Като се замисля - не са ми говорили на вие барем 15 години, което си е донякъде притеснително, съгласете се. Има нещо сбъркано я в суратя ми, я в погледа, я в дрешките, щото дори и най-учтивите хора, и в най-сухи официални ситуации ме подкарват на ти, преди да съм казал и дума. Пък и не само у нас - но и в чужбините, поне в ония, в които мога да отлича на вие ли ми говорят.
Такова стегнато време е много хубаво за изкопни работи - ако ви се налага - не отлагайте. Няма кал, държи вертикален откос, изобщо чудесно.
Но не бива да се разчита твърде. Сравнително отдавна, преди да навлязат верните средносрочни прогнози, изкопахме една чудесна дупка и се завряхме в нея да армираме фундаментна плоча. Хубава плоча беше - към половин декар, метър и двадесет, колоните тръгваха с N28 - това е желязо колкото детска ръка, абе богата работа. Да, ама времето омекна, заплющя направо юнски дъжд. Изкопа се наля с вода до гърдите. Докато се организираме, потопим помпи и намерим къде да ги заустим - срина се западният край на изкопа. Докато оглеждахме щетите, откъм юг, където близо до ръба имаше един голям тряфопост, се отцепи пукнатина колкото кракът ти да пропадне до коляно вътре. Та трафопостът потегли към дупката бавно, но много уверено. Беля!
Предложиха тройни надници, организирахме се бригада, слязохме във гьола долу, набивахме пилоти, запънахме в тях ферми и подпряхме изкопа. Три дена, че и половината нощи все там бяхме. Хубаво беше, че времето пак стегна, един молдовански студ дойде, та не се свлече още някоя страна, ама пък гьолът позамръзна, та беше много неприятно да се гази в него.
Убийте ме - не помня какво направих с парите.
Пълно е с извънземни.