- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Някои извадки от "Бхагавад Гита":
Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
Тогава от какво да ни е страх?!
Интересното е, че много хора изпитват какви ли не страхове (фобии), но не и страх от смъртта - чисто и просто я приемат като естествен, неизбежен завършек на материалния живот. Една приятелка, след като е била в клинична смърт преди време, ми сподели, че няма никакъв страх от смъртта. Но познавам хора, даже и малки деца, които наистина се страхуват от смъртта и остаряването и много често говорят за това, например детето на една приятелка, което е още съвсем малко.
Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
Тогава от какво да ни е страх?!
Интересното е, че много хора изпитват какви ли не страхове (фобии), но не и страх от смъртта - чисто и просто я приемат като естествен, неизбежен завършек на материалния живот. Една приятелка, след като е била в клинична смърт преди време, ми сподели, че няма никакъв страх от смъртта. Но познавам хора, даже и малки деца, които наистина се страхуват от смъртта и остаряването и много често говорят за това, например детето на една приятелка, което е още съвсем малко. 
Ще си дам мнението. От самата смърт не ме е страх, страх ме е от болката. Тя е изтощителна и тогава идва ред на смъртта. Смъртта я приемам като естествен край и последствие друга форма на продължение на живот в друго измерение. Няма начин тази енергия която е в нас, така по този начин да спре да съществува...тя просто преминава в друго състояние, но е жива по някакъв начин.
От старостта не ме е страх. Смятам, че има нещо красиво в нея-показва че си изживял живота си. Дори шанса да остарееш е благословия.
Но, от смъртта ме е страх, признавам си. Страх ме е от това, че може би ще изчезна завинаги, страх ме е от болката, която моята кончина ще донесе на близките ми, страх ме е от вечността.
Дори не знам защо пиша по никое време на тази тема...
Но, от смъртта ме е страх, признавам си. Страх ме е от това, че може би ще изчезна завинаги, страх ме е от болката, която моята кончина ще донесе на близките ми, страх ме е от вечността.
Дори не знам защо пиша по никое време на тази тема...
Самотата е по-тегава сякаш.
Да живееш без ултимативният изход - смъртта, не звучи ли страшно? 
За мен звучи повече от ужасно, но питам вас.
Не знам. Май по-скоро да. Имала съм случаи, в които съм си мислила, че умирам и ме е обземала паника. Мисля, че не се изключваш след смъртта и мисля, че там където отиваш е тъжно и мрачно. Странна работа. Това също ме кара да не приемам съвсем спокойно идеята да си отида от този свят.
От старостта не ме е страх. Смятам, че има нещо красиво в нея-показва че си изживял живота си. Дори шанса да остарееш е благословия.
Но, от смъртта ме е страх, признавам си. Страх ме е от това, че може би ще изчезна завинаги, страх ме е от болката, която моята кончина ще донесе на близките ми, страх ме е от вечността.
Дори не знам защо пиша по никое време на тази тема...
Но, от смъртта ме е страх, признавам си. Страх ме е от това, че може би ще изчезна завинаги, страх ме е от болката, която моята кончина ще донесе на близките ми, страх ме е от вечността.
Дори не знам защо пиша по никое време на тази тема...
По тая причина избягвам да мисля за смъртта и за края, въпреки че знам, че те са неизбежни.