Нормално е притеснението ви,но спокойно,изобщо не е страшно.Всичко си минава по план.Болката поне при мен не беше кой знае каква,обезболяващи исках само първите часове след операцията.Не съм изпитвала никакви болки при ходенето до тоалетна.Най-неприятни бяха първите ставания.Като ставах си притисках корема с възглавница,което ме облекчаваше доста.На изписването/4 ден/ вече си се движих нормално и само от време на време имах придърпвания,от 10 ден забравих че съм оперирана.Конци не са ми махали,бях само с вътрешни.
- Публикувана: 12 март 2006, 22:18 ч.
- Последно мнение: 27 март 2006, 22:51 ч.
Знаете ли как протича едно раждане със цезарово сечение?
На мен първо ми направиха записи на тоновете. Премериха ми кръвното. Направиха ми тест за поносимост. Сложиха ми абокат в ръката и ми пуснаха гликоза за да ми се вдигне кръвното, за да не колабирам в операционна (аз по принцип съм с много ниско кръвно). Една банка и половина преди операционна и 3 и половина по време на операцията.
След това е клизмата (мен от нея ме бе най-страх). После се измих, оправих и хайде в операционна. Сложиха ми упойката - спинална. Не боли и е много страно усещането докато те хване. След като ме хвана, може би нямаше и 10 мин. и бебето изплака. Не съм разбрала даже кога са ме срязали.
Излязох от операция точно след 1 час. След 20 мин. почна да ме отпуска упойката. След това ми включиха епидурална за още 24 часа (това не го прилагат навсякаде)
Болките ми бяха много малки, като при болезнена М.. 4 часа след операцията ме вдигнаха за 4-5 мин. На следващия ден сутринта станах и си се разходих по коридорите, ходих при детето. На другие ден се изкъпах. На 5 ден ни исписаха, нямах никакви болки. На следващия ден вкъщи си изчистих сама, имаше само леко упъване, което според мен бе от превръзката, не толкова от конците. На 7 ден ми махнаха конците и това си беше всичко!
След това е клизмата (мен от нея ме бе най-страх). После се измих, оправих и хайде в операционна. Сложиха ми упойката - спинална. Не боли и е много страно усещането докато те хване. След като ме хвана, може би нямаше и 10 мин. и бебето изплака. Не съм разбрала даже кога са ме срязали.
Излязох от операция точно след 1 час. След 20 мин. почна да ме отпуска упойката. След това ми включиха епидурална за още 24 часа (това не го прилагат навсякаде)
Болките ми бяха много малки, като при болезнена М.. 4 часа след операцията ме вдигнаха за 4-5 мин. На следващия ден сутринта станах и си се разходих по коридорите, ходих при детето. На другие ден се изкъпах. На 5 ден ни исписаха, нямах никакви болки. На следващия ден вкъщи си изчистих сама, имаше само леко упъване, което според мен бе от превръзката, не толкова от конците. На 7 ден ми махнаха конците и това си беше всичко!
при мен беше секцио по спешност но нищо страшно аз също мислех че боли много но тъй като имах и родилни болки преди това контракций до полуда тези от секциото не усетих вобще след операцията не са ми слагали торби с нещо си там само обезболяващи целта е на другия ден да ходиш да се движиш колкото мижеш повече всичко минава така много по леко успех и безпроблемно раждане
Аз ще се включа с няколко съвета, неща които бих искала да знам преди операцията, но не знаех. Не че са ключови, но може да се чувстваш по-комфортно:
1. Можеш да избегнеш клизмата, не че е чак толкова неприятна, но все пак... Ако пиеш някакви хапчета и не ядеш известно време преди да влезеш в болницата, питай лекаря ти.
2. Бръсненето там също - аз не се бях справила добре и се наложи там да го правят отново, така че може да се постараеш в къщи на спокойствие.
3. Купи си лепенка за шева с които да можеш да се къпеш след това (не помня точно, ама май е 2-3 лева)
4. Купи си обезболяващите за първите дни, питай лекаря какви. Зависи къде раждаш, но аз не бих разчитала на акушерките да ми носят аналгин. Имаше едни свещички, страхотни бяха, ама не помня името...
