Здравейте, на 27 години съм.
Обръщам се към вас за съвет и помощ. Имала съм тежко детство и много негативни моменти в живота, които съм приемала и съм преминавала през тях мъжката, без да бъда разклатена по какъвто и да е начин. Винаги съм се противопоставяла на несправедливостите в живота и съм била борбена натура... И така до преди година и половина, когато най-добрият ми приятел се самоуби. Две седмици по-късно за първи път ми стана лошо докато шофирах, започна да ми избива студена пот, чувство, че душата излиза от тялото, сърцебиене и изстръпване. Няколко дни след това потърсих помощ от психиатър. Тя установи, че имам депресия с леко паническо разстройство. Предписа ми деанксит два пъти на ден. След месец отидох на консултация и тя каза, че нищо ми няма и всичко е на ред, така и се чувствах, но......
Две седмици по-късно започнах да се чувствам физически и психически зле. Мислех си, че ще полудея, че ще притеснявам близките си, че няма да имам възможност да създам семейство, че съм болна от какво ли не...... Не потърърсих помощ, защото исках да се справя сама, както винаги съм се справяла с несполуките в живота си. Имах периоди, когато се чувствам като старото си Аз, но имах и тежки такива, през които много трудно преминавах.
Започнах нова работа, която с днешна дата не понасям, работя с хората, които ни управляват и виждам колко са егоистични и несправедливи, какви бедни, мъртви души са. В края на миналото лято получих много тежък пристъп, зави ми се свят, изтръпнаха ми крайниците, исках да изрека едни думи, а от устата ми несвтрзано излизаха други. Колежката ми извика бърза помощ и те ми биха успокоителна инжекция. След това отидох при личния си лекар, който на своя глава ми изписа деанксит, 10 дни по 1. Световъртежа и изстръпването намаляха, но си останаха, до ден днешен ходя като пиян картоф и се притеснявам дори като шофирам, а аз много обичам да карам. Гледам да не оставам сама, започнаха и някакви мисли да не се самоубия, мисля как лесно човек за секунди може да направи някоя глупост със себе си, страхме е да не изпадна в такава ситуация. В работата нерви, в къщи майка ми влиза в критическата, сестра ми е бременна и има проблеми с бебето, все негативизъм. И въпреки всичко, разговарям, майтапя се, и се пробвам да се стегна, но в 2/3 от деня съм в онова замаяно, даже паническо вече състояние.
Моля ви дайте ми съвет как да вдигна това черно перде от себе си! Психиатър ли да потърся, психотерапевт ли, някакви книги ли да чета, сама ли да опитвам или да потърся специалист. От все сърце искам да се стегна, да си сменя работата, да създам семейство и да съм пълноценна за близките си, защото винаги съм им била упора, а сега сама на себе си не мога да се упра. Моля препоръчайте ми някой добър специалист от София, не искам да търся светила в областта, искам някой сърдечен човек, който да ми помогне и да ме насочи към правилния път. Ако някой има личен опит с това състояние моля да сподели как се е справил.
Обръщам се към вас за съвет и помощ. Имала съм тежко детство и много негативни моменти в живота, които съм приемала и съм преминавала през тях мъжката, без да бъда разклатена по какъвто и да е начин. Винаги съм се противопоставяла на несправедливостите в живота и съм била борбена натура... И така до преди година и половина, когато най-добрият ми приятел се самоуби. Две седмици по-късно за първи път ми стана лошо докато шофирах, започна да ми избива студена пот, чувство, че душата излиза от тялото, сърцебиене и изстръпване. Няколко дни след това потърсих помощ от психиатър. Тя установи, че имам депресия с леко паническо разстройство. Предписа ми деанксит два пъти на ден. След месец отидох на консултация и тя каза, че нищо ми няма и всичко е на ред, така и се чувствах, но......
Две седмици по-късно започнах да се чувствам физически и психически зле. Мислех си, че ще полудея, че ще притеснявам близките си, че няма да имам възможност да създам семейство, че съм болна от какво ли не...... Не потърърсих помощ, защото исках да се справя сама, както винаги съм се справяла с несполуките в живота си. Имах периоди, когато се чувствам като старото си Аз, но имах и тежки такива, през които много трудно преминавах.
Започнах нова работа, която с днешна дата не понасям, работя с хората, които ни управляват и виждам колко са егоистични и несправедливи, какви бедни, мъртви души са. В края на миналото лято получих много тежък пристъп, зави ми се свят, изтръпнаха ми крайниците, исках да изрека едни думи, а от устата ми несвтрзано излизаха други. Колежката ми извика бърза помощ и те ми биха успокоителна инжекция. След това отидох при личния си лекар, който на своя глава ми изписа деанксит, 10 дни по 1. Световъртежа и изстръпването намаляха, но си останаха, до ден днешен ходя като пиян картоф и се притеснявам дори като шофирам, а аз много обичам да карам. Гледам да не оставам сама, започнаха и някакви мисли да не се самоубия, мисля как лесно човек за секунди може да направи някоя глупост със себе си, страхме е да не изпадна в такава ситуация. В работата нерви, в къщи майка ми влиза в критическата, сестра ми е бременна и има проблеми с бебето, все негативизъм. И въпреки всичко, разговарям, майтапя се, и се пробвам да се стегна, но в 2/3 от деня съм в онова замаяно, даже паническо вече състояние.
Моля ви дайте ми съвет как да вдигна това черно перде от себе си! Психиатър ли да потърся, психотерапевт ли, някакви книги ли да чета, сама ли да опитвам или да потърся специалист. От все сърце искам да се стегна, да си сменя работата, да създам семейство и да съм пълноценна за близките си, защото винаги съм им била упора, а сега сама на себе си не мога да се упра. Моля препоръчайте ми някой добър специалист от София, не искам да търся светила в областта, искам някой сърдечен човек, който да ми помогне и да ме насочи към правилния път. Ако някой има личен опит с това състояние моля да сподели как се е справил.
За Катрин става дума. 
.Важно е да станеш смела запомни го и да ни се предаваш.Казвам го като човек минал по този дълъг път,въпреки че мн пъти съм мислила че няма да се справя,но успях.Препоръчнам с две ръце д-р Първанов , невероятен човек и всепризнат специалист.Успех ще се справиш! 
