Моля ви за съвет относно бебчето ми.Малкият е на 4 месеца, в момента, в който влезнем в чужд дом (баби, дядовци,чичовци и т.н.) не минават повече от 5 минути и се започва неистов рев до засиняване, дори и никой да не го закача или да му се радва.Да не говорим някой ако посмее да го пипне,недай си боже да го вземе на ръце, просто е ад.Днес пресен пример:покани ме собствения ми брат на рожден ден на дъщеря му(става на 9).Бяхме на открито заведение, не повече от 5 човека , децата играеха в парка, изобщо не се вяснаха.Нашия човек само как се приближих до масата и изпадна в истерия, хората направо се уплашиха.Малък е знам,много искам от него си мисля понякога.Никога не съм била от онези майки, които не си дават децата, от раждането си все е бил покрай хора така да се каже, не му пазим тишина докато спи. Не знам и аз ще се побъркам, усещам че започвам да страня от всички хора дали в парка, дали роднини, защото всеки като го чуе и изскачат куп диагнози, нищо му няма физически, защото докато е с мен или баща му никога не се държи така. Моля ви, някой ако се е сблъсквал с подобен проблем, не знам дали е и проблем, нека сподели мнението си.
- Публикувана: 1 май 2015, 21:51 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2015, 21:58 ч.
Детето ми не желае други хора освен мен и баща си
и моето бебе плаче от непознати, но цяла зима бяхме само вътре. Сега го извеждам и полека лека свиква с чужди хора, но не му е приятно да го пипат. Чак пък диагнози. Според мен щом плаче от чужди хора значи е интелигентен и може да прецени. Ако изобщо не му прави впечатление кой го взима е по-притеснително .
Ами опитваме се да го социализираме така да се каже 
, но всичките ни опити претърпяват абсолютен крах. Предполагам, че е период.По-скоро ме притеснява това, че хората постоянно измислят и си смучат от пръстите, че нещо му има.Като се тръгне от колики, газове,зъби, жажда, разбира се фаворита е "Много е гладен, не го дръж така гладен, той иска да яде." Това доста ме напряга близките няколко седмици.
Знам, че всяко дете е различно, но горе долу при вас кога отмина?
, но всичките ни опити претърпяват абсолютен крах. Предполагам, че е период.По-скоро ме притеснява това, че хората постоянно измислят и си смучат от пръстите, че нещо му има.Като се тръгне от колики, газове,зъби, жажда, разбира се фаворита е "Много е гладен, не го дръж така гладен, той иска да яде." Това доста ме напряга близките няколко седмици.Знам, че всяко дете е различно, но горе долу при вас кога отмина?
По-скоро ме притеснява това, че хората постоянно измислят и си смучат от пръстите, че нещо му има.Като се тръгне от колики, газове,зъби, жажда, разбира се фаворита е "Много е гладен, не го дръж така гладен, той иска да яде." Това доста ме напряга близките няколко седмици
Ами,свиквай.Хората ще ти дават акъл постоянно занапред,освен ако не ги отучиш.И пак ще има такива,които ще сипят мозък на поразия
Измисли си остроумни,леко хапливи отговори.Трябва да се усетят
Ами опитваме се да го социализираме така да се каже , но всичките ни опити претърпяват абсолютен крах. Предполагам, че е период.По-скоро ме притеснява това, че хората постоянно измислят и си смучат от пръстите, че нещо му има.Като се тръгне от колики, газове,зъби, жажда, разбира се фаворита е "Много е гладен, не го дръж така гладен, той иска да яде." Това доста ме напряга близките няколко седмици.
Знам, че всяко дете е различно, но горе долу при вас кога отмина?
, но всичките ни опити претърпяват абсолютен крах. Предполагам, че е период.По-скоро ме притеснява това, че хората постоянно измислят и си смучат от пръстите, че нещо му има.Като се тръгне от колики, газове,зъби, жажда, разбира се фаворита е "Много е гладен, не го дръж така гладен, той иска да яде." Това доста ме напряга близките няколко седмици.Знам, че всяко дете е различно, но горе долу при вас кога отмина?
Така като кажеш някаква по-правдоподобна причина за тях ще млъкнат... 
Детето си е наред, въпрос на характер. Дъщеря ми беше така - щом усети чужд поглед и започва да се дере. Не съм я насилвала да се социализира с цената да плаче и да се изнервя. С времето се оправи, сега си е ок. Малкият е пълна противоположност - грабят го непознати, закачат го - той се хили. А цяла зима и ние бяхме затворени и не общуваше с никого. Темперамент 😄
И аз мисля, че е темперамент, дано отмине.Относно това какво му има за пред хората и аз все подмятам разни неща от типа на колики, или пък зъби. Все пак доста хора, макар и гледали деца трябва да им се даде "основателна" причина.Иначе ние цяла зима бяхме повечко навън, доколкото позволяваше времето де, така че не мисля, че това е някакъв фактор.
