Мама пак будува и домашните сънува...

Аз лично помагах, като напише нещо го проверявах, ако имаше въпроси-обяснявах.
Първи клас върви лесно, защото те са почти готови от предучилищната. Купонът започва след втори.
За английския му беше трудно, защото имаха всеки ден, не си представям да го бях оставила да се оправя сам.


Ходил е два пъти на спорт и два пъти на музика, веднъж седмично на радиомоделизъм, или нещо подобно, сам си го избра.
Така или иначе, повече от час и половина няма какво толкова да учи в първи клас.
На занималня не е ходил по ред причини.

За занималнята - нещата са много индивидуални. Зависи от условията в училището, от преподавателя и от самото дете. Не винаги се получава.
Ако се получи - за вкъщи няма да има нищо.
Ако не се получи - ще виси в училище цял ден, а вечер ще учите до късно.

Моето дете 1 клас беше на занималня. Затъна много.
Началото на 2 клас я спряхме и започнах аз да се занимавам. Не съм й правила домашните, само контролирах, създавах навици за учене, такива неща.
След това 3 и 4 клас сама, дори не проверяваме след нея.

За извънкласните - те са по неин избор, не се месим. На плуване ходи. Това й беше достатъчно досега. След ваканцията иска да пробва и народни танци. Ако не искаше да ходи, не бих настоявала.

Синът ми е вече втори клас. На занималня никога не е ходил. Всеки ден следобед е по три часа на тренировки, след това пише домашни. В първи клас поне при нас домашните не бяха чак толкова много - 1стр по математика от сборник, пак 1стр по български и това е в общи линии. За максимум час са и то ако дам и нещо допълнително. Домашни с детето не съм писала, но обяснявам ако нещо попита. Отделно винаги проверявам какво е писал в училище и съответно как е направил домашното. Той обаче ме вика понякога при себе си докато пише. Просто така, да му правя компания и докато се занимава с домашните ми разказва разни неща от училище или от залата или разни негови фантазии.

Първите дни в първи клас съм помагала, за да разбере детето какво представлява думата "домашно" и какво се очаква от него. След седмица-две вече сами си ги пишеха, аз после проверявах написаното и обяснявах, ако нещо не е ясно или има грешки. Против съм тази практика да се виси на главата на детето, все едно то си няма глава на раменете... и да се пишат домашни заедно. Домашното си е негова работа. Моята работа е след като детето ми си е написало само домашното, да го проверя. И то в малките класове. Отделно, понякога проверявам нивото като правя по някоя и друга диктовка или нещо го накарам да напише, да сметне, ей такива. Но да седна да му вися, докато пише домашно - абсурд.

Синът ми е на целодневно обучение и не учи вкъщи. Веднъж седмично контролирам тетрадките, иначе всяка вечер питам какво са учили, какво ново са взели, какви домашни са им дали. Вечер го оставям да играе и да почива. През уикенда си пише домашните сам, аз само проверявам и/или го връщам да го препише по-красиво. По време на ваканциите му давам да прави тестове от състезания и олимпиади, като някои задачи се налага да ги обяснявам. Учи 2 чужди езика и спортува в училище - не ходи на извънкласни спортове и школи.

Вече е голям, но сякаш беше вчера.
На занималня не е ходил, пишеше си сам домашните, проверявах накрая, заедно подреждахме раницата, докато свикне сам. В края на първи клас започна да ходи на тренировки по футбол. В трети клас започна с курсове по английски език. И така до днес, вече е в 8 клас. Отдавна не проверявам домашни, но следя всичко като "'Голямата сестра''.

На моят син първи клас му е ужасно труден, особено четенето. Няма желание за учене и ние го натискаме. В началото учехме по три - четири часа, сега започна да пише много по-бързо и се справяме за около час. Все още не може да чете добре. На занималня не ходи, госпожата не можеше да го търпи, а и той не издържаше.
Първи клас вече е към края си, но това беше много тежка година за нас.
Като грешка отчитам факта, че не е ходил на подготвителна група в училище, а в детска градина,където не учеха нищо.
 Ходи на таекон-до и английски на школа. В школата за сега само учат думите наизуст и ги пишат по пет пъти. С английския се справя най-добре за сега. 
Надявам се втори клас да се подобрят нещата. Дано лятото се научи да чете гладко.
Като съвет мога да ти дам ако можеш да го научиш да чете преди първи клас.

