямам опит във връзки и т.н., но вече имаме детенце и нещата са по-сложни от това, ако бяхме гаджета или просто имахме брак.

Да, причините наистина са много и събрани накуп доведоха до тази картинка. Опитвам се да се преборя със себе си и да се самонавивам, че е правилното решение да остана със съпруга си, за сега безуспешно. Мога да си говоря с него, това поне не ми е неприятно, но с това се изчерпват нещата, които искам да правим заедно.

Според мен, ако решите да пробвате, първи трябва да се отделите от родителите му.
Останете ли сами, може и да ти се върне желанието.
Но трябва и да забравиш третия човек, докато си с него, няма да стане.

Не знам какво ти е положението, имаш ли къде да отидеш ако решиш да се разделите?
Говори с него, постъпи честно. Ако си сигурна, че любов вече няма, няма смисъл да продължавате. Ако има, работете над проблемите пък каквото стане...

Предполагам ще останете още известно време заедно и после ще се разделите.

Mai Tai, бях честна с него и му казах, че не го обичам и искам да се разделим, но той се инати и само ми се моли да остана. Настрой и нашите срещу мен. Нямам къде да отида, само с едно майчинство не мога да си позволя да плашам квартира, да не говорим за останалите разходи. Не мисля, че това, което изпитвам към него е любов, по-скоро някаква сигурност, че няма да ме остави, че заедно можем да се справим с месечните разходи, че има кой да отиде до магазина вместо мен например 

Ясно. Значи ще потърпиш малко докато порасне детето и тръгне на ясла, а ти на работа съответно
Хубаво е, че си наясно със себе си, той също знае какво чувстваш.

Душко, проблема ти е, че искаш да правиш секс с друг човек и поради това, не желаеш мъжа си. Не си влюбена, не го обичаш. Не се мъчи. С моя мъж сме от 10 години (почти) заедно, и за момент не съм се чувствала като теб.

Adelle, всъщност проблема не е само в това, че искам да правя секс с трети човек, а че имам и чувства към него. Но не знам колко е справедливо да отделя детето си от загрижения му баща, само защото аз не го обичам вече.

Аз се извинявам за израза, но sammy теб май хем те сърби, хем те боли.
Хем нямаш чувства към мъжа си и искаш нещо ново, хем обаче съвестта те гризе и не смееш да рискуваш.В живота обаче средно положение няма.Рано или късно нещата стават явни, дори и сега да се криеш и лавираш между двамата.Това няма да продължи вечно.
Взимаш решение и се хвърляш смело!Или ще търпиш заради детето и ще пренебрегнеш себе си или ще потърсиш щастието.Това зависи само от теб, но бъди готова да си носиш последствията, понеже не се знае кое решение ще се окаже след време правилното.

Карамел, знам как бих постъпила, ако нямах дете. Отдавна щеше да съм се изнесла. Но детето е отговорност и не мога прост така да реша какво да направя. Знам само, че дори и да не съм с другия не ми се стои и с мъжа ми. Простп нямам нищо към него вече.

Айде пак лавина от съвети да остави момичето мъжа си...
Моме, и със следващия ще е същото. Нали и в твоя мъж си била влюбена? Пърхала си, радвала си се, а сега ти е скучно и безразлично. Това не е заради мъжа ти, а заради теб самата. Такъв тип човек си. Можеш да функционираш пълноценно във връзка, само ако си на гребена на емоцията и напълно погълната от силни чувства. Да, сега ще се появят Краси, Бижу и куп знайни и незнайни героини, които да обяснят, че след 398329 години с мъжа си, още са влюбени. Да, най-вероятно е точно така. Но са влюбени спрямо своя си темперамент, не спрямо твоя. На тяхно място пак щеше да си точно толкова индиферентна, колкото си сега към своята половинка.
Тук идва един съществен момент. Във връзките си само реализираш тръпки или градиш съвместен живот? Или експлоатираш една връзка, само докато ти е вълнуваща, без да й придаваш стойност като обща житейска перспектива, наличие на дете и пр. Всъщност, ти се опита да го формулираш като някаква сигурност, защото не би могла да се справяш финансово, а и има кой да те отменя в ходенето до магазина. Това всъщност са простичките неща, които сближават хората и които се градят много по-трудно отколкото задоволяването на единия мерак. Казваш, че с мъжа си можеш и да говориш, това е страхотно и също много по-трудно, отколкото да се претъркаляш с някого.
Да, можеш да отидеш да си начешеш, но пак ще стигнеш до този момент след известно време. Но с дете от първия си мъж, може би дете от втория си мъж и в далеч по-сложна ситуация, отколкото да се научиш на уважение към човека към теб, да възпиташ любов у себе си и да не поставяш най-високо в сърцето си този, с когото най-много искаш да се изчукаш.

Анонимен, представи си ситуация, в която мъжът ти не ти обръща внимание, ти му казваш колко лошо ти е минал деня, а той да започне ,,ооо, да знаеш моя какъв беше" и да започне да ти разказва, без да го интересува твоя ден, да не се сеща да те пита как си, как е минал денят ти, да ти каже ако бе често, то поне веднъж в месеца колко си хубава, да предложи да направи нещо вместо теб, да ти каже ела, легни да се гушнем, да предложи да се разходите, да идете някъде само вие.... Когато ми е тежко и ми се иска да поплача той се тръшка до мен и му ставало потиснато, няма да ме успокой, да каже нещо хубаво. На мен тия малки неща ми липсват. И винаги са ми липсвали, просто не ми е правило впечатление. А и всеки може да сгреши с човека до себе си, особено ако в него има промяна от преди и след това.

Ама чакай малко, ти равностоен партньор ли искаш да бъдеш или плюшена играчка, на която да се радват, да утешават и дундуркат?
Идеално си представям ситуацията. Доколкото разбирам, си в майчинство. Ежедневието ти е не е кой знае колко разнообразно и това те потиска в известна степен. И имаш нужда да мрънкаш без да назоваваш конкретни проблеми, които биха могли да имат конкретно решение. Вероятно другият обект е склонен да ти слуша тирадите и да е активен участник в подобен разговор, просто защото е лесно да се водят такива разговори между двама души, които не са обвързани, особено когато имат симпатии помежду си.
Защото ти не му споделяш деня си, ти му офкаш и пуфкаш. После ако почваш и да ревеш, картинката става пълна.
Мислиш си, че нов мъж ще подреди твоя собствен живот и ще го направи по-вълнуващ. Абсолютно си права. Но за кратко време. Ако самата ти не успяваш да си разнообразяваш ежедневието и да вършиш неща, които те зареждат и ти повдигат самочувствието, цял живот ще чакаш на мъжа до теб да ти казва колко си хубава и да ти бърше сълзите, които проливаш само и единствено от досада.
Казваш, че нищо не прави за теб, но самият факт, че след всичко, което си му казала, те е помолил да останеш е достатъчен белег за това какво си за него. То не се мери в комплименти и часове прекарани в гушкане. Това го може всеки.

Анонимен е права