Едва се сдържах да не си изляза по средата. А мъжът ми ме поглеждаше от време на време обвинително. И с право, почувствах се гузна, че го замъкнах на този филм с уговорката от моя страна, че филмът си струва.
Бре боже, измислена историята, ок е. Но какво по дяволите им куца на бг-кинаджиите, някой може ли да ми даде логично обяснение защо не им се получава почти никога!? (с редки изключения) Това преиграване имам чувството, че никога не може да се изкорени из родните школи (мое мнение).
Извинявайте, че идвам с негативно мнение, но понеже по-нагоре имаше питане, което съвпадна с киното, та така... На прима виста това ми е мнението след за мен безкраааайната прожекция.
(И само да вметна, че с нас двамата в залата бяхме общо четирима човека. Даже попитах момичето на билетите, когато ми подаде празния лист да си изберем места, попитах я какво става, така ли е бил досега всичките дни филма, чак се учудих, че няма интерес. Но след като излязохме, разбрах защо. Стана ми мъчно.)