Първи клас наистина децата са почти подготвени и няма нищо сложно с материала. Трудното е по-скоро да свикнат да пишат домашни всеки ден, да знаят, че имат да подготвят нещо и да се организират да го свършат сравнително стегнато, без да се разсейват.
В началото на годината помагах. Сега вече ги пише сама и само проверявам.
Дъщеря ми също е целодневно и през седмицата я оставям да играе след училище.

Първи клас мина (почти) доста хаотично. Подозирам, че и 2ри ще е така... Не ходи на занималня в училище. По-голямата част от следобеда му е заета от път...

Според мен няма единствено правилен вариант, а зависи от детето.

Първата и най-голяма грешка е да се сравняват децата-Щом другите...значи и ти.

В първи клас имах възможност, но не записах детето на занималня.Когато го вземах от училище част от майките си прибираха децата, а други деца оставаха на занималня.За успешната им подготовка нямаше значение кое ходи или не, но някои от тези, които бяха на занималня плачеха.Не от глезотия, а наистина им беше непоносимо да седят цял ден в училище.

Във втори клас опитах с частна занималня ,но не се получи.Кота ял, кога- не, кога с мокри ръкави седи цял ден, да не говорим, че приемаше ходенето на занималня като купон, а не като място за сериозна работа.

Но занималните, особено частните са изключително конкурентни по отношение на подготовката.Дават се допълнителни тестове, децата се подготвят сериозно.

В първи клас както е казано ,няма особени трудности.Трудно е детето да се научи да пише четливо и красиво.За моето-това беше трудното.Затова, колкото и да съм против, висях му на главата за да свеждам писането до познати и любими графични модели- /напр. пистата за багажа, когато слизахме от самолета и т.н./Някои деца имат вродено чувство за изработване на красив почерк,на други трябва да се изработва.Важно е да се пише поне четливо,защото по-нататък може да е причина за нещо вярно написано, но не разбрано от проверяващ.

За заниманията-при моето дете записване и отписване не бяха свързани с училищни проблеми, а с други.Сега, напр. прекъснахме любим спорт заради здравословни проблеми, но пак ще го подновим.

Добра идея е майката на първокласник да си осигури отпуск в началото на учебната година, за да реагира адекватно на нуждите на детето и да преценява кое е най-добро за това дете.

Освен това- има огромна разлика м-у училищата не само в страната, но и в един и същ град.
Има училища, в които е изключително сериозно натоварването уж при една и съща програма, тогава няма как да се мине без родителска или специализирана помощ от педагог.

Един малък пример- децата учат части за пренасяне и срички.Ще речете - лесна работа- учи се още в ПГ.Да, но докато едни деца учат "мама", "Юлия" и т.н.,нашите имаха за дом. "Управител", "пространство" и т.н.

Едно е да правиш звуков модел на "дюля", "щъркел", друго е на "изплющя",например.

Така че, мама няма чак да будува, но домашните със сигурност ще сънува

Почти същото е и при нас. Дъщеря ми е втори клас, ходи от миналата година на частна занималня - срещу двора на училището се намира, 8 деца са там и засега подготовката й е повече от отлична. Вкъщи, през почивните дни й давам някои упражнения по математика, български и английски - за поддържане на форма, има-няма час-два се занимава. Засега, не ми се налага вечер да й помагам с материала, за по-нататък - ще видим.
Но напълно се съгласявам с написаното от Светкавица - няма правилен вариант за всяко едно дете, пробваш - виждаш как ще потръгнат нещата, нагаждаш се.

Ние сме трети клас и доскоро имахме занималня. Там нещата се пишеха много добре и бързо. Сега вече няма и е пълен кошмар. Не може да пише, да се организира, да се концентрира и затънахме тотално. А аз трудно мога да му помагам, защото имаме малко бебче, а и не искам да му стоя на главата. Като че ли занималнята ни създаде лош навик и сега не можем да се оправим с положението.

Таня, много ме впечатли вашата занималня. При нас пък беше кошмар тъкмо занималнята. Там изобщо не пишеше. У дома написваме за около час, два и после излиза да играе. А на занималнята нито се храни, нито пише. На мен би ми се искало да ходи на занималня и да се оправя сам, а не да разчита на мен, но явно няма да стане.

Не само... и учителката беше направо златна. Няма такъв учител просто... мотивира учениците и е с авторитет, но се пенсионира по болест.