Хич не съм се оправдавала, че бебето ми не харесва някого. Детето не е клоун, за да забавлява околните. Щом не му е приятна чужда компания, не му я натрапвам. И обратно - синът ми търси контакт, иска да го закачат и аз гледам да му осигурявам комуникация. Нима и възрастните не сме така?
Дъщеря ми беше така, че и дълго време я държа. Чак сега започва да се отчупва, но вече е голяма и разбира.
Никога не съм я насилвала да се социализира. Винаги, когато усетех, че нещо я притеснява, я гушках. Съберат ли се непознати хора около нас просто я вземах на ръце. Като видех, че нервничи, дори и гушната - си тръгвахме. На тези, които се опитваха да ми обяснят как детето има някакъв проблем отговарях - реве, защото нещо не те харесва. Втори път не са се опитвали да ми обясняват, че нещо му има на детето
Никога не съм я насилвала да се социализира. Винаги, когато усетех, че нещо я притеснява, я гушках. Съберат ли се непознати хора около нас просто я вземах на ръце. Като видех, че нервничи, дори и гушната - си тръгвахме. На тези, които се опитваха да ми обяснят как детето има някакъв проблем отговарях - реве, защото нещо не те харесва. Втори път не са се опитвали да ми обясняват, че нещо му има на детето
Казвала съм го това , реакцията е нямам думи. Иначе сме винаги в парка, просто примера който дадох беше свързан със заведение , единичен. Ще си чакаме да го израсте, не го насилвам, защото си мисля ,че може и по-зле да стане.Това с тръгването като е нервен дори и в мен винаги го правя.Просто понякога се чудя хора, които са гледали деца как не разбират, как не влизат в положение, нали и те деца са имали, гледали са, толкова ли пък да не се усещат... 
.
, реакцията е нямам думи. Иначе сме винаги в парка, просто примера който дадох беше свързан със заведение , единичен. Ще си чакаме да го израсте, не го насилвам, защото си мисля ,че може и по-зле да стане.Това с тръгването като е нервен дори и в мен винаги го правя.Просто понякога се чудя хора, които са гледали деца как не разбират, как не влизат в положение, нали и те деца са имали, гледали са, толкова ли пък да не се усещат... .
Гаргамелче, има такива хора, които или много бързо забравят, или се правят, че не разбират.
Имам приятелка, бебето й е на 3 месеца. Дойде в къщи на гости, малката се разплата на 10-тата минута. Тя реши да си тръгне /разбираемо/. Нагласихме беба в количката, излезе в коридора и малката спря да плаче. Така поне си поговорихме мъничко на крак, гледах малката да не ме вижда, че май аз нещо я плашех. Не ми е минало през ума, че на детето му има нещо. Уговорихме се следващата среща да е на вън на разходка, че да не го стресираме детенцето. Ще дойде време, когато детето няма да се стряска от чужди хора.
А за реакциите на хората не трябва да ти пука. Важното е ти и бебето да сте спокойни. Аз заявявах на мои познати, че могат да ме намерят в парка примерно еди кога си /общо взето като знам, че малката спи/. И на мен се сърдеха, че не мога да седна да пия едно кафе, но не ми пукаше. Казвах съжалявам, това е положението. Колко пъти съм обикаляла самичка парка, но пък детето ми е било спокойно и аз щастлива, че не слушам глупави теории.
Имам приятелка, бебето й е на 3 месеца. Дойде в къщи на гости, малката се разплата на 10-тата минута. Тя реши да си тръгне /разбираемо/. Нагласихме беба в количката, излезе в коридора и малката спря да плаче. Така поне си поговорихме мъничко на крак, гледах малката да не ме вижда, че май аз нещо я плашех. Не ми е минало през ума, че на детето му има нещо. Уговорихме се следващата среща да е на вън на разходка, че да не го стресираме детенцето. Ще дойде време, когато детето няма да се стряска от чужди хора.
А за реакциите на хората не трябва да ти пука. Важното е ти и бебето да сте спокойни. Аз заявявах на мои познати, че могат да ме намерят в парка примерно еди кога си /общо взето като знам, че малката спи/. И на мен се сърдеха, че не мога да седна да пия едно кафе, но не ми пукаше. Казвах съжалявам, това е положението. Колко пъти съм обикаляла самичка парка, но пък детето ми е било спокойно и аз щастлива, че не слушам глупави теории.