За болката, не е толкова страшно, но не е и козметична процедура, все пак е корема операция. Първите няколко дни са тежки когато ставаш и ходиш, но възстановаването е бързо. Някога е било бавно, когато майките ни са раждали, сега операцията се прави по друг начин. Само след седмица ще щъкаш доволно
Успех и леко раждане
1. Можеш да избегнеш клизмата, не че е чак толкова неприятна, но все пак... Ако пиеш някакви хапчета и не ядеш известно време преди да влезеш в болницата, питай лекаря ти.
2. Бръсненето там също - аз не се бях справила добре и се наложи там да го правят отново, така че може да се постараеш в къщи на спокойствие.
3. Купи си лепенка за шева с които да можеш да се къпеш след това (не помня точно, ама май е 2-3 лева)
4. Купи си обезболяващите за първите дни, питай лекаря какви. Зависи къде раждаш, но аз не бих разчитала на акушерките да ми носят аналгин. Имаше едни свещички, страхотни бяха, ама не помня името...
За болката, не е толкова страшно, но не е и козметична процедура, все пак е корема операция. Първите няколко дни са тежки когато ставаш и ходиш, но възстановаването е бързо. Някога е било бавно, когато майките ни са раждали, сега операцията се прави по друг начин. Само след седмица ще щъкаш доволно
Успех и леко раждане Възтановяването при вички е различно аз почнах да си ходя на треия ден, но при мен имаше една майка която още 24часа след операцията си ходеше све едно нищо и нямаше
И аз няма да описвам етапите на операцията - момичетата са обяснили подробно. Единственото гадничко беше поставянето на катетъра преди това. Иначе всичко останало минава бързо и безболезнено. Извадиха бебчето ми 20 минути след като беше започнала операцията и после около 30 мин. ме зашиваха. През нощта лежах в реанимация, слагаха ми обезболяващи и на следващия ден можех да се разхождам и излизах навън. Възстановяването доста често е по-бързо отколкото при нормално раждане. Да не забравяме и психологическия момент - не преживяваш шока на нормалното раждане и понасяш всичко по-леко, защото боли чак след като вече имаш бебче - и си на седмото небе от щастие и не ти пука от нищо. Естествено, важно е кой ще те оперира; после за белега - с какви конци. Моята бебка е на 7 месеца и вече почти нямам белег. Секциото, за мен, е по-цивилизованият начин да родиш.
Здравей! Момичетата са ти обяснили етапите супер. Аз отидах в болницата в 2 следобед, в 4 ве4е имах бебче и лежах в реанимацията, а на другата сутрин станах(това беше гадно първия път) и после ме преместиха в стаята. Допнесоха ми бебка и така.
Странно е но не съм изпитвала болка от операцията(биеха ми обезболяващи инжекции през няколко часа.
Като родих казаха на мъжо да ми купи вода и сок от ябълка и Солпадеин. Това е хапче за болките в главата като почне да те пуска упойката - много помага
Аз още на операционната почнах здраво да треперя, ама ми казаха 4е това е нормално. Дадоха ми веднага тел и се скъсах да звъня да се хваля
Странно е но не съм изпитвала болка от операцията(биеха ми обезболяващи инжекции през няколко часа.
Като родих казаха на мъжо да ми купи вода и сок от ябълка и Солпадеин. Това е хапче за болките в главата като почне да те пуска упойката - много помага
Аз още на операционната почнах здраво да треперя, ама ми казаха 4е това е нормално. Дадоха ми веднага тел и се скъсах да звъня да се хваля
Здравей! Няма да се спирам на етапите на секциото, защото майките преди мен са ти обяснили всичко с най-големи подробности. Мен ме боля доста като излязох от упойката, но затова си има обезболяващи. По гадна е болката след това при ставането. Но няма нищо страшно, всичко минава и заминава. Аз започнах да ставам още на следващия ден, първите два пъти с помощ, а после сама. Болеше ме много, но мисълта за моя прекрасен син ми даваше сили и така се справих.
Много боли, но аз съм инат и на четвъртия ден след операцията отидох на пазар в Била. Стана ми лошо, но.....
На 20-тия ден вече бях на работа
Сега спомена за секциото ми е като филм, който съм гледала преди време.
След раждането бях сигурна, че ще си останем с едно дете. Сега си мисля за второ
На 20-тия ден вече бях на работа
Сега спомена за секциото ми е като филм, който съм гледала преди време.
След раждането бях сигурна, че ще си останем с едно дете. Сега си мисля за второ
При мен етапите на протичане са по-различни-може би, защото раждах в частна клиника....клизма, после в операционната, приспаха ме за минутка-две за да не усетя слагането на катетъра и после ме приспаха за самата операция....като излязох от упойката малко болеше....до вечерта трябваше да изпия 1,5 л. вода и 1 л. нат. сок.....вечерта вечерях (не съм гладувала)...първото ставане беше на 6-я час-много болеше....на др. ден ми махнаха катетъра и превръзката на операцията и бях на кафето, после се къпах (вс. ден по веднъж) и на 3-я ден си бях у нас....не съм шита-лепена съм....
Бебка беше при мен на 12-я час след операцията...можеше и по-рано да ми я оставят, но аз така реших....
Бебка беше при мен на 12-я час след операцията...можеше и по-рано да ми я оставят, но аз така реших....
Момичетата са го описали няма да се повтарям Само искам да кажа, че аз се възстанових много бързо Нито за миг до ден днешен не съжалих че съм родила секцио На думи е по страшно
Само искам да кажа, че аз се възстанових много бързо Нито за миг до ден днешен не съжалих че съм родила секцио На думи е по страшно Напълно съм съгласна. Аз се възстанових много бързо - на третия ден ни изписаха, а на 4-ия бях навън на разходка. За операцията забравих още като ме изписаха- така се заплесваш с бебето, че за това въобще не се сещаш. Боли само първите няколко пъти докато ставаш. Ако сега трябва да решавам пак бих избрала секциото. Успех и не се притеснявай - няма нищо страшно.
Мен доктора ме викна сутринта да ме види преди да е тръгнал по визитаций 
Е видя ме и вика на мъж ми до час два и сме готови 
. Взеха ми кръв, прегледаха ме и ме приеха в б-цата (Шейново), направиха ми клизма и ако не се бях обръснала те щяха и това да направят, после ми послушаха тоновете и ми пуснаха една система - подготвителна за упойката, после влязохме в операционната, където слушахме радиото и вицовете на докторите 
, трябваше да се наведа и да немърдам за да ми сложат спиналната упойка - нищо не усещах освен собствения си страх. Не вярвах че толкова бързо действа, защото като ми казаха да си мръдна пръстите - не можах, така те ми качиха краката на масата за да легна и ...........почнаха - дъра бъра дъра бъра усещаш едно като вълнение на корема - това е когато вадят бебето и се подърпва за да излезе 
и..............го чух да плаче или по точно да измяука -толкова му беше силата на гласчето. Зялата операция трае около 30 мин. Анестезиолога ми го поднесе да го видя и цункам, а аз вместо него погалих доктора по ръката ми толкоз бях шашнато щастлива и.........ревнах в едни крокодилски сълзи от щастие.
После шият и си говорите - как ще се казва бебо и всякакви такива, хващат чаршафа от всички страни и те товарят на носилка с която те закарват до реанимацията, там пак с чаршафа те пренасят и те настаняват, включват назначените течности и лекарства и те оставят да звъниш на воля на родата и да почиваш, боцкат ти аналгин (попитай за по-силно обезболяващо и мъжа ти да купи на мен така ми боцнаха едно, но съм му забравила името
, но ме държа спокойна 12 часа) и ти мерят кръвното, гледат как кървиш отдолу, както и да е де аз силни болки не съм имала, по-скоро една притъпена като при мензис...е пак не еприятно, но нали затова са обезболяващите - с тях няма проблем.
Родих в 11.20ч и до вечерта вече се завъртах настрани в леглото и си чуствах напълно краката, опитвах даже гимнастика за раздвижване - колкото по-рано толкова по-добре, придремвах и си говорех по телефона и с момичетата-колежки на другите две легла (едната се оказа форумка
) така неусетих как мина времето. На сутринта след операцията идва рехабилитатор (Шейново) тя ни помогна да станем и ни придружи една по една до чешмата за да си измием зъбите и лицата, после пак в леглото и дават нещо леко за хапване. На обяд пак се разхождаме - вече сме по стабилни и даже махнаха катетрите - правим разходка до тоалетните.
На втората сутрин ме преместиха от реанимацията в нормалната ми стая - чак ми беше мъчно че излизам от реанимацията - така добре се грижеха за нас. Във ВИПа където бях ми беше много скучно и хиляда пъти съжалих, че не съм в обща стая, но поне можех да имам посещение по всяко време и то в стаята, дори когато бебето беше при мен . Стоях още 3 нощи - при секцио трябва да си в б-ца общо 5. Движех се лекичко и главата ми се замайваше от усилието, но с повечко инат и упражнения по ходене изправена на 4 ден вече ходех на кафе и обикалях местните магазини. Анестезиолога даже ме похвали пред едни нови клиентки как джиткам с операция на 3 дни. Та така после с контрактубекс за белега и днес вече почти не е останало следа, пък и кръцкането е доста в ниското.
Успех и леко раждане на всички МАМИ
Е видя ме и вика на мъж ми до час два и сме готови . Взеха ми кръв, прегледаха ме и ме приеха в б-цата (Шейново), направиха ми клизма и ако не се бях обръснала те щяха и това да направят, после ми послушаха тоновете и ми пуснаха една система - подготвителна за упойката, после влязохме в операционната, където слушахме радиото и вицовете на докторите , трябваше да се наведа и да немърдам за да ми сложат спиналната упойка - нищо не усещах освен собствения си страх. Не вярвах че толкова бързо действа, защото като ми казаха да си мръдна пръстите - не можах, така те ми качиха краката на масата за да легна и ...........почнаха - дъра бъра дъра бъра усещаш едно като вълнение на корема - това е когато вадят бебето и се подърпва за да излезе и..............го чух да плаче или по точно да измяука -толкова му беше силата на гласчето. Зялата операция трае около 30 мин. Анестезиолога ми го поднесе да го видя и цункам, а аз вместо него погалих доктора по ръката ми толкоз бях шашнато щастлива и.........ревнах в едни крокодилски сълзи от щастие.После шият и си говорите - как ще се казва бебо и всякакви такива, хващат чаршафа от всички страни и те товарят на носилка с която те закарват до реанимацията, там пак с чаршафа те пренасят и те настаняват, включват назначените течности и лекарства и те оставят да звъниш на воля на родата и да почиваш, боцкат ти аналгин (попитай за по-силно обезболяващо и мъжа ти да купи на мен така ми боцнаха едно, но съм му забравила името
, но ме държа спокойна 12 часа) и ти мерят кръвното, гледат как кървиш отдолу, както и да е де аз силни болки не съм имала, по-скоро една притъпена като при мензис...е пак не еприятно, но нали затова са обезболяващите - с тях няма проблем.Родих в 11.20ч и до вечерта вече се завъртах настрани в леглото и си чуствах напълно краката, опитвах даже гимнастика за раздвижване - колкото по-рано толкова по-добре, придремвах и си говорех по телефона и с момичетата-колежки на другите две легла (едната се оказа форумка
) така неусетих как мина времето. На сутринта след операцията идва рехабилитатор (Шейново) тя ни помогна да станем и ни придружи една по една до чешмата за да си измием зъбите и лицата, после пак в леглото и дават нещо леко за хапване. На обяд пак се разхождаме - вече сме по стабилни и даже махнаха катетрите - правим разходка до тоалетните. На втората сутрин ме преместиха от реанимацията в нормалната ми стая - чак ми беше мъчно че излизам от реанимацията - така добре се грижеха за нас. Във ВИПа където бях ми беше много скучно и хиляда пъти съжалих, че не съм в обща стая, но поне можех да имам посещение по всяко време и то в стаята, дори когато бебето беше при мен
. Стоях още 3 нощи - при секцио трябва да си в б-ца общо 5. Движех се лекичко и главата ми се замайваше от усилието, но с повечко инат и упражнения по ходене изправена на 4 ден вече ходех на кафе и обикалях местните магазини. Анестезиолога даже ме похвали пред едни нови клиентки как джиткам с операция на 3 дни. Та така после с контрактубекс за белега и днес вече почти не е останало следа, пък и кръцкането е доста в ниското.Успех и леко раждане на всички МАМИ